Решение № 51 от 22.07.2022, Районен съд - Царево

РЕШЕНИЕ

№ 51 гр. Царево, 22.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЦАРЕВО, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Мария Ат. Москова при участието на секретаря Антония Д. Димитрова като разгледа докладваното от Мария Ат. Москова Гражданско дело № 20222180100074 по описа за 2022 година

Производството е образувано по предявен от „**“ ЕАД с ЕИК **, чрез юрисконсулт Ив. Н. против ЕМ. ИЛ. Ч. с ЕГН ********** от гр. София, иск по чл.422 вр.чл. 415, ал.1 ГПК за приемане на установено, че ответникът дължи на ищеца следните суми: сумата от 1000.00 лв., представляваща главница по Договор за паричен заем с № **г.; договорна лихва в размер на 125.40 лв. за периода от 27.12.2018 г. до 08.08.2019 г.; лихва за забава в размер на 178.13 лв. за периода от 28.12.2018 г. до датата на подаване на заявлението в съда и законна лихва от подаване на заявлението в районен съд до окончателното изплащане на задължението, за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№ **г. по описа на РСЦарево.

Ищецът твърди, че на ** г. между „**" АД /Заемодател/ и ЕМ. ИЛ. Ч.

/Заемател/ е сключен Договор за паричен заем с № **, съгласно който Заемодателят предоставил на Заемателя парична сума в размер на 1000 лева, представляваща главница и чиста стойност на кредита, като заемната сума по договора е била предоставена от Заемодателя на Заемателя при подписване на договора. Съгласно клаузите на договора, ЕМ. ИЛ. Ч. /Заемател/ се е задължил да върне заемната сума от 1000 лева ведно с договорната лихва в размер на 125,40 лв., в срок до 8.08.2019г. на 17 равни двуседмични 1 погасителни вноски в размер на 66,20 лева всяка.

Излага, че на 1.07.2019 г. е подписано Приложение 1 към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 16.11.2010г., сключен между „**" АД и „**" ООД, по силата на което вземането на „**" АД, произтичащо от договор за паричен заем № **/** г. е прехвърлено в собственост на „**" ООД, ведно с всички привилегии и обезпечения.

Договорът за заем съдържа изрична клауза, която урежда правото на кредитора да прехвърли вземането си в полза на трети лица. „**" АД /сега „**" ЕАД/, ЕИК ** е правоприемник на „**" ООД, ЕИК **. „**" АД е упълномощило „**" АД /понастоящем „**" ЕАД/ в качеството си на цесионер по Договора за прехвърляне на вземания от 16.11.2010 г. от името на цедента и за своя сметка да уведоми длъжниците за извършената цесия. Сочи, че по реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД до ЕМ. ИЛ. Ч., е било изпратено от страна на „**" АД чрез „**" ЕАД Уведомително писмо с изх. № **/** от ** г. за станалата продажба, чрез Български пощи с известие за доставяне на адреса на длъжника, посочен в договора за паричен заем, като писмото е върнато в цялост като неполучено. Прилага към искова молба копие от уведомлението за извършената цесия от страна на „**" АД чрез „**" ЕАД с изх.№ **/** от ** г., за връчване на ответника ведно с исковата молба и приложенията към нея.

Излага, че срокът на договора е изтекъл с падежа на последната погасителна вноска, а именно 8.08.2019 г. и не е обявяван за предсрочно изискуем. На длъжника е начислена лихва за забава върху неплатената главница в размер на действащата законна лихва за периода от 28.12.2018г. до датата на подаване на заявлението в съда, която е в общ размер на 178,13 лева.

Сочи, че за вземанията си по договора е подал заявление за издаване на заповед за парично задължение по реда на чл.410 от ГПК, въз основа на което е образувано ч.гр.д.№ **г. по описа на съда. Длъжникът е възразил срещу издадената заповед, което обуславя правния му интерес от предявяването на настоящата искова молба.

С оглед на изложеното, ищцовото дружество моли да се приеме за установено, че има изискуемо и непогасено вземането към ответника за сумите, както следва: сумата от 1000.00 лв., представляваща главница по Договор за паричен заем с № **г.; договорна лихва в размер на 125.40 лв. за 2 периода от 27.12.2018 г. до 08.08.2019 г.; лихва за забава в размер на 178.13 лв. за периода от 28.12.2018 г. до датата на подаване на заявлението в съда и законна лихва от подаване на заявлението в районен съд до окончателното изплащане на задължението, за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№ **г. по описа на РС-Царево. Претендира разноските в заповедното и в исковото производство.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника ЕМ.

ИЛ. Ч. чрез адв.Х., с който взема становище за допустимост, но неоснователност на иска и моли същият да бъде отхвърлен. Оспорва изложената от ищеца фактическа обстановка, като твърди, че е погасил задълженията си по процесния договор. Твърди, че й е извършвал плащания, съгласно указаното от Ищеца - по посочения номер на задължението 10790551, като преводите са били извършвани през **. Оспорва претенциите за лихви, като прави възражение за изтекла погасителна давност за договорна лихва в размер на 125.40 лева за периода от 27.12.2018г. до 08.08.2019г., както и възражение за изтекла погасителна давност за лихва за забава в размер на 178.13 лева за периода от 28.12.2018г. до датата на подаването на заявлението в съда, на основание чл. 111, б.“в“ от ЗЗД. Прави възражение за нищожност на договорената лихва в размер на 35% фиксиран годишен лихвен процент по чл.6 от Договора и на годишния процент на разходите по заема в размер на 40,50 % по чл.8 от Договора като прекомерни и противоречащи на добрите нрави по смисъла на чл.9 и чл.26 от ЗЗД. Ангажира писмени доказателства. Претендира присъждането на направените по делото разноски.

В с.з. за ищцовото дружество, редовно призовано, представител не се явява. Дружеството чрез процесуалния си представител ю.к.Н. е депозирало нарочна молба, с която заявява, че поддържа исковете и моли същите да бъдат уважени изцяло. Претендира разноските по делото.

В с.з. ответникът ЕМ. ИЛ. Ч., редовно призован, не се явява и не се представлява. Ответникът чрез процесуалния си представител адв.Х. е направил искане с писмения отговор делото да се гледа в негово отсъствие, като моли исковите претенции да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани. Претендира разноските по делото.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа и правна страна 3 следното:

Предявени са обективно-кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422, ал.1 от ГПК във връзка с чл. 415, ал.1, т.1 и чл. 410, ал.1, т.1 от ГПК, във връзка с чл. 79, ал.1 от ЗЗД, чл. 86 от ЗЗД и чл. 92 от ЗЗД.

По допустимостта:

Заявлението е депозирано в РС-София на дата 05.05.2021г., въз основа на което е било образувано ч.гр.д.№ **г. по описа на РС-София. Въз основа на Определение №**г. производството пред СРС е било прекратено и делото изпратено по подсъдност на РС-Бургас, където е било образувано под номер ч.гр.д.№ **г. С Определение № **г. производството пред БРС е било прекратено и делото изпратено по подсъдност в РС-Царево, където е образувано под номер ч.гр.д.№**г. и е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение № ** за сумите по предявените обективно съединени искове. Заповедта е връчена на длъжника ЕМ. ИЛ. Ч. (ответник по настоящото дело) на 20.01.2022г., при което в срока по чл. 414 ГПК длъжникът (ответник по настоящото дело) е оспорил вземанията, депозирайки писмено възражение на 27.01.2022г. Последното, от своя страна, е обосноваващо за допустимостта и правния интерес на предявените понастоящем установителни искове с правно основание чл. 422, ал.1 от ГПК във връзка с чл. 415, ал.1, т.1 и чл. 410, ал.1, т.1 от ГПК, във връзка с чл. 79, ал.1 от ЗЗД, чл. 86 от ЗЗД и чл. 92 от ЗЗД.

По основателността:

По делото е представен Договор за паричен заем с № **, сключен на ** г. между „**" АД /Заемодател/ и ЕМ. ИЛ. Ч. /Заемател/, съгласно който Заемодателят е предоставил на Заемателя парична сума в размер на 1000 лева, представляваща главница и чиста стойност на кредита, като заемната сума по договора е била предоставена от Заемодателя на Заемателя при подписване на договора. Съгласно клаузите на договора, ЕМ. ИЛ. Ч. /Заемател/ се е задължил да върне заемната сума от 1000 лева ведно с договорната лихва от 35% в размер на 125,40 лв., в срок до 08.08.2019г. на 17 равни двуседмични погасителни вноски в размер на 66,20 лева всяка. Договорът за заем съдържа изрична клауза, която урежда правото на кредитора да прехвърли вземането си в полза на трети лица. Крайния срок за погасяването на задълженията по договора е изтекъл с падежа на последната погасителна вноска, а именно: на 4 дата 08.08.2019г.

По делото са представени Приложение 1 от 01.07.2019г. към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 16.11.2010г., сключен между „**" АД и „**" ООД, по силата на което вземането на „**" АД, произтичащо от договор за паричен заем № **/**г. е било прехвърлено в собственост на „**" ООД, ведно с всички привилегии и обезпечения. „**" АД /сега „**" ЕАД/, ЕИК ** е правоприемник на „**" ООД, ЕИК **, видно от представените доказателства.

„**" АД е упълномощило „**" АД /понастоящем „**" ЕАД/ в качеството си на цесионер по Договора за прехвърляне на вземания от 16.11.2010 г. от името на цедента и за своя сметка да уведоми длъжниците за извършената цесия.

„**" АД чрез „**" ЕАД е изпратила до ЕМ. ИЛ. Ч. на адреса му, посочен в договора за паричен заем,, Уведомително писмо с изх. № **/** от ** г. за станалата продажба, като писмото е било върнато в цялост като неполучено, видно от представеното по делото .чрез известие за доставяне на Български пощи.

Приложеното към искова молба копие от уведомлението за извършената цесия от страна на „**" АД чрез „**" ЕАД с изх.№ **/** от ** г., е връчено на ответника на 20.04.2022г. ведно с исковата молба и приложенията към нея.

От страна на ответника са извършени плащания по договора в общ размер на 900.00 лева, както следва : на дата 04.02.2022г. – 300 лева; на дата 02.03.2022г. – 300 лева и на дата 04.04.2022г. – 300 лева, видно от представените по делото 3 /три / броя разписки за извършени плащания през Изи пей /л.41-л.43/. С така направено плащане в хода на исковото производство ответникът е извършил частично погасяване на задълженията по договора в размер общо на 900 лева.

Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът приема за установено от правна страна следното:

Искът е предявен от и срещу надлежни страни, в едномесечния срок по чл.415, ал.1 от ГПК , предмет на иска са сумите,за които е издадена заповед за изпълнение по чл.417от ГПК, поради което е процесуално допустим. С установителния иск по чл.422 от ГПК се цели да бъде установено по исков 5 ред съществуването на вземането, за което е била издадена заповед за изпълнение по реда на заповедното производство. Целта на предявяването на този иск е да се установи безспорно наличието на вземането, за което е издадена заповед за изпълнение, като подаването на възражение не води автоматично до отмяна или обезсилване на вече издадената заповед за изпълнение, а представлява само пречка същата да влезе в сила. В случай, че производството по иска по чл. 422 ГПК приключи с позитивно решение тази пречка отпада и заповедта за изпълнение влиза в сила и придобива изпълнителна сила. По този специален установителен иск в тежест на ищецът е да докаже факта, от който произтича вземането, а ответника - възраженията си срещу вземането.

С оглед на събраните доказателства по делото съдът намира за доказано твърдението на ищеца, че ответникът е заемополучател по Договор за паричен заем с № **, сключен на ** г. между „**" АД /Заемодател/ и ЕМ. ИЛ. Ч.

/Заемател/. Налице е сключен в писмена форма договор за кредит, по който заемодателят „**" АД е изпълнил задължението си и е предоставил на ответника сумата от 1000 лева, поради което е налице валидно възникнало облигационно отношение между „**" АД и ЕМ. ИЛ. Ч. по договор за заем. По този договор заемополучателя-ответник в настоящото производство е следвало да изпълнява точно задължението си да погасява в срок дължимите вноски.

Вземането на „**" АД, по договора за паричен заем № **/**г. ведно с всички привилегии и обезпечения договора е било прехвърлено на 01.07.2019г. в собственост на „**" ООД, като ответникът е уведомен за цесията с получаването на исковата молба по настоящето производство.