Решение № 1401 от 12.11.2020, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

Номер 1401

11.11.2020 г.

Град Варна

В ИМЕТО НА НАРОДА

Окръжен съд – Варна

V състав

На 13.10.2020 година в публично заседание в следния състав:

Председател:

Членове:

Секретар:

Деспина Г. Георгиева

Златина И. Кавърджикова

Иванка Д. Дрингова

Доника З. Христова като разгледа докладваното от Деспина Г. Георгиева Въззивно гражданско дело № 20203100501946 по описа за 2020 година

Произовдството е въззивно, образувано по жалбата на ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ на

МВР-ВАРНА вх.№ 39528/22.06.2020г срещу решението на ВРС- ХХХVс-в № 2042/1.06.2020г по гр.д.№ 17879/2019г, с което е осъдена да заплати на Г. Г. И. ЕГН **********, съд.адрес: гр.Варна ул.„****“ № * вх.* ет.* ап.*, сумата 1080,12лв, представляваща допълнително възнаграждение за положен извънреден /нощен/ труд от 150 часа за периода от 1.10.2016г до 30.09.2019г, формирана, както следва:

66,11лв – за 11 часа за периода от 1.10.2016г до м. декември 2016г ;

34,31лв–за 22 часа за периода от м.януари 2017г до м.март 2017г;

48,83лв - за 8 часа за периода от м.април 2017г до м.юни 2017г;

61,05лв - за 10 часа за периода от м.юли 2017г до м.септември 2017г;

102,35лв-за 14 часа, за периода от м.април 2018г до м.юни 2018г; 80,41лв - за 11 часа за периода от м.юли 2018г до м.септември 2018г; 80,41лв – за 11 часа за периода от м.окт.2018г до м.декември 2018г;

201,05лв–за 25 часа за периода от м.януари 2019г до м.март 2019г;

152,80лв–за 19 часа за периода от м.април 2019г до м.юни 2019г;

152,80лв–за 19 часа за периода от м.юли 2019г до м.септ.2019г, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 31.10.2019г до окончателното изплащане на задължението, на осн.чл.178 ал.1 т.3 вр. чл.187 ал.5 т.2 ЗМВР и чл.86 ал.1 ЗЗД, както и сумата от 300лв, представляваща извършените в производството съдебно-деловодни разноски, както и дължимите в полза на съдебната власт, по сметката на ВРС разноски в размер на 250лв, на осн.чл.78 ал. 6 ГПК

Счита решението за незаконосъобразно по изложените подробни доводи в жалбата и затова моли за неговата отмяна, като вместо това бъде постановено друго, с което да бъде 1 отхвърлен предявеният иск.

Претендира присъждане на сторените по делото разноски.

В срока по чл.263 ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от Г. Г. И. вх.№ 50071/27.07.2020г, в който оспорва въззивната жалба като неоснователна. Счита постановеното решение за правилно и законосъобразно и затова моли за неговото потвърждаване.

Претендира присъждане на сторените разноски за въззивното производство, вкл. и заплатено адв.възнаграждение.

Производството е образувано по исковата си молба Г. Г. И. излага, че през периода от 1.10.2016г до 30.09.2019г е бил на длъжност „мл.инспектор“ в сектор „Пътна полиция“, която е на структурно подчинение към Областна дирекция на МВР- Варна. Съгласно ЗМВР е със статут на държавен служител.

За процесния период ищецът е полагал труд на 12-часови смени при сумирано изчисляване на работното време, от които нощен труд, като часовете подлежали на преобразуване към дневен такъв, за което се дължало допълнително възнаграждение за така положения своеобразен извънреден труд.

Твърди, че за процесния период е действала Наредба № 8121з-776/29.07.2016г. на М-ра на вътрешните работи уреждаща реда за организацията и разпределянето на работното време, неговото отчитане, компенсиране на работата извън редовното работно време, режима на дежурствата, времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР. С така приетата Наредба въпросът с преобразуването на часовете положен нощен труд в дневни, за разлика от действалата до 31.03.2015г Наредба № 8121з-407/ 11.08.2014г, бил останал неуреден и затова следвало да намерят приложение общите законови разпоредби на трудовото законодателство. В чл.9 от НСОРЗ при сумирано изчисляване на работното време, нощните часове се превръщат в дневни с коефициент равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време установени за подневно отчитане на работното време, т.е коефициент 1.143.

Ищецът излага, че в процесния период е положил общо 1800 часа нощен труд, който преизчислен към дневен с коефициент 1,143 води до 1920,24 часа, от което следва, че има положен извънреден труд от 240,24 часа, който следвало да бъде заплатен от ответника и възлизал в размер на исковата сума от 2003,60лв .

С оглед на горното моли за уважаването на предявения от него иск, който, след допуснато с определение от с.з. на 26.05.2020 изменение на размера чрез намаляването му, е в размер на 1080,21лв за 150 часа, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда – 31.10.2019г до окончателното изплащане на задължението.

Претендира и направените по делото разноски.

Ответната страна ОД на МВР-гр.Варна е депозирала п и с м е н отговор със становище за неоснователност на предявения иск.

2

Не оспорва, че през периода ищецът е заемал посочената длъжност при ОД на МВР Варна.

Възразява, че целият положен от ищеца извънреден труд му е бил заплатен своевременно, на основание чл.178 ал.1 т.3 ЗМВР, доколкото приложимите за ищеца, като държавен служител в МВР, норми са тези по ЗМВР, който се явява специален спрямо ЗДСл и КТ.

Сочи се, че процесните отношения се регулират от Наредба 8121з-776 от 29.07.2016г. и Наредба 8121з-908 от 02.08.2018г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима за дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР, които не предвиждат преизчисляване на нощния труд в дневен.

Оспорва се приложимостта на Наредба за структурата и организацията на работната заплата, доколкото считат че съгласно чл. 9 ал. 2 и ал. 3 от същата, се установява, че тя е приложима само за работници и служители по трудово правоотношение, но не и за държавни служители, какъвто е ищецът. Считат, че за ищеца са приложими само нормите на ЗМВР и съответно специалните норми на Наредба № 8121з-592/25.05.2015г и Наредба № 8121з-776/ 29.07.2016г.

Сочи, че съгл.чл.178 ал.1 ЗМВР, изчерпателно са изброени възнагражденията, които се изплащат на служителите на МВР и съгл.чл.179 ЗМВР работното време през нощта е с продължителност от 22.00ч до 06.00ч.

Оспорват се часовете положен нощен труд, както и изчисленията на ищеца за заплащане на извънреден труд.

Поради горното моли за отхвърляне на предявената исковата претенция като неоснователна и недоказана и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, на осн.чл.78 ал.8 ГПК във връзка с чл.25 ал.1 от Наредбата за заплащането на правната помощ.

Така предявените в условията на кумулативно обективно съединяване искове намират правното си основание в разпоредбата на чл.178 ал.1 т.3 вр.чл.187 ал.5 т.2 ЗМВР и чл.86 ЗЗД.

СЪДЪТ, като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани с въззивната жалба, възраженията на въззиваемата страна и всички събрани по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна:

Няма спор между страните, че през процесния период ищецът е заемал посочената длъжност „мл.инспектор“ в сектор „Пътна полиция“, която е на структурно подчинение към Областна дирекция на МВР- Варна и че съгласно ЗМВР има статут на държавен служител.

Няма спори и за това, че ищецът е изпълнявал служебните си задължения на работни смени, съобразно месечни графици, установено и от писмените доказателства кадрова справка, множество платежни бележки за начислени и изплатени часове за положен нощен труд за претендирания период.

Установява се по делото и че ищецът е бил възмезден за положените часове нощен 3 труд по тарифната ставка за същия– по 0,25лв/час, което се потвърждава и от заключението на вещото лице по допусната ССчЕ, неоспорено от страните и прието от съда като обективно и компетентно дадено.

Пак според същото след приравняването на нощните часове, отработени от ищеца, в дневни с коефициента 1,143, и след отчитане на ползван отпуск за временна неработоспособност и платен годишен отпуск, размерът на допълнителното възнаграждение за положен извънреден труд от 150 часа възлиза на сумата от 1080,12лв, които не били заплатени на ищеца.

Гореустановената фактическа обстановка обуславя следните правни изводи:

Основният спорен въпрос между страните е правен - дали нощният труд следва да бъде преизчисляван в часове дневен такъв, така както се претендира от ищеца, умножавайки го с коефициент 1,143 и следва ли резултатът от изчислението да се счита за извънреден труд, съответно да се начисли и заплати като такъв.

Брутното месечно възнаграждение на държавните служители на МВР се формира от основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения, съгл. чл.176 ЗМВР, като чл.178 ал.1 т.3 е предвидено допълнително месечно възнаграждение за извънреден труд.

Според нормата на чл.187 ал.9 ЗМВР редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с Наредба на министъра на вътрешните работи. В периода на исковата претенция е действала Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, обн.ДВ от 26.01.2007г. В чл.9 ал.2 от същата е предвидено при сумирано изчисляване на работното време нощните часове да се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно място.

За структурата на МВР този коефициент е 1.143, изчислен като съотношение между нормалната продължителност от 8 часа дневен труд и нормалната продължителност от 7 часа нощен труд /8:7=1,143/. В чл.140 КТ е дадено легално определение на понятието „нощен труд“. Със заповед № 8121з-791/28.10.2014г на Министъра на вътрешните работи се определя редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи.

Ето защо съдът намира исковата претенция за доказана по основание и следва да бъде уважена до установения размер, на осн..чл.178 ал.1 т.3 вр.чл.187 ал.5 т.2 ЗМВР.

Следва да бъде уважена и акцесорната претенция за обезщетение за забавено изпълнение в размер на законната лихва от датата на депозиране на ИМ-31.10-.2019г до окончателното изплащане на задължението.

По разноските

На осн.чл.83 ал.1 т.1 ГПК ищецът е освободен от заплащане на държ.такса. Предвид основателността на исковете, ответната страна дължи заплащане на разноските, сторени от 4 съда, на осн.чл.78 ал.6 ГПК, и в полза на ищцовата страна – сторените разноски за адв.възнаграждение, на осн.чл.78 ал.1 ГПК.

За въззивното производство, на осн.чл.78 ал.3 ГПК, в полза на въззиваемата страна следва да бъдат присъдени разноски предвид своевременно отправеното искане и представените доказателства за сключен на 9.10.2020г договор /л.31, 32/, обективираш и разписка за реалното заплащане на уговореното възнаграждение от 360лв към него момент.