Присъда № 16 от 12.02.2026, Софийски градски съд

МОТИВИ към присъда по ВНОХД № 6776/2025 г. по описа на СГС, НО, I-ви въззивен състав

Производството е по реда на глава XXІ от НПК .

Образувано е по повод на въззивни жалби, подадени съответно от защитника на подсъдимия В. Д. Д. адв. Н. А. и от защитника на подсъдимия К.

М. Ч. адв. М. П. срещу присъда от 25.04.2025г., постановена по НОХД №5947/2023г., СРС, НО, 15 състав.

С обжалваната присъда районният съд е признал подсъдимия К. М. Ч. за виновен в това, че: На 27.11.2021 г. в гр. София, ж.к. „Студентски град“, ул.

****, в условията на съучастие като съизвършител с В. Д. Д., отнел чужди движими вещи - 1 бр. мобилен телефон марка „Ейпъл“/Apple/, модел „Айфон 6“/iPhone 6/ на стойност 150,00 лева /сто и петдесет лева/, 1 бр. дамска черна раница с надпис на циповете „Форевър янг“ /Forever young/ на стойност 55,20 лева /петдесет и пет лева и двадесет стотинки/, съдържаща 1 бр. ключодържател с две халки и дървена висулка с надпис „Ивелин“ на стойност 3,00 лева /три лева/, 1 бр. рол-он дезодорант марка „Дав“ /Dove/ на стойност 3,60 лева /три лева и шестдесет стотинки/, 1 бр. щипка за извиване на мигли на стойност 4,80 лева /четири лева и осемдесет стотинки/, 1 бр. пудра за лице марка „Мейбълин“ /Maybelline/ на стойност 7,20 лева /седем лева и двадесет стотинки/, 1 бр. течен хайлайтър марка „Ейвън“ /Avon/ на стойност 6,00 лева /шест лева/, 1 бр. червило марка „Ейвън“ /Avon/ на стойност 6,00 лева /шест лева/, 1 бр. четка на стойност 4,20 лева /четири лева и двадесет стотинки/, 1 бр. спирала за мигли марка „Инфинити лаш“ /Infinity lash/ на стойност 5,40 лева /пет лева и четиридесет стотинки/, 1 бр. очна линия на стойност 4,80 лева /четири лева и осемдесет стотинки/, 2 бр. моливи за вежди на стойност 6,00 лева /шест лева/ за брой, 2 бр. моливи за очи на стойност 3,60 лв. /три лева и шестдесет стотинки/ за брой, 1 бр. дамско шушляково яке с качулка с пух марка „Филип Плейн“ /Philipp Plein/ на стойност 414,00 лева /четиристотин и четиринадесет лева/ и парична сума в размер на 400,00 лева /четиристотин лева/, като всички вещи са на обща стойност в размер на 1083,40 лева /хиляда осемдесет и три лева и четиридесет стотинки/ от владението на Т.С.Г. с намерение противозаконно да ги присвои, като е употребил за това сила казал на пострадалата Т.Г. „Дай ми всичко, което имаш! Дай ми телефона“ и изблъскал с ръце в областта на тялото пострадалата, след което заедно с В. Д.

Д. преровил скрина, гардероба и шкафовете в обитаваното от пострадалата жилище, откъдето взели описаните по-горе вещи - престъпление по чл. 198, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 от НК, поради което и на основание чл. 198, ал.

1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 от НК и чл. 54, ал. 1 от НК го осъдил на наказание "Лишаване от свобода" за срок от три години.Съдът на основание чл. 66, ал. 1 от НК е отложил изпълнението на наложеното наказание „лишаване от свобода“ за срок от пет години, считано от влизане на присъдата в сила.

Съдът е признал и подсъдимия В. Д. Д. за виновен в това, че:

1

На 27.11.2021 г. в гр. София, ж.к. „Студентски град“, ул. ****, в условията на съучастие като съизвършител с К. М. Ч., отнел чужди движими вещи - 1 бр. мобилен телефон марка „Ейпъл“ /Apple/, модел „Айфон 6“ /iPhone 6/ на стойност 150,00 лева /сто и петдесет лева/, 1 бр. дамска черна раница с надпис на циповете „Форевър янг“ /Forever young/ на стойност 55,20 лева /петдесет и пет лева и двадесет стотинки/, съдържаща 1 бр. ключодържател с две халки и дървена висулка с надпис „Ивелин“ на стойност 3,00 лева /три лева/, 1 бр. ролон дезодорант марка „Дав“ /Dove/ на стойност 3,60 лева /три лева и шестдесет стотинки/, 1 бр. щипка за извиване на мигли на стойност 4,80 лева /четири лева и осемдесет стотинки/, 1 бр. пудра за лице марка „Мейбълин“ /Maybelline/ на стойност 7,20 лева /седем лева и двадесет стотинки/, 1 бр. течен хайлайтър марка „Ейвън“ /Avon/ на стойност 6,00 лева /шест лева/, 1 бр. червило марка „Ейвън“ /Avon/ на стойност 6,00 лева /шест лева/, 1 бр. четка на стойност 4,20 лева /четири лева и двадесет стотинки/, 1 бр. спирала за мигли марка „Инфинити лаш“ /Infinity lash/ на стойност 5,40 лева /пет лева и четиридесет стотинки/, 1 бр. очна линия на стойност 4,80 лева /четири лева и осемдесет стотинки/, 2 бр. моливи за вежди на стойност 6,00 лева /шест лева/ за брой, 2 бр. моливи за очи на стойност 3,60 лв. /три лева и шестдесет стотинки/ за брой, 1 бр. дамско шушляково яке с качулка с пух марка „Филип Плейн“ /Philipp Plein/ на стойност 414,00 лева /четиристотин и четиринадесет лева/ и парична сума в размер на 400,00 лева /четиристотин лева/, като всички вещи са на обща стойност в размер на 1083,40 лева /хиляда осемдесет и три лева и четиридесет стотинки/, от владението на Т.С.Г. с намерение противозаконно да ги присвои, като е употребил за това сила - казал на пострадалата Т.Г. „Дай ми всичко, което имаш! Дай ми телефона“ и изблъскал с ръце в областта на тялото пострадалата, след което заедно с К. М. Ч. преровил скрина, гардероба и шкафовете в обитаваното от пострадалата жилище, откъдето взели описаните по-горе вещи - престъпление по чл. 198, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 от НК, поради което и на основание чл. 198, ал.

1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 от НК и чл. 54, ал.1 от НК го осъдил на наказание "Лишаване от свобода" за срок от три години. Съдът на основание чл. 66, ал. 1 от НК е отложил изпълнението на наложеното наказание „лишаване от свобода“ за срок от пет години, считано от влизане на присъдата в сила.

Съдът е признал подсъдимия В. Д. Д. за виновен и в това, че: На 27.11.2021 г. в гр. София, ж.к. „Студентски град“, ул. ****, е унищожил противозаконно чужда движима вещ - 1 бр. мобилен телефон марка „Нокиа“ /Nokia/, модел „5,4 Dual SIM ТА-1337“ на стойност 256,00 лева /двеста петдесет и шест лева/, собственост на фирма „ДОЛЛИ“ ЕООД, представлявано от управителя В.А.Р. - престъпление по чл. 216, ал. 1 от НК, поради което и на основание чл. 216, ал. 1 от НК и чл. 54, ал. 1 от НК го осъдил на наказание "Лишаване от свобода" за срок от три месеца.Съдът на основание чл.66,ал.1 от НК е отложил изпълнението на наложеното наказание „лишаване от свобода“ за срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила.

2

С присъдата съдът е признал подсъдимия В. Д. Д. за виновен и в това, че:

На 27.11.2021 г. в гр. София, ж.к. „Студентски град“, ул. ****, е принудил С.Н.А., да извърши нещо противно на волята - да преустанови водения от пострадалата А. телефонен разговор с оператор на спешен телефон 112, като употребил сила за това - ударил с ръка пострадалата С. А. в областта на лицето и издърпал мобилния телефон от ръката - престъпление по чл. 143, ал. 1 от НК, поради което и на основание чл. 143, ал.1 от НК и чл. 54, ал. 1 от НК го осъдил на наказание "Лишаване от свобода" за срок от три месеца.Съдът на основание чл.66, ал.1 от НК е отложил изпълнението на наложеното наказание „лишаване от свобода“ за срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила.

Съдът на основание чл. 23, ал. 1 от НК е наложил на подсъдимия В. Д. Д. най-тежкото от така определените с настоящата присъда наказания, а именно "Лишаване от свобода" за срок от три години.

Съдът на основание чл. 66, ал.1 от НК е отложил изпълнението на така наложеното общо най-тежко наказание „лишаване от свобода“ за срок от пет години, считано от влизане на присъдата в сила.

С присъдата съдът на основание чл. 189, ал. 3 от НПК е осъдил подсъдимия К. М. Ч. да заплати направените по делото разноски в размер на 173,88 (сто седемдесет и три лева и осемдесет и осем стотинки) лева по сметка на СДВР, както и да заплати направените в хода на съдебното производство разноски по сметка на СРС в размер на 75,00 (седемдесет и пет) лева.

С присъдата съдът на основание чл. 190, ал. 2 НПК е осъдил подсъдимия К. М. Ч. да заплати сумата от 10,00 (десет) лева за служебно издаване на 2 бр. изпълнителни листа.

С присъдата съдът основание чл. 189, ал. 3 от НПК е осъдил подсъдимия В. Д. Д. да заплати направените по делото разноски в размер на 173,88 (сто седемдесет и три лева и осемдесет и осем стотинки) лева по сметка на СДВР, както и да заплати направените в хода на съдебното производство разноски по сметка на СРС в размер на 75,00 (седемдесет и пет) лева.

С присъдата съдът на основание чл. 190, ал. 2 НПК е осъдил подсъдимия В. Д. Д. да заплати сумата от 10,00 (десет) лева за служебно издаване на 2 бр. изпълнителни листа.

С присъдата съдът е постановил веществените доказателства - 1 бр. мобилен телефон марка „Ейпъл“ /Apple/, модел „Айфон 6“ /iPhone 6/, 1 бр. дамска черна раница с надпис на циповете „Форевър янг“ /Forever young/, съдържаща 1 бр. ключодържател с две халки и дървена висулка с надпис „Ивелин“, 1 бр. рол-он дезодорант марка „Дав“ /Dove/, 1 бр. щипка за извиване на мигли, 1 бр. пудра за лице марка „Мейбълин“ /Maybelline/, 1 бр. течен хайлайтър марка „Ейвън“ /Avon/, 1 бр. червило марка „Ейвън“ /Avon/, 1 бр. четка, 1 бр. спирала за мигли марка „Инфинити лаш“ /Infinity lash/, 1 бр. очна линия, 2 бр. моливи за вежди, 2 бр. моливи за очи, 1 бр. дамско шушляково яке с качулка е пух марка „Филип Плейн“ /Philipp Plein/, 1 бр. портфейл, да бъдат 3 върнати на правоимащото лице Т.С.Г., ЕГН **********.

С присъдата съдът е постановил веществените доказателства- 3 броя оптични носители - дискове, съхранени в хартиени пликове на л. 117, л. 129 и л. 143 от материалите от досъдебното производство, да останат на съхранение в материалите по делото до изтичане срока на неговото съхранение.

В постъпилата жалба и допълнително изложение към нея от адвокат М.

П., защитник на подсъдимия Ч., се излагат доводи на несъгласие с постановената присъда от районния съд , като се твърди, че същата е неправилна по отношение на нейната законност, обоснованост и справедливост. Поддържа се, че е постановена при нарушения на материалния закон и процесуалните правила, а наложеното наказание намира за явно несправедливо. Оспорва се доказаността на вината на подзащитния Ч.. Иска се да бъде отменена обжалваната присъда и да се постанови нова, с която подс. Ч. да бъде признат за невинен по повдигнатото му обвинение.Алтернативно се иска да се намали наложеното наказание с приложение разпоредбата на чл. 55 от НК.

Подобни упреци към обжалвания акт се излагат и във въззивната жалба, подадена от защитника на подс.В. Д. – адв. Н. А., в която се излага, че присъдата е неправилна, незаконосъобразна, необоснована и несправедлива.

Твърди се, че е постановена в нарушение на материалния закон и процесуалните правила, а също и че съдът се е основал на фактически положения, които не почиват на доказателствената основа. Оспорва се съпричастността на подс.Д. към престъпленията, за които му е повдигнато обвинението. Иска се да бъде отменена обжалваната присъда и да се постанови нова, с която подсъдимият Д. да бъде признат за невинен по повдигнатите му обвинения.

Пред въззивния съд упълномощеният защитник на подсъдимия К. Ч. адв.

М. П. е поддържала изложеното от адв. Д., а също и във въззивната си жалба и допълнението и моли същата да се уважи и да се отмени обжалваната присъда, като неправилна и незаконосъобразна. Намира, че направеният от първоинстанционен съд доказателствен анализ е необективен и едностранчив, като съдът превратно е тълкувал голяма част от фактите и доказателствата.

Твърди, че се установило, че подзащитният посетил своя собствен дом с цел да изясни отношенията си със свидетелката Т.Г. и да си вземе скъпия телефон, неправилно приет от съда за подарен на последната. Счита, че не са събрани доказателства за осъществено насилие и да е извършен грабеж, за което свидетелствало и последващото връщане на взетите вещи. Въз основа на изложеното достига до извод, че подзащитният не е извършил от обективна и субективна страна вмененото му престъпление по чл. 198, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 1 от НК.

В съдебно заседание пред въззивната инстанция упълномощеният процесуален представител на подс.В. Д. - адв. А. поддържа въззивната жалба и моли съда да отмени първоинстанционната присъда, като неправилна и 4 незаконосъобразна. Изтъква, че същата е постановена при грубо нарушение на чл. 303, ал. 2 от НПК и неспазване на принципа на чл. 14 от НПК за вземане на решението по вътрешно убеждение, основано на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото и на закона. Посочва, че първоинстанционният съд неправилно се бил доверил на свидетелските показания на пострадалата, нейната майка и св. И., дадени в хода на досъдебното производство, а е игнорирал дадените от тях показания в хода на съдебното следствие. Излагат се подробни мотиви в тази насока, за всяко едно от вменените му престъпления. Твърди се, че от показанията на свидетелката Т.Г. пред първия съд се установило отношението към действията на двете лица, а именно с насмешка, което било показателно за неупражняване на насилие спрямо нея. В тази връзка обсъжда и заявеното от свидетеля И., че нямало насилие от страна на подсъдимите, а спрямо свидетелката Т.Г. не бил чул заканителни изрази. По отношение на престъплението по чл. 216 от НК се прави искане подзащитният му да бъде оправдан, тъй като относно визирания телефон марка „Нокиа“, не може по убедителен и категоричен начин да се докаже, че именно подсъдимият Д. е увредил цитираната вещ, като липсват убедителни доказателства в тази насока. Относно обвинението по чл. 143 от НК твърди, че според заключението на изслушана експертиза в хода на съдебното следствие пред първоинстанциониня съд, било прието, че воденият телефонен от майката на разговор Т.Г. с оператор на тел. 112 не бил прекъсван, което опровергавало обвинителната теза. Изтъква се и липсата на иззети дактилоскопни следи върху мобилния телефонен апарат, за които да е установено, че произхождат от подзащитния му. Твърди, че в нарушение на чл.