Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 524 от 14.07.2026, Окръжен съд - Габрово

Съд
Окръжен съд - Габрово
Дело
Въззивно частно гражданско дело 297/2026
Вид
Определение № 524
Подписан
14.07.2026
В сила
20.08.2026
Състав
Веселина Топалова, ИВА ДИМОВА, Диян Димитров Атанасов

Цитирани разпоредби

  • чл. 248 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 248, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 4 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 38 · Закон за адвокатурата
  • чл. 38, ал. 1, т. 2 · Закон за адвокатурата
  • чл. 38, ал. 2 · Закон за адвокатурата
  • чл. 37 · Закон за правната помощ
  • чл. 26 · Наредба за заплащането на правната помощ

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 524 гр. Габрово, 14.07.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ I, в закрито заседание на четиринадесети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Веселина Топалова

Членове:

ИВА ДИМОВА

Диян Д. Атанасов като разгледа докладваното от ИВА ДИМОВА Въззивно частно гражданско дело № 20264200500297 по описа за 2026 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по частна жалба вх. № 4850 от 20.05.2026 г. подадена от Н. В. Н., чрез процесуалния му представител адвокат М. Л. и частна жалба вх.

№ 4851 от 20.05.2026 г. подадена от адвокат С. С., процесуален представител на Н. В. Н. против Определение № 563 от 08.05.2026 г. постановено по гр.д. № 2976/2025 г. по описа на РС – Габрово. Частните жалби са подадени от ответника по първоинстанционното дело, видно от адресната част на частните жалби, чрез двама различни адвокати, но с един и същ съдебен адрес.

В подадените частни жалби се оспорва определението, с което е оставена без уважение молбата на доверителя им за изменение на решението в частта за разноските присъдени в негова тежест. Счита подаденото определение за неправилно и неоснователно, постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон и в разрез със съдебната практика на съдилищата.

Сочи, че съдът в първоинстанционното производство като е възложил в тежест на ответника разноски за юрисконсултско възнаграждение се е произнесъл в противоречие със константната и/или задължителна практика за съдилищата. Счита, че когато искът е предявен срещу потребител, а спорът е за съществуването на задълженията, произтичащи от признатия от съда за изцяло недействителен договор за потребителски кредит, при преценка на разноските следва да не се дължат от потребителя. Моли да се отмени обжалваното определение и да се заличи диспозитива в решението в частта, с която ответникът е осъден да заплати на „Профи Кредит България“ ЕООД сумата в размер на 37,89 евро, представляващи разноски сторени от ищеца. Претендира разноски в размер на 8,85 евро – държавна такса, ведно с таксата за банков превод.

В частната жалба подадена от адв. С. се доразвиват аргументите за неправилност на обжалвания съдебен акт в насока за присъждане на адвокатско възнаграждение в заповедното производство. Позовава се на Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на 1 адвокатските възнаграждения, където в чл. 7, ал. 2, т. 2 е посочено какъв е размера на дължимото адвокатско възнаграждение. Излага подробни съображения и сочи съдебна практика. Претендира заплащането на адвокатски хонорар в размер на 210,00 евро – адвокатски хонорар за процесуално представителство в заповедното производство, на основание Договор за правна защита и съдействие и чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата във вр. чл. 78, ал. 4 от ГПК. Претендира заплащането на разноски за настоящото производство в размер на 8,85 евро- държавна такса.

По подадените две частни въззивни жалби са постъпили два отговора от „Профи Кредит България“ ЕООД, съответно с вх. № 5615 от 10.06.2026 г. и вх. № 5616 от 10.06.2026 г. Вземат становище за неоснователност на подадените частни жалби и за правилност и законосъобразност на постановения акт. Молят да се оставят без уважение.

Жалбите са подадени в срок, от легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което същите са процесуално допустими.

Производството по гр.д. № 2976/2025 г. по описа на РС- Габрово е образувано по подадена искова молба от „Профи Кредит България“ ЕООД срещу Н. В. Н.. Иска се да се признае за установено съществуването на вземане в полза на ищеца срещу ответника, възникнало на основание Договор за потребителски кредит № 40012958619 в общ размер на 2257,43 евро, явяващи се равностойност на 4 415,00 лв., от които: 1363,69 евро /с равностойност 2667,14 лева/ – главница по сключен договор за потребителски кредит № 40012958619 от 27.10.2022 г., заедно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 30.01.2025 г. до изплащане на вземането, сумата 520,85 евро /с равностойност 1018,70 лева/ – договорно възнаграждение за периода 15.05.2023 г. – 05.06.2024 г., сумата 373,27 евро /с равностойност 730,05 лева/ – обезщетение за забава върху главницата за периода 16.12.2022 г. – 29.01.2025 г., за които суми е в производството по ч.гр.д. № 152/2025 г. по описа на РС -Габрово, е издадена заповед за изпълнение, съединени с осъдителни искове за сумата 494,26 евро /с равностойност 966,69 лева/ – неплатено възнаграждение за закупена и използвана услуга „Фаст“ за периода 15.06.2023 г. – 05.06.2024 г., сумата 926,72 евро /с равностойност 1812,50 лева/ – неплатено възнаграждение за закупена и използвана услуга „Флекси“ за периода от 15.06.2023 г. до 05.06.2024 г.

С отговора на исковата молба е заявено, че се оспорва подадената искова молба по основание и размер. Твърди, че процесния договор е сключен в нарушение на чл. 10 и чл. 11 от ЗПК. Поради неизпълнение на задължението за подписване на всяка страница от общите условия, които са неразделна част от договора, той е недействителен на основание чл. 22 от ЗПК. Оспорва процентът на ГПР като посочен неправилно, съответно че не е посочен действителния процент на ГПР. Оспорва договорната лихва, клаузите на допълнителните услуги „Фаст“ и „Флекси“, лихвата за забава и се позовава на изтекла давност. Сочи, че разноски се дължат съразмерно на уважената част от иска.

От анализа на събраните по делото доказателства се установява, че между ответника Н. и адв. М. Л. е подписан договор за правна защита и съдействие за представителство по гр.д. № 2976/2025 г. по описа на Габровски районен съд. Договорено е безплатно възнаграждение по чл. 38, ал.1, т. 2 от Закона за адвокатурата – материално затруднено лице.

Подписано е пълномощно за процесуално представителство по делото. Адвокат Л. е изготвил отговора на исковата молба и молба-становище по предварителния доклад на делото и хода по същество.

С решение № 116 от 03.04.2026 г. по отношение на разноските, съдът е приел, че с оглед изхода на спора, всяка от страните има право на разноски, пропорционално на 2 уважената, респ. отхвърлената част от исковете. Ищецът е доказал извършени в заповедното производство разноски в размер на 203,90 лева (153,90 лева – внесена държавна такса и 50 лева – юрисконсултско възнаграждение, съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 26 от Наредба за заплащането на правната помощ), от която сума, следва да му се присъдят 20,47 лева, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, тъй като ищецът няма право на разноски за заповедното производство за частта, в която заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК е било отхвърлено. В исковото производство ищецът е доказал извършени разноски в общ размер на 499,49 лева, формирани от претендираната държавна такса в размер на 199,49 лева, съгласно представен списък по чл. 80 ГПК и юрисконсултско възнаграждение в размер на 300,00 лева, съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 25 от Наредба за заплащането на правната помощ, от които има право на 53,62 лева.

Приел е, че ответникът не е доказал извършени разноски, съответно такива не му се следват. При отчитане на правната и фактическа сложност на спора и обем на извършената от адвоката работа и разясненията, дадени в определение № 50015 от 16.02.2024 г. по т. д. № 1908/2022 г. на ВКС, І т. о., съдът намира, че на адвокат М. Л. следва да се определи възнаграждение в размер на 357,90 евро за оказана безплатна адвокатска помощ, съответно да му се присъди възнаграждение в размер на 319,48 евро, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, вр. чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1 от Закона за адвокатурата, пропорционално на отхвърлената част от исковете. При оказано безплатно процесуално представителство по реда на чл. 38 от Закона за адвокатурата, съдът не е обвързан от посочения от адвоката размер в представения по делото списък по чл. 80 ГПК. Сумите са превалутирани в евро при спазване правилата на чл.

12 и чл. 13 от Закона за въвеждане на еврото в Република България и Решение (ЕС) на Съвета от 08.07.2025 г. относно приемането на еврото от България, считано от 01.01.2026 г. при фиксиран курс 1,95583 лева за едно евро.

След постановяване на решението, съдът е бил сезиран с молба по чл. 248 от ГПК, подадена от „Профи Кредит България“ ЕООД, с която се иска да се намали присъдено възнаграждение на адвокат М. Л., присъдено на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК във вр. чл.

38, ал. 2 във вр. ал. 1 от ЗА, от 319,48 евро на 51,13 евро.

Постъпила е молба по чл. 248 от ГПК от адвокат С. С., в качеството му на процесуален представител на Н. В. Н., с която моли да му се присъдят разноски в заповедното производство в размер на 176,08 евро.

Подадена е молба по чл. 248 от ГПК и от Н. В. Н., чрез адвокат М. Л.

След извършена размяна е постъпил писмен отговор по молбата, с който се иска да бъде изменено решението в частта за разноските, които са присъдени в полза на ищеца „Профи Кредит България“ ЕООД в размер на 37,18 евро. Сочи съдебна практика, според която потребителят не дължи разноски на другата страна, когато договорът е признат за изцяло недействителен.

По подадените молби са постъпили писмени отговори, с които се оспорват направените искания.

С Определение № 563 от 08.05.2026 г., Габровски районен съд е оставил без уважение молбите.

По молбата на ищеца „Профи Кредит България“ ЕООД е приел, че при отчитане на правната и фактическа сложност на спора и обем на извършената от адвоката работа и разясненията, дадени в определение № 50015 от 16.02.2024 г. по т. д. № 1908/2022 г. на ВКС, І т. о., че на адвокат М. Л. следва да се определи възнаграждение в размер на 357,90 евро за оказана безплатна адвокатска помощ, съответно да му се присъди възнаграждение в размер на 319,48 евро, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, вр. чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1 от Закона за 3 адвокатурата, пропорционално на отхвърлената част от исковете. Предявени са пет обективно кумулативно искове с общ материален интерес от 3678,77 евро и различен предмет на доказване, свързани със защитата на потребител при недействителни договорни клаузи. В този смисъл, независимо че по делото е проведено едно съдебно заседание, спорът сам по себе си е с известна правна сложност, поради което размерът на определеното от съда възнаграждение за осъществената безплатна адвокатска помощ по реда на чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1 от Закона за адвокатурата не може да бъде преценено като прекомерно. От друга страна, ищецът, който релевира възражението за прекомерност, е оценил труда на представляващия го юрисконсулт като подлежащ на възмездяване в размер на 920,32 евро, поради което възражението е неоснователно и на това основание.

По молбата на Н. В. Н., съдът е приел че възражението на ответника, че в качеството си на потребител не следва да носи отговорност за сторените от ищеца разноски, в случая е неоснователно. Според цитираните решения на СЕС несъответно на целите на Директивата е не всяко осъждане на потребителя за разноски, а такова приложение на националното право в областта на разноските, което би поставило потребителя в положение да се откаже от потребителската защита или би намалило нейната ефективност. Преценката за това е конкретна и зависи от вида и размера на разноските и най-вече – от това дали същите биха се дължали в този размер и без да бъде упражнена потребителската защита (в който случай дължимостта им не може да се окачестви като възпираща) и дали размерът им не компенсира кредитора за частичното отхвърляне на иска. Такива са и присъдените в полза на „Профи Кредит България“ ЕООД разноски, съобразени с частичното уважаване на иска след приложение на потребителската защита – както разноските за държавна такса, съответна на признатата за дължима главница, така и разноските за юрисконсултско възнаграждение са от категорията разходи, които не се различават по размера си според това чия е инициативата за водене на делото, нито биха били в различен размер, ако потребителят не се възползва от потребителската защита, а същевременно присъждането им не надхвърля единствената легитимна цел за възмездяване на сторени разходи и не съставлява източник на обогатяване. Поради изложеното тези разноски са дължими и следва да бъдат възложени в тежест на ответника /Така определение № 771 от 16.03.2026 г. по ч. т. д. № 2371/2025 г. на ВКС, I т.о./.