Определение № 1697 от 18.05.2021, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1697 гр. Варна , 18.05.2021 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ в закрито заседание на осемнадесети май, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Ирена Н. Петкова

Наталия П. Неделчева мл.с. Лазар К. Василев като разгледа докладваното от мл.с. Лазар К. Василев Въззивно гражданско дело № 20213100500991 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба с вх. № 278249/03.11.2020 г., депозирана от С. В. С. с ЕГН **********, действащ чрез адвокат И.З. срещу, срещу Решение № 260514 от 02.10.2020 г., постановено по гр.д. № 17497/2019 по описа на РС-Варна, ГО, 33 съдебен състав, с което съдът е отхвърлил предявения от ищеца иск за приемане за установено на осн. чл. 124, вр.чл. 439 от ГПК, в отношенията между ищецът С. В. С. от една страна и ответника Ж. С. С., действаща чрез своята майка и законен представител И. А. П., от друга, че ВЗЕМАНЕТО предмет на изпълнение по изп.д.№ 20176950401236 на ЧСИ Людмил Станев, рег.№ 695 при КЧСИ с район на действие, района на ВОС, образувано въз основа на издаден изпълнителен лист, на основание Разпореждане № 5764/26.06.2017 г. по ч.гр.д 693/2017г. на ОС - Варна в полза на Ж С С., действаща чрез своята майка и законен представител И. А. П. срещу ищеца, съобразно съдебно решение за издръжка на Районен съд в град Мюнхен, Германия по семейно дело № 524FH83/16RE, за сумите както следва: от 01.03.2016г. до 25.08.2017 г. общо в размер на 14825,39 лева, както и от 25.08.2017 г. до месец октомври 2018 г. (до публичната продан за 19.10.2018 г.), общо в размер на 8 132,32 лева; 746 евро, представляващи неплатена издръжка за периода 01.11.2015г. до 29.02.2016г. и сумата от 492,54 евро, представляващи разноски в производството пред съда в Мюнхен, НЕ СЪЩЕСТВУВА, поради погасяването му чрез плащане след приключването на съдебното дирене в производството» по семейно дело №524FH83/16RE и преди образуване на изпълнителното производство

В срока по чл. 263 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемата страна Ж. С. С., действаща чрез законния си представител И.П..

І. По допустимостта на въззивното производство:

Въззивната жалба е подадена в законоустановения преклузивен срок, визиран в чл.

259, ал. 1 от ГПК. Същата е редовна, съдържа изискуемите по чл. 260 от ГПК реквизити и 1 приложения по чл. 261 от ГПК и е надлежно администрирана, поради което е процесуално допустима. Дължимата държавна такса за въззивното производство е внесена.

Легитимацията на страните съответства на произнасянето по обжалваното решение на районния съд. Сезиран е компетентен въззивен съд за проверка на подлежащ на обжалване акт при наличие на правен интерес от обжалване. Съдът приема, че въззивното производството е допустимо.

II. По доклада на въззивн ата жалба и отговора:

Във въззивната жалба се развиват подробни съображения относно неправилността и незаконосъобразността на обжалвания първоинстанционен акт. Моли за неговата отмяна, за уважаване на предявения иск и за присъждане на сторените разноски за двете съдебни инстанции. Процесуалният представител на въззивника сочи, че РС Варна не е съобразил представените от него доказателства, сочещи че на 16.03.2016 г. доверителят му е заплатил 300 евро по сметка на И. А. П. с левова равностойност 587,25 лева. /преди образуване на ИД; на 19.05.2017 г., е заплатил сумата в размер на 1226,73 евро, представляваща съдебни разноски, съобщени му с писмо от 20.04.2017 г. на Областната каса на правосъдието Бамберг;/преди образуване на ИД/, а на 26.06.2017г., /също преди образуване на ИД/ С. е погасил авансово дължимите суми за издръжка за периода от 01.07.2017г. до 31.12.2017г. в общ размер на 1206 евро, както и 804 евро сума за издръжка определена за времето до 30.06.2017г. (включващ периода 01.11.2015г. до 29.02.2016г. за който период П. претендира) общо 2010 евро. Сочи, че от доказателствата по делото се установява, че към момента на образуване на изпълнитено дело № 20178950401238 по описа на ЧСИ Людмил Станев, С. не е имал задължения за издръжка към дъщеря си, тъй като същите са били погасени от него чрез плащане. Твърди, че неправилно РС е приел, че от писмо от Център за социално подпомагане „Зендлинг-Вестпарк“ се установява, че е взето решение за изплащане на социална помощ от държавата, чрез Фрайщаат Бавария, поради обичайното местопребиваване на детето в тази част от територията на Германия, която помощ е отпусната с цел финансово подпомагане на родителя, който сам отглежда детето си, съгласно Закона за гарантиране на издръжка на деца, отглеждани от самотни майки и бащи, посредством авансова издръжка или неплатена издръжка по Закона за авансовите издръжки, както и че плащането от държавната институция не е обвързано с плащането на присъдената издръжка по горепосочено семейно дело, а е социална услуга, която държавата предоставя на родители, които отглеждат сами децата си.

Сочи, че представените писмени доказателства в съдебно заседание от 04.09.2020г. са с превод от немски на български език, който е извършен от адвокат Еникова, поради което съдът ги е ценил незаконосъобразно.

Намира за незаконосъобразен извода на съда, че едва към датата на образуване на настоящото исково производство, размерът на изпълняемото право за периода от 01.11.2015г. до 01.04.2017г. /4624.00евро/, ведно с разноските по съдебното дело пред PC Мюнхен /492.54 евро/, както и частичната месечна издръжка за м.май 2017г. /234.94евро/, или общо в размер на 5551.46 евро, е погасено по реда на принудителното изпълнение, чрез използване на изпълнителен способ от ЧСИ Людмил Станев, тъй като събраните по делото доказателства са в пълно противоречие с горното. Сочи, че от представените по делото писмени доказателства се установява, че цялото вземане за издръжка е било заплатено на ищцата от немската социална служба, като дори е имало надплащане, поради което се е наложило част от платените суми да бъдат върнати. По този начин се доказва, че процесната сума за издръжка за процесния период, е била изплатена изцяло, а искът се явява основателен и доказан по основание и размер.

2

Въззивникът твърди, че ВРС не е съобразил, че след като С. е превел полученото писмо на Български език и се е запознал със съдържанието на същото, на 26.06.2016г. е изпълнил своето задължение, като е превел авансово дължимата от него издръжка за периода от 01.07.2017г. до 31.12.2017г. в общ размер на 1206 евро, както и 604,00 евро сума за издръжка определена за времето до 30.06.2017г.(включващ период 01.11.2015г. до 29.02.2016г. за който П. претендира) по посочената сметка от Градската служба за младежта Мюнхен, Социално гражданско бюро Зендлинг- Вестпарк, общо 2010 евро. Сочи, че ВРС не е съобразил и обсъдил доказателствата по изпълнителното дело, че С. не дължи суми за издръжки на своето дете Ж. С. С. и останалите суми, за които П. претендира, както и че С. не е дал повод за образуването на същото. Предвид това намира, че с образуване на изпълнителното дело майката на ответницата цели да получи два пъти една и съща сума.

В срока по чл. 263 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба, в който процесуалният представител на въззиваемата сочи, че обжалва изцяло предявената от С. В.

С. въззивна жалба, като необоснована и недоказана и същата да бъде оставена без уважение, а производството по нея да бъде прекратено и решението на първоинстанционния съд да бъде потвърдено.

Твърди се, че на 30.12.2016г. Районен съд Мюнхен е постановил РЕШЕНИЕ по семейно дело № 524 FH 83/16 RE, влязло в сила незабавно, с което е определено С.С., роден на 09.09.1983г., да плаща издръжка на малолетната си дъщеря Ж. С. С., родена на 17.03.2007г., месечно предварително на първо число от всеки месец, считано от 01.03.2016г. месечна издръжка в размер на 100 процента от съответната минимална издръжка, намалена с половината помощ за отглеждане на едно дете, която е била в размер на 95 евро, или месечна издръжка е в размер на 289,00 евро. От 01.03.2019г. следва да се плащат 100 процента от съответната минимална издръжка за 3-та възрастова група, минус половината помощ за отглеждане на едно дете. Съгласно съдебното решение С.С. дължи издръжка и за минал период, а именно от 01.11.2015г. до 29.02.2016г. в размер на общо 746.00 евро, ведно с разходи за производството пред PC Мюнхен в размер на 492,54 евро. Така посоченото решение, като постановено от съд на държава членка, обвързана от Хагския протокол, подлежи на директно изпълнение. Същото е представено пред ОС Варна, който е издал изпълнителен лист за присъдените суми. Въз основа на така издадения изпълнителен титул на 04.07.2017 г. е образувано изпълнително дело № 20178950401238 по описа на ЧСИ Людмил Станев с per. № 895 на КЧСИ. Неоснователно е твърдението на жалбоподателя чрез процесуалния му представител, че „събраните суми от ЧСИ са надвзети суми за „мними задължения" на С.". Съдебният изпълнител е подчинен единствено на издадения от съда изпълнителен лист и е длъжен да се съобрази с него /ИЛ/, както по отношение на легитимираните да бъдат страни в процеса, така и по отношение на установеното в него изпълняемо право, което е сторено от съдебния изпълнител в хода на изпълнителното производство. Изложените в жалбата правни и фактически доводи относно факти и обстоятелства, осъществили се по време на изпълнителния процес и касаещи действията на ЧСИ, вече са били подложени на проверка и контрол от въззивния съд и той е констатирал тяхната законосъобразност. Недопустимо е тези факти да се преразглеждат отново в настоящото производство.

Сочи се, че всички представени доказателства относно преводни нареждания по сметка на Държавна главна каса Бавария /Staatsoberkasse Вауеrn/ са плащания от жалбоподателя в полза на трето лице - институция, Градска служба за работа с непълнолетни на гр. Мюнхен /Stadtjugendamt Munchen/, Център за социално подпомагане ЗендлингВестпарк /Sozialburgerhaus Sendling-Westpark/, което е потвърдено в писмо от същата тази социална служба, изпратено до процесуалния представител на жалбоподателя, че извършените плащания в полза на майката на детето и постъпилите суми от С. са в 3 изпълнение на Закон за гарантиране на парични средства (издръжка) на деца, отглеждани от самотни майки и бащи, посредством авансова издръжка или при неплатена издръжка (UVG), поради което правилно първоинстанционният съд не ги е зачел като доказателство за изпълняемото право. Намира, че правилно не са ценени депозираните копия на преводни нареждания за парични преводи и към 1/ Landesjustizkasse Bamberg; и към 2/ Sparkasse Munchen, с бенефициент И. А. П. и основание - подарък/GIFT, доколкото не са относими към предмена на делото.

Твърди се, че към датата на образуване на изпълнително дело № 20178950401238 по описа на ЧСИ Людмил Станев, изпълняемото право в размер на сумата от 6 207,54 (шест хиляди двеста и седем евро и 54 евроцента), от които 19 пълни месечни вноски, или 12 месечни вноски всяка по 289,00 евро, 7 месечни вноски всяка по 297,00 евро и 1 частична месечна вноска - 168,00 евро, в размер общо на 5 715 евро (пет хиляди седемстотин и петнадесет евро) и 492,54 (четиристотин деветдесет и две евро и 54 евроцента) разноски по съдебното дело в град Мюнхен, е съществувало, поради което предявеният отрицателен установителен иск е неоснователен и недоказан и правилно първоинстанционният съд го е отхвърлил. Наличието на изпълняемо право към посочената по-горе дата и съответно наличие на законно основание за провеждане на изпълнително производство след 04.07.2017 г. обосновава извод за дължимост и на начислените на жалбоподателя (като длъжник по изпълнението) разноски за изпълнителното производство.

Предвид изложеното, моли обжалваното решение да бъде потвърдено, както и за присъждане на сторените по делото разноски.

По делото е постъпила и частна жалба с вх. № 265835/26.01.2021г. от С.С. , чрез адвокат И.З., срещу Определение № 265055/23.12.2020 г. постановено по гр.д.№ 17497/2019 г. по описа на ВРС, 33 състав, с което съдът на основание чл. 248 от ГПК е изменил Решение № 260514 от 02.10.2020г., постановено по гр.д.№ 17497/2019г. на ВРС, ХХХІІІ-ти състав, в частта на разноските, КАТО Е НАМАЛИЛ на основание чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, присъдения в полза на Ж. С. С. с ЕГН **********, действаща чрез своята майка и законен представител И. А. П. с ЕГН **********, размер на адвокатско възнаграждение за процесуално представителство пред РС Варна от 2 400 лв. на 1 500 лв. /хиляда и петстотин лева/, при което е определил общ размер на дължими разноски в полза на посоченото лице от 2 317,50 лв., вместо присъден с първоначалното решение общ размер на такива разноски 3 217,50 лв., явяващи се сбор от следните суми: за адв. възнаграждение 1 500 лв.; за такса превод на документи 300 лв.; за разноски в обезпечително производство по ч.гр.д.№ 1322/2018г. 517.50 лв.