Решение № 218 от 11.11.2024, Районен съд - Ихтиман

РЕШЕНИЕ

№ 218 гр. Ихтиман, 11.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ИХТИМАН, СЕДМИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: БОРИС Д. ЦАРЧИНСКИ при участието на секретаря Ивалина Ст. Станкова като разгледа докладваното от БОРИС Д. ЦАРЧИНСКИ Гражданско дело № 20241840100051 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по депозирана искова молба от Х. С. Б. чрез адв. С. М. против „Застрахователна компания Лев Инс“ АД, ЕИК *, с която е предявен иск за присъждане на обезщетение за имуществени вреди по застраховка „Каско“, ведно със законната лихва от датата на исковата молба до окончателното изплащане на сумата. Претендират се и сторените разноски.

В исковата молба се твърди, че по време на действието на застрахователен договор за застраховка „Каско“ № 93002210017600 със „ЗК Лев Инс“ АД ЕИК *, по отношение на лек автомобил „Ауди А4 Avant“, рег. № *, със срок на покритие 19.04.2022 г. до 18.04.2023 г., на 22.02.2023 г. е възникнало застрахователно събитие в гр. София, ж.к. Дружба, пред блок № 269, във връзка с което е заявена претенция за заплащане на застрахователно обезщетение, по която е получен отказ. Претендира се сумата от 1250 лева, която съответства на размера на претърпените имуществени вреди на автомобила. Претендира се и законната лихва от датата на предявяването на иска, както и сторените разноски.

В едномесечния срок по чл. 131 ГПК, ответникът „ЗК Лев Инс“ АД чрез юрк. И. К. упражни правото си на отговор. С отговора си ответникът оспорва исковите претенции по основание и размер. Ответникът счита иска за неоснователен като недължим, а размера му като прекомерен. Моли за отхвърлянето на предявените искови претенции като неоснователни и недоказани. Възразява срещу искането на ищеца за присъждане на разноски, тъй като не е дал повод за завеждането на иска. Прави възражение и за 1 прекомерност на претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение.

Ответникът оспорва иска по основание и по размер като твърди, че уврежданията на автомобила, за който е предявена застрахователната претенция не съответстват на декларирания от представителя на застрахованото лице механизъм. Оспорва и претендирания размер, доколкото същият не отговаря на действителния размер на вредите, съобразно средните пазарни цени за труд и материали. Моли за отхвърлянето на предявените искови претенции като неоснователни и недоказани. Претендира сторените в производството разноски, както и юрисконсултско възнаграждение В последното проведено съдебно заседание ищецът не се явява.

Представлява се от адв. Г. П., който поддържа исковата молба и моли да бъде уважена изцяло исковата претенция. Претендира и направените разноски, за което представя списък.

Ответникът в последното проведено съдебно заседание се представлява от юрк. И. К., която моли да бъде отхвърлена изцяло исковата претенция, доколкото същата почива само на твърденията на ищеца, които не са подкрепени от протокол за ПТП, какъвто е необходим при каквато и да било настъпила щета, дори и в паркирано съС.ие. Моли да бъдат присъдени направените по делото разноски.

В последното проведено съдебно заседание по делото преди приключване на съдебното дирене съдът със свое протоколно определение от 10.10.2024 г. допусна на основание чл. 214 от ГПК увеличение на цената на предявения иск от 1250 лева на 2114,88 лева.

Съдът, след като взе предвид становищата на страните и ангажираните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК намери за установено следното от фактическа страна:

От представеното по делото свидетелство за регистрация част I на лек автомобил „Ауди А 4 Авант“, рег. № * и договор за покупко-продажба на МПС от 04.02.2021 г. , се установява, че собственик на лек автомобил с рег. № * е ищеца Х. С. Б..

Видно от приложената застрахователна полица № 93002210017600 за застраховка „Каско“ на МПС лекият автомобил „Ауди А 4 Авант“, рег. № * е бил застрахован срещу застрахователна сума в размер на 14000 лева, при разсрочено плащане на премията на четири вноски, в размер на 183,55 лв.

(първата вноска) и 183,00 лв.(останалите вноски) за периода от 19.04.2022 г. до 18.04.2023 г. в „Застрахователна компания Лев Инс“ АД.

Съгласно уведомление за настъпило застрахователно събитие по застраховка „Каско“ от 24.02.2023 г. св. * Х.в Б. – пълномощник на Х. Б. е подал заявление до застрахователя за това, че на 22.02.2023 г. в 15:00 часа е настъпило застрахователно събитие, при което са увредени преден калник, десен заден калник, дясна предна врата, дясна задна врата, предна броня в дясно, задна броня, заден ляв панел и преден ляв калник на автомобила и е 2 посочено, че щетата е настъпила на паркинг в гр. *.

На 24.02.2023 г. е бил извършен оглед на автомобила, видно от приложения опис-заключение по щета № 3000-1301-23-000155, като с писмо изх. № 3109/29.03.2023 г. застрахователят е отказал изплащане на обезщетение, тъй като констатираните увреждания по автомобила не съответстват на декларирания механизъм на настъпване на събитието – в паркирано съС.ие.

В т. 28.1. от представените по делото Общи условия за застраховане на сухопътни превозни средства, без релсови превозни средства е предвидено, че застрахователят не дължи плащане на обезщетение при представяне на неверни данни и/или документи с невярно съдържание, свързани със собствеността и ползването на МПС, както и други обстоятелства, които имат отношение към застраховката – при сключването й, при доказване на застрахователното събитие и/или оценка на щетите.

От показанията на св. * Б., син на ищеца Х. Б., се установява, че той е паркирал процесния автомобил на неохраняем паркинг пред жилищен блок в ж.к. Дружба 2 на обособено място за паркиране на автомобили през месец март 2023 г. След няколко часа намерил автомобила ожулен, като щетите били по цялата дясна страна на автомобила – броня, двете врати, двата калника и задна броня.

От заключението на допуснатата съдебно автотехническа експертиза, която съдът кредитира като обективна и безпристрастна, се установява, че констатираните на лекия автомобил „Ауди А 4 Авант“, рег. № * щети по цялата му дясна част биха могли да се получат по описания начин в паркирано съС.ие, като при настъпване на събитие от такова естество, могат да се намират в пряка причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП. По отношение на щетите по лекия автомобил в лявата му част в заключението е посочено, че същите не се намират в причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП и не могат да бъдат причинени вследствие на описания механизъм в представените по делото материали и свидетелски показания. В заключението е посочено, че стойността необходима за възстановяване на лекия автомобил, с изключени детайли некореспондиращи с механизма на увреждане на процесното МПС, определена на база средни пазарни цени към датата на ПТП е 2114,88 лева.

При така установената по делото фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Предявен е иск по чл. 405, ал.1 КЗ.

С договора за застраховка застрахователят се задължава да поеме определен риск срещу плащане на премия и при настъпване на застрахователното събитие да заплати на застрахования или на трето ползващо се лице застрахователно обезщетение. Предмет на имуществено застраховане може да бъде всяко право, което за застрахования е оценимо в пари, като сумата, срещу която се застрахова имуществото не може да 3 надвишава действителната му стойност.

За основателността на прекия иск от застрахован против застраховател в тежест на ищеца е да установи: 1) наличието на валидно облигационно правоотношение с ответното дружество по сключен договор за имуществена застраховка, с включено покритие на осъществения риск, със срок на действие, покриващ датата на застрахователното събитие; 2) обстоятелството, че на сочената дата е настъпило застрахователно събитие, както и че вследствие на събитието е претърпял твърдените имуществени вреди по вид и размер; 3) наличието на причинно-следствена връзка между събитието и вредоносния резултат, както и 4) че ищецът е изправна страна в правоотношението със застрахователя, като е заплатил дължимата застрахователна премия и е изпълнил задължението си по договора за уведомяване за настъпилото застрахователно събитие.

Ответникът трябва да установи всички обстоятелства, на които основава своите възражения за обоснован отказ от заплащане на претендираното застрахователно събитие.

Страните не спорят, че по отношение на лекия автомобил „Ауди А 4 Авант“, рег. № * към 21.02.2023 г. е действал застрахователен договор по застраховка „Каско“. Спорът е относно възникването на застрахователно събитие, което да представлява покрит риск по действащия договор за застраховка.

Съобразно нормата на чл. 405, ал. 1 КЗ, при настъпване на застрахователното събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение в уговорения срок. Срокът не може да е подълъг от срока по чл. 108, ал. 1 - 3 или ал. 5 КЗ, т. е. в срок до 15 работни дни от представянето на всички доказателства по чл. 106 КЗ. По делото се установи, че е направен отказ от плащане на застрахователното обезщетение.

Спорен между страните е въпросът за основателността на отказа на ответника да изплати застрахователно обезщетение за установените на 22.02.2023 г. вреди по автомобила на ищеца. За да откаже изплащане на обезщетението в писмо от 29.03.2023 г., адресирано до ищеца, застрахователят е посочил, че механизмът на събитието, вследствие на което са възникнали увреждания по застрахования автомобил не кореспондират с механизма на декларираното от ищеца събитие, като увредите по автомобила не са настъпили по начина и на мястото, посочено от ищеца, в подаденото до ответника уведомление за настъпило застрахователно събитие. Поради това и на основание т. 28.1. от Общите условия ответникът е приел, че не са налице основания за изплащане на застрахователно обезщетение.

Основанията за постановяване на отказ за заплащане на обезщетение са императивно посочени в чл. 408, ал. 1 от КЗ, а именно – 1) умишлено причиняване на застрахователното събитие от лице, което има право да получи обезщетение, 2) умишлено причиняване на застрахователното събитие от застраховащия с цел получаване на застрахователно обезщетение от друго 4 лице, 3) при неизпълнение на задължение по застрахователния договор от страна на застрахования, което е значително с оглед интереса на застрахователя, било е предвидено в закон или в застрахователен договор и е довело до настъпване на застрахователно събитие и 4) в други случаи, предвидени със закон.

Разпоредбата на чл. 408, ал. 1 от КЗ не подлежи на дерогиране със застрахователния договор. Страните по застрахователното правоотношение са свободни да уговарят както основанията за носене на отговорност от застрахователя в случай на увреждане на застрахованото имущество, така и основанията за освобождаване от застрахователна отговорност, но в тази насока те са ограничени от разпоредбата на чл. 408 от КЗ (в този смисъл Решение. № 4/ 21.03.2012 г. по т. д. № 81/2011 г. на ВКС; Решение № 2242/ 01.10.2019 г. по в. гр. д. № 1552/2019 г. на САС).

При наличие на клаузи за освобождаване на застрахователя от отговорност, които са различни от посочените в чл. 408 от КЗ същите са недействителни поради противоречие със закона. В конкретния случай основанието за отказ на застрахователя да заплати застрахователно обезщетение излиза извън обхвата на чл. 408 от КЗ.

Не се твърди и не се доказа умишлено причиняване на застрахователното събитие от лице, което има право да получи обезщетение или от застраховащия с цел получаване на застрахователно обезщетение от друго лице по смисъла на чл. 408, ал. 1, т. 1 и т. 2 от КЗ.

Не е налице и хипотезата на чл. 408, ал. 1, т. 3 от КЗ, според която застрахователят може да откаже плащане на обезщетение при неизпълнение на задължение по застрахователния договор от страна на застрахования, което е значително с оглед интереса на застрахователя, било е предвидено в закон или в застрахователния договор и е довело до възникване на застрахователното събитие. Фактът на договорно неизпълнение по застрахователния договор не е достатъчен да обоснове отказ за плащане, а е необходимо между неизпълнението на задължението по договора и настъпването на застрахователното събитие да съществува пряка причинноследствена връзка (в този смисъл Решение № 105/11.07.2017 г. по т. д. № 1325/2016 г. на ВКС, I т. о., Решение № 86 от 18.07.2014 г. по т. д. № 2230/2013 г. на ВКС, II т. о., Решение № 185 от 5.03.2014 г. по т. д. № 350/2012 г. на ВКС, I т. о., Решение № 49 от 29.07.2013 г. по т. д. № 840/2012 г. на ВКС, I т. о. и Решение № 2 от 20.05.2013 г. по т. д. № 1031/2011 г. на ВКС, I т. о.).