Определение № 735 от 02.07.2024, Окръжен съд - Благоевград

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 735 гр. Благоевград, 02.07.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на втори юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Николай Грънчаров

Членове:

Владимир Ковачев

Георги Янев като разгледа докладваното от Владимир Ковачев Въззивно частно гражданско дело № 20241200500661 по описа за 2024 година взе предвид следното:

Производството е по чл. 278 вр. чл. 248 от ГПК.

„С“ ООД, ЕИК, седалище и адрес на управление гр. С, р-н „М“, бул. „Ц ш“ №, ет. , представлявано от Н П П, обжалва определение № 401 от 29.04.2024 г., постановено по гражданско дело № 1099 от 2023 г. на Районен съд Петрич. С въпросното определение не е уважено искането му с правно основание чл. 248 от ГПК. В жалбата се твърди, че атакуваният съдебен акт е неправилен.

Развиват се съображения, доводи и аргументи в тази насока. Моли се за неговата отмяна и изменяне на постановеното решение в частта му за разноските.

Подаден е отговор от В. М. Н., ЕГН **********, адрес с. Б, общ. П, обл. Б. В него се изтъква, че жалбата е неоснователна. Излагат се разсъждения за това.

Моли се за оставянето й без уважение.

Окръжният съд констатира, че частната жалба отговаря на изискванията на чл. 274 и 275 от ГПК, подадена е срещу подлежащ на атакуване съдебен акт, в едноседмичния срок и от страна, която има правен интерес от обжалването, с оглед на което се явява редовна и допустима.

Отговорът също съответства на изискванията на процесуалния закон.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Съгласно Тълкувателно решение № 6 от 15.01.2019 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2017 г., ОСГТК, докладвано от съдиите Г Н. и В Н, обжалването с частна жалба по естеството си е пълно въззивно. По силата на чл. 278, ал. 2 от ГПК, инстанцията, осъществяваща контрол за законосъобразността на актовете, 1 подлежащи на обжалване с частна жалба, разполага с правомощието самостоятелно да установява фактите, относими към приложимата процесуалноправна норма, да вземе собствено становище по предмета на производството и да се произнесе по неговото същество, без да е обвързана от изложените в частната жалба оплаквания. Ако в частната жалба са изложени конкретни оплаквания срещу обжалвания акт, то те имат значение единствено да ориентират съда за становището на страната. И в двата случая съдът служебно проверява всички правнорелевантни факти, сам преценява доказателствата, събрани от първата инстанция, тези, които са представени с частната жалба и отговора, както и събраните от него, въз основа на което разрешава въпросите, включени в предмета на производството. По този начин съдът изпълнява своето задължение да осигури прилагането на процесуалния закон, която дейност не е обусловена от волята на страните, обективирана посредством оплакванията за незаконосъобразност.

Районен съд Петрич е отказал да измени решението си в частта му, с която е присъдил възнаграждение на адвоката на Н. на основание чл. 38, ал. 2 от ЗАдв.

Дружеството твърди, че не са били налице условията за предоставяне на безплатна правна помощ, защото Н. не е материално затруднено лице, и е ангажирало писмени доказателства в тази връзка. В това отношение следва да се съобрази практиката на част от съставите на ВКС, обективирана в Определение № 3044 от 17.06.2024 г. на ВКС по ч. гр. д. № 5091/2023 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията П., Определение № 2843 от 10.06.2024 г. на ВКС по ч. гр. д. № 1646/2024 г., III г. о., ГК, докладчик съдията М Г.а, Определение № 2277 от 13.05.2024 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4150/2023 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията В П, Определение № 50147 от 22.05.2023 г. на ВКС по гр. д. № 3344/2022 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията А Ц, Определение № 203 от 17.05.2022 г. на ВКС по ч. т. д. № 1518/2021 г., I т. о., ТК, докладчик съдията А Х.ва, и др., съгласно която отношенията между адвокат и страна по делото, във връзка с осъществяване на безплатна правна помощ, изобщо не подлежат на контрол от съда, присъждащ адвокатско възнаграждение на основание чл. 38 от ЗАдв, и е достатъчно, че е договорена безплатна правна помощ, като мотивите за това и дали са налице предпоставките на закона, са извън преценката на съда. Други върховни съдии пък приемат, че съдът дължи проверка за съществуването на конкретното основание за оказване на безплатна помощ по чл. 38, ал. 1 от ЗАдв, ако бъде направено надлежно оспорване от противната страна, като в тази хипотеза именно оспорващият носи и доказателствената тежест, тъй като трябва да установи положителния факт, че лицето има средства и/или имущество, които са достатъчни, за да може то да поеме заплащането на адвокатско възнаграждение /Определение № 183 от 29.01.2024 г. на ВКС по ч. т. д. № 59/2024 г., II т. о., ТК, докладчик съдията Мирослава Кацарска/. В случая е налице такова оспорване от страна на дружеството. Дори и да се възприеме тезата, че съдът трябва да извършва подобна проверка, то в казуса тя не води до положителен за жалбоподателя 2 резултат. Декларираният от Н. доход е около минималния такъв, а поземлените имоти са в съсобственост с още 20 лица.

Първата инстанция е разгледала и се е произнесла не по 1, а по 4 претенции 2 основни и 2 насрещни. Всяка от тях има различен фактически състав.

Съдържанието им също не съвпада. Предметът на доказване по всеки от процесните 4 иска е различен. Критериите за преценка на тяхната основателност не са идентични. Подобни мотиви са изложени и по сходни казуси, обсъдени в Определение № 50037 от 13.04.2023 г. на ВКС по гр. д. № 4315/2021 г., I г. о., ГК, докладчик съдията М Д, Определение № 402 от 19.09.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. № 553/2018 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Д Д и др. Ето защо възнаграждение за процесуалното представителство се дължи и следва да се определи и присъди по всички искове, а не само за 1 от тях.

Не е доказана сочената в частната жалба злоупотреба с право по смисъла на чл. 3 от ГПК. Налице са само твърдения за това.

Текстът на чл. 2, ал. 5 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. гласи, че адвокатските възнаграждения за осъществяване на процесуално представителство по граждански дела се определят съобразно вида и броя на предявените искове, за всеки от тях поотделно, независимо от формата на съединяване на исковете. Според актуалното разбиране на ВКС, от значение е търсеният материален интерес, който при обективно кумулативно съединяване на искове се определя върху цената на всеки от исковете, поотделно, а не като сбор. Съобразно чл. 68 от ГПК, цената на иска е паричната оценка на предмета на делото. За защита на различни интереси се предявяват обективно или субективно съединени искове. Под материален интерес по смисъла на чл.

7, ал. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. се има предвид цената на всеки от обективно кумулативно съединените искове, а не техният сбор, и за всеки иск се определя възнаграждение, след което вече определените възнаграждения се събират при определяне на отговорността за разноски. Така се разсъждава в Определение № 50 от 17.01.2023 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4735/2022 г., III г. о., ГК, докладчик председателят МП, Определение № 388 от 16.08.2022 г. на ВКС по ч. т. д. № 1840/2021 г., II т. о., ТК, докладчик съдията ГИ, Определение № 528 от 16.08.2022 г. на ВКС по т. д. № 1841/2021 г., II т. о., ТК, докладчик съдията Г И, Определение № 146 от 04.04.2022 г. на ВКС по ч. т. д. № 358/2022 г., II т. о., ТК, докладчик съдията ГИ, Определение № 92 от 28.02.2022 г. на ВКС по гр. д. № 1809/2021 г., III г. о., ГК, докладчик председателят С Ч, Определение № 64 от 14.02.2022 г. на ВКС по ч. т. д. № 2695/2021 г., II т. о., ТК, докладчик председателят К Е, Определение № 404 от 26.10.2020 г. на ВКС по ч. гр. д. № 2883/2020 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Б Ц, Определение № 145 от 05.05.2020 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4642/2019 г., IV г. о., ГК, докладчик председателят Б С, Определение № 90 от 07.02.2019 г. на ВКС по гр. д. № 3870/2018 г., IV г. о., ГК, докладчик председателят В Р, и др. В настоящия казус районният съд е взел предвид цитираната константна практика на ВКС.

3

Противно на соченото с жалбата, първата инстанция се е съобразила с решението на втори състав на СЕС, постановено на 25.01.2024 г. по дело C438/22. Тя обаче не е отчела в необходимата пълнота критериите, подлежащи на изследване при възражение за прекомерност на разноските за адвокат: 1 фактическата и правна сложност на делото, като се имат предвид видът на претенцията, материалният интерес, броят на страните по делото, обемът на доказателствения материал и приложимите към спора национални и международни правни норми; 2 - броят на заседанията, в които процесуалният представител е участвал, или по хода на делото, за които е депозирал писмено становище; 3 - извършени процесуални действия в открито съдебно заседание; 4 - значимост на извършеното процесуално действие за защита на интересите на страната; 5 - изчерпателността и относимостта на защитата спрямо изложените твърдения и възражения на насрещната страна; и 6 икономическите условия и стандартът на живот в страната /някои от изброените критерии са изрично залегнали и в най-новата практика на ВКС Определение № 3118 от 20.06.2024 г. на ВКС по ч. гр. д. № 3461/2023 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Д П, Определение № 3079 от 18.06.2024 г. на ВКС по ч. гр. д. № 3298/2023 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Д П, Определение № 2995 от 13.06.2024 г. на ВКС по ч. гр. д. № 991/2024 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Г М.а, Определение № 1570 от 12.06.2024 г. на ВКС по ч. т. д. № 664/2024 г., II т. о., ТК, докладчик съдията П.Х., и др./. В случая фактическата и правна сложност на делото не е висока. Материалният интерес не е голям. Страните по делото са само 2. Обемът на доказателствения материал е стандартен. Няма приложими към спора международни правни норми. Провело се е само 1 открито съдебно заседание.

Адвокатът на Н. не се е явил в него и не е извършил процесуални действия там. Събирани са единствено писмени доказателства. При така изяснените параметри на релевантните обстоятелства, настоящият съдебен състав намира, че присъдената с решението на районния съд сума от 1734,28 лв. не е напълно адекватна на извършената работа от адвокат Д. М., поради което същата трябва да бъде намалена на 960 лева с ДДС /по 200 лева за всеки от четирите иска/.

Настоящият въззивен съдебен акт няма да подлежи на последващ инстанционен контрол. Съгласно чл. 248, ал. 3, изр. 2 от ГПК, определението за разноските може да се обжалва по реда, по който подлежи на атакуване решението. Предмет на разглеждане в първата инстанция са били искове, чиято цена е под 5000 лева. След като въззивно решение по делото не би подлежало на проверка от ВКС с оглед на чл. 280, ал. 3, т. 1, предл. 1 от ГПК, същото важи и за второинстанционните определения по него /чл. 274, ал. 4 от ГПК/.

Воден от изложените мотиви, Окръжен съд Благоевград

ОПРЕДЕЛИ:

4

ОТМЕНЯ определение № 401 от 29.04.2024 г., постановено по гражданско дело № 1099 от 2023 г. на Районен съд Петрич.

ОТМЕНЯ решение № 108 от 26.03.2024 г., постановено по гражданско дело № 1099 от 2023 г. на Районен съд Петрич, в частта, с която, на основание чл.

38, ал. 2 от ЗАдв, „С“ ООД е осъдено да заплати на адвокат Д. М. адвокатско възнаграждение за осъществено процесуално представителство по предявените искове, за сумата над 960 /деветстотин и шестдесет/ лева с ДДС.

Настоящият въззивен съдебен акт не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5