Решение № 1013 от 22.10.2026, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 1013 гр. Бургас, 22.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LXIV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ИВЕЛИНА Д. ЧАВДАРОВА при участието на секретаря Атанаска Д. Ганева като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА Д. ЧАВДАРОВА

Административно наказателно дело № 20262120201644 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е въз основа на жалба от Р. Т. Р., ЕГН **********, против Наказателно постановление № 25-0769- 005143/10.02.2026г., издадено от Началник група в ОДМВР-Бургас, Сектор „Пътна полиция“, с което за нарушение на чл. 137а, ал. 1 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/, на основание чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 1 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание "Глоба" в размер на 25,56 евро.

С жалбата се моли за отмяна на атакуваното НП като неправилно и незаконосъобразно, като се навеждат доводи в тази насока.

В открито съдебно заседание по делото жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не се представлява.

Административнонаказващият орган се представлява от гл. юрисконсулт *, която пледира за потвърждаване на оспореното наказателно постановление, ведно с присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение.

След преценка на материалите по делото съдът приема, че жалбата е подадена в законоустановения срок (предвид връчването на обжалваното наказателно постановление на жалбоподателя на 27.04.2026г., видно от разписката към същото и подаването на жалбата чрез пощенски оператор на 07.05.2026г., видно от пощенското клеймо върху плика, с който същата е постъпила в БРС), от активнолегитимирано лице и срещу подлежащ на обжалване административен акт, поради което същата е процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

1

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна, като след съобразяване на доводите в същата, събрания по делото доказателствен материал и относимите законови разпоредби, съдът намира за установено следното от фактическа страна:

На 06.09.2025г., около 15:15 часа, свидетелите С. К. П. и С. В. С. – младши автоконтрольори в Сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР – Бургас изпълнявали служебните си задължения на територията на гр. Бургас по ул.

„Цар Петър“, когато забелязали движещия се в посока ул. „Христо Ботев“ товарен автомобил „Мерцедес Спринтер 211 ЦДИ“ с рег. № *, управляван от жалбоподателя Р. Т. Р., като същият не използвал обезопасителния колан, с какъвто МПС било оборудвано. Едва при подадения от контролните органи сигнал да спре за проверка, Р. направил опит да си постави колана, но доколкото и двамата служители на Сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР – Бургас възприели водача без колан по време на движение, свидетелят С. К. П. му съставил АУАН Серия GA № 4454025 /06.09.2025г. за нарушение на чл.

137а, ал. 1 от ЗДвП.

Актът бил предявен на жалбоподателя, който го подписал и получил препис от същия, без да направи възражения. Не са налице данни и за депозирани писмени възражения срещу акта в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН.

Въз основа на горепосочения АУАН, на 10.02.2026г. било издадено и атакуваното НП, в което била пресъздадена фактическата обстановка, изложена в акта. Административнонаказващият орган преценил, че с поведението си Р. Р. е осъществил състава на нарушението по чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП, поради което и на основание чл. 184, ал. 4, т. 7, пр. 1 от ЗДвП му наложил административно наказание „Глоба“ в размер на 25,56 евро.

Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по делото писмени доказателства и гласни доказателствени средства, които се допълват и не се констатират противоречия, поради което и съдът ги кредитира изцяло. Показанията на свидетелите П. и С. са обективни, логични, безпротиворечиви, последователни и изцяло се подкрепят от събраните писмени доказателства. В показанията си и двамата свидетели категорично заявяват, че са възприели извършено от жалбоподателя действие след спирането му за проверка, а именно, че жалбоподателят се е опитал да постави обезопасителния колан след като е забелязал полицейските служители. От показанията на свидетелите се установява, че жалбоподателят е бил без поставен обезопасителен колан по време на движение и едва след като му е бил подаден сигнал да бъде спрян за проверка от полицейските органи е предприел действие да го постави. По делото не се събра доказателствен материал, който да поставя под съмнение така установените факти.

Съдът, въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление, относно неговата законосъобразност и обоснованост, както и относно справедливостта на наложеното административно наказание, предвид така установената фактическа обстановка, достига до следните правни изводи:

Както актът за установяване на административно нарушение, така и атакуваното наказателното постановление, са издадени от компетентни 2 органи, съгласно приложеното по делото копие на Заповед № 8121з1632/02.12.2021г. на Министъра на вътрешните работи.

Административнонаказателното производство е образувано в срока по чл.34 от ЗАНН, като при съставянето на АУАН са спазени изискванията на чл.42 от ЗАНН. Наказателното постановление е издадено в законоустановения шестмесечен срок и съдържа изискуемите реквизити по чл.57 от ЗАНН.

Вмененото във вина на жалбоподателя нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава.

В обобщение, в случая не са налице формални предпоставки за отмяна на обжалваното

НП, тъй като при реализиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до порочност на административнонаказателното производство против него.

Разпоредбата на чл. 137а, ал. 1 ЗДвП предвижда задължение за водачите и пътниците в моторни превозни средства от категории M1, M2, M3 и N1, N2 и N3, когато са в движение, да използват обезопасителните колани, с които моторните превозни средства са оборудвани. Съгласно чл. 149, ал. 1, т. 2, б.

"а" от ЗДвП, към категория М1 спадат моторните превозни средства за превоз на пътници, в които броят на местата за сядане, без мястото на водача, е не повече от 8, какъвто безспорно е управляваният от жалбоподателя автомобил, поради което и по отношение на жалбоподателя като негов водач е било налице задължението по чл. 137А, ал. 1 от ЗДвП. Неизпълнението на това задължение е скрепено с предвиденото в чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 1 от ЗДвП административно наказание – „Глоба“ във фиксиран размер, като същият, съгласно действалата към датата на извършване на нарушението (06.09.2025г.) редакция на чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 1 от ЗДвП е 50 лева.

В конкретния случай от показанията на свидетелите П. и С. се установява, че на посочените в АУАН и НП време и място жалбоподателят е управлявал МПС, принадлежащо към посочените в чл. 137а, ал. 1 ЗДвП категории, без да използва обезопасителен колан. Установява се, че жалбоподателят е направил опит да постави колана си едва след подаден сигнал за спиране от полицейските служители за извършване на проверка.

Като водач на МПС, Р. е бил длъжен да управлява МПС в съответствие с разпоредбите на ЗДвП, който регламентира правилата за поведение на водачите на ППС. В тази връзка жалбоподателят е бил задължен преди да приведе в движение автомобила, да си постави обезопасителния колан, с който т о з и автомобил е бил оборудван. Като не е изпълнил това свое задължение, същият е осъществил състава на нарушението по чл. 137а, ал. 1 ЗДвП, за което и правилно е била ангажирана административнонаказателната му отговорност.

Както бе посочено по-горе, предвиденото за това нарушение административно наказание – „Глоба“ е в определен от законодателя фиксиран размер – 50 лева, съгласно редакцията на чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 1 от ЗДвП, действала към датата на извършване на нарушението, което изключва възможността както на наказващия орган, така и на настоящия съдебен 3 състав, да извършва преценка и да индивидуализира размера на наказанието.

Административнонаказващият орган правилно е приложил посочената санкционна норма като относима и на жалбоподателя е била наложена „Глоба“ именно в размер на 25,56 евро, превалутирани 50 лева.

По разноските:

Съгласно разпоредбата на чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, в производствата пред районния и административния съд, както и в касационното производство страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

Разпоредбата на чл. 143, ал. 3 от АПК предвижда, че когато съдът отхвърли оспорването или прекрати производството, ответникът има право на разноски, освен ако с поведението си е дал повод за завеждане на делото, включително юрисконсултско възнаграждение, определено съгласно чл. 37 от Закона за правната помощ.

Съгласно чл. 63д, ал. 4, вр. с ал. 5 от ЗАНН, в полза на учреждението или организацията, чийто орган е издал акта по чл. 58д, се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт или друг служител с юридическо образование, като размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Последната разпоредба от своя страна препраща към чл. 27е от Наредба за заплащането на правната помощ, съгласно който възнаграждението за защита в производства по Закона за административните нарушения и наказания е от 130 до 190 лв.

В конкретния случай, предвид изхода на делото, право на разноски има АНО, който е бил защитаван от юрисконсулт и своевременно е поискал присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение. При съобразяване на фактическата и правна сложност на делото, както и на извършените от процесуалния представител на АНО действия, съдът счита, че справедлив размер на възнаграждението в конкретния случай се явява 66,47 евро /130 лева/.

Мотивиран от горното Бургаският районен съд

РЕШИ:

П О Т ВЪ РЖ Д А ВА Наказателно постановление

№ 25-0769005143/10.02.2026г., издадено от Началник група в ОДМВР-Бургас, Сектор „Пътна полиция“, с което за нарушение на чл. 137а, ал. 1 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/, на основание чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 1 от ЗДвП на Р. Т. Р., ЕГН **********, е наложено административно наказание "Глоба" в размер на 25,56 евро.

ОСЪЖДА Р. Т. Р., ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ на ОДМВР Бургас, направените в производството разноски в размер на 66,47 евро (шестдесет и шест евро и четиридесет и седем евроцента), представляващи юрисконсултско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред 4

Административен съд - гр. Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.

ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.

Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________ 5