Решение № 5191 от 25.03.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 5191 гр. София, 25.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 180 СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: АСПАРУХ ЕМ. ХРИСТОВ при участието на секретаря ПАОЛА ЦВ. РАЧОВСКА като разгледа докладваното от АСПАРУХ ЕМ. ХРИСТОВ Гражданско дело № 20241110174941 по описа за 2024 година

Производството е образувано по подадена от „П.“ ООД, искова молба насочена против ЗК „Б.В.и.г.“ АД, с която е предявен иск с правно основание чл. 405, ал. 1 КЗ за заплащане на сумата от 300.00лв., / част от вземане в общ размер на 10 000.00лв. – уточнителна молба л. 14/ представляваща неизплатено застрахователно обезщетение по застраховка „Каско“ на МПС – влекач марка „Рено“, модел „Премиум“ с ДК № РВ **** СВ, във връзка с настъпило ПТП на 09.12.2023г.

С определение от 05.08.2024г., като трето лице – помагач на страната на ответника е конституирана „А.п.и.“ ЕИК *********.

Ищецът извежда съдебно предявените си права при твърдения, че дружеството „П.“ ООД е собственик на процесния Влекач марка „Рено“ модел „Премиум“ с ДК № РВ **** СВ. Сочи се, че на 09.12.2023г., процесният влекач с прикачено към него ремарке – „Шмиц“ с ДК № РВ **** ЕВ, се движи по път II 11 км с посока на движение от гр. Козлодуй към с. Горни Цибър. Твърди се, че по време на движение възниква техническа неизправност, поради изключително влошеното състояние на пътната настилка, вследствие на което композицията се разкача и влекачът излиза вдясно от пътното платно и се удря в крайпътно дърво. Навеждат се доводи, че за произшествието са уведомени органите на ОДМВР – Монтана, които посетили местопроизшествието и съставили протокол за ПТП. Твърди се, че към датата на настъпване на произшествието процесният влекач марка „Рено“ модел „Премиум“ с ДК № РВ **** СВ имал валидна застраховка „Каско Стандарт“ при ответното дружество със срок на застрахователно покритие 01.11.2023г. – 02.11.2024г.. Във връзка с произшествието се сочи, че при ответника била заведена преписка по щета № 470423232371820. Релевират се съображения, че с писмо от 14.02.2024г., ответникът застраховател уведомил ищеца, че няма да бъде изплатено застрахователно обезщетение, като отказът е мотивиран с грубо нарушаване на установените технически и технологични правила за експлоатация и ремонт на ППС. Излагат се подробни съображения за неоснователност на доводите, с който застрахователят е отказал да изплати дължимото се застрахователно обезщетение.

1

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника, с който исковата претенция се оспорва по основание и размер, в каквато насока са изложени подробни съображения. Формулирано е възражение за съпричиняване, като се навеждат доводи, че водачът на процесния влекач е нарушил с поведението си чл. 20 от ЗДвП. чл. 5, ал.

1, т. 1 ЗДвП. Навеждат се доводи, че е налице тотална щета, доколкото стойността на разходите за възстановяване надвишава 70 на сто действителната стойност на МПС-то.

Формулирано е и възражение за прихващане със сумата от 315.09лв. – неизплатени втора, трета и четвърта застрахователни премии.

Постъпил е отговор и от третото лице – помагач „А.п.и.“, с който предявения иск се оспорва по основание и размер, като са изложени подробни съображения в тази насока.

Съдът, като съобрази становището на страните, материалите по делото и закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 405, ал. 1 КЗ.

С доклада по делото за съвместно разглеждане е прието релевираното от ответника възражение за съпричиняване на уврежданията от ПТП - то в резултат от поведението на водача на процесния влекач марка „Рено“ модел „П.муим“ с ДК № РВ **** СВ.

С доклада по делото за съвместно разглеждане е прието релевираното от страна на ответника възражение за прихващане с негово насрещно вземане в размер на 315.09лв., представляваща незаплатени втора, трета и четвърта вноски по застрахователната премия по процесния договор за застраховка „Каско Стандарт“.

По иска с правно основание чл. 405, ал. 1 КЗ.

В тежест на ищеца е да докаже по делото при условията на пълно и главно доказване наличието на валиден договор за имуществено застраховане с ответника, настъпването на описаното в исковата молба застрахователно събитие /ПТП /, причинените вреди на МПС-то и стойността необходима за възстановяването му, както и причинна връзка между произшествието и вредите.

В тежест на ответника е да докаже възраженията, наведени с отговора, както и положителния факт на плащане на обезщетението.

По възражението за прихващане.

В тежест на ответника е да докаже наличието на негово насрещно вземане в размер на 315.09лв., неизплатени втора, трета и четвърта застрахователни премии по процесния договор за застраховка „Каско Стандарт“.

По възражението за съпричиняване.

В тежест на ответника е да докаже, че водачът на процесния влекач с поведението си е допринесъл за настъпване на произшествието, като е нарушил чл. 20 от ЗДвП. чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗДвП.

Не е спорно по делото, а и от приложеното на л. 46 копие на „Свидетелство за регистрация част I“ /голям талон/ се установява, че Влекач „Рено Премиум“ с ДК № РВ **** СВ е собственост на ищцовото дружество „П.“ ООД.

Не е спорно и обстоятелството, че същият е бил застрахован при ответника по застраховка „Каско Стандарт“ със срок за застрахователно покритие 03.11.2023г. – 02.11.2024г., обстоятелство, което се установява от приложеното на л. 45 по делото копие на застрахователна полица.

Не е спорно по делото, а и от приобщените по делото писмени доказателства се установява, че на 09.12.2023г. процесният Влекач „Рено Премиум“ с ДК № РВ **** СВ е участвал в ПТП.

Настоящият съдебен състав, след анализ на приобщените по делото писмени 2 доказателства и заключението на вещото лице по допуснатата и изготвена съдебноавтотехническа експертиза, изведе следни механизъм на произшествието, а именно: на 09.12.2023г., водачът А.Б.С., около 17.10 часа, управлява композиция в състав Влекач „Рено Премиум“ с ДК № РВ **** СВ и прикачено към него полуремарке с ДК № РВ **** ЕВ, по Републикански път II-11, като в района на 74 км, вследствие техническа неизправност, прикаченото полуремарке се откача от влекача и се удря в крайпътно дърво, като от произшествието са нанесени щети както по влекача, така и по полуремаркето.

Спорът между страните е концентриран върху това налице ли е изключен риск поради проявена „груба небрежност“ от водача на композицията.

Понятието "Груба небрежност" не е дефинирано в КЗ. В гражданското право обаче смисълът на понятието груба небрежност не е аналогично на съдържанието, което има в наказателното право. В гражданското право понятието се свързва с недобросъвестно изпълнение на задължението и неполагане на дължимата грижа при това изпълнение, с оглед разпоредбата на чл. 63 от ЗЗД. В този смисъл е и задължителната практика на ВКС по чл. 290 от ГПК, според която вината в гражданското право не е субективното отношение на дееца към деянието и неговите последици, а неполагането на дължимата грижа според един абстрактен модел поведението на определена категория лица /добрия стопанин/, с оглед естеството на дейността и условията за извършването й /напр. Решение № 348/11.10.2011 г. на ВКС, IV г. о., ГК, гр. д. № 387/2010 г. /. Гражданското право не различава формите на небрежността, а само нейни степени, като например груба небрежност. Тя се съизмерва с конкретен абстрактен модел – грижата, която би положил и найнебрежният човек, зает със съответната дейност при подобни условия. Изводът за наличие или липса на груба небрежност в поведението на даден правен субект, е обусловен изцяло от конкретните обстоятелства на всеки отделен случай, което прави невъзможно формулирането на една обща дефиниция на понятието "груба небрежност", приложима за всички случаи. Съдебната практика по този въпрос е в смисъл, че груба небрежност при управление на МПС, е съзнателно виновно противоправно поведение на застрахования, насочено към настъпване на застрахователното събитие, което се обективира в нарушаване на правилата за движение по пътищата, при съзнанието на застрахования, че е възможно да увреди застрахованото имущество / в този смисъл Решение № 348/11.10.2011 г. на ВКС, IV г. о., ГК, гр. д. № 387/2010 г., Решение № 50118 от 27.03.2023 г. на ВКС по т. д. № 1457/2021 г., I т. о., ТК, Определение № 275 от 19.05.2022 г. на ВКС по т. д. № 1457/2021 г., I т. о., ТК, Определение № 459 от 20.07.2022 г. на ВКС по т. д. № 1815/2021 г., II т. о., ТК и др./.

В процесния случай настоящият съдебен състав намира, че не се доказа по делото водачът на процесната композиция да е проявил „груба небрежност“.

От приложените материали от административно - наказателната преписка /л. 28 и сл./ се установява, че причина за настъпване на произшествието е възникване на техническа неизправност, като същата не е контретизирана. Това обстоятелство е отразено както в съставения АУАН /л. 30/, така и в издаденото въз основа на него наказателно постановление /л. 32/.

На следващо място в заключението по САТЕ, вещото лице в отговор на задача шест е достигнал до извода, че по делото няма доказателства, от които може да се направи категоричен извод дали свързващата система на влекача с ремаркето е била в изправност преди потегляне и дали същата е била заключена. На следващо място в отговор на пета задача експертът е посочил, че причина за настъпване на произшествието е възникнала внезапно техническа неизправност в свързващата система, като в този случай водачът на композицията не е имал възможност да предотврати настъпването на процесното ПТП.

Така изложеното обуславя извода, че по делото не се доказа по категоричен 3 начин, че причината за настъпване на произшествието е поведението на водача на композицията, изразяващо се в неправилно свързване на влекача с ремаркето, поради което съдът намира за недоказани възраженията на дружеството застраховател, че е налице изключен риск, доколкото не са спазени предохранителните мерки, недоказани останаха и възраженията, че водачът се е движил със скорост много над допустимата, както и твърдението, че водачът е управлявал композицията по затворен път, доколкото не бяха ангажирани доказателства в тази насока.

От заключението на вещото лице може да се направи извод, че една от възможните причини за настъпване на ПТП-то е неправилно свързване на композицията, но както е посочил и експертът в отговор на задача шест, по делото няма приложени доказателства, от които да се направи извод дали свързващата система на влекача с ремаркето е била в изправност преди потегляне и дали същата е била правилно заключена.

В отговор на задача 10 вещото лице е посочило, че не е налице тотална щета, доколкото стойността необходима за възстановяване на процесния влекач по средни пазарни цени е 7261.74лв., действителната му стойност е 17 216.00лв., респективно щетите представляват 42.18% от стойността на МПС-то. Съгласно материалноправната разпоредба на чл. 390, ал. 2 КЗ „тотална щета на моторно превозно средство е увреждане, при което стойността на разходите за необходимия ремонт надвишава 70 на сто от действителната му стойност.“

С оглед изложеното и това възражение на ответника се явява неоснователно.

Съгласно чл. 386, ал. 1 КЗ / предишна чл. 208, ал.1 КЗ отм./ при настъпване на застрахователно събитие застрахователят е длъжен да заплати застрахователно обезщетение в уговорен между страните по договора срок и което не може да надхвърля застрахователната сума, освен ако това е предвидено в този закон. Също така с оглед на чл. 386, ал.2 КЗ при настъпване на застрахователно събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение, което е равно на действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието, освен в случаите на подзастраховане и застраховане по договорена застрахователна стойност.

За да е основателен искът за присъждане на застрахователно обезщетение, застрахованият/трето ползващо се лице е длъжен да докаже наличието на сключен застрахователен договор, настъпването на застрахователното събитие и че е изправна страна по договора. По отношение на застрахователното обезщетение, което се дължи с оглед чл. 386, ал.2 от КЗ, то трябва да бъде равно на размера на вредата към деня на настъпване на събитието.