Решение № 27 от 18.05.2026, Районен съд - Карнобат
- Съд
- Районен съд - Карнобат
- Дело
- Административно наказателно дело 89/2026
- Вид
- Решение № 27
- Подписан
- 18.05.2026
- В сила
- 11.06.2026
- Състав
- Мариела Анастасова Иванова
Цитирани разпоредби
- чл. 145 и сл. · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 147, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 149, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 168, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 22 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 53 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл. 72, ал. 1, т. 1 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл. 72, ал. 4 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл. 73 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл. 74, ал. 2 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл. 167,ал.2 · Наказателен кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 27 гр. Карнобат, 18.05.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КАРНОБАТ, VII СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Мариела Ан. Иванова при участието на секретаря Петя Н. Ганчева като разгледа докладваното от Мариела Ан. Иванова Административно наказателно дело № 20262130200089 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК вр. чл. 72, ал. 4 от Закона за министерството на вътрешните работи/ЗМВР/.
Образувано е по жалба от Д. М. Д. с ЕГН ********** от *** против заповед № 283зз-51/08.04.2026г. за задържане на лице, издадена от Х. М. С. - младши инспектор в група ОП при РУ- Карнобат. По съображения, изложени в жалбата, се иска отмяна на атакуваната заповед.
В с.з. не се явява и не изпраща представител.
Насрещната страна по жалба не се явява и не изпраща представител.
Процесната жалба е депозирана в рамките на 14-дневния срок за обжалване по чл. 149, ал. 1 от АПК, от легитимирано по смисъла на чл. 147, ал. 1 от АПК лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество същата е неоснователна.
Съобразно разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК, съдът преценява законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл.146АПК.
Оспореният акт е издаден от полицейски орган по смисъла на чл. 53 от ЗМВР в границите на предоставената му съгласно чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР компетентност.
Спазена е предвидената от закона форма, като заповедта съдържа задължителните реквизити, посочени в специалната норма на чл. 74, ал. 2 от ЗМВР, а именно: вписани 1 са името, длъжността и местоработата на служителя, издал заповедта, както и данните индивидуализиращи задържаното лице – трите имена, ЕГН и адресна регистрация, датата и часът на задържането.
Разяснени са правата на задържаното лице по чл. 63, ал. 3 и 4 и чл. 64 от ЗМВР и му е предоставено копие от заповедта срещу подпис.
Заповедта е мотивирана, като в нея са изложени фактическите и правни основания за издаването й. Нормата на чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, овластява полицейските органи да задържат лица в случаи, определени от закон, а именно за които има данни, че са извършили престъпление, като процедурата е регламентирана в следващите правни норми от закона.
По правната си същност задържането под стража на основание чл. 72, ал. 1, т.
1 вр. с чл. 73 ЗМВР представлява принудителна административна мярка по смисъла н а чл. 22 ЗАНН – административно разпореждане на орган на власт, непосредствено засягащо правната сфера на адресата, която има за цел чрез задържането да се предотврати възможността лицето да извърши престъпление, да продължи да извършва престъпление или да се укрие. Предпоставка за прилагането е наличието на достатъчно данни, от които може да се направи предположение, че лицето, срещу което се прилага мярката, е извършило престъпно Д.ие.
В заповедта са посочени фактически обстоятелства, че жалбоподателят е заподозрян в извършено на престъпление по чл. 167,ал.2 НК. Служителят издал заповедта е имал данни преди издаването й, че жалбоподателят е съпричастен към това престъпление, като ирелевантно е обстоятелството дали в последствие прокурора е стигнал до извод за образуване на ДП /каквото е било образувано в случая/.
При тези данни съдът намира, че заповедта е законосъобразна, тъй като в нея и в материалите по полицейската преписка се съдържат данни, че жалбоподателят вероятно има участие в извършването на престъпно Д.ие и тези данни са били налични към момента на издаването на заповедта.
Целта на закона е задържането като превантивна мярка да предотврати възможността задържаното лице да се укрие и спрямо него да не може да бъде проведено предварително разследване. Поради това, възможността на органите на МВР да приложат принудителната административна мярка "задържане за срок до 24 часа" е дейност, свързана с разкриването на престъпление, а не с наличието на вече доказано такова. За прилагането на мярката е необходимо данните, обосноваващи предположението, че има вероятност лицето да е извършител на престъплението или да е съпричастен към него, да са установени преди извършване на задържането, както е в настоящия случай. Задържането, като принудителна административна мярка, се предприема от полицейския орган при условията на оперативна самостоятелност. За прилагането на тази принудителна административна мярка законодателят не е 2 предвидил необходимост да са събрани доказателства, установяващи по категоричен начин вината на лицето, извършило престъпление по смисъла на НК.
Изискването за излагане на фактическите основания на заповедта в случая е изпълнено, като е посочено в каква връзка е формирано предположението за евентуална съпричастност на лицето. Достатъчно е засегнатото лице да е разбрало на какво основание е задържано и в какво се изразява престъпното Д.ие, което полицейският орган счита, че е извършено, т. е. да е разбрало по повод на какво е формирано подозрението срещу него. Видно от приложената по делото преписка това е изпълнено от полицейските служители, като на лицето е дадена възможност и да ангажира адвокатска защита, т. е. в конкретния случай са налице посочените предпоставки, поради което следва да се приеме, че оспорената заповед е в съответствие с практиката на Европейския съд за защита на правата на човека.
С оглед горното съдът намира, че в конкретния случай издадената заповед за задържане е законносъобразна, поради което и подадената срещу нея жалба следва да се отвхърли.
Така мотивиран и на основание чл. 172, ал. 2, предл. последно от АПК, Карнобатският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Д. М. Д. с ЕГН ********** от *** против Заповед № 283зз-51/08.04.2026г. за задържане на лице, издадена от Х. М. С. - младши инспектор в група ОП при РУ- Карнобат.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд гр. Бургас в 14 дневен срок от съобщението.
Съдия при Районен съд – Карнобат: _______________________ 3