Определение № 1946 от 12.07.2024, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1946 гр. Пловдив, 12.07.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Николинка Г. Цветкова

Членове:

Фаня Т. Рабчева Калчишкова

Радослав Хр. Г. като разгледа докладваното от Николинка Г. Цветкова Въззивно частно гражданско дело № 20245300501573 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 248, ал. 3 от ГПК във вр. с чл. 274 от ГПК.

Образувано е по частна жалба на адв. Д. Б. от ПАК – пълномощник на Л. Х. М., ЕГН ********** против определение № 5678 от 10.05.2024г., постановено по гр. д. № 10479 по описа за 2023г. на Пловдивски районен съд, XXIII гр. с., с което се оставя без уважение молба вх. № 36082/02.04.2024г. на адв. Д. Б. от АК Пловдив за изменение на постановеното решение № 1391/27.03.2024г. по гр. д. № 10479/2023г. по описа на ПРС, XXIII гр. с., в частта за разноските.

В частната жалба се твърди, че определението е неправилно по подробно изложени съображения.Моли се за отмяна на същото, вместо което да бъде постановено друго, с което да се определи възнаграждение за предоставена безплатна правна помощ в размер на 400 лв.

С писмения отговор на ответника частната жалба се оспорва като неоснователна и се моли да бъде оставена без уважение, а оспорваното определение като правилно да бъде потвърдено.

Съдът намира частната жалба за допустима, а разгледана по същество за основателна, по следните съображения:

По предявените обективно съединени искове с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. първо от ЗЗД, районният съд е постановил решение № 1391/27.03.2024г., с което осъжда „Изи Асет Мениджмънт“ ЕАД, ЕИК 131576434 да заплати на Л. Х. М., ЕГН **********, сумата от 158, 90 лева, представляваща недължимо заплатена по клауза за договорна лихва по договор за паричен заем № 3275894/18.07.2018г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на исковата молба в съда – 17.07.2023г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 770, 22 лева, представляваща недължимо заплатена по клауза за неустойка по договор за паричен заем № 3275894/18.07.2018г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на исковата молба в съда – 17.07.2023г. до окончателното й изплащане. Осъжда на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК „Изи Асет Мениджмънт“ ЕАД, ЕИК 131576434 да заплати на Л. Х. М., ЕГН **********, сумата в размер на 94 лева, представляваща разноски в първоинстанционното производство за заплатена ДТ. Осъжда „Изи Асет Мениджмънт“ ЕАД, ЕИК 131576434 да заплати на адв.

Д. Б. от АК Пловдив, в качеството му на пълномощник на ищеца Л. Х. М., ЕГН **********, 1 сумата в размер на 300 лева, представляваща адвокатско възнаграждение.

С обжалваното определение районният съд е оставил без уважение молбата по чл. 248 от ГПК, като се е позовал на решение на СЕС от 25.01.2024г. по дело С-438/22 и е приел, че не е обвързан от установения минимум на адвокатското възнаграждение, предвиден в НМРАВ, като може да присъди възнаграждение по реда на чл. 38 ЗАдв и под минималния размер.

Видно от приложения в първоинстанцонното производство рамков договор за правна защита и съдействие и пълномощно, на ищеца е била предоставена безплатна правна помощ от адв. Д. Б. от АК Пловдив, на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА. Пълномощника е изготвил исковата молба и е осъществил процесуално представителство на ищеца в проведеното открито съдебно заседание пред районния съд.В същото не са събирани доказателства.

Допуснато е изменение на исковете по реда на чл. 214, ал. 1 от ГПК по искане на пълномощника на ищеца, съгласно което размера на иска за връщане на недължимо платена договорна лихва е увеличен от 30 лева на сумата от 159, 90 лева, а искът за връщане на недължимо платена неустойка се счита предявен вместо за 30 лева за сумата от 770, 22 лева.

Съгласно чл. 78, ал. 1 от ГПК ищецът има право да иска заплащане на направените от него разноски съразмерно с уважената част от иска.При предоставена безплатна правна помощ в случаите по чл. 38, ал. 1 от ЗА, ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът има право на адвокатско възнаграждение.

Безспорно е, че цитираното от районния съд решение на СЕС има задължителен характер и следва да бъде съобразено, поради което при определяне на възнаграждението за предоставената безплатна правна помощ съдът не е обвързан от минималния размер, предвиден в Наредбата, а същият има само ориентировъчен характер. В случая обаче настоящият състав намира, че възнаграждение в размер на 400 лева, е адекватно на осъществената правна помощ. Предмет на делото са два обективно съединени иска, между които не е налице връзка на обусловеност. Макар основанията за възникване на отделните вземания да са предвидени в един договор, фактическите състави от които произтичат претенциите не са идентични, респ. защитата по тях не е идентична.Осъществено е представителство и в съдебно заседание, поради което доводите за ниска фактическа и правна сложност, обуславящи занижен размер на възнаграждението, не се споделят от този състав на съда.

По изложените съображения обжалваното определение следва да бъде отменено като неправилно и вместо него да бъде постановено ново, с което на адвокат Д. Б. – предоставил безплатна правна помощ на ищеца в първоинстанционното производство по два обективно съединени иска, да бъде присъдено допълнително адвокатско възнаграждение в размер на 100 лева.

Водим от горното и на основание чл. 248 от ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 5678 от 10.05.2024г., постановено по гр. д. № 10479 по описа за 2023г. на Пловдивски районен съд, XХIII гр. с., вместо което ИЗМЕНЯ решение № 1391/27.03.2024г., постановено по гр. д. № 10479 по описа за 2023г. на Пловдивски районен съд, в частта относно размера на присъденото адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА, като

ОСЪЖДА „Изи Асет Мениджмънт“ ЕАД, ЕИК 131576343, на основание чл. 38, ал. 2 във вр. с ал. 1, т. 2 от ЗАдв., да заплати на адвокат Д. Б., с адрес: гр. ***, допълнително сумата от 100 лева – адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ на ищеца в 2 първоинстанционното производство.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3