Решение № 11 от 12.01.2026, Върховен касационен съд

РЕШЕНИЕ

№ 11 гр. София, 12.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО НАКАЗАТЕЛНО

ОТДЕЛЕНИЕ, в публично заседание на двадесет и седми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Валя Рушанова

Членове:

Христина Михова

Красимир Шекерджиев при участието на секретаря Елеонора Тр. Михайлова в присъствието на прокурора Б. Г. Д. като разгледа докладваното от Красимир Шекерджиев Касационно наказателно дело от общ характер № 20258002200899 по описа за 2025 година

Производството пред ВКС е образувано по касационна жалба на защитника на подсъдимия З. П. В. срещу присъда от 04.07.2025 г., постановена по ВНОХД №20252100600766/2025 г. по описа на Окръжен съд- гр. Бургас.

С присъдата е отменена изцяло присъда №5 от 16.04.2025 г., постановена по НОХД №495/2024 г. по описа на Районен съд- гр. Царево и подсъдимият В. е признат за виновен в това, че на 25.11.2023 г. в местност „Каратупак“- землище на село Писменово е държал огнестрелно оръжие- гладкоцевна ловна пушка марка „Kiliclar“ и различни модели боеприпаси- ловни патрони и снарядни куршуми, без да има за това надлежно разрешение, съгласно чл.50, ал.3 и чл.56, ал.1 ЗОБВВПИ, като на основание чл.339, ал.1 и чл.54, ал.1 НК му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от две години и на основание чл.57, ал.1, т.3 ЗИНЗС му е определен първоначален „общ“ режим за изтърпяването му.

С въззивната присъда подсъдимият Вълчев е осъден да заплати на основание чл.189, ал.3 НПК сумата от 165, 75 лева- разноски по водене на делото и на основание чл.52, ал.2, б.“а“ НК е отнета в полза на Държавата гладкоцевната ловна пушка марка „Kiliclar“.

В касационната жалба на защитника на подсъдимия Вълчев са посочени всички касационни основания.

1

Жалбоподателят твърди, че въззивният съд е допуснал съществени нарушения на процесуални правила като неправилно е анализирал събраните доказателства. Посочва, че незаконосъобразно са кредитирани показанията на разпитаните свидетели, като съдът не е отчел съществените противоречия между тях, както и тези между показанията депозирани от едни и същи свидетели в досъдебното производство и в съдебната фаза. Оспорва изводите на въззивния съд, че инкриминираните вещи са били законосъобразно приобщени към доказателствената съвкупност, като твърди, че съдът не е съобразил, че в хода на производството не е бил съставен протокол за оглед, от който да може да бъде установено мястото, на което обвинението твърди, че е извършено престъплението по чл.339, ал.1 НК..

На тези основания предлага атакувания въззивен съдебен акт след като бъде преценен като необоснован и неправилен да бъде отменен, а подсъдимият В. да бъди признат за невиновен.

Подсъдимият и защитникът не взимат участие в касационното съдебно заседание, като в писмено становище на последния са изложени повторно оплакванията, отразени в касационната жалба и допълнението към нея. Отправено е и искане за отмяна на постановената въззивна присъда и за оправдаване на подсъдимия.

Представителят на държавното обвинение моли касационната жалба да бъде приета за неоснователна. Твърди, че правилно са анализирани свидетелските показания, като вярно въззивният съд е преценил, че те установяват незаконното държане на огнестрелно оръжие от страна на подсъдимия. Поддържа, че законосъобразно предмета на престъплението е приобщен към доказателствената съвкупност чрез протокол за доброволно предаване, като по делото съществува непрекъсната доказателствена верига, която свързва подсъдимия с незаконно притежаваното огнестрелно оръжие.

Моли да не бъде възприето като основателно и оплакването, че неправилно е посочено мястото на извършване на престъплението, като поддържа, че същото е било в местност извън градската среда, където точното посочване на мястото не е било възможно предвид липсата на фиксирани ориентири.

Предлага атакувания въззивен съдебен акт да бъде оставен в сила, като бъде преценено, че наложеното наказание е отмерено в предвидения минимален размер и е определено при правилното отчитане на предходното осъждане на подсъдимия.

Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните в производството и извърши проверка на въззивния съдебен акт, намери следното:

Касационната жалба е неоснователна.

По оплакванията за допуснати съществени нарушения на процесуални правила:

2

Оплакванията, относими към касационното основание по чл.348, ал.1, т.2 НПК са за погрешен доказателствен анализ. В жалбата се твърди, че неправилно въззивният съд е кредитирал показанията на разпитаните свидетели, като се поддържа, че от мястото, на което са се намирали свидетелите е било невъзможно те да възприемат подсъдимия. В подкрепа на тази теза се сочи и това, че кредитираните свидетелски показания не се подкрепят от други доказателствени източници.

Преди да отговори на това възражение касационният съд трябва да посочи, че касационната инстанция (извън хипотезата на чл.354, ал.5 НПК) е инстанция единствено по правото, а не по фактите. В рамките на касационното производство съдът няма правомощие да установява нови факти или да интерпретира по различен начин доказателствени източници. Подобна дейност би била свързана с проверка за необоснованост на атакувания въззивен съдебен акт, а такова касационно основание не е предвидено от законодателя. По отношение на оплакванията, относими към касационното основание по чл.348, ал.1, т.2 НПК касационният съд има възможност единствено да прецени дали относимите доказателствени източници са ценени вярно и дали възприетите въз основа на тях факти и обстоятелства са правилно изведени. В рамките на така очертаните предели на касационната проверка, съдът намира, че при анализа на събраните в производството доказателствени източници въззивният съд не е допуснал фактически или логически неточности и правилно е установил релевантните за изхода на делото факти. Направеният доказателствен анализ е пълен, подробен и верен, като съдът е събрал всички възможни доказателства и доказателствени средства и правилно ги е обсъдил.

Касационният съд изцяло се солидаризира с изводите на въззивната инстанция, че в хода на наказателното производство са събрани достатъчно убедителни доказателства, че именно подсъдимият В. е държал огнестрелното оръжие- предмет на престъплението по чл.339, ал.1 НК и инкриминираните боеприпаси. Вярно въззивният съд е анализирал показанията на свидетелите С., Н., К. и е приел, че те са еднопосочни, взаимнодопълващи се и съдържат информация, че всеки един от свидетелите лично е възприел движещия се в тяхна посока подсъдим, който е държал огнестрелното оръжие и мешка, в която са се намирали боеприпасите и други предмети, които обичайно се използват при лов. Всеки един от тях е категоричен, че е възприел момента, в който Вълчев и изхвърлил в близост до себе си оръжието и мешката и едва след това се е насочил към тях. Правилно въззивният съд е приел, че показанията на тези свидетели се подкрепят от показанията на свидетелите Н. и А., който макар и да не са възприели лично подсъдимия, в момент когато той е упражнявал фактическа власт върху инкриминираните огнестрелно оръжие и боеприпаси, са категорични, че когато са пристигнали на мястото са възприели тези вещи именно на мястото, където свидетелите- очевидци са посочили че са били захвърлени.

Показанията на посочените по- горе свидетели се подкрепят и от показанията на свидетелите П. и Д., които са били известени от своите колеги за случилото се, получили са информация, че подсъдимият е заловен с огнестрелно оръжие и боеприпаси и по повод на този сигнал са се насочили към мястото, където вече е бил задържан В. със задача да го 3 откарат в районното управление.

Касационният съд прецени, че събраните гласни доказателства (с изключение на обясненията на подсъдимия) са непротиворечиви и установяват възприетата от въззивния съд фактическа обстановка. Правилно съдът е преценил, че първите трима свидетели са имали възможност да наблюдават подсъдимия и да възприемат хвърлянето на огнестрелното оръжие и боеприпасите след като той ги е видял, като разстоянието, на което са се намирали (между осемдесет и сто метра) и терена (поляна, в която не е имало растителност, която да препятства зрителния контакт) са давали възможност за това.

Правилно при обсъждане на гласните доказателствени средства въззивният съд е приел, че не следва да бъдат кредитирани обясненията на подсъдимия, тъй като същите се опровергават от показанията на всички свидетели.

Касационният съд констатира, че неправилно въззивната инстанция е ценила покозанията на разпитаните свидетели, дадени на досъдебното производство и приобщени към доказателствената съвкупност по реда на чл.281 НПК, тъй като в хода на първоинстанционното производство е изменено обвинението по реда на чл.287 НПК. След като прокуратурата е използвала тази възможност за съдът не е могъл да ползва събраните в хода на досъдебното производство гласни доказателства защото те са дадени по различно обвинение. Въпреки тази неточност касационният съд прецени, че информацията съдържаща се в показанията на свидетелите, разпитани в рамките на съдебното следствие е достатъчна, за да бъдат установени съществените за изхода на производството факти- това, че подсъдимият е упражнявал фактическа власт върху огнестрелното оръжие и боеприпасите и я е прекъснал чрез изхвърлянето им непосредствено след като е видял свидетелите. В събраните гласни доказателства се съдържа и достатъчна информация за мястото, където се е случило това, е именно в землището на село Писменово, област гр. Бургас, местност „Каратупак“. Този извод се подкрепя и от събраните в хода на производството писмени доказателства, установяващи действителното име на местността.

Касационният съд не възприе тезата на защитата, че е налице доказателствен дефицит по отношение на начина на изземване на инкриминираните вещи. Вярно е, че по делото не е съставен протокол за изземване или протокол за оглед, с който огнестрелното оръжие и боеприпасите към него да са били приобщени към доказателствената съвкупност, но правилно въззивният съд е приел, че съществува непрекъсваема доказателствена верига, която свързва изследваните от балистичната експертиза инкриминирани вещи, с тези които са се намирали във фактическата власт на подсъдимия. По делото е приложен като писмено доказателство констативен протокол, съставен от свидетеля Керемидчиев, в който е отразено къде са открити огнестрелното оръжие и боеприпасите и с който тези предмети са иззети от този свидетел, след което с протокол за приемане на ОБВВПИ (имащ характер на протокол за доброволно предаване) те са предадени на служител на МВР- КОС и впоследствие на същите в присъствието на поемни лица е изготвен протокол за оглед. Няма спор, че именно намиращите се в подсъдимия В. огнестрелно оръжие и боеприпаси са тези, които впоследствие са били обект на изследване от балистичната експертиза и за които 4 впоследствие е установено, че подсъдимият е нямал надлежно разрешително.

Касационният съд намира за неоснователни оплакванията на защитата, че липсата на протокол за изземване е формално основание да се приеме, че е допуснато съществено процесуално нарушение при приобщаването на предметите на престъплението.

Действително процесуалният закон е предвиждал съставяне на протокол за изземване (който не е следвало да получава съдебна санкция, предвид това, че инкриминираните вещи не са били във фактическата власт на подсъдимия, а са били захвърлени на общодостъпно място), но правилно въззивният съд е приел, че посочените по- горе писмени доказателства, допълнени с протокола за оглед и показанията на свидетелите съдържат достатъчно информация, която дава възможност да се прецени, че изследваното оръжие и боеприпаси са именно тези носени от подсъдимия.

Ето защо касационният съд прие, че в хода на воденото наказателно производство въззивният съд е направил пълен и верен доказателствен анализ, правилно е установил релевантните факти и не е допуснал съществени нарушения на процесуални правила по смисъла на чл.343, ал.3 НПК, които налагат отмяната на атакуваното въззивно решение.

По оплакванията за неправилно приложение на материалния закон: