Решение № 711 от 30.05.2022, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 711 гр. Варна, 30.05.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 3 СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Катя Г. Савова при участието на секретаря Пламена Ст. Стоянова като разгледа докладваното от Катя Г. Савова Административно наказателно дело № 20213110201591 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на „Вивего“ ЕООД, представлявано от И.В.И, със седалище и адрес на управление гр.Варна, ул.“М.“ №30, бл.6, ет.15, ап.74 против НП № 03-013205/30.09.2020 год. издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ гр.Варна, депозирана чрез адв. Ив. Д., с което на дружеството е наложено административно наказание „Имуществена санкция" в размер на 5000 /пет хиляди/ лева, на основание чл. 416 ал.5 вр. чл. 414 , ал.3 от Кодекса на труда, за нарушение на на чл. 62, ал. 1, вр. чл. 1, ал. 2 и чл.61, ал.1 от Кодекса на труда (КТ).

В жалбата се сочи, че издаденото НП е неправилно и незаконосъобразно, а при постановяването му са допуснати съществени процесуални нарушения и нарушения на материалния закон, поради което се моли за неговата цялостна отмяна. Евентуално се моли за намаляване на имуществената санкция до законоустановения минимум. В съдебно заседание, въззивната страна, редовно призована се представлява от законния си представител и от упълномощения си процесуален представител -адв.Д., който поддържа жалбата. В пренията си по съществото на делото излага аргументи за отмяна на НП, като се акцентира върху наличието на основания за недоказаност на административното нарушение. Претендира за присъждане на адвокатско възнаграждение, като представя и доказателства за неговото заплащане.

Въззиваемата страна, редовно призована, в съдебно заседание се представлява от юрк.Ошавкова, която оспорва жалбата и моли НП да бъде потвърдено. Пледира и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, като прави възражение за прекомерност на претендираните от насрещната 1 страна разноски за адвокатския хонорар. По същество счита, че следва да се даде вяра на саморъчно попълнената от св. М.С.М. декларация, при попълването на която не може да се докаже недопустимо вмешателство от страна на служители на ДИТ.

С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

На 17.09.2020 год., свид. Р.П. и Р.Б., служители на Д„ИТ"- Варна, посетили районна на Зеленчукова борса, находяща се на адрес : гр.Варна, ул.

„А.К.“, с оглед извършване на проверка по спазване на трудовото законодателство. Пред едно от складовите помещения на борсата двете служителки констатирали, че М.П, св. Л.Л.П.- съпруга на П. и св.М. АЛБ.

АС., за който съдът служебно установи, като провери самоличността му по лична карта, че след датата на събитието е променил имената си на М.С.М., продават грозде. Гроздето било ситуирано в щайги, разположени на тротоара пред складово помещение. На тротоара се намирали и уреди ползвани от П. при продажбата в това числа и машина за мелене на грозде. В хода на проверката, проверяващите се легитимирали и поискали да разговарят с управителя на склада. П. ги свързал с управителя на „Вивего“ ЕООД, който посочил пред проверяващите, че не знае за какво става въпрос. В хода на проверката П. представил на проверяващите Сертификат за произход на винено грозде, предназначено за производство на вина

№

24582200232020071/03.09.2020г. и Фактура от дата на данъчно събитие 08.09.2020г., издадена от ЗП"Желез Железов", с.Златар за продажба на 1852 кг. бяло грозде на „Вивего" ЕООД. Инспекторите представили на св.М.С.М. с предишни имена към проверката М. АЛБ. АС., който помагал при извършването на дейността по продажба и мелене на грозде, декларация по чл.402 от КТ и поискали от него да я попълни.Заедно със своята декларация Св. П. попълнила и декларацията на св.М.М. и вписала в декларацията, в графата „работя в предприятие"- „Вивего" ЕООД. Вписала още за дата на започване на работа -10.09.2020г. , в графата „обект"- склад в Зеленчукова борса, в графата работно време - от 08.00ч. до 18.00ч., относно длъжността вписала продавач, като допълнила, че е нает да товари, мели и пълни чували с грозде, а относно почивките –без почивен ден, а в рамките на работния ден1ч.. Отбелязала, че има сключен трудов, както и че получава трудово възнаграждение 30лв. дневно, като последното е получил на 16.09.2020 год. и е било изплатено от И.И..След като попълнила декларацията, обяснила на свид.М.С.М., че се извършва проверка и му я предоставила да я подпише.

Впоследствие била връчена призовка адресирана до управителя на дружеството за явяване в ИТ на 23.09.2020 год. и представяне на документи свързани с възникването изменението и прекратяването на трудовите правоотношения, отчитане на работното време и т.н.

Впоследствие проверяващите органи описали констатациите си от проверката в констативен протокол № ПР2026664/25.09.2020г.

На 25.09.2020год. срещу въззивното дружество бил съставен АУАН № 03-013205, в който било посочено, че същото е нарушило разпоредбата на чл.

2

62, ал.1, вр. чл.1, ал.2 и чл.61, ал.1 от КТ, тъй като, като работодател е допуснал до работа лицето М. АЛБ. АС., на длъжност „продавач“ с определено работно време от 08:00 до 18:00 часа, с определено трудово възнаграждение в размер на 30,00 лв. дневно и с определено работно място обекта на контрол, склад с продажба на грозде, находящ се в гр. Варна, ул.

„А.К.", зеленчукова борса, без да е сключен трудов договор в писмена форма между страните по трудовото правоотношение.

АУАН бил съставен в присъствието на управляващия ЕООД, бил му предявен и връчен, като в него били вписани възраженията на управляващияче твърденията в АУАН не отговарят на действителността. В законовия тридневен срок по чл. 44, ал. 1 ЗАНН, в ДИТ не постъпили писмени възражения от въззивното дружество. На 28.09.2020г. в ИТ били депозирани възражения от св.М.С.М., в които той посочил, че няма нищо общо с въззивното дружество, а е бил там с клиент, на когото той помагал в процесния ден за да си закупи грозде. Бил заплашен с полиция от проверяващите и затова си предоставил личната карта. Въпреки това, АНО изцяло възприел фактическите и правните констатации на актосъставителя и наложил на „Вивего“ ЕООД административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 5 000лв. на основание чл. 416 ал.5 вр. чл. 414 , ал.3 от Кодекса на труда, за нарушение на за извършено нарушение на чл. 62, ал. 1, вр. чл. 1, ал. 2 и чл.62, ал.1 от КТ.

В хода на съдебното следствие като свидетел беше разпитана Р.П., която в показанията си пред съда възпроизвежда възприятията си по време на проверката и потвърждава констатациите отразени в акта. Като свидетел в хода на съдебното следствие показания даде Л.Л.П. и М.С.М.. Последният потвърждава, че към момента на проверката е бил пред склад на въззивното дружество. Сочи, че действително е помагал при меленето на гроздето и товаренето му, но бил нает от клиент. Твърди, че не е работил за въззивника.

Сочи, че не е разговарял с проверяващите и не са го питали нищо. Твърди, че не си спомня добре обстоятелствата и кой е попълнил и подписал декларацията от негово име, която не отговаря на истината. При предявяване на същата твърди, че не си спомня дали текста е изписан от него и дали подписа в декларацията е бил негов. Като свидетел в хода на съдебното следствие бе разпитана и Л. П.. Същата твърди, че продаваното грозде е на съпруга й, като в деня на проверката била там, за да му помогне. Твърди, че при проверката попълнила декларация на М. АЛБ. АС. под диктовката на една от проверяващите- св.П., тъй като не знаела какво да напише, а и била в отпуск по майчинство, след което същият подписал декларацията.

Съдът изцяло кредитира писмените материали, съдържащи се в АНП и приобщени към доказателства по делото, тъй като същите са непротиворечиви по между си и кореспондират с установената по делото фактическа обстановка. Описаната фактическа обстановка се установява чрез събраните и изготвени по реда на ЗАНН и НПК доказателства и доказателствени средства, а именно - от показанията на свидетелите, дадени в с.з. АУАН, декларации по чл.402 от КТ, протокол от извършена проверка и от останалите писмени доказателства по делото.

3

Съдът, предвид становището на страните и императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание, направи следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срок от надлежна страналице спрямо което е издадено атакуваното НП, в установения от закона 7дневен срок от узнаване за издаденото НП 24.11.2020 год.Съгласно разпоредбите на чл.416, ал.1 и 2 от КТ и приложената по делото заповед, АУАН и НП са издадени от компетентни органи. В горната насока е приложената по делото заповед на ИД на „ГИТ" издадена на 12.01.2010 год.

Видно от т.4 от заповедта с нея ИД на „ГИД" е оправомощил директорите на дирекции „ИТ" да издават НП по актове съставени от инспектори от „ „ИТ" и Заповед № ЧР-949/31.08.2020г. АУАН и НП са съставени в сроковете по чл.34,ал.1 и 3 от ЗАНН. АУАН е съставен в присъствието на представляващия дружеството и свидетел, присъствал при установяване на нарушението.

Действително АУАН е съставен в присъствието на един свидетел, но това нарушение не е съществено, тъй като не засяга пряка правото на защита на обвинения правен субект. Съдът намира, че липсата на доказателства, че възз. е бил запознат със становището на процесуалния представител на АНО по депозирани по АНП възражения не е съществено процесуално нарушение, тъй като дружеството се защитава срещу фактите посочени в НП, а не срещу становище на процесуалния представител на наказващия орган. При цялостната проверка на атакуваното НП, настоящият съдебен състав не констатира допуснато нарушение на разпоредбите на чл. 42 от ЗАНН относно описание на нарушенията. В акта и впоследствие издаденото въз основа на него НП е направено пълно и детайлно описание на нарушенията, датата и мястото на извършване, както и на обстоятелствата при които е извършено. Посочени са и законовите разпоредби, които са нарушени.

Отразени са всички данни относно индивидуализацията на нарушителя.

Поради това и възраженията в жалбата в този аспект не се споделят от съда.

След преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност съдът прецени от правна страна, че НП е издадено в нарушение на материалния закон по следните съображения:

Административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е ангажирана за извършено нарушение на разпоредбата на чл. 62, ал. 1, вр. чл. 1, ал. 2 от КТ. В разпоредбата на чл. 62, ал. 1 КТ е отразено правилото, че трудовия договор се сключва в писмена форма. Предметът на КТ е определен в чл. 1, ал. 1 и ал. 2 КТ. Разпоредбата на чл. 61, ал. 1 КТ от своя страна определя момента , когато между работника или служителя и работодателя следва да се сключи трудовия договор и този момент е преди постъпването на работа. В санкционната норма на чл. 414, ал. 3 КТ законодателят е гарантирал спазването на правилата на чл. 61, ал. 1 и чл. 62, ал. 1 или ал. 3 КТ с предвиждане на неблагоприятни правни последици, реализиращи се спрямо работодател и виновно длъжностно лице, в случай на нарушение на горните разпоредби. С оглед приетото в правната теория трудовият договор, така както е регламентиран в КТ, е определен като двустранно или многостранно 4 съглашение, по силата на което едната страна предоставя за определен срок работната си сила, като се задължава да извършва възложените трудови функции, а другата страна се задължава да заплаща възнаграждение, както и да осигури нормални и здравословни условия на труд, физическото лице предоставя работната си сила за изпълнение на даден вид работа при определен работен режим, заплащане, работно време, работно място. При трудовия договор е налице многократно изпълнение на трудовите задължения, на съответните трудови операции, които се повтарят неограничен брои пъти, и докато трудовият договор не е прекратен, не се изчерпват. В случая от съществено значение за съставомерността на нарушението вменено на въззивното дружество е това дали последното е имало качеството на работодател спрямо св. М.С.М. към датата фиксирана в АУАН и НП като датата на извършване на нарушението /17.09.2020г./, съответно имало ли е възникнало между тях трудово правоотношение. След преценка на всички събрани по делото доказателства, както писмени така и гласни съдът прецени, че в хода на съдебното следствие безспорни и категорични доказателства в горната насока липсват. По делото е безспорно, че св. М.М. е бил установен по време на проверката пред обект, стопанисван от въззивното дружество- а именно склад, находящ се на Зеленчукова борса в гр.Варна. Този факт безспорно се установява от всички събрани по делото доказателства, както писмени така и гласни в това число и от показанията на самите М. и П.. Този факт обаче сам по себе си не е достатъчен, за да обуслови извод за наличие на трудово правоотношение между М.С.М. и въззивното дружество в частност да обуслови качеството на работодател на дружеството спрямо него към този момент. Липсват безспорни доказателства, че лицето е престирало труд за въззивника. На първо място същия, заедно със св.П. са продавали грозде на тротоара пред склада, а не в самия склад, като свид. М. е участвал само в меленето и товаренето му. Този факт обаче също не е достатъчен, за да се обоснове извод за наличие на трудово правоотношение. Нещо повече твърденията на проверяващите, че лицето било представило Сертификат и фактура за произхода на гроздето, също не е достатъчно, за да обоснове извод, че М.С.М. работи, като продава грозде за въззивното дружество. Липсват доказателства и, че гроздето, за което е представена фактура и сертификат е същото, което П. и св. П. са продавали в деня на проверката доколкото въпросната приложена по АНП Фактура, касае извършена продажба на 08.09.2020г. на бяло грозде, а проверката е проведена едва на 17.09.2020г. Самите проверяващи не са положили усилия да съберат в хода на извършената проверка данни относно това например от кога П. продава грозде пред склада на възз.дружество, чия собственост са уредите за измерване и мелене, които използва, има ли в склада на възз.дружество от стоката продавана от П., има ли връзка между представената фактура и продаваното грозде /поне дали е от същия вид/ и прочие релевантни факти от предмета на доказване. В съдебно заседание св.П. посочи, че вътре в склада не е имало грозде. Гроздето е било разположено отвън, пред склада. За да е налице трудово правоотношение следва работника да е бил нает от работодателя да изпълнява конкретна работа, да има уговорено трудово 5 възнаграждение, работно място, работно време, почивки, отпуски и т.н. В показанията си пред съда св. М. потвърждава, че се е намирал пред обекта на въззивника по време на проверката и че помагал за товаренето на грозде, но заявява, че не е работил за него, а е бил помолен от клиент срещу заплащане.