Решение № 1448 от 23.11.2023, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1448 гр. Пловдив, 22.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Пламен П. Чакалов

Членове:

Румяна Ив. Андреева Атанасова

Бранимир В. Василев при участието на секретаря Бояна Ал. Дамбулева като разгледа докладваното от Пламен П. Чакалов Въззивно гражданско дело № 20235300501933 по описа за 2023 година

Обжалвано е решение № 2264/21.05.2023г. на Пловдивския районен съд, ХХІ-ви гр.с. постановено по гр. д. №9454/22г., с която се осъжда Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси“, със седалище и адрес на управление: ***, да плати на „Пловдивска консерва“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, следните суми: 13402,38 лева /тринадесет хиляди четиристотин и два лева и тридесет и осем стотинки/, представляваща средномесечния пазарен наем за периода 01.07.2017 г.

– 31.12.2017 г. за ползването на собствените на ищеца цистерни, пълни с гориво, собственост на ответника, разположени на площадката на „Пловдивска консерва“ АД в ***, с която неоснователно се е обогатила за сметка на ищеца, ведно със законната лихва от постъпване на исковата молба в съда – 29.06.2022 г., до окончателното погасяване.

Жалбоподателят Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси“ моли съда да отмени решението на районния съд и постанови друго, с което отхвърли предявения иск като неоснователен.

Въззиваемата страна „Пловдивска консерва“ АД, ЕИК ***счита жалбата за неоснователна и моли съда да остави в сила решението на районния съд. Претендира разноски.

1

Предвид доказателствата съдът установи следното: С определение постановено на 02.02.23г. съдът е отделил като безспорни и ненуждаещи се от доказване по смисъла на нормата на чл. 146, ал.1 т. 3 от ГПК обстоятелствата, че на 14.03.2008г. страните са сключили договор за съхранение на военновременни запаси, по силата на който „Пловдивска консерва“ АД съхранявал запас от горива на ДА „Държавен резерв и военновременни запаси“ срещу възнаграждение, който е прекратен от 01.01.2010г., а за процесния период 01.07.17г. – 31.12.17г. само в собствени на ищцовото дружество („Пловдивска консерва“ АД) резервоари било съхранявано гориво на ДА „Държавен резерв и военновременни запаси“ от най – малко 178.740 тона.

Всъщност спорът пред въззивния съд е за количеството гориво, което се намира в цистерните на въззиваемото дружество през процесния период.

Представен е неоспорен препис от Констативен протокол № УКДР/ 70 – 11 – 2526/06.08.2010г., съставен от главни експерти при ТД „Държавен резерв“, за извършена проверка на основание Заповед на Директора на ТД „Държавен резерв“ по съхраняването, опазването и обновяването на военновременен запас от промишлено гориво във външен съхранител, като в протокола изрично е посочено, че това е „Пловдивска консерва“ АД Пловдив. От съдържанието му се установява, че според ведомост за движение на наличностите на материали и стоки № 1/31.12.2009г. към 31.12.2009г. се съхраняват 969.358 тона промишлено дизелово гориво като военновременен запас, а при извършеното фактическо замерване на горивото се установява, че то е малко повече – 969.546 тона. Жалбоподателят твърди, че след този период, а именно на 25.08.2010г. с Борсов договор № 402/28.08.10г. цялото количество е продадено на трето лице – ЕТ „***“, но с анекс от 23.12.11г. количеството се намалява с 313.776 тона, поради запечатването му от митническите органи. И така реално продаденото количество било 655.824 тона. Тук следва да се посочи, че по делото не е представен борсов договор от 28.08.10г. С отговора на исковата молба е представен друг договор от дата 21.02.2022г. с друг купувач, поради което остава неподкрепено с доказателства твърдението за така извършената продажба на 655.824 тона газьол за промишлени и комунални цели.

Представен е и протокол за отговорно пазене и складова разписка към него № 278/03.06.2011г., от които се установява, че на „Пловдивска консерва“ АД на основание чл. 107б, ал.1 от ЗАДС са оставени на отговорно пазене 203.236 тона „тежки масла – тежки горива“, находящи се на ГСМ площадка „Балканкар рекорд“ АД. Това количество очевидно не е цялото предадено по договора от 14.03.2008г., тъй като страните не спорят, а и от раздел „В“, т.1 от Констативния протокол, съставен на 06.08.10г., се установява, че дизелово гориво се съхранява на различни площадки на територията съответно на „Балканкар рекорд“ АД и на „Пловдивска консерва“ АД.

Следователно данните от протокола за отговорно пазене не отразяват цялото 2 количество дизелово гориво, предадено от жалбоподателя в резервоарите на въззиваемото дружество. В подкрепа на този извод е представеното и неоспорено писмо изх. № 1319/09.03.2022г., изпратено от председателя на ДА „Държавен резерв и военновременно запаси“ до изпълнителния директор на „Пловдивска консерва“ АД, в което се сочи, че собственик на нефтопродукта в десет резервоара, посочени по номера, като за един от тях е указано, че няма номер, е ДА „Държавен резерв и военновременни запаси“, като тяхното количеството възлиза на 248.192 тона, за каквото количество е предявена процесната претенция. Съдът не обсъжда останалите представени с отговора на исковата молба писмени доказателства, тъй като те са съставени след процесния период.

Изложеното обосновава извода, че налице обогатяване от страна на ДА „Държавен резерв и военновременни запаси“, което се изразява в спестяване на разходи по съхранение на процесното количество гориво и в същото време има обедняване на „Пловдивска консерва“ АД, което е лишено от възможността да ползва за свои нужди или да отдава срещу заплащане на другиго процесните резервоари, като обогатяването и обедняването се съизмеряват със средно пазарния наем. Затова възражението на жалбоподателя направено, както в отговора на исковата молба, така и във въззивната жалба, че ищецът към процесния период е спрял производствената си дейност, поради което не можел да търпи вреди, съответно да се обеднява е неоснователно, тъй като за въззиваемото дружество не е изключена посочената по – горе възможност да ползва чрез друго лице процесните резервоари и да получава доходи от тази дейност.

Ето защо искът е доказан по основание, а относно неговия размер ще се съобрази неоспореното заключение на съдебно счетоводната експертиза с вещо лице Ш., където е отразено, че среднопазарния наем за процесния период възлиза на 13 402.38лв., в който размер искът следва да се уважи, като сумата се присъди със законна лихва от подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.

Като е достигнал до същия краен правен извод е и уважил иска, районният съд е постановил правилно решение, което следва да се потвърди С оглед изхода на делото жалбоподателят следва да заплати на въззиваемата страна разноски в размер на 1 850лв.

Воден от горното съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 2264/21.05.2023г. на Пловдивския районен съд, ХХІ-ви гр.с. постановено по гр. д. №9454/22г.

ОСЪЖДА Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси“, със 3 седалище и адрес на управление: *** да заплати на „Пловдивска консерва“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: *** сумата 1 850 (хиляда осемстотин и петдесет) лева разноски, направени във въззивното разглеждане на делото.

Решението може да бъде обжалвано в едномесечен срок от връчването му на страните пред Върховния касационен съд.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4