Решение № 21506 от 25.11.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 21506 гр. София, 25.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 50 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА при участието на секретаря ЛИЛЯНА ЛЮБ. АНДОНОВА като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА Гражданско дело № 20251110140947 по описа за 2025 година

Предявени по реда чл. 422, ал.1 ГПК са установителни искове с правно основание чл. 6 от ЗПФУР, вр. чл. 9 от ЗПК, във вр. чл. 79, и чл. 86, ал.1 от ЗЗД.

Претендира се да бъде признато за установено, че ответникът Б. А. Р. дължи на ищцовото „К.“ ООД сумата 618,33 лева - главница по Договор за кредит № **********/12.04.2024 г., ведно със законна лихва от 04.02.2025 г. до изплащане на вземането, сумата 67,18 лева - договорна лихва за периода от 12.04.2024 г. до 12.01.2025 г., сумата 5,12 лева - мораторна лихва за периода от 13.01.2025 г. до 03.02.2025 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, ведно с Разпореждане №145563/18.09.2025 г. по чл. 247 от ГПК, по ч. гр. дело №7117/2025 г. по описа на СРС.

Ответникът признава исковете и настоява да се намали адв. възнаграждение на ищеца до справедлив размер.

Съдът, като обсъди въведените в процеса факти с оглед на събраните по делото доказателства и поддържани доводи, преценени при условията на чл. 235, ал. 2 ГПК, по свое убеждение намира за установено от фактическа и правна страна следното:

На основание чл. 146, ал. 1,т. 3 и т. 4 от ГПК, приети са за безспорни и ненуждаещи се от доказване всички правнорелевантни факти за възникване на предявеното право на парично вземане на ищеца. При това положение и след преценка на съда по чл. 7, ал. 3 от ГПК искове се явяват основателни.

Съобразно правилото на чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответникът трябва да заплати сторените от ищеца съдебни разноски за платени държавни такси и възнаграждение на адвокат. Съобразно разясненията, дадени с Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, в настоящото производство подлежи на реализация и отговорността за разноски в рамките на заповедното производство.

Ответникът настоява да бъде намалена разноската за правна помощ на ищеца, който претендира по 400 лв. за исково и заповедно производство. От ч. гр. дело №7117/2025 г. по описа на СРС се установява, че по заявление на ищцовото 1 дружество е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК за сумите, предмет на настоящото исково производство, срещу чиято дължимост в срока по чл. 414 от ГПК длъжникът и ответник е възразил, че изцяло не дължи изпълнение, с оглед на което предявени установителните искове по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК. В срока по чл. 414а от ГПК ответникът не е платил сумите по заповедта, а е заявил възражение по чл. 414 от ГПК за тяхната недължимост, което се оказва неоснователно. Ответникът е предупреден за евентуалните неблагоприятните правни последици, съгласно указанията на съда, обективирани в заповедта за изпълнение, че при неоснователно възражение може да понесе разноски в по-висок размер от посочения в заповедта. За преценка справедливия размер на възнаграждението на адвоката, съдът следва да съобрази даденото тълкуване в решението на СЕС от 25.01.2024 г. по дело № С-438/22/, което е задължително за съдилищата на основание чл.

633 от ГПК. При определяне на справедливия размер на адвокатското възнаграждение съдът не е обвързан от размерите на адвокатските възнаграждения, определени в Наредба № 1/2004 г. на ВАС и тези размери могат да служат единствено за ориентир при определяне на отговорността за разноски.

Следва да съобрази фактическа и правна сложност на спора, специфика на производството, обем и сложност на извършените процесуални действия. Съдът, предвид защитавания материален интерес, фактическата и правна сложност на спора, очакваните процесуални действия, които е било необходимо да бъдат извършени от адвоката, без явяване в открито съдебно заседание, приема, че платеното е необходима и разумна разноска. Ето защо ответникът трябва да заплати на ищеца сумата общо 851,50 лв. за съдебни разноски.

Мотивиран от изложеното, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Б. А. Р., с ЕГН:**********, дължи на „К.“ ООД, с ЕИК:***********, на основание чл. 6 от ЗПФУР, вр. чл. 9 от ЗПК, във вр. чл. 79, и чл. 86, ал.1 от ЗЗД, сумата 618,33 лева - главница по Договор за кредит № **********/12.04.2024 г., ведно със законна лихва от 04.02.2025 г. до изплащане на вземането, сумата 67,18 лева - договорна лихва за периода от 12.04.2024 г. до 12.01.2025 г., сумата 5,12 лева - мораторна лихва за периода от 13.01.2025 г. до 03.02.2025 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, ведно с Разпореждане №145563/18.09.2025 г. по чл. 247 от ГПК, по ч. гр. дело №7117/2025 г. по описа на СРС.

ОСЪЖДА Б. А. Р., с ЕГН:**********, да заплати на „К.“ ООД, с ЕИК:***********, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата 851,50 лева – съдебни разноски по ч. гр. дело №7117/2025 г. и гр. дело №40947/2025 г., и двете по описа на СРС.

Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Препис от настоящото Решение да се връчи на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 2