Акт от 05.06.2018, Окръжен съд - Сливен

Р Е Ш

Е Н И Е №95 гр. Сливен, 05.06.2018г.

В

И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в публично заседание на тридесети май през две хиляди и осемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРТИН САНДУЛОВ

ЧЛЕНОВЕ:

М. БЛЕЦОВА

СТЕФКА МИХАЙЛОВА при секретаря Радост

Гърдева, като разгледа докладваното от съдия Стефка Михайлова възз.гр. д. №218 по описа за 2018 год., за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба против Решение №23/13.02.2018г. по гр.д.№1404/2017г. на Новозагорски районен съд, с което е прекратен с развод, сключения между С.Е.Г. и С.Д.Г., граждански брак, поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство на брачните отношения, като е признато за установено, че вината за настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство на брака е на двамата съпрузи. С решението е предоставено упражняването на родителските права по отношение на двете малолетни деца Д. С.Г., роден на ***г. и М. С.Г., родена на ***г. на майката С.Е.Г., при която е постановено и местоживеенето на децата; на бащата е определен режим на лични отношения с децата, както следва: всяка втора и четвърта седмица от месеца, в съботния ден от 10,00 часа до 17,00 часа на неделния ден, както и 20 дни през лятото, несъвпадащи с платения годишен отпуск на майката; бащата е осъден да заплаща за децата месечна издръжка в размер на по 130лв. за всяко, считано от влизане в сила на решението до настъпване на законни причини за изменянето или прекратяването й, ведно със законната лихва за забава върху всяка закъсняла вноска. С решението е постановено след развода С.Е.Г. да носи предбрачното си фамилно име Х.; предоставено е ползването на семейното жилище, собственост на родителите на ответника, на съпруга С.Д.Г.. С Решението е отхвърлен предявеният от С.Д.Г. против С.Е.Г. иск за заплащане на издръжка на децата от по 130лв. за всяко, считано от 27.10.2017г., като неоснователен. С.Д.Г. е осъден да заплати по сметка на съда държавна такса в размер на 374,40лв.

Въззивната жалба е подадена от ответника по първоначалния иск и ищец по насрещния иск за упражняване на родителските права в първоинстанционното производство С.Д.Г. чрез пълномощника адв. Е.К. *** и с нея се атакува решението в частта относно упражняването на родителските права, местоживеенето, личните отношения и издръжката на двете малолетни деца.

В жалбата си, въззивникът посочва, че първоинстанционното решение в неговите обжалвани части относно иска с правно основание чл.59, ал.2 от СК, е неправилно, незаконосъобразно и необосновано, противоречащо на материалния и процесуален закон и на Декларацията за правата на детето от 20.11.1959г., Конвенцията на ООН за правата на детето и чл.24 от Хартата на основните права на ЕС, както и на събрания по делото доказателствен материал. Посочва, че водещ критерий в производството е интереса на децата, преценен след изследване на обстоятелствата относно полаганите до момента грижи и отношение към децата, желанието на родителите, привързаността на децата към родителите, пола и възрастта на децата, социалното обкръжение и материалните възможности. Счита, че районният съд не е взел като първостепенно съображение интереса на децата.

Посочва, че в доклада на ДСП – Сливен липсва момент как се чувстват децата в присъствието на майка си, не било установено дали тя притежава необходимия родителски капацитет. Счита, че изводите на съда за по-голямата пригодност на майката не кореспондират със събраните свидетелски показания и правил подробен анализ на същите. Съдът не взел предвид факта, че връзката на децата с бащата е достатъчно силна, децата го обичат и са привързани към него. В тази насока не е взел под внимание в пълна степен социалния доклад на ДСП – Нова Загора. Изтъква установените по делото обстоятелства относно полаганите от бащата грижи за децата, невзети предвид от първоинстанционния съд. Счита, че в средата на учебната година не е в интерес на децата да сменят учебните заведения и приятелската среда. По отношение на претенцията на майката за издръжка, счита, че недопустимо тя е претендира от свое име. Ищци по отношение на тази претенция са децата, а майката е техен законен процесуален представите, който реализира тяхното право. С оглед изложеното, въззивникът моли съда да отмени първоинстанционното решение в обжалваната част и да постанови ново, с което да уважи неговата насрещна искова претенция с правно основание чл.59, ал.2 от СК относно упражняването на родителските права върху двете малолетни деца. Претендира присъждане на направените по делото съдебно-деловодни разноски и адвокатски хонорар.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е подаден отговор на въззивната жалба от насрещната страна – ищцата по първоначалния иск и ответница по насрещния иск по чл.59, ал.2 от СК в първоинстанционното производство С.Е.Г. чрез пълномощник адв.Р..

В същия срок няма подадена насрещна въззивна жалба.

С отговора на въззивната жалба, въззиваемата оспорва подадената въззивна жалба като неоснователна. Посочва, че районният съд е обсъдил всички доказателства по делото и е постановил правилно и законосъобразно решение, което моли да бъде потвърдено. Посочва, че от събраните доказателства се установило, че майката е по-пригодния родител за отглеждането на децата.

Районният съд е обсъдил и взел под внимание изготвените социални доклади и другите събрани по делото доказателства. Въззиваемата счита, че е съобразена задължителната за съдилищата практика и заложените принципи в Постановление №1/1974. на Пленума на ВС. Претендира присъждане на направените пред въззивната инстанция разноски.

В с.з., въззивникът С.Г., редовно призован, се явява лично и с процесуален представител по пълномощие адв.К. ***, която поддържа въззивната жалба и моли за уважаването й. Посочва, че интересът на децата е да останат да живеят там, където са родени, отраснали, където са техните приятели. В противен случай бил налице психологическия риск от причиняване на стрес на децата. Претендира присъждане на направените по делото разноски. Излага подробни съображения в писмена защита.

В с.з. въззиваемата С.Г., редовно призована, се явява лично и с процесуален представител по пълномощие адв. Р., който оспорва въззивната жалба като неоснователна. Моли съда да потвърди обжалваното решение като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на направените по делото разноски.

Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в законовия срок, от процесуално легитимиран субект, имащ правен интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт първоинстанционен съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, а с оглед пълния обхват на обжалването – и допустимо.

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред районния съд доказателства, намира, че обжалваното решение е законосъобразно и правилно, поради което следва да бъде потвърдено.

Този състав на въззивния съд счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така, както е изложена в мотивите на решението, е пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА своята към нея. Фактическата обстановка следва да се ДОПЪЛНИ с установените пред въззивната инстанция обстоятелства, както следва:

След изтичане на срока на първоначално издаденото направление за ползване на дългосрочна услуга “психологическо консултиране на детето и семейството“, предоставена от ЦОП – Нова Загора – 20.03.2018г., по повод молба от страна на бащата С.Г. е издадено ново направление със срок до 20.09.2018г., като специалистите на ЦОП продължават работата със семейството.

От Доклада на ЦОП от

09.05.2018г. се установява следното: Д. и М. все по-трудно споделят своите мисли и емоции. Често реагират в зависимост от ситуацията, съобразно с родителя, при когото се отглеждат и насочват гнева си към другия родител. Децата споделят, че майка им им липсва и искат да прекарват повече време с нея, но ако отидат в гр. Сливен, няма да могат да се връщат в гр.Нова Загора. Д. използва изрази и констатации, които вече са коментирани от баща му на срещите с екипа. Д. е много наблюдателно и чувствително момче и носи непосилен за възрастта си товар. М. има достатъчно ресурси, за да разбере и приеме ситуацията, възникнала между родителите, но получава недостоверна и противоречива информация, която оказва влияние и върху желанието и да се вижда с майка си и умишлено избягва контактите с нея. Д. трудно си обяснява случващото се в семейството и е поставен в ситуация на конфликт на лоялност. Усеща се напрежение и тревожност, връзката с майка му изглеждала значима и хармонична. За децата е важно да споделят преживяванията и чувствата си и да бъдат подкрепяни и от двамата родители, но това не се случвало по правилния начин. Двете деца, между които има силна емоционална връзка, страдат от раздялата с майка си. При работата с Д. е отчетена промяна по отношение на родителя, с когото прекарва по-малко време.

Налице били симптоми на синдром на родителско отчуждение по отношение на майката, като има вероятност да се стигне до родителско отчуждение. С времето отношението на децата към майката е променено и тя е описвана като родителя, който не се интересува от тях, ни ги търси или ги търси за изгода. Екипът е забелязал, че тъй като Д. е през по-голямата част от времето с баща си, е започнал да възприема мнението му за „идеалната“ истина – доста често в изказванията на момчето стоят думи и реплики на баща му, които той е използвал при срещите си с екипа на ЦОП. Д. обича и уважава двамата си родители, приема болезнено раздялата им и тъгува много, но се съобразява повече с посланията на бащата. В поведението му се наблюдава промяна – от дете, интересуващо се от всичко, обичащо да дава и получава знание, да твори и изобретява, да е толерантен и отстъпчив спрямо сестра си, да говори за себе си, към момента е по-затворено, тревожно и напрегнато дете. М. е по-слабо въвлечена в нападките между двамата родители, но също разбира и усеща какво се случва в отношенията между тях. Предвид авторитета и силното влияние, което брат й Д. има по отношение на нея, при М. също има наченки на отчуждение по отношение на майката.

Детето М. Г. е завършила задължително предучилищно образование през учебната 2017/2018г. в подготвителна група в ДГ „Слънчице“, гр. Нова Загора. Бащата е подал документи за записването й в І-ви клас през учебната 2018/2019г. в Начално училище „Любен Каравелов“, гр. Нова Загора.

Въззивният състав проведе изслушване на двамата родители на основание чл.59, ал.6 от СК.

Въз основа на установеното от фактическа страна, въззивният състав СПОДЕЛЯ напълно ПРАВНИТЕ ИЗВОДИ на районния съд, които са обосновани и намират опора в материалноправните норми, приложими към настоящия спор.

Районният съд е провел надлежно и пълно събиране на допустими и относими доказателства, въз основа на които е формирал обективни фактически констатации и правилно ги е привел към съответстващата им правна норма, като по този начин е достигнал до законосъобразни правни изводи.

Изложените във въззивната жалба оплаквания са неоснователни.

Първоинстанционният съд е сезиран с първоначален брачен иск, предявен от С.Г. против С.Г. за прекратяване на сключения между страните граждански брак с развод, поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство на брачните отношения, на основание чл.49, ал.1 от СК, ведно с искане за упражняване на родителските права спрямо двете деца, определяне на местоживеенето им при майката, режима на лични отношения и издръжката на децата.

В срока по чл.131 от ГПК е подаден насрещен иск от С.Г. против С.Г. за развод с изрично искане за произнасяне по въпроса за вината, както и искане за предоставяне на него упражняването на родителските права спрямо двете деца, ведно с въпросите относно местоживеенето, личните отношения и издръжката на децата.