Решение № 188 от 15.07.2024, Окръжен съд - Монтана
- Съд
- Окръжен съд - Монтана
- Дело
- Въззивно гражданско дело 215/2024
- Вид
- Решение № 188
- Подписан
- 15.07.2024
- В сила
- 03.09.2024
- Състав
- Аделина Троева, Таня Живкова, Александра Нанова
Цитирани разпоредби
- чл. 248 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 248, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 263, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 38, ал. 2 · Закон за адвокатурата
- чл. 48 · Закон за движението по пътищата
- чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 45, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 380 · Кодекс за застраховането
- чл. 432 · Кодекс за застраховането
- чл. 496 · Кодекс за застраховането
- чл. 496, ал. 1 · Кодекс за застраховането
- чл. 497, ал. 1, т. 2 · Кодекс за застраховането
- чл. 498 · Кодекс за застраховането
- чл. 498, ал. 3 · Кодекс за застраховането
РЕШЕНИЕ
№ 188 гр. *, 10.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – * в публично заседание на двадесет и четвърти юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Аделина Троева
Членове:
Таня Живкова
Александра Нанова при участието на секретаря СИЛВИЯ Л. ГЕОРГИЕВА като разгледа докладваното от Таня Живкова Въззивно гражданско дело № 20241600500215 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение № 391 от 14.12.2023 г., постановено по гр. дело № 1687 по описа за 2022 г. Районен съд-* е осъдил ЗД „Б.С.“ АД, ЕИК*, да заплати на С.С. с ЕГН **********, сумата в размер на 3000,00 лв., заедно със законната лихва върху главницата, считано от 01.04.2022 г. до окончателното изплащане, представляваща обезщетение за неимуществени вреди – болки и страдание от настъпило ПТП на 12.01.2022 г., около 18.45 в с. *, обл. * на нерегулирано кръстовище причинено виновно от Ц.Й., който е бил застрахован със задължителна застраховка „гражданска отговорност на автомобилистите“ при ответното дружество, като отхвърлил иска за разликата до претендирания размер от 15000,00 лева. Застрахователното дружество е осъдено да плати на С. С. и сумата от 74,00 лв. заедно със законната лихва върху главницата, считано от 01.04.2022 г. до окончателното изплащане, представляваща обезщетение за имуществени вреди от настъпилото на 12.01.2022 г. ПТП, като съдът отхвърлил иска за разликата до претендирания размер от 176,16 лева.
Ответникът ЗД „Б.С.“ АД е осъден да заплати на С.С.орените разноски в размер на 251,00 лева, съобразно уважената част от иска, а на адв. М. Н. сумата от 120,00 лева за оказана безплатна адвокатска помощ.
1
С решение № 31 от 01.02.2024 г. постановено по гр. дело № 1687 по описа за 2022 г. Районен съд-* е изменил решението си от 14.12.2023 г., като осъдил С. С. да заплати на ЗД „Б.С.“ АД сумата 2112,00 лева адвокатско възнаграждение.
Недоволен от гореописаните съдебни актове на Районен съд-* е останал С. С., който ги обжалва с отделни въззивни жалби, чрез своя процесуален представител адв. М. Н., с доводи за неправилност. Основното първоинстанционно решение № 391 от 14.12.2023 г. е обжалвано в частта, с която е отхвърлен предявения иск над размера от 3000 лева до размера от 9000 лева. В жалбата се сочи, че обжалваното решение е необосновано, тъй като съдът не е отчел вида, обема и характера на търпените от ищеца вреди, както и претърпените от него болки и страдания. В тази връзка поддържа, че определеното обезщетение е необосновано занижено. Посочва, че в мотивите липсва оценка на вредите, като не става ясно кои от тях съдът е приел за причинени. Твърди, че не са обсъдени свидетелските показания и кои от тях се кредитират. Сочи, че съдът не е отчел факта за търпяното от С. общо неразположение на лицето, наложило спазване на режим на физически и умствен покой, както и че се е налагало да бъде подпомаган при извършване на ежедневните си дейности. Съобразно изложеното иска отмяна на първоинстанционното решение и уважаване на иска, като се осъди застрахователното дружество да заплати допълнително сумата от 6000,00 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 01.04.2022 г. до окончателното изплащане.
Претендират се и разноски.
В жалбата против решение № 31 от 01.02.2024 г. се твърди, че същото е неправилно, тъй като от представения от застрахователното дружество договор за правна помощ не се установява, че разноските са реално направени.
Твърди се още, че съдът не е отчел размера на претендираната за адвокатско възнаграждение сума, както и направеното възражение за прекомерност.
Съобразно изложеното иска отмяна на решението.
В подаден отговор на жалбата срещу решение № 31 от 01.02.2024 г. ЗД „Б.С.“ АД посочва, че договорът за правна защита и съдействие е първичен счетоводен документ, като няма законово изискване адвокатът да издава касов бон за получените плащания в брой. В тази връзка поддържа, че договорът за 2 правна защита и съдействие удостоверява полученото плащане. Моли съдът да остави жалбата без уважение, като присъди допълнително направените разноски във връзка с неоснователността на жалбата.
Постъпила е насрещна въззивна жалба от ЗД „Б.С.“ АД, чрез процесуален представител адв. М. Г., с която се обжалва решението като недопустимо и неправилно. Твърди се, че липсват доказателства за изпълнена процедура по чл. 380 КЗ, поради което се иска обезсилване на решението и прекратяване на производството. Алтернативно се иска отмяна на решението като неправилно, тъй като счита, че ПТП-то не е причинено виновно и противоправно от застрахования при дружеството водач. В тази връзка твърди, че съдебно-автотехническата експертиза противоречи на Констативния протокол за ПТП, който установява, че автомобила на ищеца е бил ляво стоящ на застрахования при ответника автомобил. Поддържа, че в отхвърлителната си част решението на районния съд е правилно и законосъобразно. Предвид изложените съображения иска отмяна на решението в осъдителната му част и присъждане на сторените в двете инстанции разноски.
В срока по чл. 263, ал. 3 от ГПК е постъпил отговор на насрещната въззивна жалба от С. С., чрез своя пълномощник адв. М. Н., с който същата се оспорва като неоснователна. Твърди, че производството по чл. 380 КЗ е изпълнено, като за това са представени надлежни писмени доказателства.
Оспорват се и доводите на въззивника досежно настъпването на ПТП, като се посочва, че е налице грешка в обстоятелствената част на Констативния протокол, а освен това са налице и други доказателства, установяващи настъпване на произшествието – схема на участващите превозни средства, изясняваща разположението им, АУАН и Наказателно постановление. С оглед на това иска отхвърляне на насрещната въззивна жалба като неоснователна.
Окръжен съд-*, като провери атакуваните по реда на въззивното обжалване съдебни актове във връзка с оплакванията в жалбите, предвид събраните по делото доказателства и въз основа на закона, приема следното:
Въззивните жалби са допустими като подадени в срок от легитимирани лица, имащи правен интерес от отмяна на обжалваните съдебни актове, като по същество единствено жалбата срещу решение № 391 от 14.12.2023 г. е частично основателна. Съображенията за това са следните:
За да постанови своето решение, първоинстанционният съд приел, че 3 вина за ПТП-то има водача на лек автомобил "*", който не пропуснал движещия се от дясната му страна лек автомобил "*", управляван от ищеца, вследствие на което го блъснал странично. Съдът приел, че в резултат на ПТПто за ищеца са настъпили травматични увреждания, като освен това известно време същият изпитвал страх от шофиране. При определяне размера на обезщетението за претърпените неимуществени вреди районният съд отчел възрастта на ищеца, сравнително краткия период на възстановяване и социално-икономическите условия в страната. По отношение на имуществените вреди съдът приел, че не е доказана причинната връзка между всички направени от ищеца разходи за лечение и настъпилите вреди. В обжалваното решение № 31 от 01.02.2024 г. съдът приел, че с оглед отхвърлената част на иска на ответника следва да се присъдят разноски, които са доказани от представения договор за правна защита и съдействие № 2995 от 08.03.2023 г. Съдът посочил, че в случая е ирелевантно дали страната – получател на услугата е издала данъчен документ, тъй като отношенията по договора за правна защита и съдействие са частноправни.
Окръжен съд-*, като взе предвид доказателствената съвкупност, намира, че от фактическа стана се установява следното:
На 12.01.2022 г., около 18,45 ч. лек автомобил "*" с рег. №* се движел по ул. "*" към района на нерегулирано кръстовище с ул. "*". По същото време по ул. "*" се движел лек автомобил "*" с рег. №* Водачът на л.а. "*" не пропуснал движещия се от дясната му страна л.а. "*", вследствие на което, излизайки на кръстовището, последвал сблъсък между двата автомобила. Лекият автомобил „*“ се ударил в страничната лява част в областта на водача на л.а. „*“.
Движението на последният продължило напред и надясно като се сблъскал в железобетонен стълб, намиращ се на ъгъла между двете улици.
Тези факти се установяват от съдебно-автотехническата експертиза /САТЕ/, която съдът кредитира като компетентно изготвена. Експертизата установява още, че причина за настъпване на ПТП-то са неправомерните действията на водача на л.а "*", който не се е съобразил с правилата на чл. 48 от ЗДвП, който гласи, че на кръстовище на равнозначни пътища водача на пътното превозно средство е длъжен да пропусне пътните превозни средства, които се намират или приближават от дясната му страна.
От съдебно-медицинската експертиза, която съдът кредитира като 4 компетентно и безпристрастно изготвена, се установява, че в резултат на ПТПто на С. С. е причинено мозъчно сътресение. Вещото лице посочва, че от проведените медицински манипулации е видно, че С. не е имал данни за огнищна симптоматика, както и данни за отпаднали симптоми и патология (нарушения) в неврологичното състояние и структури. Също така няма данни за травматизъм на костите, оформящи черепната кутия и лицевия череп и мозъчните структури. При това вещото лице заключва, че С. не е изпаднал в състояние, обуславящо реална опасност за живота му. СМЕ установява, че С. е получил и „посттравматична церебрастения“ (следтравматично главоболие).
Вещото лице посочва, че това състояние е възможно да е с различна продължителност – дни, седмици, дори месеци, с възможна проява на различна цикличност. Съгласно заключението това състояние е лечимо, като в конкретния случай няма данни за настъпили усложнения. Експертизата установява още, че не е налице пряка и директна причинно-следствена връзка между настъпилия инцидент и субективните оплаквания от болка на С. в челюстната област и шиен отдел, както и субективно съобщените болкови усещания в гръдния кош. Също така не е налице причинно-следствена връзка между ПТП-то и описаните находки и диагнози по време на болничния престой на С. в гастроентерологично отделение. От заключението се установява, че оздравителният и възстановителен период при С. е напълно и изцяло завършен, като не са налице остатъчни явления и усложнения. При прегледа вещото лице е констатирало белези по С., които биха могли да са в резултат на други, несвързани с инцидента наранявания, като същите не водят до решително (грубо) изменение на образа на пострадалия.
Свидетелят В.Б. споделя, че в деня на инцидента видял С. да минава покрай неговата къща и след 2-3 секунди чул удар. Б бил първият човек, който посетил катастрофата. Като отишъл на мястото на инцидента отворил дясната врата на колата и видял, че С. е в безсъзнание. Това продължило около 10 минути, след което Б видял, че пострадалият се размърдал, откопчил колана му и заедно с друг човек го преместили на дясната седалка, докато дойде Бърза помощ. Свидетелят Б заявява, че се е виждал със С. след изписването му от болничното заведение. Последният имал „отклонение в приказките“ и не говорел както преди. С. споделил на Б, че „главата му не е наред“ и нито може да гледа телевизия, нито да слуша радио. Също така му се оплакал, че има силно главоболие и гръдният кош го болял много.
5
Свидетелят С С. посочва, че научил за инцидента от В, който му се обадил по телефона, за да му съобщи. При отиване на мястото на катастрофата С. видял С. да седи на седалката неподвижен. След пет минути дошла линейка и го откарала. Свидетелят С. посочва, че ударът е бил от страната на С.. Последният бил посинял от лявата страна, гърдите го болели и имал охлузвания по лицето. Свидетелят споделя, че бил с него в болницата, където е престоял една седмица. Посочва, че С. първоначално не можел да се храни, същият ял и пил вода със сламка. Не бил адекватен, като нощно време светлината му пречела на очите. Имал и болки в главата. След изписването му, понеже нямало специалисти, С. бил изпратен в *, където сестра му го водела по различни болници за лечение. Стоял си вкъщи, тъй като нямал възможност да работи. Свидетелят заявява, че С. не е карал колата около една година след инцидента, като причината за това е наличие на страхова невроза.
Разпечатката съдържа 34 от 83 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/d793d15b-c8ab-471f-b492-c1d23cec4f46