Решение № 2320 от 12.02.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2320 гр. София, 12.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 85 СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА

ТОШЕВА при участието на секретаря ИВАНА ЛЮДМ. СТОЕВА като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА ТОШЕВА

Гражданско дело № 20241110146102 по описа за 2024 година

Производството е образувано по искова молба на „*************“ ЕАД срещу Д. К.

Ч., с която са предявени по реда на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК искове за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца следните суми, представляващи задължения за топлоснабден имот, находящ се в гр. ***************, с абон. № 411746, с чийто размер ответникът се е обогатил без основание за сметка на ищеца, а именно: 565.07 лв. – стойност на доставена топлинна енергия за периода от м. 05.2020 г. до м. 04.2021 г., ведно със законната лихва от 06.01.2023 г. до изплащане на вземането; 114.38 лв. – мораторна лихва за периода от 01.07.2020 г. до 20.12.2022 г.; 9.60 лв. – стойност на услугата дялово разпределение за периода от м. 06.2020 г. до м. 10.2020 г., ведно със законната лихва от 06.01.2023 г. до изплащане на вземането; 2.29 лв. – мораторна лихва за периода от 31.07.2020 г. до 20.12.2022 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 639/2023 г. по описа на СРС, 85 състав.

Претендират се разноски и юрисконсултско възнаграждение.

Ищецът твърди, че ответникът е ползвал доставяната в процесния имот през исковия период топлинна енергия за стопански нужди, но не е сключил с ищцовото дружество договор за продажба на топлинна енергия за стопански нужди. Сочи, че като е ползвал и не е заплащал доставяната му топлинна енергия, той се е обогатявал за сметка на дружеството.

Излага, че ответникът е бил длъжен да я заплаща в 20-дневен срок след изтичане на периода, за който е доставена енергията, но е изпаднал в забава, както и че му е изпратена покана за доброволно плащане, но такова не е извършено. Посочва, че дяловото разпределение на топлинна енергия в сградата, в която се намира топлоснабденият имот, е извършвано от „***********“ ООД, като са издавани изравнителни сметки въз основа на действителния 1 разход на уредите за дялово разпределение.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът не е подал отговор на исковата молба.

Третото лице – помагач на ищеца „************“ ЕООД /с предишно наименование „***********“ ЕООД/ не изразява становище по делото.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по вътрешно убеждение и обсъди доводите на страните и с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, приема от фактическа и правна страна следното:

Предявени са по реда на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК искове за установяване дължимост на суми, за които е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 639/2023 г. по описа на СРС, 85 състав. Исковете са допустими като предявени в срока по чл. 415, ал. 4 ГПК, при наличие на предпоставката по чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК и в предметните и субективни предели на заявлението и издадената заповед по чл. 410 ГПК.

Предвид изложените от ищеца фактически твърдения съдът намира, че предявените искове са с правна квалификация чл. 59, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Основателността на исковите претенции се обуславя от доказването от ищеца на следните предпоставки: обогатяване на ответника и обедняване на ищеца, които произтичат от един общ факт или обща група факти, което в случая предполага ищецът да установи, че през исковия период ответникът е бил собственик на процесния имот или го е ползвал, че в него реално е доставяна топлинна енергия на претендираната стойност и за него е извършена услугата дялово разпределение на топлинна енергия на претендираната стойност, с чиято стойност именно ищецът е обеднял; изпадането на ответника в забава и размера на обезщетенията за забава.

В случая ответникът релевира възражение за извършено в хода на процеса плащане на всички задължения, за което представя платежен документ за сума в общ размер на 941.48 лв., а в първото открито заседание ищецът признава получаването на плащането.

Извършеното от ответника плащане има характер на извънсъдебно признание за възникването на вземанията в полза на ищеца и за техния размер, поради което е безпредметно обсъждането на другите доказателства.

От друга страна, плащане на процесните вземания води до погасяването им и следва да бъде съобразено от съда при постановяване на съдебното решение с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 3 ГПК, поради което предявените искове следва да бъдат отхвърлени.

По разноските:

След като плащането е извършено в хода на исковото производство, се налага извод, че ответникът е станала повод за завеждане на делото, поради което той следва да понесе отговорността за разноските. В случая е установено, а и не е спорно между страните, че с полученото от ищеца на 29.01.2025 г. плащане са погасени и вземанията му за разноски за заповедното и за исковото производства и за юрисконсултско възнаграждение за заповедното производство. Следователно останало е непогасено единствено вземането му за 2 юрисконсултско възнаграждение за исковото производство. Неговият размер съдът определя на 100 лв.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ поради плащане в хода на процеса предявените по реда на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК от „*************“ ЕАД, ЕИК **************, със седалище и адрес на управление: гр. ********, срещу Д. К. Ч., ЕГН **********, с адрес: гр.

**************, искове с правна квалификация чл. 59, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца следните суми, представляващи задължения за топлоснабден имот, находящ се в гр. ***************, с абон. № 411746, с чийто размер ответникът се е обогатил без основание за сметка на ищеца, а именно: 565.07 лв. – стойност на доставена топлинна енергия за периода от м. 05.2020 г. до м. 04.2021 г., ведно със законната лихва от 06.01.2023 г. до изплащане на вземането; 114.38 лв. – мораторна лихва за периода от 01.07.2020 г. до 20.12.2022 г.; 9.60 лв. – стойност на услугата дялово разпределение за периода от м. 06.2020 г. до м. 10.2020 г., ведно със законната лихва от 06.01.2023 г. до изплащане на вземането; 2.29 лв. – мораторна лихва за периода от 31.07.2020 г. до 20.12.2022 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 639/2023 г. по описа на СРС, 85 състав.

ОСЪЖДА Д. К. Ч., ЕГН **********, с адрес: гр. **************, да заплати на „*************“ ЕАД, ЕИК **************, със седалище и адрес на управление: гр.

********, на основание чл. 78, ал. 8 вр. ал. 1 ГПК сумата от 100 лв. – юрисконсултското възнаграждение за исковото производство.

Решението е постановено при участието на трето лице – помагач на страната на ищеца „************“ ЕООД.

Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в 2-седмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3