Решение № 141 от 29.04.2026, Районен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 141 гр. Благоевград, 29.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, III НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Калинка К. И. при участието на секретаря Димитрина В. Павлова като разгледа докладваното от Калинка К. И. Административно наказателно дело № 20261210200235 по описа за 2026 година

Делото е образувано с жалба от "В." ЕООД с ЕИК .., със седалище и адрес на управление гр. Б., ул. "В." №, представлявано от управителя В. М. Н. срещу наказателно постановление № 864401-F857756/26.11.-2025 г. на Началник „Оперативни дейности“, Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“, с което на основание чл. 185, ал. 4 от ЗДДС е наложена имуществена санкция в размер на 2500.00 лв., за извършено нарушение по чл. 118, ал. 1 от ЗДДС. В жалбата са направени възражения за незаконосъобразност на атакуваното наказателно постановление и искания за отмяна на наложеното наказание. Страните претендират съдебни разноски за процесуално представителство.

Анализ на представените на съда писмени доказателства и гласни доказателства дава основание да бъдат приети за установени следните съществени за делото факти:

На 23.10.2025 г. в 15,20 часа е извършена проверка от инспектори по приходите към НАП – К. Н. и М. У. в търговски обект - магазин за плодове и зеленчуци в гр. Б., ул. „С.“ №, стопанисван от „В.“ ЕООД. Извършена е т.нар контролна покупка на 0,380 кг банани на обща стойност 1,40 лева, заплатени в брой от инспектор К. Н.. Плащането било прието от управителя на 1 дружеството В. Н., който работи сам в магазина. След извършената покупка и плащане на стоката не е бил издаден фискален бон от монтираното и функциониращо в обекта фискално устройство модел „DATECS DP-150“ с индивидуален номер DT766750 и фискална памет № 02860270, регистрирано в НАП с № 4541443 на 22.02.2022 година или друг документ, удостоверяващ продажбата. Поради това е извършена проверка и е съставен констативен протокол от 23.10.2025 година, в който са описани обстоятелствата на нарушението и са дадени указания към управителя да се яви на 27.10.2025г. в 09,30 часа в офис на НАП в гр. София за да бъде съставен акт за установяване на административно нарушение. Протоколът е съставен в присъствието на управителя на дружеството и му е връчен. По време на проверката В. Н. е дал обяснения за допуснатото нарушение, като е пояснил, че е разтоварвал стока и е бързал за да освободи тротоара, поради което е пропуснал издаването на касов бон за продажбата. На 31.10.2025г. е съставен акт за установяване на административно нарушение № F857756 от инспектор К. Н., в присъствие свидетеля М. У. и управителя на дружество "В." ЕООД и му е връчен.

Възражения по акта не са направени. Въз основа на акта е издадено наказателно постановление № 864401-F857756/26.11.-2025 г. на Началник „Оперативни дейности“, Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“, с което е наложена имуществена санкция в размер на 2500.00 лв, на основание чл. 185 ал.4 от ЗДДС за допуснато нарушение на чл. 118, ал. 1 от ЗДДС. На дружеството-жалбоподател е наложена имуществена санкция при условията на повторност, тъй като санкционираното нарушение е извършено повторно - след като с НП № 800854-F794789/06.12.2024 година на НАП, влязло в законна сила на 27.02.2025г. за същото нарушение по чл. 118, ал. 1 ЗДДС е била наложено имуществена санкция в размер на 1300 лева.

Наказателното постановление е връчено на 16.01.2026г. и е обжалвано пред РС Благоевград при спазване на правилата на чл. 59 от ЗАНН.

Обстоятелствата на извършената проверка са потвърдени в съдебното производство от инспекторите на НАП Н. и У.. По делото в качеството на свидетел е разпитан Р. К., който е присъствал по време на проверката и твърди, че действително тогава пред магазина е имало паркиран товарен автомобил и свидетеля и Н. са разтоварвали стока, като много са бързали за да освободят тротоара, тъй като движението на пешеходците е било затруднено.

Установените от съда фактически обстоятелства дават основание за извод, че 2 жалбата е допустима, разгледана по същество е основателна. Съдът посочва, че с Решение на СЕС от 3 юли 2025 година по дело C-733/23 („Бийч енд бар мениджмънт" ЕООД срещу Началник на отдел „Оперативни дейности" — при Дирекция „Оперативни дейности" при Централно управление на Национална агенция за приходите, Съдът е отговорил на въпрос дали член 273 от Директивата за ДДС и член 49, параграф 3 от Хартата трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, която предвижда като административно наказание налагането на значителна по размер имуществена санкция, без сезираният с оспорването на тази мярка съд да има процесуална възможност да наложи санкция в по-нисък размер от предвидения в тази правна уредба или друг вид по-леко наказание.

Съдът е припомнил в решението си, че член 49, параграф 3 от Хартата предвижда тежестта на наказанията трябва да бъде съразмерна спрямо престъплението и че държавите-членки на ЕС са компетентни да определят вида и размера на тези санкции при спазване на принципа на пропорционалност. Съгласно практиката на Съда според последния принцип предвидените в национално законодателство санкционни мерки не трябва да надхвърлят границите на необходимото за постигане на легитимно преследваните от същото това законодателство цели. Строгостта на санкциите трябва да бъде в съответствие с тежестта на наказваните с тях нарушения, като по-специално се гарантира реално възпиращ ефект, като същевременно не се надхвърля необходимото за постигането на целта. Освен това принципът на пропорционалност изисква при определянето на наказанието, да се отчитат конкретните обстоятелства по случая и разглеждащия делото съд да има възможност да измени правната квалификация в по-лека и да наложи по-леко наказание, ако обстоятелствата по случая предполагат това. Съдът е разгледал обстоятелствата по случая, като е посочил, че когато санкцията на чл. 185 от ЗДДС надхвърля почти 200 пъти размера на избегнатия данък, изглежда изключително трудно да се определи санкция, чийто интензитет не надхвърля тежестта на установеното нарушение. С оглед на тези съображения Съдът е отговорил, че член 273 от Директивата за ДДС и член 49, параграф 3 от Хартата трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, която предвижда като административно наказание налагането на значителна по размер имуществена санкция, без сезираният с оспорването на тази мярка съд да има процесуална възможност да наложи санкция в размер, по-нисък от предвидения в тази правна уредба или друг вид по-леко 3 наказание.

Настоящият съд напълно приема разбирането на СЕС в посоченото решение и посочва, че то е задължително за Българската държава като член на ЕС. Преди това съдът приема, че разпоредбата на чл. 185, ал.4 вр. с ал.1 от ЗДДС която предвижда налагане на имуществена санкция в размер от 2000 до 8000 лв., т.с 1022.58 - 4090.34 евро за лице, което повторно не издаде документ по чл. 118, ал.1 от ЗДДС, не съответства на принципа на пропорционалност между нарушението и наказанието, тъй като не дава възможност на разглеждащия съд да определи по-ниска санкция, която да е съобразена с обстоятелството, че размерът на избегнатия ДДС от разглежданото нарушение е 0.28 лв., т.с 0.14 евро. В този случай наложената санкция надвишава с около 8 928 пъти избегнатия данък, а минималната законова санкция от 2000 лв. го надвишава около 7142 пъти. При това положение съдът счита, че и най-минималната санкция е несъразмерно висока и липсата на законова възможност за изменение на санкцията и намаляването й до пропорционален на нарушението размер, налага разбирането, че наложената на дружеството санкция е незаконосъобразна и следва да бъде отменена.

Съдът намира, че особеностите на случая го определят като маловажен предвид ниската степен на обществена опасност и последици, поради което приема, че единственият законосъобразен подход към случая е предупреждението на търговеца по реда на чл. 28 от ЗАНН за повторно наказване в случай, че в едногодишен срок бъде допуснато отново такова нарушение. Съдът приема, че в този случай макар да е установено нарушение, то е маловажно и не следва да бъде наказвано, но това не отменя характера му на нарушение на правилата за регистриране на продажбите в търговски обекти, поради което съдът приема, че в този случай страните не си дължат разноски за процесуално представителство.

Предвид изложените мотиви и на основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН РЕШИ:

ОТМЕНЯ наказателно постановление № 864401-F857756/26.11.2025 г. на Началник „Оперативни дейности“, Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“, с което на основание чл. 185, ал. 4 от ЗДДС е наложена имуществена санкция в размер на 2500.00 лв. на дружество "В." ЕООД с ЕИК 4

.., със седалище и адрес на управление гр. Б., ул. "В." №, представлявано от управителя В. М. Н., като на основание чл. 28 от ЗАНН предупреждава нарушителя, че при извършване на друго административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в сила на съдебния акт, за това друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание.

Решението подлежи на касационно обжалване в 14 дневен срок от съобщаване на страните пред Административен съд Благоевград.

Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________ 5