Решение № 1774 от 29.08.2024, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 1774 гр. Бургас, 29.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XL ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: КАЛИН СТ. КУНЧЕВ при участието на секретаря ЗИНАИДА Г. МОНЕВА като разгледа докладваното от КАЛИН СТ. КУНЧЕВ Гражданско дело № 20232120104680 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Искове по чл.79, ал.1, вр. с чл.86, ал.1, чл.232, ал.2 и чл.233 от ЗЗД, предявени от И. В. Ф. против В. С. П..

Ищецът твърди, че по силата на договор, сключен с ответницата на 01.07.2020г., й е отдал под наем недвижим имот: дворно място от 915 кв. м., УПИ............ в кв. по плана на с.Т, обл.Б, ведно с построената в него двуетажна масивна жилищна сграда, срещу запла-щане на наемна цена в размер на 330 лв. месечно. Твърди също така, че П. не е платила дължимите суми за месеците от август 2021г. до юли 2023г., общо 7 920 лв. Сочи и че с иско-вата молба прекратява договора поради неизпълнението на задълженията на наемателя по не-го. Иска от Съда да осъди ответницата да опразни имота и да му го предаде, както и да му за-плати горната сума, ведно със законната лихва и деловодните разноски.

Ответната страна първоначално е оспорила исковете, но впоследствие, в хода на съдебното производство, е поискала да се отхвърлят само тези – за наемната цена за месеците октомври и декември 2021г., поради заплащането й на другия съсобственик в имота – Д. Ф , майка на ищеца.

Последният, пък, чрез процесуалния си представител, е признал получаването на сумите.

Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

1

С писмен договор, сключен на 01.07.2020г., ищецът е отдал под наем на ответницата недвижим имот – дворно място с площ от 915 кв. м., УПИ ........ кв. по плана на с.Т, обл. Б, ведно с построената в него двуетажна масивна жилищна сграда, за срок от пет го-дини, срещу заплащане на наемна цена в размер на 330 лв. с гратисен период от шест месеца, през които наемателят за своя сметка да го преведе в състояние, годно за ползване.

Страните не спорят, че Ф. е изпълнил задължението си по сделката да предостави на П. процесния имот за ползването му по предназначение.

Следователно, за ответницата е възникнало валидно задължение да заплаща на ищеца уговорената наемна цена за срока на договора, на основание чл.232, ал.2 от ЗЗД, считано от 01. 01.2021г.

При нейна доказателствена тежест, тя е ангажирала доказателства, че е заплатила само две от дължимите за исковия период – от месец август 2021г. до месец юли 2023г., наемни внос-ки, а именно – за месеците октомври и декември 2021г., което обстоятелство се признава и от Ф..

При това положение, следва да се приеме, че предявеният иск е основателен за сумата от 7 260 лв. За разликата над нея до пълния предявен размер от 7 920 лв. претенцията следва да се отхвърли, като неоснователна.

Върху главницата се дължи законната лихва, считано от датата на подаването на исковата молба в съда – 02.08.2023г., до окончателното й изплащане.

Съгласно чл.17, ал.4, вр. с чл.4 от Договора, той може да бъде прекратен едностранно от наемодателя преди изтичането на уговорения срок, без предизвестие, при неплащане на един пореден месечен наем, а наемателят е длъжен да освободи незабавно имота, ако не се постиг-не друга уговорка.

Както беше казано, ответницата не е плащала дължимата наемна цена за исковия период с изключение на два месеца и за ищеца е възникнало правото да прекрати едностранно процес-ния договор за наем, съобразно цитираната по-горе клауза от него.

Това свое право той е реализирал с исковата молба, поради което следва да се приеме, че наемното правоотношение между страните е било прекратено надлежно от Ф., с получаването й от П. – на 16.10.2023г.

Съгласно чл.233 от ЗЗД, наемателят е длъжен да върне наетата вещ.

Следователно и вторият иск е основателен – налице е надлежно прекратено срочно наемно правоотношение, т. е. настъпил е падежът за изпълнение на задължението за предаване на наетата вещ на наемодателя, и тъй като наемателят, ответницата по делото, не го е изпълнила доброволно, то същата следва да бъде осъдена да върне на ищеца процесния недвижим имот.

Ответницата следва да бъде осъдена да заплати на ищеца сумите: 548.80 лв. – разноски по делото за държавна такси и 1 898.33 лв. – платено адвокатско възнаграждение, съразмерно с уважената част от исковете.

2

Водим от горното, Съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА В. С. П., ЕГН: **********, с.Т, обл.Б, ул....4” № , да върне на И. В. Ф., ЕГН:

**********, от гр.С, ул.........” № , вх., ет., ап., следния недвижим имот – дворно място от 915 кв. м., УПИ..... в кв. по плана на с.Т, обл.Б, ведно с построената в него двуетаж-на масивна жилищна сграда, адм. адрес: с.Т, обл.Б, ул.”” № , предоставен й по сключен между тях на 01.07.2020г. договор за наем, прекратен едностранно от наемодате-ля на 16.10.2023г., поради неизпълнение на задължението на наемателя за заплащане на уго-ворената наемна цена, и да м у заплати сумата от общо 7 260 лв., представляваща дължима наемна цена по същия договор за месеците август, септември и ноември 2021г., и за времето от месец януари 2022г. до месец юли 2023г. /вкл./ – по 330 лв. месечно, ведно със законната лихва, считано от 02.08.2023г. до окончателно плащане, както и сумата от общо 2 447.13 лв. – разноски по делото, като за разликата до пълния предявен размер от 7 920 лв. – наемната цена от по 330 лв. за месеците октомври и декември 2021г., ОТХВЪРЛЯ претенцията – като неоснователна.

Решението подлежи на обжалване пред ОС Бургас – в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________

3