Решение № 665 от 01.03.2024, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 665 гр. Варна, 01.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 42 СЪСТАВ, в публично заседание на девети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Моника Жекова при участието на секретаря Христина Ив. Х.ва като разгледа докладваното от Моника Жекова Гражданско дело № 20233110101050 по описа за 2023 година

За да се произнесе взе предвид следното :

Производството по делото е образувано по предявена искова молба с правно основание чл. 288 а, ал. 3, вр. чл. 288, ал. 12 от Кодекса за застраховането - отменен (чл.

559, ал. 3 КЗ ,вр. чл 558, ал. 7 от Кодекса за застраховането - нов) и чл. 86, ал.1 ЗЗД от Г.Ф.

- С., ***, ЕИК *** , представляван заедно от Изпълнителните директори М. К. и С. С., със съдебен адрес *** - чрез адвокат Л. Л. В. - Т. против ответника Н. Г. И., ЕГН **********, с адрес :***.

Отправеното до съда искане е да бъде постановено Решение, по силата на което и на осн. чл. 288а, ал.3, вр. чл. 288, ал.12 от Кодекса за застраховането (отменен) ( А.лог на новия чл. 559, ал. 3, вр. чл. 558, ал. 7 КЗ) и чл. 86, ал.1 ЗЗД ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 3 052.68 лв. - обезщетение за имуществени вреди възстановени на Н.Б.Б.А.З. (НББАЗ) във връзка с претенцията на Националното бюро на Автомобилистите на Франция, за щетите по л.а. „***“ с рег. № *** от ПТП, настъпило на 16.07.2015 г. ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба в съда - 30.01.2023 г. до окончателното изплащане на сумата.

Желае се присъждане в полза на ищеца и на направените по делото съдебно деловодни разноски и юрисконсултско възнаграждение по следната банкова сметка: банкова сметка на Г. Ф. в *** АД: IBAN:*** , BIC: ***.

Ищецът основава исковата си претенция на следните фактически твърдения:

Г. Ф., на основание чл. 288а, ал.1 от Кодекса за застраховане (отменен) и Споразумение между Компенсационните органи и Гаранционните фондове от 29.04.2002 г.

(на основата на чл. 6 от Четвърта Моторна Директива 2000/26/ЕЕС) във връзка с предявената на 21.02.2018 г. претенция от НББАЗ, при спазване на законоустановения срок, п о щета № 120150/21.02.2018 г. възстановил на Н.Б.Б.А.З. (НББАЗ) в качеството му компенсационен орган сумата 3052.68 лв. чрез банков превод на 01.03.2018 г. , като парична равностойност на 1560.81 евро по курса за деня, от които 1297.81 евро обезщетение, 240 евро такса обработка по фактура № 3000008221/12.01.2018 г. и 23 евро банкови такси . На основание чл.559 и чл. 561 КЗ на посочената дата Фондът възстановил в пълен размер всички суми , изплатени от компенсационните органи във връзка с претенцията на 1

Националното бюро на Автомобилистите на Франция.

Твърди се в исковата молба, че към датата на образуване в ГФ на щета № 120150/21.02.2018 г., международното регулиране на претенцията на Националното бюро на автомобилистите във Франция , чрез изплащане на обезщетение в размер на 1560.81 евро, ведно с всички гореописани разходи по щетите по увредения лек автомобил „***" с рег. № ***, собственост на К. У., било вече извършено от Националното бюро на автомобилистите във Франция, в качеството му на компенсационен орган по местонастъпването на вредите и НББАЗ като компенсационен орган в държавата на обичайното местопребиваване на увреждащото МПС и прилагането от Българското бюро на чл.288 а, ал. 1 КЗ отм. /сега чл.

559, ал. 1, т. 1 КЗ/.

Твърди се в исковата молба, че в производствата пред двата компенсационни орА. за определяне и изплащане на обезщетението, били направени разноски, които на осн. чл.288а ал.1 КЗ отм. /сега чл. 559 КЗ/ Фондът задължително възстановявал.

Сочи се в исковата молба, че виновен за причинените щети по посочения по - горе л.а. бил ответникът Н. И., който на 16.07.2015 г. във Франция, в град Мандр, при движение на заден ход не упражнил достатъчен контрол над управлявания от него л.а. „***“ с рег. № *** ,в следствие на което ударил паркиралия л.а. „***“, с рег. № ***, като по този начин причинил процесното ПТП.

В нарушение на чл. 260 КЗ (отм.) - чл.490 от сега действащия К3, сочи ищецът ,че ответникът управлявал лекия автомобил без сключена задължителна застраховка „гражданска отговорност", към датата на ПТП- то.

Твърди се, че Г. Ф. поканили ответника да възстанови изплатеното от ГФ, но и до сезирането на съда ответникът не погасил задълженията си.

С оглед горното и е отправеното до съда искане.

В подкрепа на твърденията си ищецът е обективирал и доказателствени искания.

В СРОКА по чл. 131 ГПК, ответникът, чрез адв. А. Н. - надлежно назначен от съда особен представител на ответника, е депозирал отговор.

По същество в отговора на искова молба ответникът чрез особения му представител е изразил становище за допустимост на иска.

По основателността на иска, ответникът чрез адв.Н. е оспорил иска и по основание и по размер, навеждайки следните съображения:

1. Наведено е възражение за погасяване на исковата претенция по давност.На основание чл. 110 ЗЗД, оспорва ответника, че давностния срок е изтекъл на 12.01.2023 г., пет години след като Н.Б.Б.А.З. изплатило процесната сума на Централно Френско бюро. Банковото бордеро, приложено към делото, носело дата 12.01.2018 г., а исковата претенция била предявена пред РС Варна на 30.01.2023 г., съответно погасяването на главницата водено и до погасяване на лихвата.

2.Оспорва се от ответника липсата на действаща задължителна застраховка към датата на

ПТП - то. Според особения процесуален представител на ответника било видно от представения с исковата молба двустранен констативен протокол за ПТП от 16 юли 2015 г., подписан и от двете страни, че към тази дата Н. И. Г. имал валиден Застрахователен сертификат или зелена карта , посочени били Договор № 67 10 18 18000 и Зелена карта *** с валидност 17.04.2015 г. до 16.08.2016 г.

3.Ответникът, чрез адв.А.Н. , в срока по чл.131 ГПК , е оспорил иска по размер, като счита, че сумата изплатена за имуществени щети в следствие на ПТП -то и разноски, в размер на 3952.68 лв. е завишена.

Предвид изложеното, ответникът желае съдът да постанови Решение, по силата на които да бъде отхвърлен предявения от Г. Ф. гр.София иск, като неоснователен и недоказан, ведно с присъждане на сторените от ответника съдебно - деловодни разноски.

На последно място ответникът е заявил в отговора на искова молба, чрез особения си представител, че не се противопоставя по делото да бъдат приети писмените доказателства, приложени с исковата молба.

В проведеното по делото последно открито съдебно заседание от 09.02.2024 г., обективрано в протокол № 742/09.02.2024г. ищецът , редовно уведомен, не изпраща 2 представител. В молба с рег. вх. № 11181/9.2.2024 г. , процесуалният представител на ищеца ГФ - адв.В. - Т. поддържа исковата молба, моли за уважаване на иска ведно с присъждане на разноските по делото.

В същото съдебно заседание ответникът, представляван от надлежно назначения му особен представител адв. А. Н. моли съда да отхвърли иска като неоснователен и недоказан.Адв.Н. е отправила искане до съда за снабдяване с РКО за внесения за целта депозит, по което искане съдът се е произнесъл в о.с.з.

СЪДЪТ , след запознаване със становищата на страните , на база събраните по делото доказателства и приложимия закон, съгласно нормите на чл.235 и чл. 236 ГПК приема за установено и изяснено по делото от фактическа и правна стрА. следното :

РС Варна е сезиран с искова молба, заведена в съда на дата 30.01.2023г.

Предявения иск съдът е квалифицирал с доклада по делото, приет без възражения от страните, с правно осн. чл. 288а, ал. 3, вр. чл. 288, т.12 КЗ отменен и чл. 86 ал. 1 ЗЗД.

С доклада по делото съдът е разпределил тежестта на доказване между страните съобразно правилото на чл. 154 ГПК . В тежест на ищцовата стрА. съдът е възложил да установи, следните правнорелевантни факти, а именно: - извършено противоправно деяние от ответника; реално настъпилата вреда и нейния вид; причинна връзка между противоправното деяние и вредата; факта на изплащане на обезщетение за претърпяни имуществени вреди, неговия размер и встъпване съобразно закона.

В тежест на ответника по делото от своя стрА. съдът е възложил да установи наведените от него положителни твърдения за факти, от които черпи благоприятни за себе правни последици -наличието на обстоятелства, изключващи, респективно погасяващи дължимостта на претендираните суми- изтекла погасителна давност по чл.110 ЗЗД , наличие на валидна застраховка Гражданска отговорност за управлявания от него л.а.,към датата на застрахователното събитие .

При разпределение на тежестта на доказване , съдът изрично е указал на страните, че в хипотезата, на чл. 288, ал. 3 ,във връзка с чл. 288, ал. 12 от КЗ (отм.); ищецът ГФ, твърдейки, че е изпълнил чужд дълг, разполага с регресен иск против причинителя на вредата и може да се суброгира в правата на увредения субект, доколкото се касае за виновно увреждащо поведение - действие или бездействие на ответника и до размера на изплатеното обезщетение.Основателността на регресната претенция на ищеца в случая предполага : съществуването на деликтно правоотношение - чл. 45 от ЗЗД, за да възникне валидно задължение на длъжника да възстанови на ищеца стойността на причинените от виновното му противоправно поведение имуществени или неимуществени вреди.

Възникналото спорно правоотношение между страните намира своята нормативна уредба в КЗ (отм.);, Правилника за устройство и дейност на ГФ. На компенсация подлежат, както изплатената сума на потърпевшата стрА. по ликвидиране на имуществени и неимуществени щети, така и изплатените суми за външни услуги, както и сумите на всички разходи, сторени от участващите в компенсацията страни.В настоящия казус , за да бъде налице фактическият състав н а чл. 288а, ал.3 вр. чл.288, ал.12 КЗ (отм.) ищецът ГФ е следвало да установи и докаже, че виновният водач на МПС, в случая ответника, по описания в исковата молба начин, време и място виновно е предизвикал ПТП, от което са настъпили имуществени вреди за увредения л.а., като към датата на ПТП-то ответникът не е разполагал с валидно сключена задължителна застраховка "Гражданска отговорност" и поради това компенсационният орган е възстановил изплатените суми, ведно с разходите на пострадалото лице. ГФ е следвало да докаже и причинно-следствената връзка между причинените вреди и поведението на ответника.

В тежест на ищеца съдът е възложил да докаже факта на плащането на дължимото обезщетение (датата на плащане и размера на обезщетението), респ. че се е суброгирал по силата на закона в правата на увреденото лице. В тежест на ГФ е било възложено още и да докаже твърденията си ,че ответникът е бил надлежно поканен да преведе по сметка на ГФ изплатената от фонда по щетата сума, че ответникът се намира в забава, поради което и освен главницата се дължи и законната лихва за забава.

С доклада по делото съдът е указал на ответника , че следва да проведе насрещно доказване по тези факти, а при установяване на горното - да докаже изпълнение на задължението си да заплати дължимата сума по регресната претенция, или направените правоизключващи и правопогасяващи възражения- възражението за изтекла давност. В тежест на ответника е било възложено да установи и докаже , че е разполагал с валидна 3 застраховка „Гражданска отговорност", т.к. релевираното от ищеца твърдение, че ответникът не е имал задължителна застраховка „ГО“ към датата на застрахователното събитие представлява отрицателен факт.

При така разпеделената тежест на доказване, съдът на база съвкупния и поотделен А.лиз на събраните по делото доказателства приема за безспорно установено по делото следното :

Ищецът основава исковата си претенция на твърдения ,кореспондиращи с искането по см. на чл.127, ал.1 т.5 ГПК , въз основа на които и РС Варна е квалифицирал иска по чл. чл. 288. ал.3 от КЗ (отм.) във вр. с чл. 288. ал. 12 от КЗ (отм.) - сега 588, ал. 7 от КЗ.

В нормата на чл.288а, КЗ ( в относимата редакция - ДВ, бр. 97 от 2007 г.) изрично е записано , че :ал. (1) Гаранционният фонд възстановява суми, изплатени от компенсационен орган на държава членка, когато: 1 . моторното превозно средство на виновния водач обичайно се намира на територията на Република България и в двумесечен срок от настъпване на застрахователното събитие не може да се определи застрахователят; 2 . застрахователното събитие е настъпило на територията на Република България и не може да се определи моторното превозно средство; 3. застрахователното събитие е настъпило на територията на Република България и е причинено от моторно превозно средство, което обичайно се намира на територията на трета държава, и в двумесечен срок от настъпване на застрахователното събитие не може да се определи застрахователят.(2) Сумите по ал. 1 се възстановяват в пълен размер в срок 15 дни от писменото заявление на съответния компенсационен орган. (3) След изплащането на обезщетение по ал. 1 се прилага чл. 288, ал. 12 и 14.); плащания от фонда :чл. 288, ал. (12) След изплащане на обезщетението по ал. 1 и 2 фондът встъпва в правата на увреденото лице до размера на платеното и разходите по ал. 8.