Решение № 158 от 13.12.2022, Върховен касационен съд

РЕШЕНИЕ

№ 158 гр. София, 06.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО НАКАЗАТЕЛНО

ОТДЕЛЕНИЕ, в публично заседание на петнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Антоанета Данова

Членове:

Даниела Атанасова

Невена Грозева при участието на секретаря Невена Пелова в присъствието на прокурора Г. Стоянова като разгледа докладваното от Невена Грозева Касационно наказателно дело от общ характер № 20228002200748 по описа за 2022 година Касационното производство е образувано на основание чл. 346, т. 1 от НПК по жалба на адв. С. Д. –защитник на подс. С. Ц. М. срещу присъда на Апелативен специализиран наказателен съд по внохд № 25/2021 г.

В жалбата и допълнението към нея е заявено касационно основание по чл. 348, ал.1, т. 2 от НПК. Претендира се наличието на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при постановяване на новата присъда, в частта, с която подс. М. е признат за виновен в извършване на престъплението по чл. 339, ал.1 от НК. Сочи се, че при осъществяване на аналитичната си дейност, съдът не е обсъдил в цялост събраните по делото доказателства, като направения от него анализ е тенденциозен и превратен. Настоява се присъдата да бъде отменена, делото да бъде върнато за ново разглеждане, за да се направи задълбочена оценка на събраните доказателства и за да се проведе очна ставка между полицейските служители и поемните лица, посочени в протокола за претърсване и изземване.

В съдебно заседание пред ВКС подс. М. редовно призован не се явява.

Защитникът му- адв. Д. поддържа касационната жалба с развитите в нея доводи, като акцентира на това, че подсъдимият е осъден по непредявени факти за времето на извършване на деянието и за държането на 38 бр. патрони марка /марка/. Твърди противоречие между диспозитив и мотиви на присъдата, което ограничава правото на защита на подсъдимия. Застъпва становище, че изводите на съда за виновност на подс. М. са направени след 1 непълноценен анализ на доказателствата и след като съдът е отказал да кредитира показанията на св. С., въпреки синхрона им с останалите материали по делото.

Представителят на ВКП пледира за уважаване на жалбата и за отмяна на атакувания съдебен акт.

ВКС, трето наказателно отделение, след като изслуша доводите на страните, в пределите на предоставените си правомощия и поискания касационен контрол, намери следното :

Касационната жалба на адв. Д. е неоснователна.

С присъда №260005 от 14.10.2020 г. постановена по нохд № 3898/19 г., СНС признал подс. С. Ц. М. за невиновен в това, че на 12.04.2018 г. в къща и допълнителна пристройка на адрес местност „име“, в землището на гр.

/населено място/, държал 298 бр. боеприпаси, без да има за това надлежно разрешение по чл. 50, ал. 1 от ЗОБВВПИ, поради което и на основание чл. 302 от НПК го е оправдал по предявеното по чл. 339, ал.1 от НК обвинение.

Със същата присъда СНС е признал подс. М. за невиновен в това, че от неустановена дата през месец януари 2016 г. до 12.04.2018 г. на територията на РБ в гр. /населено място/ е участвал в организирана престъпна група, в която са участвали П.М.П. и И.Т.Ч. , като групата е била въоръжена и създадена с користна цел и с цел да извършва престъпления по чл. 339, ал. 1 от НК, поради което го оправдал по предявеното по чл. 321, ал. 3, т. 2 вр. ал. 2 от НК обвинение.

Прокурор от СпП протестирал изцяло присъдата пред АСпНС, където е образувано внохд № 25/21 г. С присъда от 22.06.2021 г. съдът на основание чл. 336, ал.1 , т. 2 от НПК отменил оправдателната присъда по чл. 339, ал.1 от НК и вместо нея постановил нова, с която е признал подсъдимия за виновен в извършването на престъпление по чл.339, ал.1 от НК и на основание чл. 55, ал.1, т. 1 от НК наложил на подс. С. М. наказание от четири месеца лишаване от свобода, при първоначален „общ“ режим.

На основание чл. 68, ал.1 от НК постановил подс. М. да изтърпи изцяло и отделно от така определеното му наказание, наказанието от две години лишаване от свобода, определено му съгласно определение № 147/17.08.2017 г. по влязло в сила на 17.08.2017 г. споразумение по нохд № 1363/2017 г. по описа на РС- Монтана, по което определеното наказание е било отложена на основание чл. 66 , ал.1 от НК за изпитателен срок от три години.

На основание чл. 59, ал.1 от НК зачел времето, през което подс. М. е бил „задържан под стража“ от 13.04.2018 г. до 14.04.2018 г. и от 19.04.2018 г. до 31.07.2018 г., и от 14.04.2018 г. до 19.04.2018 г., когато е бил с мярка за неотклонение „домашен арест“.

На основание чл. 53, ал. 2, б. А от НК отнел в полза на държавата предмета на престъплението.

Съдът потвърдил присъдата в останалата й част.

Преди да се ангажира със становище по жалбата, ВКС следва да очертае пределите на дължимата проверка, тъй като процесуалният документ, с който 2 е инициирана, освен доводи за наличието на касационното основание по чл.

348, ал.1, т. 2 от НПК, съдържа оплаквания за необоснованост на съдебния акт, който не е предвиден като касационно основание, поради което касационната инстанция не дължи отговори на възраженията в тази част.

Освен това, следва ясно да се посочи, че с оглед специфичните характеристики на проверката, извършвана от касационната инстанция, ВКС не прави своя оценка на събрания по делото доказателствен материал от гледна точка на неговата достоверност и не приема нови фактически положения. За това, насочените към оспорване на правдивостта и достоверността на събраните гласни доказателства доводи, не попадат в обхвата на настоящата проверка.

Поддържаното касационно основание, касаещо неправилно приложение на процесуалния закон, не намира основание в материалите по делото.

Въззивният съд е изследвал всестранно, пълно и обективно всички доказателства по делото и не е допуснал сочените в жалбата пороци при осъществяване на аналитичната си дейност. С оглед обема на процесуалния документ и наличието на оплаквания, които излизат извън очертания обхват на настоящата проверка, ВКС намери за необходимо да систематизира касационните оплаквания в следните няколко пункта :

- ограничаване правото на защита на подс. М., поради осъждането му по непредявени обвинения за времето на извършване на деянието и за броя, калибъра и марката на държаните от него боеприпаси,

- противоречие между диспозитив и мотиви към присъдата, - недостатъчен и тенденциозен прочит на събраните гласни доказателствени материали, свързан с отказ да кредитира показанията на св.

С. и на поемните лица, присъствали при претърсването, -нарушения на чл. 14, чл. 107, ал. 5 и чл. 305, ал. 3 от НПК и липсата на обективно, всестранно и пълно изясняване на обстоятелствата по делото, - излагането на недопустими предположения за вината на подс. М., - изграждане на вътрешното убеждение на съда въз основа на негодно писмено доказателствено средство - протокол за претърсване и изземване от 12.04.2018 г.

Въззивната съдебна инстанция е провела допълнително съдебно следствие при спазване на процесуалните норми, като е събрала нови доказателства- чрез изискването на справки от мобилните оператори /фирма/, /фирма/, /фирма/ - за това на кои физически и юридически лица са били собственици за периода от месец януари 2016 г. до 12.04.2018 г. на посочените в писмото телефонни номера, както и информация дали подсъдимият М., св. М. и св. М. са били абонати на мобилните оператори, какви са били номерата на техните сим карти. Назначил техническа експертиза, изготвена от в. л. Н. Л./ депозирана л. 80- л.99/, със задача да се посочи колко пъти са провеждани разговори между трите лица за периода на обвинението, изслушал е нейното заключение. Провела е допълнителен разпит на свидетелите М. М., К. М., М.К., И.И., К.В., св. И.Ч. и св. П.П..

Приела е представените от подс. М. документи –скици, договори за аренда, 3 изискала е от Агенцията по вписвания информация за извършени вписвания, отбелязвания и заличавания по партида на името на подс. М., както и справка от служба КОС при ОД на МВР -Монтана и ГДИН.

Въззивната инстанция е направила свой прочит на събраните от нея и наличните доказателствени материали, в съответствие с изискванията на чл.

13, чл.14 и чл. 107, ал. 5 от НПК, и е приела, че обвинението срещу подс. М. по чл. 339, ал.1 от НК е подкрепено от доказателствата по делото. Отменила е оправдателната присъда срещу него в тази част и е постановила нова присъда - предмет на настоящата проверка. Несподеляем е отправения от касатора упрек, че съдът е взел решението си за виновност на подсъдимия в отклонение на нормите, разписващи задължения да стори това след обстойна и пълноценна проверка на всички доказателствата по делото. Съдът е обсъдил с нужното внимание гласните доказателствени средства, съдържащи се в показанията на св. В., К. и И., като е защитил ясно позицията си относно тяхната относимост и достоверност. Отказът му да кредитира показанията на св. С., за това, че той е оставил процесните боеприпаси в имота на подс. М.ден преди извършване на специализираната полицейска акция, не търпи критика. Съобщената информация за техния вид, брой, начина на опаковане, места, където са оставени е била подложена на внимателна съпоставка с останалите доказателства, след което не е издържала проверка за достоверност, както поради житейската неправдоподобност на предложената информация, с оглед отдалечеността от време, когато свидетелят е заявил желание да свидетелства, така също и с оглед близките отношения между него и подс. М.. Критиката срещу приемането с доверие от съда на показанията на св. К., св. В. и св. И. е лишена от основание, тъй като принадлежността на свидетелите към структурите на МВР, не представлява аргумент за тяхната предубеденост. Освен това, за тях не се отнасят ограниченията предвидени в чл. 118, ал. 2 от НПК, тъй като не са извършвали действия по разследването, а служебното им качество не предполага априори заинтересованост от изхода на делото, поради което показанията им са разпознати като надежден източник на доказателствени факти от съда.

Наличните гласни доказателства по делото са подложени на проверка по отношение на тяхната достоверност, информативност и правдивост, като съдът не е интерпретирал тенденциозно никое от тях, нито им е придал значение, което те не притежават. Спрял се е на противоречията в тях и е обективирал становището си за това кои от тях предоставят достоверна картина на инкриминираните събития и кои не. Това прави несъстоятелни твърденията за недостатъчен и непълноценен анализ на доказателствената съвкупност и лишава от основателност претенцията за допуснато нарушение на процесуалните правила.

На следващо място, ВКС оценява като несъстоятелен упрека срещу качеството на атакувания въззивен акт, който по мнението му отговаря на изискванията на чл. 303 от НПК. В него съдът не си е позволил недопустими предположения, вътрешни противоречия и превратни изводи. Съдържанието му позволява да бъде проследен процеса на формиране на вътрешното убеждение на съда и да бъде ясно установена неговата воля. Не обосновава 4 наличие на касационно основание по см. на чл. 348, ал.1 , т. 2 от НПК, непрецизния юридически изказ в мотивите към присъда, като съдът не е ограничил правата на подсъдимия, лишавайки го от провеждането на справедлив процес по см. на чл. 6, пар., б. а и б.б от КЗПЧ, поради словесни неточности, съдържащи се в съдебния акт. Съдът е обсъждал предхождащи инкриминираните събития факти, отнасящи се до извършването на претърсване в същия имот през 2015 година, като това не означава, че чрез тях е включил нова фактология по обвинението, разширявайки периода му.

От това не следва също така, че е осъдил подсъдимия за упражняване на фактическа власт над предмета на престъплението за по- дълъг период. Не е налице противоречие между диспозитив и мотиви, досежно времето на извършване на деянието, тъй като твърдението на адв. Д., че подсъдимият е осъден по непредявено обвинение се основава на текст от съдържанието на мотивите, в който съдът е вложил своето разбиране за обосноваване на тезата за доказаност на обвинението, споделяйки аргументите и умозаключенията на прокурора. Този подход несъмнено отдалечава въззивната инстанция от заложения в закона стандарт, но въпреки това, не поставя под съмнение правилността на процеса на формиране на вътрешно убеждение на съда, защото в атакувания съдебен акт не е нарушено единството между установените факти и съответстваща им правна оценка, дадена от съда.