Решение № 92 от 19.01.2026, Районен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 92 гр. Велико Търново, 19.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, XVI СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ВЛАДИМИР БАЛДЖИЕВ при участието на секретаря ИВАНКА Д. ТРИФОНОВА като разгледа докладваното от ВЛАДИМИР БАЛДЖИЕВ Гражданско дело № 20254110101565 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба на Д. К. Д., в която се излагат твърдения, че с *** ЕАД е сключен Договор за потребителски кредит ***., съгласно който на ищеца е предоставена сумата от 3550 лв., която се задължил да върне на ответника заедно с начислената договорна лихва в общ размер на 5255,81 лв. на 24 месечни вноски, в срок до 10.08.2026г. Изтъква се, че ищецът сключил с *** Договор за предоставяне на поръчителство от 30.07.2024г., с който дружеството в качеството на поръчител се задължило срещу плащане на възнаграждение от 3497,14 лв. за периода от 10.09.2024г. до 10.08.2026г., да отговаря солидарно за задълженията му към кредитора. Излагат се твърдения, че е налице неяснота при формиране на годишния процент на разходите /ГПР/ по договора за кредит и невключване в него на застрахователни премии и разходи за възнаграждение на поръчител, представляващи допълнително възнаграждение във връзка с предоставяне на кредита в отделно правоотношение, с които се надвишава размерът по чл. 19, ал. 4 от ЗПК и се накърняват добрите нрави. С оглед изложеното, ищецът счита договора за кредит за недействителен съгласно чл. 22 от ЗПК като отправя искане до съда да постанови решение, с което да прогласи нищожността му. Налице е и претенция за присъждане на разноски.

Ответникът, в срока по чл. 131 от ГПК, представя отговор на исковата молба, в който оспорва основателността на предявения иск. Признава сключването на договорите за кредит и за предоставяне на поръчителство като изтъква, че оспорените клаузи са действителни и не противоречат на изискванията на ЗПК, поради което е налице валидно основание за плащане на уговорените с тях суми. Оспорва да е извършил плащане на застрахователни премии за сметка на кредитополучателя както и включването им като разход по кредита. С оглед изложеното се отправя искане за отхвърляне на исковата претенция и за присъждане 1 на разноски. Изтъква, че ищецът е получил сумата по договора за кредит, че поради непогасяване на дължимите месечни вноски за периода от 10.09.2024г. до 10.06.2025г. кредитът е обявен за предсрочно изискуем и че при уважаване на първоначалния иск за прогласяване недействителността на договора ще остане непогасено задължение за главница от 3550 лв. Поради изложеното отправя искане за осъждане на Д. Д. да плати получената без основание сума, ведно със законната лихва от предявяване на иска до окончателното изплащане на задължението, както и направените по делото разноски.

Ответникът по насрещния иск, в срока по чл. 131 от ГПК, не е представил отговор.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

Предмет на делото е иск по чл. 26, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, вр. чл. 22 от ЗПК и насрещен иск по чл. 55, ал. 1 от ЗЗД.

От събрания доказателствен материал се установява следната фактическа обстановка:

На 30.07.2024г. между *** ЕАД в качеството на кредитор и Д. Д. в качеството на кредитополучател е сключен Договор за потребителски кредит *** Кредиторът предоставил на кредитополучателя сумата от 3550 лв., която следвало да се върне заедно с начислената възнаградителна лихва от 1705,81 лв. на 24 месечни вноски, в срок до 10.08.2026г. Страните постигнали съгласие ГПР по кредита да е 48,21 %, а годишният процент на възнаградителната лихва – 40 %. Съгласно чл. 3 от договора, след сключването му кредиторът следвало да одобри заявлението за кредит на база извършена проверка по реда в Общите условия на кредитоспособността на кредитополучателя като сключването на договор за поръчителство не било задължително условие за възникване на правоотношението. В чл. 4, ал. 1 страните постигнали съгласие при предоставяне на обезпечение от кредитополучателя чрез банкова гаранция в срок от 10 дни от подаване на заявлението или чрез договор за поръчителство, с одобрено от кредитора юридическо лице, в срок до 48 часа от подаване на заявлението, срокът за одобряване на последното да бъде 24 часа от представяне на обезпечението. В ал. 3 от същата разпоредба е предвидено при незаявено обезпечение срокът за одобряване на заявлението да е 14 дни от подаването му.

На 30.07.2024г. ищецът сключил Договор за предоставяне на поръчителство с *** като дружеството в качеството на поръчител се задължило срещу заплащане на възнаграждение от 3497,14 лв., да отговаря солидарно за задълженията на кредитополучателя по договора за кредит. Страните уговорили възнаграждението да се плаща по сметка на поръчителя или на *** ЕАД на 24 месечни вноски съгласно погасителния план. След предоставяне на сумата по кредита, липсват доказателства за извършени плащания от ищеца за погасяване на задълженията по правоотношенията.

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Процесният договор за кредит е потребителски по своя характер и за него са приложими разпоредбите на ЗПК. От анализа на клаузите в него и съпоставката им с тези на договора за предоставяне на поръчителство се достига до извод, че с последния се въвеждат допълнителни разходи по кредита от 3497,14 лв. за възнаграждение на поръчител, които не са включени в годишния процент на разходите и с тях се надвишава размерът в чл. 19, ал. 4 2 от ЗПК. Поради обстоятелствата, че чл. 4 от договора за кредит въвежда значително пократки срокове за одобряване на заявлението за кредит при предоставено обезпечение чрез поръчител, че *** ЕАД е едноличен собственик на капитала на поръчителя ***, извършващ дейност по сключване на гаранционни сделки и че плащането на вноските за възнаграждение на поръчителя се извършва в полза на кредитора, се достига до извод, че с договора за предоставяне на поръчителство не се цели реално обезпечаване на кредита, а заобикаляне на изискването на чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Независимо, че в договора за кредит предоставянето на обезпечение е уговорено като възможност за кредитополучателя, то фактически е въведено като задължение за него. Това е така, защото непредоставянето на обезпечение е свързано с по-дълъг срок за обработка и за одобрение на заявлението и на практика е условие за сключване на самия договор за кредит. Налице е включване на допълнително възнаграждение във връзка с предоставяне на кредита в отделно правоотношение, което постъпва като печалба в полза на кредитора, поради което и на основание чл. 19, ал. 5 от ЗПК клаузата, с която то е уговорено също е нищожна. Изложените съображения навеждат на извод за нарушаване на изискванията на чл. 10, ал. 1 от ЗПК за определянето на ГПР в договора за кредит по ясен и разбираем начин, на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК за посочване на взетите предвид допускания при изчисляване на ГПР и на чл. 19, ал.

4 от ЗПК за ненадвишаване на ГПР над пет пъти размера на законната лихва. Това води до недействителност на договора за кредит съгласно чл. 22 от ЗПК като исковата претенция по чл. 26, ал. 1 от ЗЗД е основателна и следва да бъде уважена. Поради недействителността на договора за кредит, предоставената от кредитора сума от 3550 лв. /1815,09 евро/ е дадена на длъжника без основание и подлежи на връщане съгласно чл. 55, ал. 1 от ЗЗД, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба - 23.06.2025г., до окончателното изплащане на задължението, предвид липсата на доказателства за частичното или пълното й погасяване.

Процесуалният представител на ищеца по първоначалния иск е предоставил безплатно адвокатска помощ и съдействие като на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата, вр. чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба №1 от 09.07.2004г. за възнаграждения за адвокатска работа, ответникът следва да бъде осъден да заплати на адвокат П. М. Б. сумата от 350 евро за адвокатско възнаграждение за предявения иск. Същото е под минималния размер за исковата претенция, съответства на реално извършената работа по делото от процесуалния представител и с обстоятелствата, че то не се характеризира със значителна правна или фактическа сложност, и е решено в едно съдебно заседание. При този изход на делото искането на ищеца по насрещния иск за присъждане на разноски е основателно, поради което на основание чл. 78, ал. 1 и 8 от ГПК ответникът Д. Д. дължи сумата от 149,30 евро за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.

На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, *** ЕАД следва да заплати в полза на Великотърновския районен съд 107,49 евро за държавна такса за уважения иск.

Водим от горното, Великотърновският районен съд

РЕШИ:

3

Приема за установено по предявения иск от Д. К. Д. с ЕГН: ********** от гр. В. Търново, ул. *** срещу *** АД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. *** че Договор за потребителски кредит ***. е нищожен на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, вр. чл. 22 от Закона за потребителския кредит.

Осъжда Д. К. Д. с ЕГН: ********** от гр. В. Търново, ул. *** да заплати на *** АД, ЕИК:

***, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. *** по сметка с IBAN: *** в „Банка ДСК” AД, сумата от 1815,09 евро /хиляда осемстотин и петнадесет евро и девет евроцента/ главница, представляваща получено без основание плащане по Договор за потребителски кредит ***., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 23.06.2025г. до окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 149,30 евро /сто четиридесет и девет евро и тридесет евроцента/, представляващи направени по делото разноски.

Осъжда *** АД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. *** на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата, да заплати на адвокат П. М. Б. от Адвокатска колегия - Враца, №**********, от гр. София, ул. *** сумата от 350 евро /триста и петдесет евро/ за адвокатско възнаграждение.

Осъжда *** АД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. *** да заплати в полза на Великотърновския районен съд, сумите от 107,49 евро /сто и седем евро и четиридесет и девет евроцента/ за държавна такса за уважения иск, както и 2,56 евро /две евро и петдесет и шест евроцента/ в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.

Решението подлежи на обжалване, пред Великотърновския окръжен съд, в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________ 4