Решение № 525 от 04.10.2023, Окръжен съд - Велико Търново

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 525 гр. Велико Търново, 04.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Ивелина Солакова

Членове:

Георги Драгoстинов

Еманоел Вардаров при участието на секретаря Силвия М. Тодорова като разгледа докладваното от Еманоел Вардаров Въззивно гражданско дело № 20234100500481 по описа за 2023 година

Производство по реда на чл.258 от ГПК.

С Решение№597/02.05.2023г. по гр.дело№3263/2022г. на ВTРС, съдът е: -отхвърлил предявените от “Е. П.

П.”АД срещу „С.“ЕООД искове с правно основание чл. чл.422 ал.1 ввр. чл. 415 ГПК ввр. чл.79 ал.1 от ЗЗД и чл.86 ал.1 от ЗЗД за приемане на установено, че „С.“ЕООД дължи на “Е. П. П.”АД: сумата 2645.92лв. - главница, представляваща стойност на консумирана, но незаплатена ел. енергия и цена за достъп до електропреносната мрежа от която: - сумата 22.40лв., представлява цена на доставена електрическа енергия с вкл. ДДС за абонатен№0102501842, за периода от м.декември.2021г. до м.април.2022г.; - сумата 82.45лв., представлява цена на доставена електрическа енергия с вкл. ДДС за абонатен№0105202231, за периода от м.декември.2021г. до м.февруари.2022г.; - сумата 84.50лв., представляваща цена на доставена електрическа енергия с вкл. ДДС за абонатен№1090000521, за периода от м.декември.2021г. до м.юли.2022г.; - сумата 662.72лв., представляваща цена на доставена електрическа енергия с вкл. ДДС за абонатен№1090004336, за периода от месец февруари 2022г. до месец юли 2022г.; - сумата в размер на 5.05 лв., представляваща цена на доставена електрическа енергия с вкл.

ДДС за абонатен №********** за м.юли.2022г.; сумата 33.16лв., представляваща цена на доставена електрическа енергия с вкл. ДДС за абонатен №1090004340 за периода от м.януари.2022г. до м.юли.2022г.; сумата 1754.88лв., представляваща цена на доставена електрическа енергия с вкл. ДДС за абонатен№0105203327 за м.юли.2022г.; сумата 30.07лв., представляваща лихва за забава, считано от датата на падежа на всяка една от издадените за сумите фактури до 26.08.2022г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда - 24.10.2022г. до окончателното изплащане на задължението, за които суми е издадена Заповед№1020/25.10.2022г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.дело№2628/2022г. на ВТРС, като неоснователни; -осъдил “Е. П. П.” АД да заплати на „С.“ ЕООД сумата 567.60лв., представляваща направените разноски в производството по гр.дело№3263/2022г. на ВТРС; сумата 164.70лв., представляваща направените разноски в производството по ч.гр.дело№2628/2022г. на ВТРС; -осъдил „С.“ЕООД да заплати на “Е.

П. П.” АД сумата 18.27лв., представляваща направените разноски в производството по ч.гр.дело№2628/2022г. на 1

ВТРС.

Въззивното производство е образувано по въззивна жалба, подадена от “Е. П. П.”АД (чрез адв. А. М. от ВТАК) против Решение№597/02.05.2023г. по гр.дело№3263/2022г. на ВTРС. Излагат се оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното решение. От „С.“ ЕООД по делото не били представени доказателства, от които да се установява, че договорната обвързаност била преустановена преди или по време на исковия период. По отношение на обект№1090000521(обектът е заведен като „Общ“ за цялата сграда с адрес: гр.В., ул.“Г. К. №5) по делото изобщо не били налични доказателства, че „С.“ ЕООД прехвърлил правото си на собственост на трето лице. Бил представен нотариален акт от 05.06.2007г., разрешение за въвеждане в експлоатация от 11.04.2007г. и справка от имотния регистър, които касаели единствено гараж и складово помещение, находящи се във въпросната сграда(абонатният номер н бил за тези обекти). Към делото са приложени единствено доказателства за прехвърляне собствеността само върху обектите с абонатен№0102501842 и абонатен№0105202231.

Прехвърлянето на собствеността върху даден имот автоматично не означавало, че се прекратява действието на възникналата и съществувала между доставчика на ел.енергия и първоначалния собственик облигационна връзка по доставка на ел.енергия. Доставчикът на ел.енергия не е страна по прехвърлителната сделка и за него от тази сделка не настъпвали каквито и да било правни последици. Страна по договор за доставка на ел.енергия можело да бъде и несобственик(наемател, ползвател). Доставчикът на ел.енергия не можело по своя инициатива да решава и да променя титуляра на партидата, без за това да е постъпило искане от заинтересованите лица. Противното означавало той да си присвоява права, които никое трето лице не може да има в частноправните взаимоотношения между други два правни субекта. Прехвърлянето на собствеността трябвало да бъде сведено до неговото знание, той да бъде уведомен, за да му се дирила отговорност за това, че не начислявал потреблението на ел.енергия на новия собственик. По делото не се представили доказателства, че някоя от страните по сделката за продажба на имота е уведомила доставчика на ел.енергия или мрежовия оператор за сключването и, за промяната в собствеността, нито преди, нито по време на процесния период, за който се претендирали исковите суми. Не била поискана смяна на партидата от стария на новия собственик. Новият собственик бил задължен да стори това според ОУДПЕЕ на „Е. П. П.” АД, но ако той бездействал, старият собственик(титуляр на партидата) бил в правото си да поиска преустановяване на електроподаването до съответния обект, с което да преустанови ползването на услуги от новия собственик, чиято цена иначе се начислявала на него, като това не било сторено в случая. Едва на 22.06.2022г. „С.“ЕООД поискал прекратяване на договорните си взаимоотношения с доставчика на ел.енергия и мрежовия оператор по отношение на обекти с абонатен№0102501842 и абонатен№1090000521. Изявлението му, че желае да се прекрати „договорното отношение“ от 27.06.2022г., било признание, че такова съществувало до този момент. До посочената дата са и начисленията за доставена ел.енергия и предоставени услуги от страна на „Е. П. П.”АД за тези два обекта. „Е. П. П.”АД с основание е начислило на ответника цената за доставената му ел.енергия в съответствие с измерените за всеки период количества ел.енергия от описаните електромери и дължимата на електроразпределителното дружество цена за достъп до електроразпределителната мрежа на база предоставяната му мощност за всеки един от обектите, както следва: -за абонатен№0102501842 за периода от м.декември.2021г. до м.април.2022г., вкл., монтираният в този обект електромер не е отчел потребление на ел.енергия, поради което за него са издадени 5бр. фактури, с които била начислена дължимата на електроразпределителното дружество цена за достъп до 2 електроразпределителната мрежа на база предоставяната му мощност(общо за сумата 22.40лв.); за абонатен№0105202231 за периода от м.декември.2021г. до м.февруари.2022г. вкл., монтираният в този обект електромер не е отчел потребление на електрическа енергия, поради което за него са издадени 3бр. фактури, с които е начислена дължимата на електроразпределителното дружество цена за достъп до електроразпределителната мрежа на база предоставяната му мощност(общо за сумата 82.45лв.); -за абонатен№1090000521 за периода от м.декември.2021г. до м.юли.2022г., вкл., монтираният в този обект електромер отчел потребление на ел.енергия, поради което за него са издадени 7бр. фактури, с които е начислена цена за доставената и реално потребена ел.енергия в съответствие с измерените за всеки период количества ел.енергия от монтирания за това електромер и по установената от КЕВР за съответния период регулирана цена по тарифи, както и дължимата на електроразпределителното дружество цена за достъп до електроразпределителната мрежа на база предоставяната му мощност(общо за сумата 84.50лв.). Счита, че издаването на посочените фактури от страна на „Е. П. П.”АД за тези суми било правомерно, доколкото същите били издадени за реално доставено на ответника количество ел.енергия, измерено с годно СТИ, както и за реално предоставени му мрежови услуги. Сумите по всяка една от фактурите не били оспорени от ответника. Сумите по така издадените фактури не били заплатени в срок, поради което същите са дължими, ведно с лихва за забава. Моли да бъде отменено изцяло Решение№597/02.05.2023г. по гр.дело№ 3263/2022г. на В TРС, като бъде поставено решение, с което се уважат предявените установителни искове. Претендират се разноските пред двете инстанции.

В срока по чл.263 ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от насрещната страна „С.“ ЕООД(чрез адв.Д. С. от ВАК) , с който оспорва въззивната жалба като неоснователна и моли да бъде отхвърлена, респ. обжалваното първоинстанционно решение потвърдено изцяло, като правилно и законосъобразно, по съображения по същество, развити в отговора на жалбата. Твърди, че „С.“ ЕООД не бил имал качеството на потребител в процесиите периоди на енергийни услуги за обекти с абонатен№0102501842, абонатен№1090000521, абонатен№0105202231(за тези обекти дружеството не било собственик на имотите). Счита за правилен извода на ВТРС, че за обект с абонатен0102501842 - ап.13, находящ се на гр.В. ул.

„К.“№3 липсват каквито и да било доказателства за наличието на валидно облигационно правоотношение между страните по делото, съответно че „С.“ ЕООД има качество на потребител на ел.енергия за небитови нужди за този обект и като такъв да дължи заплащането на цената за достъп до разпределителната мрежа. По отношение на обект с абонатен№0105202231 - гараж, находящ се в гр.В. ул.„Е. П.“ ..., „С.“ ЕООД също нямал качество на потребител, нещо повече електроразпределителното дружество не оспори договорът за покупко-продажба. По отношение на Обект с абонатен№1090000521 - асансьор, находящ се в гр.В. *** - липсвала претенция в заповедното производство, както и нямало задължение на собствениците на самостоятелни обекти в сградата да си прехвърлят партидата за общия ток. С продажбата на последната останала собственост на „С.“ ЕООД в кооперацията, находяща гр.В. ***, дружеството изчерпало качествата си на потребител на ел.енергия, като от 10години нямал собственост в блока.

Продаденият през 2007г. гараж бил с отделен вход, отделно захранване и нямал нищо общо с общия ток на блока. В първоинстанционното производство безспорно се установило, че „С.“ ЕООД продал имотите, в които се доставяло ел.енергия, много преди началния момент на процесните периоди. Имотния регистър бил публичен и всяко лице би могло да направи справка за съдържащите се в регистъра данни. Ищцовото дружество е следвало да направи справка и да 3 проследи собствеността на обектите. „Е. П. П.” АД следвало да актуализира поне веднъж годишно абонатите си, с оглед промяна на собствеността. Претендират се разноските пред въззивната инстанция.

В съдебно заседание въззивникът „Е. П. П.”АД (чрез адв. А. К.М. от ВТАК) поддържа изцяло въззивната жалба и моли да бъде уважена, респ. обжалваното първоинстанционно решение отменено изцяло, като неправилно и незаконосъобразно, по съображения, изложени в жалбата и доразвити в представена писмена защита. Претендира разноски за въззивното производство, съгласно представен списък по чл.80 от ГПК.

За съдебно заседание въззиваемата страна „С.“ ЕООД(чрез адв.Д. С. от ВАК) , депозира молба, с която моли обжалваното първоинстанционно решение да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно.

Претендира разноски за въззивното производство(заплатено адв.възнаграждение за процесуалния представител).

В. окръжен съд, като съобрази становищата на страните и развитите от тях доводи, и след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в срок, от активно процесуално легитимирана страна, срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

При извършената проверка по реда на чл.269 изр.I от ГПК въззивният съд констатира, че обжалваното първоинстанционно съдебно решение е валидно и допустимо.

При проверка за неговата правилност по реда на чл.269 изр.II от ГПК, в предметните предели, очертани с въззивната жалба, въззивният съд счита, че подадената въззивна жалба, разгледана по същество е неоснователна.