Решение № 161 от 23.07.2026, Окръжен съд - Габрово

РЕШЕНИЕ

№ 161 гр. Габрово, 23.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ II, в публично заседание на шестнадесети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Полина Пенкова

Членове:

Галина Косева

Кремена Големанова при участието на секретаря Милкана Ив. Шаханова Балтиева като разгледа докладваното от Галина Косева Въззивно гражданско дело № 20264200500264 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С Решение № 95/ 18.03.2026г. по гр. д. №759/2025г. РС - Габрово е о с ъ д и л „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО ЕВРОИНС" ЕАД, ЕИК 121265113 със седалище и адрес на управление гр. София, бул. “Христофор Колумб” № 43, да заплати на В. С. М., ЕГН ********** с адрес гр. Габрово, ул. „**“ № 54,ет.3, ап.5: сумата от 511.29 евро, частично предявен иск от сумата 5112.92 евро- обезщетение за имуществени вреди и сумата от 5112.92 евро, частично предявен иск от сумата 40903.35 евро- обезщетение за неимуществени вреди, в резултат от ПТП настъпило на 31.08.2024г. на път ПП- І- 6 км. 299+500, по вина на водача на л.а. „** ", модел „**" с рег. № ****, застрахован при ответното дружество по валидна застраховка "Гражданска отговорност", ведно със законната лихва, считано от 19.09.2024г. до окончателното изплащане на вземането, на осн. чл. 432 ал.1 от КЗ.

Присъдени са и разноски.

В законният срок решението е обжалвано от „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО ЕВРОИНС" ЕАД, чрез юристконсулт И.. Изложени са съображения, че съдебният акт е постановен при допуснато процесуално нарушение в частта относно механизма за възникване на процесното ПТП, като съдът се позовал единствено на свидетелските показания на свидетелите * И. и **- служители в РУ- Казанлък, както и в частта от автотехническата експертиза, съгласно която в случай, че водачът на „**“ - * е възприел движещия се пред него л.а. „*“, преди да започне да извърши маневрата изпреварване, е имал възможност да спре и да предотврати удара. Сочи се, че към момента на започване на маневрата „завой наляво“ от страна на водача на л.а. „**“, л.а. „**“ се е намирал на 28 м. от мястото на удара и около 20 м. от 1 л.а. „**“, поради което в този момент ударът за водача на л.а. „**“ е непредотвратим. Единствената възможност за предотвратяване на удара от страна на водачът на л.а. „**“, според заключението на вещото лице по приетата САТЕ, е в момента преди предприемане на маневрата изпреварване да възприеме движещия се пред него л.а. „**“, да намали скоростта и да спре, но предвид събраните по делото доказателства аварийно спиране не се е налагало- л.а. „**“, се е движел бавно и няма данни да е подал светлинен сигнал за промяна на своята посока, съгласно показанията на св. *, пътник в л.а. „**“. Съдът не взел предвид, че в моментът, в който водачът на л.а. „**“ е започнал отклонение на ляво за извършване на маневра изпреварване, ако водачът на л.а. „**“ е възприел в огледалата за обратно виждане и е реагирал да не предприеме маневра „завой наляво“, ударът нямало да настъпи. В жалбата се твърди още, че вина за процесното ПТП има водачът на л.а. „**“, който преди да пред приеме маневрата „завой наляво“ не е подал светлинен сигнал и не се е уверил, че преди да извърши маневрата не е изпреварван от друго МПС, с което е нарушила чл. 42, ал. 1, т. 1 от ЗДвП. Неправилно съдът не се е произнесъл и по направеното възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на водача на л.а. „**“, а било доказано, че водачът на л.а. „**“ е допринесъл за възникване на вредоносния резултат.

Направено е и възражение, че определеният справедлив размер на обезщетението за претърпени неимуществени вреди в размер на общо 50 000 лева не отговаря на изискванията на справедливост, установената съдебна практика по сродни дела, както и на събраните по делото доказателствасъщото е определено в прекомерен размер и не е съобразено с действително установените по делото претърпени болки и страдания от страна на ищцата.

Първоинстанционният съд не е посочил конкретните факти и обстоятелства обосноваващи завишения размер на присъденото обезщетение, които счита за установени по настоящо то дело.

Претендирано е обжалваното решение изцяло да се отмени, да се отхвърлят изцяло предявените от ищцата искове , при условията на евентуалност решението да се отмени в частта, в която „ЗД Евроинс“ АД е осъдено да заплати обезщетение за неимуществени вреди в размер на 5112.92 евро (10 000 лева), ведно със законната лихва от 19.09.2024г., и да се определи справедлив размер на обезщетение за претърпените от ищцата вреди, както и % на съпричиняване от страна на ишцата.

Окръжен съд- Габрово, като взе предвид доказателствата по делото, възраженията във въззивната жалба и становищата на страните, съобразно правомощията си по чл.269 ГПК, намира за установено следното:

По делото е безспорно установена материалноправната легитимация на ответника, като застраховател на гражданската отговорност за лекият автомобил, с които е причинено произшествието.

Механизмът на произшествието е установен от съдебноавтотехническата експертиза.

Елементите от правопораждащия фактически състав на вземането по прекия иск с правно основание чл.432 ал.1 КЗ, са налице.

Спорен пред въззивната инстанция е въпросът относно вината на водачът управлявал л.а. „**“, размера на дължимото обезщетение за 2 неимуществени вреди, както и налице ли е съпричиняване от страна на пострадалата за настъпване на вредоносният резултат.

Видно от събраните по делото писмени доказателства /преписка по констативен протокол за ПТП №УРИ 284р- 27718/05.09.2024г. в едно с АУАН с е р и я GA №1349066/31.08.2024г. и НП №24-0284-002315/01.11.2024г.; автотехническа експертиза на в.л. маг. инж. Б. **/ и гласни доказателства /показанията на св. К. И. и Г. *- служители в РУ- Казанлък, К. **, Е. ** и **участник в ПТП/, от които се установява механизма на ПТП, именно водачът на л.а. „**“- ** е нарушила разпоредбата на чл. 42 ал.1 т.1 пр. 3- то от ЗД вП /водач, който ще предприеме изпреварване, е длъжен: преди да подаде сигнал, да се убеди, че не го изпреварва друго пътно превозно средство и че движещото се след него пътно превозно средство или това, което ще изпреварва, не е подало сигнал за изменение на посоката си на движение наляво/ . Същата е предприела маневра изпреварване на У- образно кръстовище, движейки се със скорост 86- 87 km/h, без да се убеди, че изпреварваното МПС не е предприело маневра за промяна посоката си на движение на ляво, при положение, че между автомобилите е имало неограничена и ненамалена видимост- произшествието е станало на прав хоризонтален пътен участък, с дължина до зоната на произшествието не по малка от 450 м., к а т о водачката на автомобил „**“ е разполагала с възможност, движейки се в полагащата й се пътна лента, да възприема движението и положението на автомобил „**“ и да намали скоростта си, и/или да спре преди да достигне завиващият наляво лек автомобил „**“.

Неоснователно е възражението за съпричиняване на вредоносният резултат от страна на пострадалата, направено в отговора на исковата молбатъй като била без поставен предпазен колан, не се е уверила, че в момента на извършване на маневрата „завой на ляво“ не е изпреварвана от друго МПС, можела е да намали и да спре докато бъде изпреварена, не е подала сигнал за извършената маневра.

Изводът за наличие на съпричиняване не може да почива на предположения, а следва да се основава на доказани по несъмнен начин конкретни действия или бездействия на пострадалия, с които той обективно е способствал за вредоносния резултат, като е създал условия или е улеснил неговото настъпване. Намаляване на обезщетението за вреди на основание чл.51 ал.2 ЗЗД е допустимо само ако са събрани категорични доказателства, че вредите не биха настъпили или биха били в по- малък обем. В случая по настоящото дело такива не са налице. По делото категорично е установено от заключението на в.л. изготвило СМЕ, че наличието на предпазен колан при този механизъм не е съществен фактор за промяна или задържане на тялото в позиция, съответно, не може да се приеме особена разлика в травмите при наличен поставен или липсващ (непоставен) предпазен колан.

За извършваната маневря „завой на ляво“ водачът на л.а. „**“ е подал необходимият светлинен сигнал, което се установява от непротиворечивите по делото гласни доказателства- показанията на св. ** /л.133/- мл. автоконтрольор в РУ- Казанлък- незаинтересован от изхода на делото, които се подкрепят от показанията на св.*- пресъздаващ лични впечатления и разговор с участника в ПТП, след като е предупреден за наказателната отговорност по чл.291 НК. Дори другият участник в произшествието- св. **, е посочила, че 3 ищцата е подала светлинен сигнал за маневра, като твърдението, че е била подала десен мигач, не намира опора в събраните по делото доказателства и категорично се опровергава от показанията на свидетелите ** и *, пред които ** е заявила, че е възприела левия мигач подаден от л.а. „**“, но счела, че това е знак да го изпревари. Не е основание за наличие на съпричиняване и твърдението, че изпреварваният автомобил можел да намали или да спре и да изчака да бъде изпреварен, при положение, че от заключението на автотехническата експертиза, прието от РС като доказателство по делото, се установява, че л.а. „**“ е намалил скоростта си на движение до около 24,8 km/h, за да предприеме маневра завиване на ляво, като от техническа гледна точка, причина на настъпването на произшествието е предприетата маневра от водачката на лек автомобил „**“, да осъществи изпреварване на завиващият автомобил „**“, след като е разполагала с възможност за възприемане на движението на „**“ и продължавайки движението си в пътната лента за движение към гр. Павел Баня, да намали скоростта си на движение и/или да спре преди да достигне завиващият наляво лек автомобил „**“.

Предвид изложеното не може да се приеме, че е налице съпричиняване от страна на пострадалата. В съдебният си акт РС- Габрово не е посочил изрично, че възражението за съпричиняване е неоснователно, но същият не го е уважил, което означава, че като краен резултат изводите на двете съдебни инстанции съвпадат.

Въззивната инстанция споделя изводите на РС- Габрово, че предявеният частичен иск за обезщетение на неимуществени вреди претърпени от пострадалата, е основателен и доказан в пълен размер- 10 000 лева /5112.92 евро/, предвид: характера и тежестта на уврежданията на здравето на пострадалата, която на навършени 39 години е получила мозъчно сътресение и шийна травма довела до неврологично увреждане, станало основание за определяне на 56% нетрудоспособност за период от поне две години до следващото преосвидетелстване; четиримесечен период, през който пострадалата е била в болничен отпуск и през който комфортът й на живот е бил съществено нарушен; двукратния болничен престой; интензитета на изпитваните болки и тяхната продължителност; нуждата от чужда помощ при някои домашни дейности през първите 4 месеца; обстоятелството, че към момента- една година и половина след ПТП не е настъпило възстановяване, а само подобрение на състоянието на ищцата и съществува възможност тези оплаквания да персистират и за в бъдеще, без пълно излекуване; отражението на процесното ПТП на психо- емоционалното състояние на пострадалатаустановения от психологичната експертиза посттравматичен стрес с главоболие, световъртеж, раздразнителност, безсъние, намалена поносимост към стрес и емоционална възбуда, засилена тревожност и потиснатост, занижена самооценка, страх, несигурност и мисли за несправяне с лични и социални ангажименти и необходимостта до настоящия момент от прием на медикаменти за овладяване на тези състояния.

Неоснователно е възражението във въззивната жалба, че определеният общ размер на обезщетението от 50 000 лева не отговаря на изискванията за справедливост. Съдът, сезиран с частичния иск, се произнася относно общия справедлив размер на обезщетението в мотивите към решението, които съгласно т. 18 от ТР №1/04.01.2001г. по тълк. д. № 1/2000г. на ОСГК не се 4 ползват със сила на пресъдено нещо. С частичния иск ищецът предявява част от вземането си за обезщетение, която част съставлява спорното материално право, предмет на защита с иска и за която част се формира сила на пресъдено нещо в обективни предели, очертани от диспозитива на решението за уважаване на частичния иск в конкретен размер. Решение, с което е уважен частичният иск по чл.432 ал.1 КЗ, не се ползва със сила на пресъдено нещо относно определения в мотивите общ размер на справедливото обезщетение по смисъла на чл.52 ЗЗД / ТР 3/2016г. по тълк.д.№ 3/2016г. ОСГТК ВКС/.