Определение № 55 от 14.01.2024, Окръжен съд - Велико Търново

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 55 гр. Велико Търново, 11.01.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в закрито заседание на единадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Станислав Стефански

Членове:

Димо Колев

Любка Милкова като разгледа докладваното от Любка Милкова Въззивно частно гражданско дело № 20234100501012 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.278 ал.1 вр. чл.248 ал.3 изр.2 от ГПК.

Образувано е по частна жалба от адв.Ж. Димова – ВТАК, в качеството й на процесуален представител на Т. П. К., против Определение №2304/01.11.2023г., постановено по Гр.д.№2609/2023г. по описа на РС – Велико Търново, с което е оставена без уважение молбата на Т. П. К. от с.Пчелище, чрез адв.Ж. Димова – ВТАК, за изменение на постановеното по делото решение №1196/05.10.2023г. в частта му за разноските. Развити са оплаквания, че обжалваното определение е неправилно и незаконосъобразно, постановено при нарушение на материалния закон и е необосновано. Твърди се, че след като не е представен списък на разноски от молителката, такива не й се дължат. Излага се, че разпоредбата на чл.80 изр.1 ГПК установява положителна процесуална предпоставка от кръга на абсолютните, а именно представяне на списък на разноските, поради което не може да бъде споделен извода на първоинстанционният съд, че възнаграждението за осъществено безплатно процесуално представителство е определено от съда едва с решението по делото, поради което няма как да бъде включено в списък на разноските. Позовава се, че съгласно трайната съдебна практика, след като в представеното по делото адвокатско пълномощно не е посочено при условията на коя от хипотезите по чл.38 ал.1 ЗА се осъществява оказаната безплатна правна помощ, то не се дължи присъждане на адвокатско възнаграждение по този ред. Моли съда, да постанови определение, с което след отмяна на първоинстанционното такова, измени първоинстанционното решение в частта за присъдените разноски по чл.38 ал.2 ЗА, като го отмени.

В срока по чл.276 ал.1 ГПК е подаден писмен отговор на частната жалба от насрещната страна - В. С. С., чрез пълномощника й адв.Л. Владова – ВТАК, с който оспорва частната жалба като неоснователна и моли да бъде отхвърлена, респ. първоинстанционното определение по чл.248 ал.1 ГПК потвърдено като правилно и законосъобразно. Излага се, че искането по чл.38 ал.2 ГПК е направено своевременно; в представения договор за правна защита и съдействие е отразено, че безплатна адвокатска помощ се предоставя на молителката в производството в хипотеза по чл.38 ал.1 т.2 ЗА. Посочва се, че съдът правилно е преценил като неоснователно оплакването за липса на списък на разноските по чл.80 ГПК, т.к. размерът на адвокатското възнаграждение, дължимо на основание чл.38 ал.2 ЗА, се определя от съда едва с решението по делото, поради което няма как да бъде включено в списък на разноските по смисъла на чл.80 ГПК.

1

Въззивният съд, след като разгледа частната жалба, съобразно инвокираните в нея оплаквания и данните по делото, приема за установено от фактическа страна следното:

Производството по Гр.д.№2609/2023г. по описа на РС – Велико Търново е образувано по предявена от В. С. С., чрез пълномощник адв.Л. Владова – ВТАК, против Т. П. К. молба с правно основание чл.8 т.1 ЗЗД, в която изрично е предявено искане от адв.Л. Владова – ВТАК по чл.38 ал.2 ЗА за присъждане в нейна полза на адвокатско възнаграждение. Към ИМ е представен сключен между молителката и адв.Л. Владова - ВТАК Договор за правна защита и съдействие от 31.08.2023г., по силата на който на молителката е предоставена от адв.Владова – ВТАК безплатна адвокатска помощ в първоинстанционното производство по гр.д.№2609/2023г. по описа на РС – Велико Търново в хипотеза по чл.38 ал.1 т.2 ЗА. В проведено от РС първо СЗ на 05.10.2023г., в който е даден ход на устните състезания, адв.Владова – ВТАК е поискала присъждане на адвокатско възнаграждение на основание чл.38 ал.2 ЗА, като ответникът по молбата лично и чрез пълномощника си адв.Ж. Димова – ВТАК не е възразил за липса на предпоставките за предоставяне на безплатна адвокатска помощ на молителката.

С постановеното по гр.д.№2609/2023г. по описа на ВТРС съдебно решение №1196/05.10.2023г. е уважена молбата по чл.8 т.1 ЗЗДН, както и е уважено искането на адв.Владова – ВТАК по чл.38 ал.2 ЗА, като е осъден ответника по молбата да й заплати адвокатско възнаграждение в размер на 600лв. за осъщественото в полза на молителката в процеса безплатно процесуално представителство по чл.38 ал.1 ЗА.

В срока по чл.248 ал.1 ГПК е постъпило искане от ответника по молбата Т. П. К., чрез адв.Ж. Димова – ВТАК, за изменение на първоинстанционното решение в частта за разноските, присъдени по реда на чл.38 ал.2 ЗА, с искане за отхвърляне на искането по чл.38 ал.2 ЗА. В срока по чл.248 ал.2 ГПК молителката, чрез адв.Владова – ВТАК, е заела становище за неоснователност на предявеното искане по чл.248 ал.1 ГПК.

С обжалваното Определение №2304/01.11.2023г. първоинстанционният съд е оставил без уважение молбата на Т. П. К. от с.Пчелище, чрез адв.Ж. Димова – ВТАК, за изменение на постановеното по делото решение №1196/05.10.2023г. в частта му за разноските.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Частната жалба е предявена от активно процесуално легитимирана страна, в рамките на преклузивният за това срок и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна и недоказана и следва да бъде отхвърлена.

В процесният случай искането за присъждане на адвокатско възнаграждение на основание чл.38 ал.2 ЗА е предявено своевременно още с молбата по чл.8 т.1 ЗЗДН, както и от адв.Владова – ВТАК в хода на устните състезания пред първата инстанция. Противно на оплакванията в частната жалба, в представения с ИМ сключен между молителката и адв.Л.

Владова – ВТАК Договор за правна защита и съдействие от 31.08.2023г. изрично е посочена хипотезата, при която е договорено осъществяване на безплатна адвокатска помощ на молителката в процеса, а именно - в хипотеза на чл.38 ал.1 т.2 ЗА, поради което и оплакването на жалбоподателя за недължимост на адвокатско възнаграждение по реда на чл.38 ал.2 ЗА, поради непосочване в коя от хипотезите по чл.38 ал.1 ЗА е предоставена, е неоснователно.

На основание чл.38 ал.2 ЗА, в случаите по ал.1, ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът или адвокатът от Европейския съюз има право на адвокатско възнаграждение. В процесният случай, с оглед уважаване на молбата по чл.8 т.1 ЗЗДН, и в настоящата хипотеза по чл.38 ал.1 т.2 ЗА, правилно първоинстанционният съд с постановеното по делото съдебно решение в частта за разноските е уважил своевременно предявеното искане по чл.38 ал.2 ЗА от адв.Владова – ВТАК и е присъдил в нейна полза адвокатско възнаграждение в минимален размер от 600лв. по чл.22 от НМРАВ и е осъдил другата страна - частен жалбоподател да й го заплати.

Оплакването в частната жалба за неоснователност на искането по чл.38 ал.2 ЗА, поради непредставен списък за разноски по чл.80 ГПК, е неоснователно. Правилно първоинстанционният съд е приел, че непредставянето на списък на разноските по чл.80 ГПК не влече отхвърляне на искането за разноски /в случая на искането по чл.38 ал.2 ЗА/, а 2 на основание чл.80 изр.2 ГПК води до недопустимост на искането за изменение на решението в частта му за разноските по реда на чл.248 ГПК. За да възникне правото на адвоката на възнаграждение на основание чл.38 ал.2 ЗА, предпоставките са две: да е оказана безплатна адвокатска помощ на лица, посочени в чл.38 ал. 1, т. 1 до т. 3, и в съответното производство насрещната страна да дължи разноски. В настоящият случай и двете предпоставки са налице. Представянето на списък по чл.80 ГПК е задължение за страната в случаите, когато се претендират направени разноски, а не за адвоката в хипотезата на чл.38 ал.2 ЗА. Нормата на чл.38 ал.2 ЗА е специална, поради което възражението на жалбоподателя за липса на представен списък по чл.80 ГПК не може да бъде споделено.

Съдебни разноски от молителката реално не са извършвани пред първата инстанция, поради това, че в сключения договор за правна помощ и съдействие от 31.08.2023г. изрично е уговорено приложението на чл.38 от ЗА и в този случай отпада необходимостта от представяне на списък по смисъла на чл.80 ГПК. В тази насока е и трайната съдебна практика /Определение №58/11.04.2018г. по гр.д.№1788/2017г. на ВКС, II гр.о., Определение №53/01.02.2019г. по гр.д.4807/2017г. на ВКС, III гр.о., Определение №524/12.11.2018г. по ч.гр.д.№2904/2018г. по описа на ВКС, IV гр.о./, на която се позовава в писмения отговор и ответникът по частната жалба.

Частният жалбоподател до приключване на устните състезания пред първата инстанция не е възразил за липса на предпоставките за предоставяне на безплатна адвокатска помощ на молителката по реда на чл.38 ал.1 ЗА, нито е релевирал възражение, че в представения по делото договор за правна защита и съдействие не е посочено при условията на коя от хипотезите по чл.38 ал.1 ЗА се осъществява оказаната безплатна адвокатска помощ, поради което това възражение, направено за първи път едва с частната жалба, от една страна е преклудирано, а от друга страна – неоснователно по развитите погоре съображения.

С оглед изложеното, частната жалба против атакуваното определение по чл.248 ал.3 ГПК се явява неоснователна и недоказана и следва да бъде отхвърлена, респ. обжалваното определение потвърдено като правилно и законосъобразно.

Мотивиран от горното, Великотърновски окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение №2304/01.11.2023г. , постановено по Гр.д.

№2609/2023г. по описа на Районен съд – Велико Търново.

На основание чл.274 ал.4 ГПК определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3