Решение № 1158 от 04.08.2022, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 1158 гр. Плевен, 04.08.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Ана Ив. Илиева при участието на секретаря ВЕЛИСЛАВА В. ВАСИЛЕВА като разгледа докладваното от Ана Ив. Илиева Гражданско дело № 20224430100351 по описа за 2022 година

Предявени са от „***“ ЕАД ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление гр. ***, представлявано от изпълнителния директор Й.В., срещу Т. Р. СТ. ЕГН **********, с постоянен адрес в гр. *** съединени в условията на първоначално обективно кумулативно съединяване на положителни установителни искове с правно основание чл. 415, ал. 1 вр. чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр.чл.79, ал.1, вр. чл.86, ал.1 ЗЗД за признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца обща сума в размер на 487,82 лева за консумирана топлинна енергия, от които 446,19 лева – главница, представляваща стойност за незаплатена топлинна енергия за периода от 01.01.2020 г. до 30.04.2021 г., както и 41,63 лева, представляващи лихва за забава за периода от 04.03.2020 г. до 03.11.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, до окончателното погасяване на задължението, както и направените в заповедното производство разноски.

Твърди се в исковата молба, че ищцовото дружество е депозирало заявление по реда на чл.410 ГПК срещу ответника по делото. Сочи се, че с определение по ч.г.д. № 7120/2021 г. по описа на ПлРС е уважено искането му и е издадена заповед за изпълнение срещу длъжника, връчено му по реда на 1 чл.47, ал.5 ГПК, поради което и в изпълнение указанията на съда предявява настоящия иск. В обстоятелствената част на исковата си молба навежда доводи, че ответниците като собственик /ползвател/ на топлоснабден имотапартамент с абонатен № 8320, находящ се в гр. *** , е клиент на топлинна енергия по см. на чл.153 от ЗЕ, според който текст всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия. Сочи се, че именно поради това за него важат разпоредбите на действащото законодателство в областта на енергетиката. Навеждат се доводи, че съгласно разпоредбата на чл.150 от ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносно предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни ОУ, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕР към МС. Сочи се, че съгласно ал.2 от ЗЕ същите влизат в сила 30 дни след първото им публикуване в един централен и един местен ежедневник и имат силата на договор между топлопреносното предприятие и потребителите на топлинна енергия без да е необходимо изрично писмено приемане от клиентите. Твърди се, че ОУ от 2007 г. са публикувани във в. „Нощен труд“ от 13-14.12.2007 г. и във вестник „Посоки“ бр.239/13.12.2007 г. Сочи се, че с ОУ се регламентират търговските взаимоотношения между клиентите на топлинна енергия и дружеството, в това число и правата и задълженията на двете страни; редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на топлинна енергия; отговорностите при неизпълнение на задълженията и др. в раздел VІІ от ОУ от 2007 г.- „Заплащане на топлинна енергия“ е определен реда и срока, по който купувачите на топлинна енергия / в това число и ответника/ са длъжни да заплащат месечните дължими суми за ТЕ, а именно: в 30- дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Излага се, че в този случай задължението на ответника за заплащане на дължимите от тях суми в размера, посочен в ежемесечно получаваните фактури е най- късно до края на текущия месец, следващ месеца на доставката на топлинна енергия.

Излага се, че с изтичането на последния ден от месеца ответника е изпаднал в забава за тази сума, като на осн. чл.31, ал.6 от ОУ ежедневно е начислявана законна лихва върху дължимата сума. Твърди се, че от приложената по ч.г.д.

№ 5760/2021 г. извлечение от сметка за абонатен номер № 8320 ответникът е използвал доставяната от ищеца топлинна енергия, но е са погасил 2 задължението си. Излага се, че процесната сума включва: сума за отопление без ИРУ в размер на 198,63 лева; сума за отопление отдадена от сградна инсталация в размер на 252,23 лева и сума за услуга дялово разпределение в размер на 4,51 лева. Твърди се, че в имота на ответника има единствено щанг лира в банята. Поради изложеното моли съда да уважи предявения иск.

Претендират се и сторените в настоящето и в заповедното производство разноски.

В проведеното по делото о.с.з. процесуалния представител на ищеца моли съда да уважи предявения иск като основателен и доказан и да му присъди разноски.

В рамките на предоставения му срок по чл. 131 ГПК процесуалният представител на ответника е депозирал отговор на ИМ. Оспорва същият по основание и размер. Твърди, че по делото не са представени доказателства, че ответникът е собственик на процесния топлоснабден имот. Излага, че ответникът не е представил договор, от който да е видно, че между страните са налице облигационни отношения. Оспорва направените замервания от топлинния счетоводител. Излага, че по делото няма доказателства, че е избрано лице, което да извършва услугата дялово разпределение.

В проведеното по делото о.с.з. процесуалният представител на ответника моли съда да отхвърли предявения иск като неоснователен и недоказан и да му присъди разноски. Навежда доводи, че по делото не е доказано по безспорен начин, че е налице договорно правоотношение между ЕС и фирмата за дялово разпределение, за което развива подробни съображения. Твърди, че липсват данни, че топломерът в абонатната станция има издаден сертификат.

В нарочна писмена защита моли съда да отхвърли предявения иск.

Навежда доводи, че по делото не е доказано, че е налице договорно правоотношение между ответника и ищеца от една страна и между ЕС, в която се намира процесния топлоснабден имот и фирмата за дялово разпределение. Оспорва начина, по който е станало замерването, поради факта, че монтирания топломер е с изтекъл сертификат и с технически показатели, несъвместими с изискванията на международните европейски стандарти. Излага, че ВЛ не е установило дали има издаден сертификат за инсталацията за отопление с поставените разпределители. Твърди, че 3 отговорите на ВЛ, касаещи характеристиките на монтираните топломери, относно производство, фирма и срок са изцяло некоректни.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

По делото е присъединено ч.гр.д. № 7120/2021 г. по описа на ПлРС, от което е видно, че е подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от ищеца срещу ответника за следните суми сумата от 446,19 лева главница за потребена топлинна енергия в периода 01.01.2020 г. – 30.04.2021 г ., 41,63 лева лихва за забава за периода 04.03.2020 г. до 03.11.2021 г., законна лихва от датата на подаване на заявлението – 16.11.2021 г. до окончателно изплащане на вземането, както и направените деловодни разноски за държавна такса в размер на 25,00 лева и 50,00 лева за юрисконсултско възнаграждение на основание чл.78, ал.8 от ГПК в ред.към ДВ бр.8/24.01.2017 г. Въз основа на подаденото заявление е издадена заповед за изпълнение № 4088/16.11.2021 г., срещу която длъжникът е депозирал възражение в срок, поради което и в изпълнение указанията на съда ищецът е предявил иск за установяване съществуването на вземането си, предмет на разглеждане в настоящето производство.

Приобщени като част от заповедното производство са Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „***” ЕАД на потребители в гр. Плевен, от които се установява какви са общите условия, които действат по отношение на потребителите на топлинна енергия в гр.

Плевен.

Установява се от представения по делото Договор за делба на съсобствен имот, вписан в СлВП с рег. №4638/20.05.2003 г., акт №155, том ХІІ, че ответникът е собственик на процесния топлоснабден имот.

От приложената по делото Препис - извлечение от сметка за задълженията на консумирана топлинна енергия се установява и какви са задълженията на ответника по делото.

Видно е от представения по делото Протокол от 03.11.2010 г. на собствениците в сграда ЕС, находяща се в гр. ***, че е взето решение в присъствието на общо 15 от 16 собственици: 1. С което е избрана фирма „***“ ЕООД за доставка и монтаж на уреди за дялово разпределение и за извършване на услуга за дялово разпределение на ТЕ; че собствениците са 4 упълномощили М.Б.Ц. да сключи договор за доставка и монтаж на уреди за дялово разпределение и за извършване на услуга за дялово разпределение на ТЕ.

Представен по делото е и списък на собствениците на сграда ЕС, находяща се в гр. ***, в който е посочено кой апартамент колко ИРУ притежава.

Установява се от приложения по делото Договор Б/3.11.2010 г., сключен между „***“ ЕООД, в качеството на изпълнители и потребителите в сграда ЕС, находяща се в гр. ***, представлявана от М. Ц., в качеството им на възложители по силата който възложителите са възложили, а изпълнителят е приел да извърши доставка и монтаж на уреди за дялово разпределение.

Приобщени като доказателства по делото са и заключенията по допуснатите ССЕ и СТЕ, които съдът кредитира като обективно и компетентно дадени и неоспорени от страните.

От заключението на ССЕ, се установява, че: Неплатеното задължение към „***” ЕАД гр. Плевен на абонатен № 8320 и потребител Т. Р. СТ., ЕГН/Идент.№ ********** за имот на адрес гр.*** е в размер на 446,19 лв. и е начислено за периода от 01.01.2020 г. до 30.04.2021 г.; че задължението включва: ТЕ за отопление без ИРУ за периода от 01.01.2020 г. до 30.04.2021 г. в размер на 194,80 лв.; ТЕ, отдадена от сградна инсталация за периода от 01.01.2020 г. до 30.04.2021 г. в размер на 246,44 лв. и такса за услугата дялово разпределение на ТЕ за периода от 01.01.2020 г. до30.04.2021 г. в размер на 4,51 лв.; Общият размер на лихвата за забава, считано от датата на изпадане на ответника в забава до датата на подаване на Заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК от „***" ЕАД до Районен съд гр.

Плевен /16.11.2021 г./ е 45,18 лв.; че в „***“ АД има открита на 01.01.1980 г.

Р.Г. С. клиентска партида с № 8320, за имот с адрес гр.***; че промяната на титуляра е извършена на 01.10.2021 г., когато е получен документ за собственост, който доказвал собствеността на Т. Р. СТ.; че в аналитичния регистър на счетоводството на „***“ АД в счетоводна сметка 411 „Клиенти“ няма партида на Р.Г. С., Т.Р., които са клиенти за ползване на топлинна енергия за битови нужди. В счетоводна сметка 411 „Клиенти“ аналитично се водят само фактури за продажба на топлинна енергия на юридически лица; В „дневника за продажби“ не е отразена на отделен ред всяка издадена фактура 5 на физически лица. За издадените фактури на население в края на всеки данъчен период от програма „Инкасо“ се изготвя Справка за реализирана топлинна енергия, която се подава в счетоводството; че в счетоводството, за битовите потребители се издава от счетоводната програма фактура с пореден №, която включва реализираната топлинна енергия за всички битови потребители; че от представените „Дневници за продажби“, СД по ЗДДС и Уведомления за приемане на дневника за покупки и дневника за продажби за процесния период е установено, че фактурите, издадени за всички битови абонати са отразени в „Дневници за продажби“ и СД по ЗДДС и са подадени в ТД на НАП, в предвидените в закона срокове; че в аналитичния регистър на счетоводството на „***“ АД в счетоводна сметка 411 „Клиенти“ няма партида на Р.Г. С., Т.Р., които са клиенти за ползване на топлинна енергия за битови нужди; че в счетоводна сметка 411 „Клиенти“ аналитично се водят само фактури за продажба на топлинна енергия на юридически лица; че в счетоводната система реализираната ТЕ е осчетоводена общо за всички битови абонати, със следния счетоводен запис: Дебит сметка 411/3 „Клиенти“, ан. партида „ТЕ на населението“ - с общата стойност по издадената фактура; Кредит сметка 701/2 „Постъпления от продажба на продукция“, ан. партида „Топлоенергия“ - с данъчната основа по издадената фактура; кредит сметка 453/2 „ДДС- продажби“ със ДДС по издадената фактура“.