Присъда № 105 от 04.07.2024, Районен съд - Сливен

Мотиви към присъда №105/04.07.2024г. по НОХД №1189/2023г., изготвени на 16.08.2024г.

С.ската районна прокуратура е внесла обвинителен акт против подсъдимия Г. Д. Г. за престъпление по чл.183, ал.1 от НК.

В разпоредително заседание подсъдимият Г., редовно и своевременно призован, не се явява. Изпраща упълномощен защитник, който отговаря на въпросите по чл.248, ал.1 от НПК.

Майката и законен представител на малолетното пострадало дете, редовно призована, не се явява в разпоредително заседание.

Представител на Районна прокуратура- С. се явява в разпоредително заседание и отговаря на въпросите по чл.248, ал.1 от НПК.

След като изслуша страните в разпоредително заседание съдът счете въпросите по чл.248, ал.1 от НПК за изяснени и насрочи съдебно заседание.

В съдебно заседание представителят на Районна прокуратура- С. поддържа обвинението и го счита за доказано по безспорен начин. Предлага подсъдимият Г. да бъде признат за виновен по повдигнатото му обвинение, но на основание чл.183, ал.3 от НК да не му се налага наказание, тъй като преди постановяване на присъдата е изплатил задълженията си и не са били настъпили други вредни последици за пострадалия.

В съдебно заседание подсъдимият Г. не се явява. Явява се упълномощеният от него защитник, който също моли съда да не налага наказание на подсъдимия, тъй като е изпълнил своите задължения и не са били настъпили други вредни последици за детето.

ОБСТОЯТЕЛСТВА ПО ДЕЛОТО:

От събраните по делото доказателства съдът прие за установена следната фактическа обстановка:

Подсъдимият Г. Д. Г. и свидетелката Ц. К. К. сключили граждански брак на 18.07.2019г. По време на брака им се родил синът им Д. Г. Д., роден на 08.01.2020г.

Впоследствие отношенията между двамата съпрузи се влошили. С Решение №714/23.09.2022г. по гражданско дело №3380/2022г. на С.ския районен съд, влязло в сила на 23.09.2022г. бракът между подсъдимия Г. Г. и свидетелката Ц. К. бил прекратен с развод по взаимно съгласие.

Упражняването на родителските права относно малолетното им дете Д. Д. било предоставено на майката, а на бащата бил определен режим на лични отношения с детето. Със същия съдебен акт подсъдимият Г. Г. бил задължен да заплаща месечна издръжка за детето на неговата майка и законен представител в размер на 400 лева.

След влизане на съдебния акт в сила подсъдимият Г. Г. изпратил само 1 веднъж по банков път сумата от 250 лева на 26.09.2022г. Други суми не бил плащал. С оглед на това свидетелката Ц. К. депозирала молба в Районна прокуратура- С.. Била извършена проверка по случая, а след това е било образувано и настоящото наказателно производство.

На 27.05.2024г. подсъдимият Г. е изплатил дължимите за периода от месец септември 2022г. до месец май 2023г. вноски на своя низходящ като превел сумата от 3600 лева (9 вноски по 400 лева) по банкова сметка на майката на малолетното им дете, но от месец юни 2023г. до настоящия момент (постановяването на присъдата) не е платил нито една месечна вноска от дължимата издръжка по влязлото в сила на 23.09.2022г. Решение №714/23.09.2022г. по гражданско дело №3380/2022г. на С.ския районен съд.

ДОКАЗАТЕЛСТВА ПО ДЕЛОТО:

Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена въз основа на събраните по делото доказателства и доказателствени средства, взети в тяхната съвкупност и поотделно като безпротиворечиви и относими към предмета на делото.

Съдът кредитира изцяло показанията на разпитаната в хода на съдебното следствие свидетелка Ц. К. К., тъй като те са последователни, логични и не противоречат на събрания по делото доказателствен материал.

Съдът дава вяра и на всички писмени доказателства, присъединени към доказателствения материал по реда на чл.283 от НПК, тъй като са относими към предмета на делото и не бяха оспорени от страните.

Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна, съдът изведе следните ПРАВНИ ИЗВОДИ:

Задължението на всеки родител за издръжка на низходящ е основно и безусловно задължение с алиментен характер, което настъпва за родителите от правопораждащ юридически факт от категорията на юридическите събития, какъвто е раждането на детето им. От този момент за всеки един от двамата родители възниква задължение да издържа своите ненавършили пълнолетие деца като интересите на децата са от първостепенно значение, а родителите по силата на закона са задължени да им набавят и осигуряват необходимите средства за нормално човешко съществуване. Изключителната обществена значимост на института на издръжката произтича от връзката й с развитието на подрастващите и обуславя специфичния режим на задължението, което следва да се изплаща ежемесечно.

Законодателят е отчел това като е регламентирал наказателно правната закрила от неизпълнението на задължението за издръжка в Глава „Четвърта“, Раздел I от Особената част на НК, озаглавен „Престъпления против брака и семейството“. Престъплението по чл.183, ал.1 от НК е от категорията на така наречените продължени престъпления и представлява форма на усложнена 2 престъпна дейност. То се осъществява с едно деяние във форма на бездействие и продължава трайно и непрекъснато през определен период от време като се създава едно трайно престъпно състояние. През периода на бездействие деецът осъществява непрекъснато състава на престъплението, което се преустановява или с предприемане на дължимото активно поведение, или с прекратяване на престъпното състояние, поради независещи от извършителя на деянието обстоятелства.

За да е съставомерно едно деяние по чл.183, ал.1 от НК е необходимо от обективна страна издръжката на лицата от кръга на посочените в правната норма да е дължима по силата на влязъл в сила съдебен акт на гражданския съд, да не е платена за период не по- малко от два месеца, а от субективна страна това задължение да е изпълнено съзнателно от дължащото издръжката лице. Подсъдимият Г. е в работоспособна възраст и не са налице никакви пречки от обективен характер, които да го препятстват да реализира доходи, за да изпълнява надлежно и своевременно задължението си към своя низходящ.

Още повече, че същият се намира в чужбина, работи и така се е стигнало и до изплащането на издръжката предмет на повдигнатото обвинение от прокурора.

Предвид това, съдът намира, че с деянието си подсъдимият Г. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.183, ал.1 от НК, тъй като в периода от месец септември 2022г. до месец май 2023г., след като е бил осъден с Решение №714/23.09.2022г. по гражданско дело №3380/2022г. на С.ския районен съд, влязло в сила на 23.09.2022г., да издържа своя низходящ Д. Г. Д., роден на 08.01.2020г., съзнателно не е изпълнил задължението си в размер на две или повече месечни вноски, а именно 9 (девет) месечни вноски, възлизащи на сумата в размер на 3600 лева.

От субективна страна деянието е извършено от подсъдимия Г. с пряк умисъл, защото той е съзнавал общественоопасния характер на това деяние, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал настъпването именно на тези последици. Интелектуалният момент на умисъла обхваща съзнаване от подсъдимия, че е осъден да изплаща издръжка на детето си с влязъл в сила съдебен акт, предвиждане, че вследствие на неговото бездействие синът му няма да получи дължимата издръжка за повече от два месеца и по този начин малолетното му дете ще бъде лишено от полагаемия му се финансов ресурс, но въпреки това от волева страна подсъдимият Г. е целял настъпването на общественоопасните последици на извършеното деяние, а именно да остави низходящия си без издръжка за повече от два месеца.

Съдът разгледа предложението, отправено както от представителя на Районна прокуратура- С., така и от защитника на подсъдимия за прилагане на чл.183, ал.3 от НК. В тази разпоредба законодателят е предвидил, че „деецът не се наказва, ако преди постановяване на присъдата от първата инстанция изпълни задължението си и не са настъпили други вредни последици за 3 пострадалия. Тази разпоредба не се прилага повторно“. Кумулативно дадените условия за приложение на поощрителната разпоредба на чл.183, ал.3 от НК са четири. На първо място, деецът трябва да е изпълнил цялото си задължение, тоест да е заплатил на пострадалия от престъплението всички месечни вноски, които дължи по повдигнатото му обвинение. На второ място, необходимо е плащането да е станало преди постановяване на присъдата от първата инстанция. Третото задължително условие, уредено в законовия текст, е за пострадалия да не са настъпили други вредни последици. Четвъртата необходима предпоставка е подсъдимият да не се е ползвал преди това от тази привилегия.

Действително подсъдимият Г. е изплатил деветте месечни вноски, които дължи по повдигнатото му обвинение като е превел по банкова сметка на майката на малолетното им дете сумата от 3600 лева. Това е станало в момент, предхождащ постановяването на присъдата от първата инстанция като плащането е осъществено на 27.05.2024г. От справката за съдимост на подсъдимия Г. е видно, че в миналото той не се е ползвал от установената в закона привилегия.

Съдът счете, че в конкретния случай по настоящото наказателно производство не е налице една от четирите задължителни предпоставки за прилагане на чл.183, ал.3 от НК, а именно условието за пострадалия да не са настъпили други вредни последици. За периода от началото на месец юни 2023г. до постановяване на присъдата на 04.07.2024г., който период възлиза на повече от една година, подсъдимият Г. не е изплатил дължимите месечни вноски за издръжка на своя низходящ, въпреки че такова задължение изрично му е вменено с влязлото в сила на 23.09.2022г. Решение №714/23.09.2022г. по гражданско дело №3380/2022г. на С.ския районен съд. Липсата на изпълнение от страна на подсъдимия Г. се установи от показанията, дадени в хода на съдебното следствие от свидетелката Ц. К., която е майка и законен представител на малолетното пострадало дете. От правната характеристика на института на издръжката, разгледан в детайли по-горе, следва да се подчертае, че издръжката представлява задължение, което се изразява в предоставяне на средства за живот и същата се дължи всеки месец, за да могат да бъдат посрещани и задоволявани ежедневните нужди на имащия право да я получи.

Съдът намира, че с неплащането на дължимите месечни вноски в периода от началото на месец юни 2023г. до постановяването на присъдата на 04.07.2024г. по смисъла на чл.183, ал.3 от НК са настъпили други вредни последици за пострадалото от престъплението малолетно дете, поради което спрямо подсъдимия Г. не може и не трябва да бъде прилагана привилегията, регламентирана в закона.

Причини, мотиви и условия за извършване на престъплението съдът намира в ниската правна култура на подсъдимия, недостатъчната родителска загриженост и липсата на чувство за дълг и отговорност към малолетното му дете.

4

Като смекчаващи отговорността обстоятелства съдът прие факта, че той е изплатил дължимите вноски по обвинението на РП- С. в размер на 3600 лева.

Съдът не констатира отегчаващи отговорността на подсъдимия Г. обстоятелства.

При определяне вида и размера на наказанието, което следва да наложи на подсъдимия Г., съдът се съобрази с принципите за законоустановеност и индивидуализация на наказанията. За престъплението по чл.183, ал.1 от НК се предвижда наказание „Лишаване от свобода“ до една година или „Пробация“.

Съдът счете, че са налице всички кумулативно дадени в разпоредбата на чл.78а, ал.1 от НК условия за освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание на подсъдимия Г., а именно: за престъплението се предвижда наказание „Лишаване от свобода“ до три години или друго по- леко наказание, когато е умишлено; подсъдимият Г. не е осъждан за престъпление от общ характер и не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на Глава „Осма“, Раздел IV от Общата част на НК; причинените от престъплението (съставомерни) имуществени вреди са възстановени. Едновременно с това не са налице визираните в разпоредбата на чл.78а, ал.7 от НК пречки за прилагане на този институт, тъй като с престъпното деяние не е причинена тежка телесна повреда или смърт; деецът не е бил в пияно състояние или след употреба на наркотични вещества или техни аналози; не са налице множество престъпления; престъплението не е извършено спрямо орган на власт при или по повод изпълнение на службата му. Поради това и на основание чл.78а, ал.1 от НК подсъдимият Г. следва да бъде освободен от наказателна отговорност и да му се наложи административно наказание.