Решение № 231 от 13.05.2026, Окръжен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 231 гр. Велико Търново, 13.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Теодорина Димитрова

Членове:

Димо Колев

Катина Минева при участието на секретаря Албена П. Шишманова като разгледа докладваното от Теодорина Димитрова Въззивно гражданско дело № 20254100501225 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение № 1509 от 06.11.2025 година, постановено по гр. д. № 1250/2025 година по описа на Районен съд – Велико Търново, ответникът М. С. М. е осъден на основание чл. 45 ЗЗД да заплати на Н. В. Г. сумата от 7000 лв. (3 579,04 евро) – обезщетение за претърпени неимуществени вреди от нанесени на 19.03.2025г. в гр. Велико Търново обиди и отправени закани спрямо ищеца, а именно: „изнудвач“; „ще видиш отсега нататък какво ще става“; „ще те разчекна“; както и псувни „майка ти и боклук долен“; и от заливането му c голямо количество течност, предназначена за гасене на цигари. Обезщетението е присъдено ведно със законната лихва върху главницата, считано от 19.03.2025г., до окончателното й изплащане, като е отхвърлен искът за разликата от 7000 лв. (3579,04 евро) до пълния му предявен размер от 10000 лв. (5112,91 евро) като неоснователен. Със същото решение всяка от страните е осъдена да заплати на другата разноски съразмерно на уважения/отхвърления иск.

Против решението в частта му, с която искът е отхвърлен за разликата от 3000 лв.

(1533,87 евро) е подадена въззивна жалба от ищеца Н. В. Г. чрез пълномощник адв. С. И..

Счита решението за неправилно в тази му част поради това, че не е приложена адекватно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД относно определяне справедливия размер на обезщетението за 1 претърпените неимуществени вреди. Подробно са развити доводи и е извършен анализ на доказателствата, въз основа на което прави извод за основателност на иска в пълния му предявен размер от 10 000 лв. (5112,91 евро). Отправя искане към въззивния съд да постанови решение, с което да отмени решението в обжалваната от него част и да бъде постановено решение, с което да бъде присъдено обезщетение в пълен размер като се осъди ответника да заплати още 3000 лв. (1533,87 евро) ведно със законната лихва от датата на увреждането до окончателното плащане. Претендира разноски.

Изпълнена е процедурата по чл. 263 ГПК – на насрещната страна е връчен препис от въззивната жалба, подадена от ищеца. Постъпил е отговор на въззивната жалба, в който ответникът оспорва основателността й. Излага съображения, че искът е неоснователен и недоказан изцяло. Излага доводи, че твърдените в исковата молба неимуществени вреди са голословни и недоказани. Претендира жалбата да бъде оставена без уважение и решението в тази част потвърдено.

Въззивна жалба против решението, в частта му с която искът е уважен, е подадена от ответника М. С. М. чрез пълномощника му адв. Н. Н. – Г.. Счита, че решението е неправилно, необосновано и незаконосъобразно. Приема, че от доказателствата по делото е безспорно установено, че между страните на 19.03.2025 година е възникнал конфликт, но са останали неизяснени причините за това. Счита, че съдът необосновано е приел, че вина за това има ответника и твърди, че поведението на ищеца е било грубо и пренебрежително.

Счита, че ищецът има значителен принос за възникналия скандал и обосновава това извършвайки анализ на събраните доказателства. Оспорва, че не са достатъчно обосновани изводите на съда за противоправния характер на деянието на ответника, вида и степента на понесените от ищеца вреди и изобщо да е понесъл такива. Описаното в исковата молба не било установено от събраните доказателства, а при оценка на гласните доказателства съдът не бил съобразил евентуалната заинтересованост на свидетелите, които се намират в особени взаимоотношения с ищеца с оглед на службата им. Излагат се съображения и относно размерът на присъденото обезщетение, което ако се приеме, че претенцията на ищеца е основателна, се явява несправедливо завишен. Предвид изложените съображения в жалбата отправя искане към въззивния съд да постанови решение, с което да отмени решението, с което искът е уважен и да бъде постановено ново, с което искът да бъде изцяло отхвърлен като неоснователен. Претендира разноските и в двете инстанции.

И по отношение на тази въззивна жалба е изпълнена процедурата по чл. 263 ГПК – на насрещната страна е връчен препис от въззивната жалба. Отговор на подадената от ответника въззивната жалба не е постъпвал.

Окръжен съд – Велико Търново, при служебната проверка на обжалваното решение, извършена на основание чл. 269 ГПК, и като взе пред вид становищата на страните не установи съществуването на основания за нищожност или недопустимост на същото, поради което намира, че то е валидно и допустимо.

След като съдът приема, че не са налице нарушения на процесуалните правила, които да обосновават недопустимост на решението, то следва да се премине към разглеждане на 2 спора по същество.

Предмет на разглеждане по делото пред Районен съд – Велико Търново са бил предявен от Н. В. Г. против ответника М. С. М. иск по чл. 45, ал. 1 от ЗЗД за присъждане на сумата от 10000 лева като обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат от извършеното от ответника спрямо ищеца противоправно деяние накърняващо честта и достойнството му чрез отправени от ответника обидни думи, реплики и нецензурни изрази и действия, извършени на 19.03.2025 година по време на изпълняване на неговата професионална дейност като лекар в отделение по съдебна медицина в МБАЛ „Д-р Стефан Черкезов“ гр. Велико Търново. Претендира се и обезщетени за забава – законната лихва от 19.03.2025г. до окончателното плащане на главницата.

Ищецът твърди в исковата си молба, че работи като началник на отделение „Съдебна медицина“ към МОБАЛ „Д-р Стефан Черкезов“ АД, град Велико Търново. и нa 19.03.2025 година, около 9:20 часа, в отделението по съдебна медицина пристигнал ответникът М. С.

М., съдружник в дружество „Крима М“ ООД, EИK 203861237, с предмет на дейност „организиране на погребения и свързаните с тях услуги“. Ответникът бил ангажиран да транспортира и организира погребение на трупни тeлa, оставени за съхранение в ръководеното от д-р Г. отделение. B отделението било регламентирано, че за предаване на тленни останки следва да бъде предоставено нотариално заверено пълномощно от близки на покойния, както и да се заплати такса за престой в хладилна камера, съгласно нормативните документи на здравното заведение. Първоначално възникнал проблем поради факта, че М.

М. отказал да заплати на касата на здравното заведение начислената такса за престой на два трупа в хладилна камера от датата на аутопсиране на същите - от 14.03.2025 година до 19.03.2025 година. Ищецът поискал от ответника да му представи нотариално заверено пълномощно за освобождаване на тленните останки и тогава, ответникът станал агресивен към него. B хода на разговора, в който ищецът се опитал да обясни на ответника, че такива са законовите изисквания, последният отправил обидни думи, закани и псувни срещу ищеца:

„майка ти и боклук долен“, „изнудвач“, „ще видиш отсега нататък какво ще става“, „ще те разчекна“. Освен това, ответникът бил направил опит и за физическа саморазправа с ищеца, след което го залял с голямо количество черна течност, предназначена за гасене на цигари.

Благодарение на бързата си реакция ищецът успял да предпази очите и лицето си от течността и тя попаднала отстрани и отзад по цялото му тяло. Ищецът твърди, че изпитал страх от увреждане на зрението, тъй като течността съдържала никотин, който бил опасен за лигавицата на очите. Всичко това се било случило пред М.А.М. - секционен санитар към отделение „Съдебна медицина“, И.О. И. - секционен санитар в отделение „Клинична патология“ и д-р М.Т.Х. - Началник на отделение „Клинична патология“ към MOБAЛ „д-р Стефан Черкезов“ АД, гр. Велико Търново, която и подала сигнал на спешен телефон 112.

Ha място пристигнал екип на PУ - Велико Търново, който съставил акт зa установяване на административно нарушение № 2025-1739-011-000008 от 19.03.2025г. срещу ответника М.

М. за нарушаване на чл. 1, ал. 3 от Указа за борба с дребното хулиганство. Същият е бил задържан за срок от 24 часа по реда на чл. 72, ал. 1, т. 7 от ЗMBP във връзка с УБДХ.

3

Издадена била Заповед за задържане на лице с № 1739зз-71/19.03.2025г. C Решение № 105 oт 19.03.2025г. по административно наказателно дело № 393/2025 година на Районен съд — Велико Търново на ответника М. е наложено административно наказание — глоба, в размер на 300,00 лева за нарушение по смисъла на чл. 1, ал. 3 от УБДХ, като съдът е възприел, че е налице нарушаване на обществения ред, изразяващо се в използване на обидни думи, действия, закани, псувни и опити за физическа саморазправа. Решението е влязло в законна сила. С оглед тези факти ищецът счита, че са налице предпоставките, предвидени в чл. 45 ЗЗД, a имeннo: противоправно деяние, вреда и причинно-следствена връзка между деянието и вредата. Пo отношение на вината се позовава на оборимата презумпция на чл. 45, ал. 2 ЗЗД- вината се предполага до доказване на противното. Ответникът извършил множество противоправни действия, изразяващи се обидни думи, действия, закани, псувни и опити за физическа саморазправа срещу Н. Г., описани по-горе, които били накърнили неговата чест и достойнство, още повече че се случило и пред трети лица – неговите колеги. Поставен бил в унизително тежко положение спрямо част oт обществото и колегите си. Изречените спрямо него обидни думи от ответника М. му причинили терзания, притеснение и безпокойство още в момента на спора, а впоследствие затруднили контактите му със служителите на отделението, което е пoд негово ръководство, тъй като ищецът се чувствал смутен, изпитвал възмущение и страх от оправените закани за саморазправа и възможността да загуби зрението си. Нарушено било душевното му равновесие, доколкото изреченото от ответника станало достояние и на други служители здравното заведение в което работи. Впоследствие тези факти се разпространили публично - пред длъжностни лица oт OДMBP и пред Районен съд — Велико Търново и медиите, доколкото се съдържат в дадените от ответника обяснения по преписка на PУ — Велико Търново с № УPИ № 1739р-7441/2025 г. и ca обективирани в Протокол с рег. № 458 от 19.03.2025 г. по АНД № 393/2025 на Районен съд — Велико Търново. Думите и действията на ответника били станали достояние и на социалния кръг на ищеца - близки и роднини, като именно тези твърдения засягат в изключително висока степен чувството за достойнство на ищеца, обиждат го, рушат авторитета, който е градил на основата на положения от него труд на професионалист, лекар с практическа насоченост — съдебна медицина, доброто му имe в обществото, включително и сред колегите му, с които ежедневно работи и където дълги години е изпълнявал съвестно задълженията си като съдебен лекар. Породили се у него чувства на неудобство, безпокойство, тревожност, страх и притеснения oт неверността на твърденията, които засягат неговото достойнство, добро име и престиж като утвърден лекар - специалист.

Ищецът е изпитал притеснения от реакцията на пациентите на болницата, колегите си, включително и от ръководителя на лечебното заведение, в което работи от гoдини.

Вследствие тези неприятни емоции ищецът започнал да спи неспокойно, всеки път се стресирал от обаждания и въпроси на колеги и познати по повод случката и външния му вид от 19.03.2025 година, както и oт опасения, че ответникът, може да изпълни заканите.

Ответникът е подал отговор на исковата молба, чрез който оспорва иска, като неоснователен и недоказан. He оспорва, че e съдружник в „Крима М“ ООД, чиито основен предмет на дейност е социални дейности, организиране на погребения и свързани с тях 4 услуги. Дружеството има почти десетгодишна история, като при осъществяване на дейността му, свързана с прибиране на покойници от МОБАЛ „Д-р Стефан Черкезов“ АД гр.

Велико Търново, като ответникът e имал многократни служебни контакти с ищеца. Оспорва изложените от ищеца факти, описващи случилото се по между им. Признава, че 19.03.2025 год., заедно с още двама негови служители, е посетил МОБАЛ „Д-р Стефан Черкезов“АД гр.