Решение № 27 от 26.05.2026, Апелативен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 27 гр. Бургас, 26.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на осми декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: П. Анг. Синков

Членове:

Мартин Д. Данчев

Светла М. Цолова при участието на секретаря П. Ефт. Помакова в присъствието на прокурора Й. Цв. Д. Т. като разгледа докладваното от Светла М. Цолова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20252000600254 по описа за 2025 година С присъда рег. №36 от 29.07.2025 г. по НОХД №91/2025 г. Бургаският окръжен съд признал подс. С. П. К. за виновен в това, че на 04.08.2023 година, за времето между 11.00 часа - 11.34 часа, в гр. Българово, община Бургас, област Бургас, на кръстовище между улица „Девети септември“ и улица „Стефан Караджа“, направил опит умишлено да умъртви С. П. М., като чрез нанасяне на удар с нож му причинил прободна рана в левия хипохондриум с гладки ръбове и дължина 2 см, напречно прерязване на хрущяла на девето ребро вляво, кървене от прерязана междуребрена артерия, рана на перитонеума в областта на флексура коли лиеналис, масивни ембрионални адхезии на голямото було, десерозация (травма) на колона с дължина 3 см, която прободна рана вляво на корема е причинила проникване в коремна кухина и е засегнато дебелото черво, като това е могло да предизвика перитонит (остър възпалителен процес в коремната кухина) и да доведе до летален изход, но изпълнителното деяние, макар и да е довършено, не са настъпили предвидените в закона и искани от дееца К. общественоопасни последици на престъплението поради оказаната навременна медицинска помощ на пострадалия С. М., поради което и на основание чл.115 вр. чл.18, ал.1 и чл.55, ал.1, т.1 от НК му наложил наказание лишаване от свобода за срок от седем години, като на основание чл.304 от НПК го оправдал по повдигнатото му обвинение за престъпление по чл.116, ал.1, т.11 от НК - за това, че е извършил деянието по хулигански подбуди.

На основание чл.57, ал.3 вр. ал.1, т.2 от ЗИНЗС определил на подс. С. П.

1

К. първоначален общ режим за изтърпяване на наложеното му наказание от седем години лишаване от свобода.

На основание чл.59, ал.1, т.1 и т.2 от НК приспаднал от наложеното наказание лишаване от свобода времето, през което подс. С. П. К. е бил задържан по ЗМВР и с взета мярка за неотклонение „задържане под стража“, считано от 04.08.2023 г., и мярка за неотклонение „домашен арест“, считано от 01.09.2023 г.

Със същата присъда съдът е осъдил подс. С. П. К. да заплати на гражданския ищец С. П. М. сумата 50 000 лева, представляваща обезщетение за причинените му от престъплението неимуществени вреди ведно със законната лихва считано от 04.08.2023 г. до окончателното изплащане на сумата, като отхвърлил гражданския иск в останалата му част до предявения размер от 100 000 лева.

Осъдил подс. С. П. К. да заплати по сметка на Окръжен съд – Бургас сумата 2000 лева, представляваща държавна такса върху присъденото обезщетение за неимуществени вреди.

Осъдил подс. С. П. К. да заплати по сметка на ОД на МВР – Бургас сумата 6090,50 лева и на Окръжен съд – Бургас сумата 360 лева, представляващи направени по делото разноски.

Произнесъл се по веществените доказателства.

Постановената присъда е протестирана от прокурор при Окръжна прокуратура – Бургас в частта й, с която подс. К. е оправдан по обвинението да е извършил престъпление по чл.116, ал.1, т.11 от НК, както и в частта й, с която на подсъдимия е определен първоначален общ режим за изтърпяване на наложеното му наказание лишаване от свобода, с оплаквания за незаконосъобразност. Прокурорът претендира въззивният съд да постанови нова присъда, с която да приложи закон за по-тежко наказуемо престъпление, за което е имало обвинение в първата инстанция – по чл.116, ал.1, т.11, предл.1 вр. чл.115 вр. чл.18, ал.1 от НК, да увеличи размера на наложеното наказание лишаване от свобода на седемнадесет години и да определи първоначален строг режим за неговото изтърпяване.

В допълнително писмено изложение прокурорът представя пространни съображения в подкрепа на направените с протеста доводи срещу оправдателната част на първоинстанционната присъда. Оспорва заключението на съда, че трикратното спиране на управлявания от подсъдимия автомобил и приближаването му към автомобила, управляван от пострадалия ведно с отправените към същия реплики не може да се окачествят като непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи неуважение към обществото. Изразява несъгласие с извода на съда, според който в действията на подсъдимия отсъства преднамерена показност на хулиганското отношение, тъй като той е осъществил деянието за секунди, само с един удар с нож, и това е станало доС.ие само на пострадалия и на съпругата на подсъдимия.

2

Обосновава тезата, че опитът за убийство е извършен по хулигански подбуди с времето и мястото на неговото осъществяване – в светлата част на денонощието, в оживено населено място, на кръстовище между две улици, където преминавали много хора, с възможността противоправните действия на подсъдимия да станат доС.ие на очевидци, с преустановяване движението на управлявания от подсъдимия автомобил, въпреки обективната възможност да продължи движението си, с липсата на предходни влошени отношения между подсъдимия и пострадалия, с липсата на провокация от страна на пострадалия, с явното безразличие на подсъдимия към съС.ието на жертвата, с неговото емоционално съС.ие на спокойствие и отсъствие на тревожност по повод вредоносния резултат от поведението му. Цитира множество решения на Върховния съд и на Върховния касационен съд, касаещи уредения в чл.116, ал.1, т.10 (сега т.11) от НК квалифициращ признак „по хулигански подбуди“.

Заключава, че трикратното спиране на автомобила, управляван от подсъдимия, след засичането на двата процесни автомобила на кръстовището за гр. Българово, като при второто спиране подсъдимият е слязъл от автомобила и е нападнал вербално пострадалия М., а при третото спиране му е нанесъл удар с нож, представляват хулигански действия, които са предшествали и са съпровождали извършения опит за убийство при липса на личен мотив и конфликтни отношения между подсъдимия и пострадалия.

Прокурорът категорично възразява срещу съдебното решение за определяне на наложеното на подсъдимия наказание лишаване от свобода при условията на чл.55, ал.1, т.1 от НК, тъй като посочените смекчаващи вината обстоятелства не са многобройни и предвиденото в закона най-леко наказание от десет години лишаване от свобода не е несъразмерно тежко на извършеното и на личността на подсъдимия. Счита, че необремененото съдебно минало на подсъдимия, добрите му характеристични данни, напредналата му възраст, влошеното му здравословно съС.ие и по-ограниченото въздействие върху телесната неприкосновеност на пострадалия не налагат извод за наличието на многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, предпоставящи индивидуализация на наложеното наказание лишаване от свобода съгласно чл.55, ал.1, т.1 от НК. Приема, че определеното на подсъдимия наказание от седем години лишаване от свобода не би могло да допринесе за постигане на целите на наказанието, визирани в чл.36 от НК, а допринася за общото усещане за липса на справедливост у обществото. Като отчита установената висока степен на обществена опасност на конкретното деяние и психологичните особености на подсъдимия според заключението психиатрично-психологичната експертиза – свръхконтролирана враждебност и намалена способност за истинска емпатия и разбиране на другия, намира наложеното наказание за неоправдано снизходително. В същата насока оценява емоционалното съС.ие на подсъдимия непосредствено след деянието, характеризиращо се с абсолютна безкритичност и безразличие към стореното.

В отличие от първата инстанция, която приема напредналата възраст на подсъдимия за смекчаващо вината обстоятелства, счита, че в случая се касае за 3 човек на зряла възраст без задръжки да отнеме човешки живот, което затвърждава извода за високата му обществена опасност като деец. В обобщение заявява, че е налице несъответствие между извършеното престъпление и наложеното за него наказание, което се явява занижено.

Прокурорът оспорва определения от съда първоначален общ режим за изтърпяване на наложеното наказание от седем години лишаване от свобода.

Изхождайки от тежестта на конкретното престъпление, механизма на неговото извършване, личността на подсъдимия и неговото отношение на безразличие към съС.ието на жертвата, счита, че К. не може да бъде определен като лице с невисока степен на обществена опасност. Предвид на това, приема за неправилно приложението на чл.57, ал.3 вр. ал.1, т.2 от ЗИНЗС касателно първоначалния общ режим за изтърпяване на наложеното наказание лишаване от свобода.

В заключение прокурорът претендира въззивният съд да отмени първоинстанционната присъда в частта й, с която подс. К. е оправдан по обвинението за извършено престъпление по чл.116, ал.1, т.11, предл.1 от НК и да постанови нова присъда, с която да признае подсъдимия за виновен в извършване на по-тежко наказуемото престъпление по чл.116, ал.1, т.11, предл.1 вр. чл.115 вр. чл.18, ал.1 от НК и да му наложи наказание лишаване от свобода за срок от седемнадесет години, което да бъде изтърпяно при първоначален строг режим.

Повереникът на частния обвинител и граждански ищец С. П. М. е подал въззивна жалба срещу оправдателната част на присъдата за извършено престъпление по чл.116, ал.1, т.11 от НК, както и срещу гражданскоотхвърлителната й част по гражданския иск. Аргументира оплаквания за необоснованост, незаконосъобразност и несправедливост на присъдата.

Акцентира на довода за несправедливост на наложеното наказание лишаване от свобода. Смята, че определеният размер от седем години лишаване от свобода не съответства на действителната степен на обществена опасност на деянието и тази на подсъдимия като деец, както и на останалите обстоятелства, имащи значение за наказателната отговорност. Отрича наличието на изключителни и многобройни смекчаващи вината обстоятелства, налагащи определяне на наказанието при условията на чл.55, ал.1, т.1 от НК. Приема за смекчаващи вината обстоятелства чистото съдебно минало на подсъдимия и влошеното му здравословно съС.ие, които не могат да се квалифицират като многобройни и изключителни смекчаващи фактори.

Изтъква, че липсва самопризнание на подсъдимия, искрено изразено от него разкаяние и критично отношение за извършеното, както и оказано съдействие за разкриване на обективната истина в хода на разследването и в съдебната фаза. Намира определения от първата инстанция размер от 50 000 лева на обезщетението за неимуществени вреди на пострадалия М. за явно несправедлив и несъответен на всички претърпени болки и страдания вследствие престъпното посегателство на подсъдимия. Моли въззивния съд да отмени първоинстанционната присъда в оправдателната й част и да постанови 4 нова присъда, с която да признае подсъдимия за виновен в извършване на престъпление по чл.116, ал.1, т.11, предл.1 вр. чл.115 вр. чл.18, ал.1 от НК и да му наложи наказание лишаване от свобода над петнадесет години при първоначален строг режим, както и да уважи гражданския иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в пълния му предявен размер, който е справедлив и съответстващ на причинените болки и страдания.

Въззивна жалба срещу първоинстанционния съдебен акт е подал и упълномощеният защитник на подс. С. К., с която атакува както наказателноосъдителната, така и гражданско-осъдителната част на присъдата. Прави оплаквания за необоснованост, незаконосъобразност и несправедливост на осъдителната част на присъдата, с която подсъдимият е признат за виновен в извършване на престъпление по чл.115 вр. чл.18, ал.1 от НК и му е наложено наказание седем години лишаване от свобода. Претендира въззивният съд да оправдае подс. К. за извършено престъпление по чл.115 вр. чл.18, ал.1 от НК и да го признае за виновен в извършване на престъпление по чл.129, ал.2 от НК.

Алтернативно иска изменение на присъдата, като се намали размера на наложеното наказание лишаване от свобода. Моли да се намали и размера на присъденото обезщетение за неимуществени вреди, който намира за завишен.