Решение № 103 от 07.03.2024, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 103 гр. Пловдив, 07.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Михаела Ат. Добрева

Членове:

Станислава Б. Бозева

Момчил Ал. Найденов при участието на секретаря Златка М. Чобанова в присъствието на прокурора Димитър Анг. Молев като разгледа докладваното от Станислава Б. Бозева Въззивно административно наказателно дело № 20235300602412 по описа за 2023 година

Производството е по реда на глава ХХІ от НПК.

С Решение № 711/26.04.2023г. по АНД № 1052/2023г. на РС Пловдив – 14 н.с. е признал обвиняемият П. П. Л. за виновен за това, че на 07.10.2020г. в гр. Пловдив, при управление на моторно превозно средство – товарен автомобил Фолксваген Тигуан с рег. № *** е нарушил правилата за движение по пътищата – чл. 25, ал.1 от ЗДвП и по непредпазливост е причинил средна телесна повреда на Г.П.З., поради което на основание чл. 343, ал. 1, б.“б“, пр.2 вр. с чл. 342, ал.1 вр. с чл. 78А, ал.1 от НК го освобождава от наказателна отговорност, като му е наложил административно наказание глоба в размер на 1000 лв. На основание чл. 78А, ал.4 вр. с чл. 343Г от НК съдът е лишил обв.

Л. от право да управлява МПС за срок от четири месеца. Съдът е осъдил обвиняемия да заплати съобразно чл. 189, ал.3 от НПК разноските по делото по сметка на ОДМВР Пловдив сумата от 674,40 лв. и по сметка на ПРС – сумата от 30 лева.

Решението се обжалва от защитника - адв. С. Н., с искане за отмяната 1 му поради това, че е неправилно.

В срока по чл. 320, ал.4 от НПК от упълномощения защитник на обв. Л.

– адв. В. В. са депозирани допълнителни писмени изложения към въззивната жалба. Основен акцент в същите е довод за недоказаност на обвинението по несъмнен и категоричен начин. Възразява се относно доказателствения анализ на първата инстанция в частност по отношение обясненията на обвиняемия, като се изразява недоволство от възприетите за установени от първата инстанция обстоятелства досежно това кой от участниците първи и в кой момент е предприел съответната маневра. Счита, че изготвената на досъдебното производство автотехническа експертиза също не дава основание да се приеме за доказана по несъмнен начин обвинителната теза.

Поради това се иска въззивният съд да отмени решението на първата инстанция, като оправдае обвиняемия, а при условията на евентуалност – решението да бъде изменено в частта, в която по отношение на Л. е било наложено административното наказание лишаване от права.

В съдебно заседание представителят на ОП Пловдив излага становище за неоснователност на въззивната жалба, като предлага първоинстанционното решение да бъде потвърдено.

Адв. В. поддържа подадената въззивна жалба и допълнението към нея и моли първоинстанционният акт да бъде ревизиран съобразно изложените в тях насоки. Обвиняемият не се явява и не взема становище.

Съдът в настоящия състав, след като прецени наличните по делото доказателства и обсъди доводите във въззивната жалба, както и съображенията на страните в съдебно заседание, а и сам служебно провери правилността на атакувания акт по реда на чл. 314 от НПК, намери следното:

Делото се разглежда за втори път, след като с Решение № 78/16.02.2023г. по ВАНД № 1929/2022г. по описа на Окръжен съд Пловдив е отменено Решение № 1787/16.09.2022г. на РС Пловдив по АНД № 4491/2022г. по описа на същия съд и делото е било върнато за ново разглеждане от друг състав на ПдРС.

Въззивната жалба e процесуално ДОПУСТИМА, подадена в срок, при наличие на правен интерес от правоимащо по смисъла на чл. 318 от НПК лице.

2

За да постанови решението си по настоящото дело, районният съд е приел за установена фактическа обстановка, която съответства на изложеното в Постановлението на РП Пловдив, а именно:

Обвиняемият П. П. Л. бил правоспособен водач на МПС за категория „В“ /както и други/ и притежавал СУМПС № ***. На 07.10.2020г. той управлявал в гр.Пловдив товарен автомобил марка „Фолксваген“, модел „Тигуан“ с рег. № ***, собственост на „***“ ЕООД. Около 08:15 часа на същата дата се движел по ул.„Полет“ в посока от изток към запад по дясната лента, макар тя да не била очертана с пътна маркировка. По същото време свид. Г.П.З. управлявал собствения си мотоциклет марка „Ходна“, модел „ЖФ 9“ с рег. № ***, като се движел по същия път и в същата посока, зад автомобила, управляван от обв. Л.. Пътната настилка по ул.„Полет“ в гр.Пловдив била от асфалт, като по това време била суха, без нанесена пътна маркировка. Времето било светло, с добра видимост. След като преминал през ЖП прелез, свид. З. видял, че няма насрещно движещи се автомобили, подал ляв мигач и предприел маневра изпреварване от лявата страна на движещия се пред него автомобил марка „Фолксваген“, модел „Тигуан“ с рег.

№ ***, като се движел със скорост около 45 км./ч. Така мотоциклетът марка „Ходна“, модел „ЖФ 9“ с рег. № ***, управляван от свид. З., се отклонил наляво, след което навлязъл в лявата пътна лента, неочертана с пътна маркировка. По същото време обв. Л., за да влезе в имот, намиращ се от лявата страна на ул.“Полет“, по обособен асфалтов път, предприел действия по извършване на маневра завиване на ляво, като първо намалил скоростта, с която се движело управляваното от него МПС, не видял във вътрешното огледало за обратно виждане, че зад него се движи мотоциклет, но подал светлинен сигнал /ляв мигач/. Преди да предприеме маневрата обв. Л. се уверил и че срещу него няма идващи МПС. Скоростта на МПС управлявано от последния била около 28-29 км./ч. В района на маневрата към посочения обособен асфалтов път водещ към имот с административен адрес гр.Пловдив, ул.“Полет“ № 76, нямало регулиращи движението пътни знаци, нито пътна маркировка. МПС управлявано от обв. Л. намалило скоростта си на движение, която в процеса на извършване на маневрата е била около 15 км./ч. и обвиняемият предприел действия по изпълнение на маневрата завиване на ляво, като автомобилът се отклонил в ляво и навлязъл в лентата за движение за насрещните МПС, която не е била обозначена с пътна маркировка. По 3 същото време мотоциклет „Хонда“, управляван от свид. З., достигнал МПС, управлявано от обвиняемия, изпреварвайки го от лявата му страна, при което последвал удар между двете МПС, като мотоциклетът бил ударен от дясната му страна от най - изнесената част от МПС управлявано от обвиняемия, а именно предна лява гума с джанта. Скоростта на МПС управлявано от свид.

З. съгласно заключението на АТЕ било 11,65 м./с., която скорост е около 42 км/ч. В следствие на удара свид. З. загубил равновесие и паднал от мотора на дясната си страна, като се установил на земята близо до левия бордюр на улицата. Мотоциклетът марка „Хонда“ с рег. № *** също паднал на дясната си страна и се установил до южния тротоар на пътното платно на ул. „Полет“ до № 76 в гр. Пловдив. Непосредствено след падането от мотоциклета, свид.

З. усетил силна болка в десния крак в областта на глезена. Веднага след удара, обв. Л. преустановил движението на автомобила, който управлявал. Включил аварийните светлини и слязъл от автомобила, след което отишъл до пострадалия З. и му помогнал да стане от земята и да седне на тротоара.

Пострадалият З. споделил на обв.Л., че го боли десния крак. Обв. Л. се обадил на тел. 112 и съобщил за възникналото произшествие. На местопроизшествието пристигнал екип на Спешна медицинска помощ, който оказал първа помощ на пострадалия З. и го откарал по спешност в медицинско заведение УМБАЛ „Св. Георги“ ЕАД гр.Пловдив за извършване на необходимите прегледи и лечение. На местопроизшествието, още докато пострадалият З. бил в линейката, пристигнал и полицейски екип от Сектор „Пътна полиция“ – ОДМВР гр.Пловдив в състав свидетелите С.Г.Т. и М.Г.Б..

Същите установили самоличността на двамата водачи, извършили проби с технически средства за установяване наличието на алкохол в издишания от всеки от двамата въздух, като пробите били отрицателни.

Местопроизшествието било запазено и извършен оглед от разследващ полицай при сектор „Разследване престъпления по транспорта“ при ОДМВР Пловдив.

Районният съд е посочил кои гласни и писмени доказателства и доказателствени средства е ползвал, изложил е съображения поради какви причини е приел да кредитира само в отделни части някои гласни доказателствени източници, като е формулирал теза, че обвиняемият по субективни причини не е възприел пострадалия, като е предприел маневрата, когато това не е било безопасно. Изложените мотиви дават възможност да 4 бъде проследена аналитичната му дейност и как е стигнал до извода за обективна и субективна съставомерност на деянието в лицето на обвиняемия.

Не се съзират пороци в процесуалната му дейност, нито други основания да се счете, че съдебният акт е постановен при нарушение на процесуалния закон.

Прав е бил районният съд да приеме, че като цяло показанията на свидетелите и обясненията на обвиняемия се допълват и са непротиворечиви, изключая обстоятелството кое от лицата първо е започнало да извършва маневра и сигнализирало ли е това си намерение. Така по въпросите относно време, място на пътно-транспортното произшествие, пътни и метеорологични условия, правилно съдът е кредитирал показанията на пострадалия и на полицейските служители /от досъдебното производство/ и обясненията на обвиняемия, депозирани пред този състав на съда. Безспорно изложеното от тях кореспондира на отразеното в протокола за оглед на местопроизшествие и съставения фотоалбум, както и изготвените в тази връзка констативен протокол за ПТП и план-схема. Относно причинените на пострадалия телесни увреждания прав е бил районният съд да намери заключението на съдебномедицинската експертиза за компетентно и обективно изготвена, защото съответства и на медицинската документация, събрана при разследването.

Заключението на вещото лице с право е дало основание на съда да квалифицира счупването на голямопищялната кост на десния крак в долната част - в областта на глезенната става като средна телесна повреда по смисъла на чл.129, ал.2 вр. ал.1 НК. Несъмнено от показанията на З. и заключението на експерта се установява и причинно-следствената връзка между това травматично увреждане и претърпяното от него пътно-транспортно произшествие на 07.10.2020г.

Настоящата инстанция не открива недостатъци в процесуалната дейност на първия съд и при обсъждане на приетото по делото заключение по изготвената авто-техническа експертиза. Правилно са кредитирани изчисленията на вещото лице относно скорост на движение на всяко от превозните средства /със съответното уточнение на вещото лице от съдебно заседание относно допусната от него техническа грешка при посочване на тази на мотоциклетиста/, точното място на удара по пътното платно, механизма на настъпване и възможността на водачите да избегнат удара и технически съобразени ли са били скоростите.

5

Районният съд правилно е отделил специално внимание на спорните фрагменти от фактологията – подавали ли са водачите сигнали за предприемане на маневра, в кой момент всеки един от тях фактически е започнал да изпълнява съответната промяна в траекторията на движение на превозното средство и причината за настъпване на удара. Вече се посочи погоре, че огледният протокол и обясненията на подсъдимия коректно отразяват, че мястото на удара на двете моторни превозни средство е станало върху южната лента на платното за движение - при липса на хоризонтална маркировка, както е установило и вещото лице М.. Въз основа на така установените от него скорости / 28-29 км./ч. за автомобила, а в момента на удара - около 15 км./ч. и скоростта на движение на мотоциклет „Хонда“ около 42 км/ч./, неопровергано от доказателствените източници, траектория на движение на двете превозни средства, място на удара по платното и увреждания по двете превозни средства, правилно районният съд е приел да кредитира заключението на вещото лице и в частта, че водачът З. вече се е бил отклонил в ляво, когато автомобилът е предприел маневрата завой наляво, при което е настъпил удар между двете превозни средства.

Тук от значение са два съществени фактора, коректно отчетени от долната инстанция: на първо място – настоящият състав се съгласява с мнението на районния съд, че не е установено по несъмнен начин кой от двамата водачи първи е подал сигнал за предприемане на маневрата, като доказателствата /в лицето на двамата участници в ПТП/ в тази част са противоречиви. Няма резон обаче да се поставят под съмнение твърденията им, че са подали светлинен сигнал, указващ на целяната от тях маневра.