Решение № 137 от 22.03.2023, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 137 гр. Варна, 22.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на двадесет и седми февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Ралица Ц. Райкова при участието на секретаря Жасмина Ив. Райкова като разгледа докладваното от Ралица Ц. Райкова Търговско дело № 20223100900608 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба, подадена от Й. А. Д., ЕГН **********, с адрес: *************************, срещу „Макроадванс“ АД, ЕИК 201127485, с адрес: гр. София, ул. „Георги Сава Раковски“ 147, ет. 5, ап. 14, с която е предявен иск с правно основание чл. 439 ГПК, да бъде прието за установено между страните, че ищцата не дължи на ответника, като взискател по изп.д. 20158070401267 по описа на ЧСИ Н.Д. общо сумата от 33 555,02 лв., от които: сумата от 28 063,75 лв., представляваща неизплатена главница по Договор за банков кредит № 304 -0041/11.03.2008г. и Анекс № 1/11.08.2010г.; сумата от 4 377,79 лв. – равностойността на начислената върху главницата просрочена лихва, дължима съобразно горецитираното съглашение за времето от 20.09.2010 г. до 11.08.2011 г.; сумата в размер 1 113,48 лв., представляваща равностойността на понесените от заявителя в производството по издаване на заповед за изпълнение съдебно-деловодни разноски, всички суми дължими, съобразно изпълнителен лист от 16.08.2011г., издаден по ч. гр. д. № 955/2011 г. по описа на РС – Провадия, поради изтекла погасителна давност за посочените вземания.

ИЩЦАТА твърди, че на база изпълнителен лист от 16.08.2011 г., издаден въз основа на заповед за изпълнение № 765/16.08.2011 г. по ч. гр. д. № 955/2011 г. по описа на РС – Провадия ищцата, в качеството на солидарен длъжник, заедно с кредитополучателя Р.С.Д. и поръчителите М.Й.Г. и М.Н.Я., била осъдена да заплати на „УниКредит Булбанк“ АД, ЕИК 831919536 следните суми: 28 063,75 лв. – неиздължена главница по договор за банков кредит № 304-0041/11.03.2008 г. и Анекс № 1/11.08.2010 г. ведно със законната лихва, считано от 12.08.2011 г. до окончателното заплащане на задължението; 4 377,79 лв. – просрочена лихва върху главницата за периода 20.09.2010 г. – 11.08.2011 г.; и 1113,48 лв. – 1 съдебно-деловодни разноски. След издаване на изпълнителния лист, по молба на кредитора било образувано изп. дело № 458/2011 г. по описа на ЧСИ М.П., рег. № *** в КЧСИ, по което през 2011 г. спрямо ищцата и кредитополучателя били предприети редица изпълнителни действия – налагане на възбрана на недвижимо имущество, запор на трудовите им възнаграждения от „Акроман“ ЕООД, изпълняван от работодателя до напускането им на 01.10.2011 г. На 20.08.2014 г. бил наложен запор на трудовите им възнаграждения от „ГИП-ВИ 2012“ ЕООД, ЕИК 202292788. След като със заповед на министъра на правосъдието служебният архив на съдебния изпълнител бил прехвърлен на ЧСИ Н. Д., рег. № *** в КЧСИ, било образувано изп. дело № 1267/2015 г., по което не били предприемани действия, прекъсващи 5-годишната погасителна давност. Едва на 05.11.2019 г. бил наложен запор на трудовото възнаграждение на ищцата при работодател „ГИП-ВИ 2012“ ЕООД, ЕИК 202292788 по новообразуваното изпълнително дело. Излага се, че тъй като в периода 01.10.2011 г. – 20.08.2014 г. не били предприемани никакви изпълнителни действия спрямо кредитополучателя и ищцата, към 02.10.2013г. изп. дело № 458/2011 г. на ЧСИ рег. № *** в КЧСИ, било прекратено спрямо двамата съгласно чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.

От тази дата започнала да тече 5-годишната погасителна давност на правото на принудително изпълнение, доколкото съгласно разясненията, дадени в т. 10 от ТР № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС нова погасителна давност започвала да тече от датата, на която е поискано или предприето последното валидно изпълнително действие – в случая 01.10.2011 г. и съответно изтичала на 01.10.2016г. Ако бъдело прието, че изп. дело № 458/2011 г. не било прекратено на 02.10.2013 г., то следвало да бъдат изследвани действията, предприети по изп. дело № 1267/2015г., заедно с въпросите за неговото прекратяване и прекъсването на погасителната давност. Сочи се, че от момента на образуване на делото не били предприемани изпълнителни действия, поради което производството било прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК през 2017 г. Всички извършени след това действия били нищожни. Така правото на принудително изпълнение било погасено по давност до 2020г.

Сочи се, че видно от запорно съобщение с изх. № 5890/20.08.2014 г., взискателят цедирал вземането си на настоящия ответник. След смъртта на кредитополучателя на 14.07.2018г. и извършени откази от наследството му, ищцата останала негов единствен наследник.

В срока по чл. 367 от ГПК / най-късно до 07.11.2022г./ , по делото от ОТВЕТНИКА НЕ Е постъпил отговор на исковата молба. Такъв е депозиран на 24.11.2022 г. с изпращането му чрез куриер. В отговора си, ответникът оспорва като недопустим поради липса на правен интерес иска на ищцата, предявен като наследница на кредитополучателя, доколкото тя не била конституирана като длъжник по изп. д. № 1267/2015 г. в това качество. Искът предявен като солидарен длъжник, ищецът намира за допустим, но неоснователен и недоказан, доколкото по изпълнителното производство са извършвани действия, прекъсващи погасителната давност.

В съдебно заседание, страните или техни процесуални представители, не се явяват.

Преди датата на насроченото открито съдебно заседание, депозират писмени молби, с които изразяват становища, с които ищцата поддържа исковата си молба, моли за нейното 2 уважаване и за присъждане на разноски, а ответникът оспорва иска, моли за отхвърлянето му и претендира юрисконсултско възнаграждение.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

ПРИЕТИ ЗА БЕЗСПОРНИ И НЕНУЖДАЕЩИ СЕ ОТ ДОКАЗВАНЕ между страните са следните обстоятелства:

1/ Въз основа на заповед за изпълнение № 765/16.08.2011 г. по ч. гр. д. № 955/2011 г. по описа на РС – Провадия е издаден изпълнителен лист от 16.08.2011г., с който са осъдени Р.С.Д., ЕГН **********/кредитополучател/, Й. А. Д., ЕГН ********** /солидарен длъжник/, М.Й.Г., ЕГН ********** /поръчител/ и М.Н.Я., ЕГН **********/поръчител/, да заплатят на кредитора „УниКредит Булбанк“ АД, ЕИК 831919536, следните суми: 28 063,75 лв. – неиздължена главница по договор за банков кредит № 304-0041/11.03.2008 г. и Анекс № 1/11.08.2010 г. ведно със законната лихва, считано от 12.08.2011 г. до окончателното заплащане на задължението; 4 377,79 лв. – просрочена лихва върху главницата за периода 20.09.2010 г. – 11.08.2011 г.; и 1113,48 лв. – съдебно-деловодни разноски;

2/ Въз основа на гореописания изпълнителен лист са образувани изп. дело No 20117150400458 по описа на ЧСИ М.П., с рег. No 715 с район на действие ВОС, чиито служебен архив е прехвърлен със заповед на Министъра на правосъдието от 05.05.2015г. на ЧСИ Н.Д., с рег. № *** и район на действие ВОС и е образувано изп. д. No 20158070401267 по описа на ЧСИ Н. Д.;

3/ С договор за продажба и прехвърляне на вземания от 04.12.2012г. е прехвърлено от „УниКредит Булбанк“ АД, ЕИК 831919536 на ответника „Макроадванс“ АД, ЕИК 201127485, вземането по процесния изпълнителен лист, за което и ищцата е надлежно уведомена на 10.12.2019г.;

4 / На 14.07.2018г. е починал кредитополучателят Р.С.Д., като след неговата смърт неговите наследници по закон – И.Р.Д., ЕГН ********** и С.Р.Д., ЕГН********** са вписали откази от неговото наследство;

Представени като доказателства по делото са процесният изпълнителен лист, запорни съобщения, препис –извлечение от акт за смърт, удостоверения за вписани откази, договора за банков кредит, договор за цесия и уведомлението за същия, изпратено до Й. Д..

Част от доказателствения материал по делото е изп. дело 20158070401267 на ЧСИ Н.Д., преобразувано от изп.д. 458 / 2011г. по описа на ЧСИ М. П. /л. 81 – 347/. От същото се установява, че с молба вх. No 5001 / 26.08.2011г., депозирана от „УниКредит Булбанк“ АД, кредиторът е представил на ЧСИ П. процесният изпълнителен лист, като е инициирал изпълнителното производство срещу Р.С.Д., ЕГН **********/кредитополучател/, Й. А. Д., ЕГН ********** /солидарен длъжник/, М.Й.Г., ЕГН ********** /поръчител/ и М.Н.Я., ЕГН **********/поръчител/. В молбата изрично е посочено, че кредиторът предоставя на ЧСИ правата по чл. 18 от ЗЧСИ. На гърба на изпълнителния лист са извършени множество 3 отбелязвания за регулярно постъпване на суми по задължението за периода от 21.02.2012г. до 10.12.2021г.

На 30.09.2011г., по искане на ЧСИ, е вписана възбрана на недвижим имот, собственост на М.Я. в Службата по вписвания – Варна. /л. 143/. На 06.10.2011г. е връчена ПДИ на М.Я., като му е съобщено и за наложен запор върху трудовото му възнаграждение, получавано от „Илтекс“ ЕООД и за наложената възбрана на 30.09.2011г. /л. 149/ На 04.10.2011г. по искане на ЧСИ, е вписана възбрана на недвижим имот, собственост на Р.Д. и Й. Д. в Службата по вписвания – Провадия. /л. 156/.

На л. 157 са приобщени доказателства, че ПДИ е връчено на М.Г. на 10.10.2011г., на Й.

Д. – на 05.10.2011г.

С молба от 11.02.2012г. взискателят „УниКредит Булбанк“ АД е поискал да бъде изпратено на работодателите ново запорно съобщение/л.168/.

На 22.01.2013г. „Макроадванс“ АД е допизирано до ЧСИ М. П. молба, с която сочи, че вземането е цедирано и желае да бъде конституиран като взискател – цесионер.С молбата се оттеглят правомощията по чл. 18 от ЗЧСИ делегирани на ЧСИ П.. С резолюция на ЧСИ П. от 23.01.2013г. „Макроадванс“ АД е конституирано като взискател. /л. 176/.

С молба от 07.08.2014г. „Макроадванс“ АД е поискал да се извършат справки за регистрирани трудови договори за Р.Д., Й. Д. и М.Г.. Посочен е начин на изпълнение – налагане на запор върху трудовото възнаграждение, в случай, че е налично трудово правоотношение. /л. 200/

След извършени справки, ЧСИ П. е изпратила запорно съобщение до „Гип – ВЙ 2012“ ЕООД – работодател на Й. Д., с което е наложен запор на трудовото й възнаграждение /л.

215/. Липсват данни за получаване на съобщението. Със запорно съобщение от 20.04.2014г., изпратено до същия работодател е наложен запор на трудовото възнаграждение и на Р.Д. /л.

216/, като съобщението е получено на 25.08.2014г. /л. 224/. Със запорно съобщение от 20.08.2014г., изпратено до Пепет ЕООД е наложен запор на трудовото възнаграждение на М.Г. /л. 217/, като съобщението е получено на 25.08.2014г./л. 225/.

С писмо от 03.09.2014г., изходящо от „Пепет“ ЕООД, работодателят информира, че е съгласен да прави удръжки ежемесечно върху трудовото възнаграждение на М.Г., като понастоящем няма наложен запор по други изпълнителни дела /л.229/.

Издадени са следните фактури с посочено основание „изпълнение на парично вземане“ от ЧСИ П. към длъжниците – към М.Я. от 26.02.2014 /л. 198/, от 03.11.2014г./л.230/, от 24.03.2015г./л.234/ и към М.Г. – от 10.02.2015г. /л.232/.

След прехвърляне на делото към ЧСИ Н.Д., на л. 237 до л. 258/ са издадени от съдебния изпълнител фактури във връзка с изпълнението на паричното вземане към М.Я., Р.Д., М.Г., както и по отношение на Й. Д. – на 06.07.2018г. /л. 257/, на 04.04.2019г. /л. 266/, на 05.06.2019г. /л. 268/, на 09.10.2019г. /л. 270/, на 28.11.2019г. /л. 288/, на 05.08.2020г. /л.320/, на 25.08.2020г. /л. 327/.

4

С молба от 24.10.2019г. взискателят е поискал да се извърши справка за наследниците на починалия длъжник Р.Д.. От извършените справки се установява, че негови наследници са съпругата му Й. Д., която е и солидарен длъжник и двамата им сина, които са направили отказ от наследството на баща си.

С писмо до взискателя, изпратено по електронна поща на 01.11.2019г., ЧСИ Д. уведомява същия, че по изпълнителното дело всеки месец постъпва различна сума, като от Р. и Й. – между 50 лв. – 100лв., от Милен – 50 лв. от запор на трудово възнаграждение и М.

– 244 лв. от запор на трудово възнаграждение /л. 274/.

Изпратено е отново запорно съобщение до работодателя на Й. Д. „Гип Вй 2012“ ЕООД, с което се налага запор на трудовото й възнаграждение/л.283/. Същото е получено от работодателя на 08.11.2019г. /л. 285/. Изпратено е и запорно съобщение до работодателя на М.Г. „М Стейшън“ ООД /л.282/, което не е получено от работодателя – върнало се е като непотърсена пощенска пратка/л.293/.

Разпечатката съдържа 37 от 63 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/d790e1f4-6703-4c99-8196-2a43df75ab53