Решение № 243 от 19.07.2024, Районен съд - Петрич

РЕШЕНИЕ

№ 243 гр. П., 19.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – П., ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Андрей Ив. Николов при участието на секретаря Величка Андреева като разгледа докладваното от Андрей Ив. Николов Гражданско дело № 20231230100970 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 415, ал. 1, т. 3 във вр. с ал. 3, предл. 2 ГПК.

Ищецът – „П. и. б.“ АД, със седалище и адрес на управление в гр. С., бул. „Ц. ш.“ № 111П, ЕИК ***, твърди, че между него (като кредитодател) и ответницата (като кредитополучател) е бил сключен Договор за издаване на револвираща международна кредитна карта с чип и предоставяне на овърдрафт по разплащателна сметка с № 41РКО-А-0891/26.10.2007 г. Пояснява, че въз основа на тази сделка е предоставил на кредитополучателя паричен кредит, усвояван чрез кредитна карта, с лимит от 2 000 лв., като е било предвидено и заплащането на възнаградителна (договорна) лихва, както и на договорно обезщетение при забава („наказателна лихва“). Изтъква, че кредитополучателят е извършил многократни усвоявания на лимита по кредита, но не го е обслужвал редовно, поради което е била обявена предсрочната му изискуемост.

Заявява, че понастоящем кредитният дълг възлиза на: 2 000 лв. – непогасена главница;

11 185,03 лв. – договорна (възнаградителна) лихва, дължима за периода от 19.04.2009 г. до 05.02.2023 г.; 6 423,01 лв. – „наказателна лихва“, имаща характера на мораторна неустойка, начислена за периода от 08.05.2009 г. до 20.07.2015 г.; 27,93 лв. – законна лихва за забава (мораторна лихва), начислена върху просрочената главница за периода от 06.02.2023 г. до 21.03.2023 г., както и 225 лв. – сбор от годишна такса за поддържане на кредитната карта, дължима за 2009 г., 2010 г. и 2011 г. (117 лв.), и от разноски за връчване на покани по кредита (108 лв.). Уточнява, че за тези вземания е било 1 отказано издаването на заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК, поради което иска те да му бъдат присъдени. Претендира и съдебни разноски.

Ответницата – Г. Б. Г., с настоящ адрес в гр. П., ул. „С.“ № 7, ет. 4, ЕГН **********, се представлява от особени представители по чл. 47, ал. 6 ГПК – адв. С.

Я. и адв. В. Б.. Последните намират ищцовите претенции за неоснователни и настояват за тяхното отхвърляне. Излагат доводи, че: не е доказано ответницата да е сключила договора, на който се базират ищцовите претенции; липсват и доказателства за реалното усвояване на кредитния лимит по сделката от нейна страна; предсрочната изискуемост на кредита не е била обявена надлежно; кредитният договор съдържа уговорки (отразени в отговорите на исковата молба), които са нищожни, заради колизия с разпоредби на ЗЗП; претендираните вземания са погасени по давност.

Съдът приема следното:

1. По съществото на спора (изводи от фактическа и от правна страна):

Предмет на разглеждане са осъдителни искове по:

- чл. 415, ал. 1, т. 3 ГПК във вр. с чл. 430, ал. 1 ТЗ – за главницата, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 417 ГПК (22.03.2023 г.) до погасяването;

- чл. 415, ал. 1, т. 3 ГПК във вр. с чл. 430, ал. 2 ТЗ – за възнаградителната (договорната) лихва;

- чл. 415, ал. 1, т. 3 ГПК във вр. с чл. 92, ал. 1 ЗЗД – за „наказателната лихва“, която по правната си същност представлява мораторна неустойка;

- чл. 415, ал. 1, т. 3 ГПК във вр. с чл. 86, ал. 1, изр. 1 ЗЗД – за мораторната лихва, както и

- чл. 415, ал. 1, т. 3 ГПК във вр. с чл. 9, ал. 1 ЗЗД – за таксите и разноските по кредита.

За вземанията по тези претенции е било подадено заявление по чл. 417, т. 2 ГПК, но то е било отхвърлено с влязлото в сила Разпореждане № 420/18.04.2023 г. по ч. гр. д. № 427/23 г. на Районен съд – гр. П., което дело е приложено към настоящото такова.

Уважаването на исковете, поставени за решаване, е последица от фактически състави, включващи кумулативната даденост на определени предпоставки, които се свеждат до:

- За главницата – 1/ валидно облигационно отношение, породено от договора за кредит и обвързващо ищеца (като кредитодател) ответницата (като кредитополучател); 2/ реалното предоставяне на кредитната сума от кредитодателя в полза на кредитополучателя; 3/ изискуемост (настъпил падеж) на вземането за нейното връщане и 4/ неизпълнение на корелативното задължението на кредитополучателя в тази връзка.

- За възнаградителната лихва – 1/ уговорка, постигната между 2 кредитодателя и кредитополучателя, в рамките на кредитното правоотношение, за дължимост от страна на последния и на възнаградителна лихва в определен размер; 2/ настъпване на падежа на задължението, отнасящо се до плащането й, и 3/ непогасяването на вземането, свързано с нея.

- За неустойката – 1/ договорна клауза, в рамките на кредитното правоотношение, предвиждаща дължимост от кредитополучателя на неустойка в определен размер, при допусната забава; 2/ настъпване на падежа на задължението, чието срочно изпълнение неустойката обезпечава, и 3/ непогасяване в срок на задължението, обезпечено с неустойката, както и непогасяване на самото неустоечно вземане.

- За законната лихва за забава – 1/ съществуването на твърдения главен дълг, чиято изискуемост е настъпила, и 2/ допускането на забава в неговото погасяване.

- За таксите и разноските по кредита – 1/ клауза в кредитната сделка, съгласно която кредитополучателят дължи заплащането на търсените такси и разноски;

2/ настъпването на условията, във връзка с които те се дължат, в заявената величина, и 3/ неиздължаване на вземането, отнасящо се до тях.

С оглед правилата, уреждащи разпределението на доказателствената тежест в исковия граждански процес (чл. 154, ал. 1 ГПК), ищецът е длъжен да установи положителните предпоставки по всяка от исковите си претенции, а в случай че това бъде сторено, ответницата трябва да проведе доказване относно погасяването на задълженията.

Сключването на процесния договор, с кредитодател – ищецът, и с кредитополучател – ответницата, се доказва от обективиращия го документ, както и от искането за издаване на кредитна карта, които са представени по делото. Те са подписани за ответницата и подписите й върху тях са били оспорени от нейните особени представители, но тези възражения не са основателни, тъй като категорично се опровергават от изслушаната по този повод съдебно-графическа експертиза.

От съдържанието на договора стават ясни и някои от базисните параметри на кредитното правоотношение, относими към разглеждания спор, а именно:

- Главница – 2 000 лв., предоставени под формата на „овърдрафт“ и усвоявани чрез специално издадена кредитна карта.

- Задължение за кредитополучателя да погасява предоставения му „овърдрафт“ в сроковете и по начина, договорени в общите условия.

- Годишен лихвен процент, дължим при непогасяване до датата на падежа на пълния размер на дебитното салдо, формирано до края на последния отчетен период, след изтичане на първите 3 отчетни периода, в размери от:

= 16 % – за безналични плащания на ПОС-терминал, и

= 18 % – за всички останали трансакции.

3

- „Наказателна лихва“, включваща договорения лихвен процент и надбавка от 12 %, при неплащане на месечна погасителна вноска или надвишаване на разрешения кредитен лимит.

- Заплащане от кредитополучателя на такси и на комисиони за ползване на кредитната карта и на предоставения „овърдрафт“, съгласно действащата Тарифа за такси и комисиони на банката, която е неразделна част от договора.

- Редовен срок на кредита – до 26.10.2009 г., с възможност за автоматично продължаване по ред, предвиден в общите условия.

Към доказателствената съвкупност са приобщени и два броя общи условия на ищцовото дружество за издаване и ползване на револвиращи международни кредитни карти с чип „Mastercard“ и „Visa“ – от 17.04.2007 г. (с изменение и допълнение от 24.07.2007 г.) и от 04.02.2022 г. (с изменение от 02.08.2022 г.). Документите, материализиращи тези общи условия, не носят подпис за ответницата, като в самия кредитен договор (т. 11 от същия) е предвидено, че той се сключва при общи условия и кредитополучателят декларира, че е запознат с тях и те са му предоставени. В т. 36.1 на общите условия от 17.04.2007 г. е предвидено, че срокът за ползване на овърдрафта се удължава автоматично всеки път за нов 1-годишен период, ако никоя от страните не е уведомила другата, че желае прекратяването му, което трябва да стане в определен срок преди изтичането на текущия срок (60 дни – за кредитополучателя, и 30 дни – за кредитодателя).

По делото е представена и тарифа за таксите и комисионите на ищцовото дружество, която предвижда годишна такса за „поддръжка на кредитната карта“ от по 39 лв. (чл. 4, т. 4.1 от тази тарифа).

С ангажираните с исковата молба покани, разписки за връчването им и констативни протоколи, съставени от частен съдебен изпълнител Мартин К. и от частен съдебен изпълнител Надежда Г., се изяснява, че:

- Ищецът е отправил писмено волеизявление до ответницата, че е допуснала забава в издължаването на кредита и по тази причина счита кредитните задължения за предсрочно изискуеми.

- Поканата в крайна сметка е била връчена на ответницата на 04.01.2023 г.

- Връчването е било извършено при условията на основание чл. 18, ал. 5, предл. 1 ЗЧСИ във вр. с чл. 47, ал. 5 ГПК – след залепване на уведомления по чл. 47, ал. 1 от с. к. както на настоящия, така и на постоянния адрес на ответницата.

С два броя платежни нареждания (от 28.04.2022 г. и от 27.01.2023 г.) ищцовото дружество е платило на частните съдебни изпълнители К. и Г. съответно 48 лв. и 60 лв. (или общо 108 лв.) – за действията им по връчване на ответницата на поканите за предсрочната изискуемост на кредита.

От назначената съдебно-счетоводна експертиза, заключението на която не е било оспорено от никоя от страните, се констатира, че:

4

- Лимитът по кредита е бил многократно усвояван от ответницата, в периода 03.11.2007 г. – 20.01.2009 г.

- Последното плащане по кредитния дълг от страна на кредитополучателя е на 03.08.2009 г.

- С оглед забавата, допусната от кредитополучателя, направените частични доброволни плащания и предсрочната изискуемост, приета от кредитодателя, от счетоводна гледна точка параметрите на кредитния дълг кореспондират със сумите по предявените искове.

- След датата на започване на заповедното производство (22.03.2023 г.) няма никакви погасявания спрямо елементите от кредитния дълг.

- Договорната лихва по кредита е била формирана въз основа на годишните лихвени проценти, уговорени към момента на подписването на сделката.

Нейният размер превишава този на законната лихва за забава за същия период с 3,938155 пъти.

- Няма данни да е бил сключван договор за застраховка, която да обезпечава плащанията на ответницата по кредита.

В контекста на установите факти, свързани с общите условия на договора, не може да се приеме, че те валидно обвързват ответницата, доколкото:

- Търговецът може да установи отнапред общи условия за сключваните от него сделки, които стават задължителни за другата страна, когато тя заяви писмено, че ги приема или е търговец и ги е знаела или е била длъжна да ги знае и не ги оспори незабавно (чл. 298, ал. 1 ТЗ). Когато за действителността на сделката е предвидена писмена форма, както е за договора за банков кредит (чл. 430, ал. 3 ТЗ), установените от търговеца общи условия обвързват другата страна само ако са й били предадени при сключването (чл. 298, ал. 2 ТЗ).

- Тежестта за доказване на изразеното от другата страна приемане на общите условия и получаването им се носи от търговеца, тъй като се касае за положителни факти, от които той черпи благоприятни последици (чл. 154, ал. 1 ГПК).

Клаузата в индивидуалния договор за приемане на общите условия и декларирането на получаването им от другата страна не води до пълно доказване на обстоятелството, че приетите и получени общи условия от тази страна са онези, представени по делото от търговеца.

- Настоящият казус е именно такъв. Както стана ясно, в процесния договор ответницата е декларирала, че приема и е получила общите условия на ищеца за издаване и ползване на кредитни карти, но в представения в тази връзка екземпляр на общите условия липсва неин подпис. В същото време особените представили на ответната страна изрично оспорват облигационното й правоотношение с дружеството ищец, при заявените от последното параметри. Ето защо и в тази ситуация няма как да се счита, че общите условия, на които се позовава ищецът, обвързват ответницата, 5 включително досежно пролонгацията на кредитния договор, след изтичането на редовния му срок.