Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 104 от 24.03.2025, Районен съд - Костинброд

Съд
Районен съд - Костинброд
Дело
Гражданско дело 871/2023
Вид
Решение № 104
Подписан
24.03.2025
В сила
15.10.2025
Състав
Стефан Марков Стойков

Цитирани разпоредби

  • чл. 162 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 235 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 414, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 38 · Закон за адвокатурата
  • чл. 153, ал. 1 · Закон за енергетиката

РЕШЕНИЕ

№ 104 гр. К., 24.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – К., III-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Стефан М. Стойков при участието на секретаря Албена Вл. Арсова като разгледа докладваното от Стефан М. Стойков Гражданско дело № 20231850100871 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Делото е образувано по искова молба, предявена от ищеца – „Топлофикация С.” ЕАД ЕИК ***, седалище/адрес на управление: гр. С., ул. ”Я.”, № 23Б, представляван от А.С.А. – изпълнителен директор, пълномощник по делото: И.Г. - юрисконсулт, с която иска да бъде признато за установено по отношение на ответника – Г. П. Й., ЕГН **********, настоящ адрес: общ. К., с. Г., че дължи на ищеца следните суми: Сумата от 3 381.53лева, представляваща главница – за доставена, но незаплатена топлинна енергия за периода от м.05.2020 г. до м.04.2022 г.; Сумата от 442.23 лева, представляваща лихва по тази главница за периода от 16.12.2020 г. до 27.03.2023 г.; Законна лихва върху тази главница от датата на подаване на заявлението – 07.04.2023 г. до изплащане на вземането; Сумата от 26.95 лева, представляваща главница – за дялово разпределение за периода от 05.2020 г. до 09.2021 г.;

Сумата от 5.88 лева, представляваща лихва по тази главница за периода от 16.07.2020 г. до 27.03.2023 г.; Законна лихва върху тази главница от датата на подаване на заявлението – 07.04.2023 г. до изплащане на вземането;

Претендира и обезщетение за направените съдебни разноски, включително и адвокатско възнаграждение при условията на чл. 78, ал. 8 от ГПК.

Исковата молба е подадена при условията и в срока по чл. 415, ал. 1, т. 1, вр. ал. 4, вр. чл. 422 от ГПК след като по ч. гр. д. № 572/2023 г. по описа на съда, е издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК. Заповедта е връчена на длъжника, като в срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК, същият е подал възражение. На заявителя е изпратено съобщение за подаденото възражение, като в едномесечния срок по чл. 415, ал. 4 е 1 предявена настоящата искова молба.

Твърди се в исковата молба, че ответникът е клиент на ищеца, като отношенията възникват по силата на Общи условия, като заплащането на топлинната енергия е по правилата за дялово разпределение, което е извършвано от лице, с което е сключен договор от страна на ЕС в сградата, където се намира имота на ответницата, а именно това разпределение е осъществявано от конституираното трето лице „Термокомплект“ ЕООД.

Твърди, че ответника е използвал доставяната от ищеца ТЕ през процесния период, като не е погасил задължението си, дължимо до 45 дни от публикуване на общата фактура за отоплителния сезон.

Ищецът сочи също, че за процесния период действали Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от "Топлофикация С." АД на потребители в гр.

С., одобрени с решение на ДКЕВР в сила от 10.07.2016 г., съгласно които ответницата дължи заплащане на месечните дължими суми за топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят

В съдебно заседание ищецът не изпраща представител. Писмено иска гледане на делото в негово отсъствие, като е направил искане за допускане съдебно-техническа и съдебно-счетоводна експертизи. Представил е списък за разноски по настоящото производство.

В срока за отговор е постъпил отговор от ответника, подадени чрез упълномощен представител – адвокат В. Т., с който се оспорват предявените искове. Твърди, че ответникът е направил плащане за сумата от 1 128.40 лева, направено преди получаване на ИМ.

Твърди, че липсват доказателства ответника да е собственик или ползвател на топлоснабдения имот. Твърди, че имота е съсобствен, без повече факти или доказателства.

Оспорва цената за дялово разпределение и дата на падеж на тези задължения. Прави възражение за давност за част от вземанията, без уточнения.

С допълнителна молба от 04.01.2024 г., процесуалният представителна ответника изрично заявява, че не оспорва, че: имота е топлоснабден, че до него е доставена твърдяното от ищеца количество топлинна енергия и че нейната стойност е посочената в ИМ.

В съдебно заседание ответникът не се явява. Процесуалният му представител представя становище за разглеждане на делото в негово отсъствие, с което поддържа изложените възражения. Моли за присъждане на разноски.

Третото лице – помагач на страната на ищеца – „Термокомплект“ ЕООД представя главни отчети, документи, удостоверяващи дата на връчване на изравнителните сметки на представител на Етажната собственост, изравнителни сметки и сертификати за дялово разпределение за клиент на „Топлофикация С.“ ЕАД с аб. № 225983 - Г. П. Й. за адрес гр.

С., ж.к. К.

Съдът, като взе предвид доводите на страните, прецени представените по делото писмени доказателства, съгласно чл. 235 от ГПК и предвид признанието намира за установено следното от фактическа и правна страна:

2

Искът е допустим, като в проведеното заповедно производство е издадена заповед за изпълнение за сумите, по отношение на които са предявени настоящите установителни искове и срок е подадено възражение, поради което в интерес на ищеца е да образува производство за установяване на претендираните вземания.

По същество е изцяло основателен.

Облигационната връзка между ищеца и ответника е възникнала на основание чл. 153, ал. 1 ЗЕ, съгласно която клиент на услугата доставка на топлинна енергия е собственик жилище на адрес в гр. С., ж.к. К. в сграда - етажна собственост, присъединено към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. Налице са доказателства – нотариален акт № 94 от 1983 г за собственост върху жилището, дадено като обезщетение срещу отчужден недвижим имот; удостоверение за идентичност на адрес; протокол за общо събрание и договор с фирма за дялово разпределение , което дава основание за несъмнен извод, че имота се намира в сграда с ЕС. Конкретно за процесния период действащи са ОУ от 2016 г., като са представени доказателства за одобрението им, както и за публикуването им, съгласно изискванията на закона за енергетиката.

Ответникът е собственик на топлоснабдения имот, намиращ се в гр. С., ж.к. К.

Правото на собственост е придобито на 18. 07. 1983 г., което се установява от приложения нотариален акт- л.15 от делото.

За установяване на факта на предоставяне на количеството топлинна енергия в обема, съответстващ на претендираната цена по делото, съдът отчита направеното признание от процесуалния представител на ответника признание и с оглед избягване кумулиране на допълнителни разноски по делото е отменил определението си от 21.12.2023 г. в частта за допускане на съдебно техническа експертиза. Кредитира представените доказателства от ищеца, както и представените писмени доказателства от третото лице помагач за начисляване на дължимите суми, като счита, че не са налице основания да се отрече верността на изготвените изравнителни сметки, съответно начислените суми за ползвана топлинна енергия за имота

Според заключението на ВЛ по извършената съдебно-счетоводна експертиза общата дължима сума за главница за процесния период е в размер на 3 408,48 лева. В заключението е посочено, че със сумата от 1 128,40 лева, внесена от ответника с вносна бележка от 23.08.2023 г. са погасени текущи задължения по партидата, като това е така, защото във вносната бележка не са посочени реквизитите на договорна сметка и номер на фактурите, които ответникът е желаел да заплати.-л.108 от делото. Ето защо направените плащания от ответника не касаят процесния отчетен период. От друга страна, съобразявайки, че плащането е направено след образуване на настоящото производство след 07.04.2023 г. и в него не е вписан номер на съдебно производство или друг белег, по който да бъде нагледно кое задължение погасява, то не може да бъде отнесено към настоящата претенция.

Към стойността на задължението за цена на топлинна енергия следва да се добавят и дължимите годишни такси за извършваната от „Термокомплект“ ЕООД услуга за дялово 3 разпределение, чиято стойност за процесния период се равнява на 26.95 лева за периода от 05.2020 г. до 09.2021 г., който размер съдът приема за доказан по основание, а за размера приема за съответстващ на предоставената услуга. По основание съдът приема за доказана тази претенция, тъй като съгласно разпоредбите на чл. 36 от общите условия, чл. 61, ал. 1 от Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването и на чл. 10 от общите условия на договорите между „Топлофикация С.“ ЕАД и търговец за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия между потребителите в сграда етажна собственост, тези разходи се заплащат от потребителите на топлинна енергия на ищцовото дружество, което от своя страна заплаща цената за извършените услуги на дружествата за дялово разпределение. По делото ищеца не е ангажирал доказателства за направено конкретно плащане към третото лице за осъщественото дялово разпределение и то конкретно за тази услуга за жилището на ответника, но съдът приема това за трудно предвид многобройния брой клиенти в гр. С. и силно вероятното превеждане на общи суми без отбелязване в тях на отделните клиенти и сумите за всеки от тях. Поради това съдът приема, че искът деоказан по основание, а за размера съдът се ползва от разпоредбата на чл. 162 от ГПК, считайки, че сумата, претендирана от ищеца съответства на предоставената от третото лице услуга.

По делото не са ангажирани плащания от страна на ответника, които да обосноват погасяване на предявената сума, поради, претенцията на ищеца за цена на услуга за дялово разпределение следва да се приеме за доказана в горепосочения размер.

Всяка една от посочените по-горе суми следва да се присъди ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 07.04.2023 г. до окончателното им заплащане.

По отношение претенцията за лихва за забава съдът счита, че претенцията се явява основателна до размера от 340.28 лева, определен от ВЛ, който размер е по- малък от предявения в исковата молба. Липсата на оспорване на изготвеното и приетото по делото заключение от страна на ищеца, обосновава извода, че ответника дължи на ищеца посочената от вещото лице сума, като за разликата до пълния предявен размер от 442.23 лв. претенцията следва да бъде отхвърлена .

Неоснователни са възраженията за изтекла давност. Вярно е твърдението на ответника, че дължимите суми се заплащат в срок от 45 дни от начисляването им, но в когато определянето на месечните сметки е на база изравнителна сметка, а текущите през отоплителния сезон са прогнозни, в интерес на потребителите е изискано и в общите условия е отразено правилото, че законна лихва за забава се начислява след изтичане на срок от 45 дни от изготвяне на окончателното дялово разпределение. Различно е положението при плащане за реално ползваната енергия и отчитането й месечно по индивидуални топломери, при което лихва за забава се начислява в цитираното общо правило – 45 дни след начисляване на конкретната месечна сметка. Случаят обаче не е такъв, като предвид цитираната разпоредба от ОУ - чл. 33, ал. 4, може да се направи извод, че именно, че вземанията за отоплителния сезон, отразени в изравнителна сметка са изискуеми 45 дни след изготвяне на изравнителната сметка, а за отоплителния сезон 2020-2021 г. това се е случило 4 след издаване на изравнителна сметка след летните месеци на 2021 г., а доколкото заявлението за издаване на заповед за изпълнение е от 07.04.2024 г. то очевидно не са изтекли три години от изискуемостта на вземанията за топлинна енергия.

Предвид изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да се присъдят направените разноски в производството по ч. гр. дело № 572/2023 г. по описа на РС К., както и в исковото производство, съразмерно с уважената част от исковете. Ищецът претендира разноски, които в заповедното производство възлизат на 12.13 лв., от които 77.13 лв. - платена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение и 50 лв., а в исковото производство в размер на 658.13 лв., от които 208.13 лв. - държавна такса; 400 лв. внесен депозит за ССчЕ и 100 лв. юрисконсултско възнаграждение. Съобразно уважената част от исковата претенция на ищеца се дължи сумата от 811.94 лв., от които 123.50 лв. – разноски в заповедното производство и 688.36 лв. разноски в исковото производство.