Решение № 6467 от 25.11.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 6467 гр. София, 25.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Г СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Албена Александрова

Членове:

Нели С. Маринова

БИЛЯНА СИМЧЕВА при участието на секретаря СИМОНА Н. ИЛИЕВА като разгледа докладваното от Албена Александрова Въззивно гражданско дело № 20221100511095 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.258-273 ГПК.

С решение № 20056379 от 06.09.2022 г. СРС, 175 с-в, по гр.д.№ 1091/2021 г. е отхвърлил предявените от Н. Н. А., изтърпяващ наказание в затвора в гр.Пазарджик срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ към Министерство на правосъдието обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.71, ал.1, т.1 и т.2 ЗЗДискр. за установяване, че Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ към Министерство на правосъдието е упражнявала пряка и непряка дискриминация на основание признак „лично положение“ спрямо Н. Н. А. в периода от 14.04.2014 г. до 04.01.2021 г. в затвора-гр.София, изразяваща се в поставяне на телена мрежа над мястото, където има право да посещава на открито територията на затвора-гр.София, както и за осъждане на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ към Министерство на правосъдието да преустанови нарушението и да се въздържа в бъдеще от по-нататъшни нарушения спрямо Н. Н. А..

Срещу постановеното решение са постъпили въззивни жалби лично от ищеца- Н. Н. А., както и от назначения му служебен адвокат с оплаквания, че 1 същото е неправилно, постановено в нарушение на материалния закон, ХОПЕС, КРБ и на процесуалните правила.Оспорва извода на първоинстанционния съд, че следва да се направи сравнение на неговото лично положение в един и същи затвор.Излага твърдения, че съгласно чл.86, ал.1, т.1 ЗИНЗС има право на престой на открито не по-малко от един час на ден и че поставянето на мрежа представлява нарушение от страна на администрацията на затвора в гр.София, тъй като в други затвори няма такава мрежа. Поддържа становище, че наличието на „сравними сходни обстоятелства“ по смисъла на чл.4, ал.2 ЗЗДискр. следва да се преценява с лицата, които са в идентично положение с ищеца във всички затвори в страната, а не само с тези, които изтърпяват наказание „доживотен затвор“ в гр.София.Като е приел последното, първоинстанционният съд е нарушил основен принцип за равенство пред закона и равно третиране на всички осъдени на „доживотен затвор“ и не е осигурил забрана за пряка или непряка дискриминация по признак „лично положение“, визирано в чл.4, ал.1 ЗЗДискр и не е тълкувал правилно понятието „дискриминация“ в двете й форми-пряка или непряка, тъй като не е имал предвид тълкуването на чл.6, ал.2 КРБ, направено с решение 14/10.11.1992 г. по к.д.№ 14/1992 г. на КС на РБ. Твърди, че ответникът не е изложил твърдения, нито е представил доказателства за наличието на основания за неравно третиране.Моли съда да постанови решение, с което да отмени обжалваното решение.

Ответникът по въззивните жалби- Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ към Министерство на правосъдието оспорва същите.Излага доводи, че не е налице твърдяното от ищеца нарушение на забраните по чл.4 ЗЗДискр. и че наличието на „сравними сходни обстоятелства“ следва да се преценява спрямо конкретното лично положение на ищеца.В подобно идентично или сходно положение с ищеца не са лицата, коиото изтърпяват наказание „лишаване от свобода“ в същия или в друг затвор в страната, нито лицата, изтърпяващи наказание „доживотен затвор“ в друг затвор, което наказание съгласно чл.197, ал.1 ЗИНЗС се изпълнява в отделни затвори или в обособени зони към други затвори, в които по принцип осъдените следва да стоят в постоянно заключени помещения при засилен надзор и охрана /чл.71, ал.3 ЗИНЗС/, т.е. законодателят е предвидил различни условия, при които се изтърпява наказанието лишаване от свобода за определен срок.Поддържа становище, че всеки затвор осигурява различни условия за живот на 2 осъдените, които са обусловени от редица обстоятелства-местоположение в страната, архитектура на сградите, брой обитатели в затворите и т.н. и не може да се приеме, че изтърпяващите наказание в даден затвор лица се намират в „сравними сходни обстоятелства“ с изтърпяващите наказание в друг затвор.В подобни обстоятелства ищецът се намира единствено с лицата, изтърпяващи същото наказание в същия затвор и само сравнението с тях е от значение за преценката дали е налице спрямо него пряка дискриминация по смисъла на чл.4, ал.2 ЗЗДискр.Въззиваемият изразява становище, че правилно първоинстанционният съд е приел, че през исковия период не е извършена дискриминация по признак „лично положение“.Моли съда да потвърди обжалваното решение.Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, като прецени становищата на страните и обсъди представените по делото доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Районният съд е бил сезиран с обективно съединени искове с правно основание чл.71, ал.1, т.1 и чл.71, ал.1, т.2 ЗЗДискр.Ищецът- Н. Н. А. твърди, че от 2014 г. много пъти се е налагало да се явява пред съдилища в гр.София и е превеждан по делегация от затвора в гр.Пазарждик, където изтърпява наказание „доживотен затвор“ до затвора в гр.София, къдено бил настаняван в I група.Твърди, че съгласно ЗИНЗС има право на престой на открито за определено време, като в началото при престоя не е имало мрежа, но след определено време но е била поставена телена мрежа, което го е карало да се чувства унизен, изтезаван и с уронено човешко достойнство, третиран е като животно, затворено в клетка.Твърди, че в другите затвори в страната няма поставена телена мрежа в престоя на открито, посещаван от осъдени на „доживотен затвор“ и че са нарушени разпоредбите на чл.1, ал.1, чл.2, чл.4, ал.1, чл.5, ал.1, ал.2 и ал.4, чл.6 КРБ, чл.3, чл.14 от КЗПЧ.С молба от 09.09.2021 г. ищецът е уточнил, че се касае за телена мрежа, която е поставена отгоре на мястото, където има право да посещава на открито на територията на затвора в гр.София и че такава мрежа няма поставена на нито едно от мястата за посещение на открито от затворниците, намиращи се в другите затвори в страната.Моли съда да признае на основание чл.71, ал.1, т.1 ЗЗДискр., че в периода от 14.04.2014 г. до 04.01.2021 г. ответникът-Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ към Министерство на правосъдието е 3 упражнявал дискриминация спрямо него по признак „лично положение“, изразяваща се в поставяне на телена мрежа над мястото, където има право да посещава на открито територията на затвора-гр.София, както и на основание чл. 71, ал.1, т.2 от ЗЗДискр ответникът да бъде осъден да преустанови нарушението и да се въздържа от по-нататъшни нарушения спрямо него.

В отговора на исковата молба ответникът оспорва предявените искове с твърдения, че не е налице различно третиране на ищеца спрямо останалите лица, изтърпяващи същото наказание в същите затвори.Твърди, че всеки затвор осигурява различни условия за живот на осъдените, като разликите са обективно обусловени от редица обстоятелства и ищецът се намира в „сравними сходни обстоятелства“ по смисъла на чл.4, ал.2 ЗЗДискр. единствено с лицата, изтърпяващи наказание „доживотен затвор“ в същия затвор и само сравнението с тях е от значение за преценката дали спрямо него е налице дискриминация.Направил е възражение за изтекла погасителна давност за периода.

Между страните не се спори, че през процесния период ищецът е изтърпявал наказание „доживотен затвор “ в затвора в гр.Пазарджик, както и че във връзка с явяване по дела, разглеждани от съдилищат в гр.София е превеждан по делегация от затвора в гр.Пазарджик в затвора в гр.София.

В писмо изх.№ 1273/10.03.2022 г. началникът на затвора в гр.Враца е посочил, че за периода от 14.04.2014 г. до 04.01.2021 г. в затвора не е имало поставена телена мрежа на мястото за престой на открито.Има поставена такава само вертикално с цел очертаване контурите на мястото за престой на открито и физическо възпрепятстване.В писмо рег.№ 4562/11.10.2021 г. е посочено, че на местата за престой на открито няма поставена отгоре телена мрежа.

В справка, изпратена с писмо рег.№ 1112/15.03.2022 г. началникът на затвора в гр.Плевен е посочил, че в местата за престой на открито няма и не е имало телени мрежи в процесния период, предотвратяващи свободното придвижване и използване на спортните съоръжения за фитнес, волейбол и др.

Началникът на затвора в гр.Сливен е уведомил съда с писмо изх.№ 218/17.03.2022 г., че територията на затвора се намира в индустриална зона, не граничи с жилищни и административни сгради, което обуславя по-ниската степен на риск за извършване на престъпления и нарушения.Мястото за 4 престой на открито се намира във вътрешен английски двор и няма поставена телена мрежа.

В писмо изх.№ 1439/10.03.2022 г., изпратено от гл.инсп. Д.Динков за началника на затвора в гр.Пазарджик е посочено, че местата за престой на открито в исковия период и в момента са заградени отстрани с телена мрежа, но отгоре не са покрити с такава мрежа.

Началникът на затвора в гр.Пловдив е изпратил писмо рег.№ 1288/16.03.2022 г. с приложена докладна записка на гл.инсп. К.С., в която е посочено, че в периода 14.04.2014 г.-04.01.2021 г. на местата за престой на открито в корпуса на затвора и в двете общежития от открит тип към него не е имало поставена телена оградна мрежа.

Началникът на затвора в гр.Варна в писмо рег.№ 2395/06.10.2021 г. е посочил, че площадката за престой на открито е под открито небе и няма поставена оградна мрежа като вид покривна конструкция и такава не е имало от 14.04.2014 г. до момента.В писмо рег.№ 710/17.03.2022 г. зам.-началникът на затвора е заявил, че до първото тримесечие на 2020 г. мястото за престой на открито на лишените от свобода е оградено с телена мрежа, а оттогава до момента след извършени ремонтни дейности е оградено с телени пана.

В справка изх.№ 671/16.03.2022 г. началникът на затвора в гр.Бургас е отразил, че за процесния период в затвора в Бургас и затворническите общежития към затвора са извършени основен ремонт на съществуващи и изградени нови места за престой на открито и спортни площадки.За всички е използвана оградна мрежа и бариерна тел.

С писмо изх.№ 279/15.03.2022 г. началникът на затвора в гр.Бобов дол е уведомил съда, че мястото за провеждане на престой на открито е с правоъгълна форма.От 14.04.2014 г. до момента мястото за престой на открито е оградено от четирите страни с телена мрежа.

В писмо рег.№ ИЗ-1535/03.06.2022 г. началникът на затвора в гр.Ловеч е посочил, че местата за престой на открито са обградени с телена мрежа /концентрина/.

В писмо рег.№ 4315/12.04.2022 г. в изпълнение на указания на съда ответникът е посочил, че в някои затвори и арести на местат аза престой на открито има изградени оградни мрежи като вид покривна конструкция, но изрични методични указания в тази насока няма.

Представена е и справка за посещенията на ищеца в затвора в София за 5 периода от 16.02.2018 г. до 28.01.2021 г. ищецът е имал 30 посещения с различна продължителност.

Представена е и докладна записка от началника на затвора в гр.София, в която е посочено, че всички места за престой на открито са горадени с метална мрежа тип „оградна“, по горния край е намотана бодлива тел тип „концентрина“, непозволяваща преминаване на оградата.Мястото за престой на открито за доживотно осъдени, настанените по реда на чл.120, чл.68, чл.246, чл.248 ЗИНЗС е покрито с метална мрежа тип „оградна“, непозволяваща прехвърлянето на предмети от другите места за престой на открито.Мястото за престой на открито за доживотно осъдени на специален режим е оградено с метални решетки отстрани и отгоре и с потавена мрежа тип „оградна“, непозволяваща прехвърлянето на предмети в това място.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл.71, ал.1, т.1 и т.2 ЗЗДискр. извън случаите по раздел I, всяко лице, чиито права по този или по други закони, уреждащи равенство в третирането, са нарушени, може да предяви иск пред районния съд, с който да поиска:1. установяване на нарушението; 2. осъждане на ответника да преустанови нарушението и да възстанови положението преди нарушението, както и да се въздържа в бъдеще от по-нататъшни нарушения.