Решение № 3871 от 19.12.2022, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3871 гр. София, 16.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Станимира И.а

Членове:

Райна Мартинова

Яна Борисова при участието на секретаря Йорданка В. Петрова като разгледа докладваното от Яна Борисова Въззивно гражданско дело № 20221100500268 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С Решение № 20211825/15.11.2021 г. по гр. д. № 23397 по описа за 2021г. на Софийски районен съд,126-и състав е отхвърлен искът, предявен от Ц. Д. Ц., срещу С.Д.В.Р. при МВР с правно основание чл. 187 ЗМВР вр. с чл. 178, ал. 1, т. 3 от ЗМВР за заплащане на сума в размер на 1740,80 лв, представляваща неплатено възнаграждение за положен извънреден труд в периода от 01.01.2018 г. до 31.08.2020 г., както и е осъден да заплати на ответника на основание чл.78,ал.3 от ГПК сума в размер на 100 лв., представляващи сторени разноски по делото.

Срещу така постановено решение е депозирана въззивна жалба вх. № 25174901/09.12.2021 г. от Ц. Д. Ц.. Изложил е съображения, че решението е неправилно, постановено при нарушения на материалния закон. Посочил е, че в случая има празнота в законодателството и следва да се приложат разпоредбите на чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ.

Възвиваемата страна С.Д.В.Р. при МВР е депозирала писмен отговор. Посочила е, че няма празнота в уредбата, която да може да се запълни с разпоредбата на чл. 9, ал.

2 от НСОРЗ. Приложими били разпоредбите на чл. 187 от ЗМВР, както и Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г., а не Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (НСОРЗ). Наредбата от 29.07.2016 г. не предвиждала преобразуване на нощни часове в дневни с коефициент. НСОРЗ била приложима само за правоотношения, уредени от КТ, но не и от служебни правоотношения, като не следва да се прилага по аналогия. ЗМВР бил специален закон и дерогирал приложението на общия закон.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 178, ал. 1, т. 3, вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 1

ЗМВР от Ц. Д. Ц. срещу С.Д.В.Р. при Министерство на вътрешните работи за сума в размер на 1740,80 лв., представляваща дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден труд в размер на 256 часа за периода 01.01.2018 г.-31.08.2020 г., както и законна лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на задължението.

Ищецът твърди, че е в служебно правоотношение с ответника, по което е изпълнявал служебните си задължения на 12-часови смени, при сумирано отчитане на работното време на тримесечен отчетен период. В периода 01.01.2018 г. - 31.08.2021 г. е положил нощен труд в размер на 1792 часа /между 22, 00 часа и 06, 00 часа/, който, преизчислен с коефициент 1.143, възлиза на повече от отчетените от ответника часове, а именно – 2048 часа, което води до положен извънреден труд, за който не му е заплащано полагащото се допълнително възнаграждение. Твърди, че за разликата от 256 часа следва да се изчисли брутно възнаграждение в размер на 1740,80 лв., изчислено със средна ставка от 6,80 лв., формирана от основната заплата на ищеца по периоди и нормативно определените работни дни за всеки отработен месец. За целия период получил допълнително заплащане по 0,25 лв. на час за положен нощен труд Ответникът С.Д.В.Р. на МВР е оспорил исковете по основание и размер с твърдението, че за служители по служебни правоотношения по ЗМВР не намира приложение Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, респективно предвиденият в чл. 9 от Наредбата увеличаващ коефициент при определяне продължителността на нощния труд. Твърди още, че при преизчисления не би се стигнало до извод за положен извънреден труд.

По делото е безспорно, че в процесния период между страните е съществувало служебно правоотношение, по силата на което ищецът е носил служба на 12-часови смени, при сумирано отчитане на работното време, при тримесечен отчетен период, че ищецът е изпълнявал точно служебните си задължения в процесния период и за ответника е възникнало задължение да заплати основно възнаграждение за службата, дадена през него.

В приетата по делото ССЕ, неоспорена от страните са дадени два варианта на изчисляване на положения от ищеца извънреден труд в периода 01.01.2018 г.31.08.2021 г. Според втория вариант броят на прослужените от ищеца часове при 12часов режим на работа /с превръщане на нощните часове в дневни съгласно чл. 9, ал. 2 НСОРЗ/ е 1168 или с 167,02 часа над отчетените и изплатени от ответника, като възнаграждението за тях възлиза на 1259,85 лева, което не е заплатено.

С оглед на така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

В конкретния случай постановеното по делото решение е валидно и допустимо.

По правилността на решението:

Съгласно разпоредбата на чл. 178, ал.1, т.3 и и чл. 179, ал.1, пр.2 и ал.2, ал. 3 от ЗМВР в приложимите им за случая редакции на държавните служители в МВР се изплащат допълнителни възнаграждения за извънреден труд, за полагане на труд през нощта от 22,00 до 6,00 ч. , както и за изпълнение на специфични дейности; за резултати в служебната дейност, за научна степен, за специфични условия на труд, за полагане на труд на официални празници и за времето на разположение, и други възнаграждения в случаи, определени със закон или с акт на Министерския съвет за държавните служители от МВР, като размерът на допълнителните възнаграждения за полагане на труд през нощта, условията и редът за тяхното изплащане се определят със Заповед на министъра на вътрешните работи, а след измененията обн. ДВ, бр. 97/2017г. – с 2

Наредба, издадена от Министъра на вътрешните работи. Съгласно разпоредбата на чл.

187 от ЗМВР нормалната продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица като за работещи на 8-,12-,24-часови смени работно време се изчислява сумирано за тримесечен период, възможно е полагането на труд и през нощта между 22,00 и 6,00ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период; работата извън редовното работно време е допустимо до 70 часа на тримесечия и до 280 часа годишно като за работещите на смени този труд се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен период и се заплаща с 50% увеличение върху основното месечно възнаграждение. Съгласно чл. 31 и чл. 34 от Наредба № 8121з-407/11.08.2014г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, време за отдих и почивките на държавните служители в МВР (Наредба от 2014г.) положеният извънреден труд се плаща съобразно разпоредбите на ЗВМР, положеният труд в периода от 22,00ч. до 06,00ч. при сумирано отчитане на работното време общият брой на тези часове за целия отчетен период се умножава по 0,143 и полученото число се сумира с общия брой отработени часове за отчетния период. Тази Наредба е отменена с влязлата в сила на 01.04.2015г. Наредба № 8121з-592/25.05.2015г. . за реда за организацията и разпределянето на работното време, неговото отчитане….. (Наредба от 2015г.), с разпоредбата на чл. 32 от която е посочено, че извънредния труд се компенсира по реда, посочен в ЗМВР, няма разпоредба сочеща плащане на допълнително възнаграждение за нощния труд. Тази Наредба от 2015г. е отменена с влязло в сила на 29.07.2016г. Решение на ВАС по дело 5450/2016г. и новата Наредба по чл. 187 от ЗМВР е обнародвана на 02.08.2016г. Наредба № 8121з-776/29.06.2016г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, неговото отчитане…..(Наредба от 2016г.), като уредбата на извънредния и на нощния труд с нея е идентичен с начина, посочен в Наредбата от 2015г. Тази Наредба от 2016г. е отменена с Решение на ВАС от 10.12.2019г. по дело № 8601/2019г. обнародвано в ДВ на 14.01.2020г. Приета е Наредба № 8121з-908/02.08.2018г. за условията и реда за изплащане на допълнителни възнаграждения на държавните служители за научна степен, за полагане на труд през нощта от 22,00ч. до 06,00ч., за полагане на труд на официални празници и за времето на разположение /Наредбата от 2018г./, влязла сила от 14.08.2018г. Приета е и Наредба № 8121з-1059/26.09.2019г. за условията и реда за изплащане на допълнителни възнаграждения на държавните служители за научна степен, за полагане на труд през нощта от 22,00ч. до 06,00ч., за полагане на труд на официални празници и за времето на разположение /Наредбата от 2019г./, влязла сила на 04.10.2019г. , с която е отменена Наредбата от 2018г. Приета е и Наредба № 8121з-36/07.01.2020г. за условията и реда за изплащане на допълнителни възнаграждения на държавните служители ..../Наредбата от 07.01.2020г./, с която е отменена Наредбата от 2019г. Трите Наредби – от 2018г. и от 2019г. и от 07.01.2020г. са с идентично уреждане на правилата за заплащане на нощния труд, положен от 22,00ч. до 06,00ч., за който съгласно чл. 9 се дължи допълнително възнаграждение за положен нощен труд, като не въвеждат правило идентично с това от Наредбата от 2014г. Приложими в случая са и издадените от Министъра на вътрешните работи Заповеди от 2014г. и от 2017г., сочещи размер на допълнителното възнаграждение за нощен труд от по 0,25лв. на час, за които по делото не се спори, че са издадени, които са съобразени и от заключението по счетоводната експертиза. Така приеманите и отменяни Наредби при съобразяване на разпоредбата на чл. 195 от АПК и характера на нормативните актове обосновават извод, че за процесния период до 13.08.2018г. приложима е Наредбата от 2016г., която няма уредба за нощния труд, но препраща към ЗМВР в частта за плащането на извънредния труд. За процесния период 3 от 14.08.2018г. до 10.07.2020г. приложими са отделно и Наредбата от 2018г. и Наредбата от 2019г. , Наредбата от 07.01.2020г., сочещи че за нощният труд се заплаща допълнително възнаграждение от по 0,25лв. на час. Нито една от тези Наредби не съдържа правна уредба на положен нощен труд над нормата за същия и за преизчисление на нощен труд към дневен такъв. За процесния период от 11.07.2020г. до 31.08.2020г. приложими са ЗМВР в редакцията му към ДВ бр. 60/2020г. и Наредба № 8121з-1174/21.10.2020г. за условията и реда за изплащане на допълнителни възнаграждения на държавните служители .... С измененията на разпоредбата на чл.

187, ал.1 от ЗВМР ДВ бр. 60/07.07.2020г. законодателят е посочил, че нормалната продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица; нормалната продължителност на работното време през нощта е 8 часа за всеки 24-часов период и нощен е трудът, който се полага между 22,00 и 6,00 ч. С тези изменения е въведена нова разпоредба на чл.

187, ал. 4 от ЗВМР съгласно която при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент равен на отношението между нормалната продължителност на нощното време и нормалната продължителност на дневното време по чл. 187, ал. 1 от ЗМВР. Съгласно разпоредбата на чл. 22, ал. 3 от Наредба № 8121з-1174/21.10.2020г. за условията и реда за изплащане на допълнителни възнаграждения на държавните служители ... коефициентът за преизчисление на нощен труд към дневен труд е „1”. Съгласно разпоредбата на чл. 67, ал. 7 от Закона за държавния служител вр. с чл. 20 и чл. 21 от Наредбата за заплатите на служителите в държавната администрация в приложимата за случая редакция допълнителното възнаграждение за всеки отработен нощен час или част от него (след 22,00ч. до 06,00ч.) е до 0,25лв; а за положен извънреден труд за работа при сумирано изчисляване на работното време се заплаща допълнително възнаграждение от 50% върху индивидуалната основна заплата. ЗМВР е специален закон, уреждащ статута на работещите в МВР. За неуредени в специалния закон случаи субсидиарно приложение намират разпоредбите на Закона за държавния служител и Кодекса на труда. Тези закони уреждат престирането на работна сила, поради което и няма пречка при празнота в специалния закон субсидиарно да се приложи разпоредбата на общия закон – ЗДСл, а при празнота и в него - КТ. (В този смисъл е т. 23 от ТР № 6/06.11.2013г. по тълк.д.№ 6/2012г. на ОСГТК на ВКС). При липса на изрична законодателна уредба за нощния труд в специалния закон, то приложение ще намери разпоредбата на чл. 67, ал.