Решение № 577 от 22.03.2021, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 577 гр. Варна , 22.03.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ в публично заседание на петнадесети март, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Красимир Т. Василев

Светла В. Пенева

Невин Р. Шакирова при участието на секретаря Цветелина Н. Цветанова като разгледа докладваното от Невин Р. Шакирова Въззивно гражданско дело № 20213100500337 по описа за 2021 година

Производството е по реда на Глава ХХ от ГПК.

Образувано е по повод въззивна жалба на „Електроразпределение Север“ АД, ЕИК 104518621 срещу Решение № 261493 от 02.12.2020г. по гр.д. № 6438/2020г. по описа на ВРС, IX-ти състав, с което на основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК вр. чл. 79, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД са отхвърлени предявените от въззивника срещу „Йоник 2017“ ЕООД, ЕИК 205297422 искове за приемане за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от 1186.10 лева, представляваща стойност на начислена и незаплатена ел. енергия за периода от 10.07.2019г. до 07.10.2019г. за обект, находящ се в *** с об. № 0105301149 и кл. № 1100355741, начислена по фактура № 0106010148/11.10.2019г. с падеж 21.10.2019г. ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 03.02.2020г. до окончателното плащане на задължението, както и сумата от 32.29 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за периода от 22.10.2019г. до 27.01.2020г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 569/05.02.2020г. по ч.гр.д. № 1375 по описа за 2020г. на ВРС, 40-ти състав.

Въззивната жалба съдържа оплаквания за неправилност и необоснованост на решението, като постановено в разрез с доказателствата по делото. Същите са обосновани с твърдения, че в конкретния случай заявеното вземане се дължи на основание чл. 50, ал. 2 и ал. 3 от ПИКЕЕ – при проверка в обекта на потребление е констатирано неправомерно свързване към електроразпределителната мрежа без участие на електромер. Установено е от 1 заключението на СТЕ, че е осъществено неправомерно вмешателство, осъществено чрез свързване директно към разпределителната мрежа, като електромерът не е участвал в схемата на свързване с неправомерно монтирания проводник. Съгласно отразеното в КП от 07.10.2019г. „Стикери: 1 бр., № 11002 – М18“, СТИ е преминало през метрологична проверка през 2018г. Формирайки обратни изводи, ВРС е постановил неправилен съдебен акт. Съгласно специалната уредба в чл. 50 от ПИКЕЕ вр. чл. 83, ал. 1 от ЗЕ предоставяща възможност електроразпределителното дружество да определи размера на консумираната ел. енергия по одобрена от КЕВР методика, не вменява задължение на дружеството при извършване на корекция, да издирва действителния период на неотчитане на СТИ.

Безспорно между страните съществува валидно договорно правоотношение по договор за достъп и пренос на ел. енергия, както и имотът, в който е монтиран процесният електромер, е присъединен към електроразпределителната мрежа. Дружеството ищец е изправно по поетото договорно задължение, а ответника неизправен по задължението да заплаща цената на използваната ел. енергия. Корекцията е осъществена при наличие на законова възможност за коригиране на сметките на потребителите, като е спазен редът по констатиране на неизмерване, неправилно и/или неточно отчитане. Дори и да се приеме, че чл. 50 от ПИКЕЕ е неприложим, то сумата се дължи на общо основание. Отправил искане в тази връзка за постановяване на решение, с което обжалваното такова се отмени и вместо него се постанови друго, с което предявените искове бъдат уважени с извод за основателност.

В отговор на жалбата, „Йоник 2017“ ЕООД оспорва доводите в нея. Излага други: липса на качество на потребител на ел. енергия съгласно дефиницията н чл. 4, ал. 1 и чл. 6, ал. 2 от ОУДПЕЕ на „Енерго-Про Продажби“ АД от 2007г. Не е установено по делото, че ответникът е собственик на имота, присъединен на ниво ниско напрежение към ЕРМ или друго лице – ползвател на имота, ако собственикът на обекта е изразил съгласие в нотариална форма ползвателят на имота да бъде клиент на ел. енергия, нито пък, че е подал заявление за присъединяване, което да е одобрено. Отделно, установено е по делото, че процесното СТИ е произведено през 2007г., когато е минало задължителна проверка за годност в БИМ, като срокът на метрологична годност от 4 години е изтекъл през 2011г.

Заключението на СТЕ не е оспорено от страните, нито е опровергано с други доказателства по делото. С оглед оспорването от друга страна, че подписът за свидетел в КП е изпълнен от Д.Р.Р. и липсата на ангажирани доказателства, оборващи оспорването, следва да се приеме, че проверката е извършена в нарушение на чл. 49, ал. 3 от ПИКЕЕ. Моли поради изложеното решението да се потвърди.

В хода на проведеното по делото съдебно заседание, страните поддържат заявената по спора позиция, като всяка претендира присъждане на разноски.

При проверка валидността на обжалваното решение, съобразно нормата на чл.

269, пр. I от ГПК, съдът не открива пороци, водещи до неговата нищожност или недопустимост.

2

Производството пред ВРС е образувано по повод предявени от

„Електроразпределение Север“ АД, гр. Варна срещу „Йоник 2017“ ЕООД установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК вр. чл. 79, ал. 1 и чл. 86, ал.

1 от ЗЗД за приемане за установено в отношенията между страните, че ищецът има парично вземане от ответника, произтичащо от договор за достъп и пренос на електрическа енергия, по който ищецът в качеството му на оператор на мрежата е изпълнил задълженията си да пренася и снабдява с ел. енергия, а ответникът, в качеството му на потребител в обект на потребление, находящ се в *** с кл. № 1100355741 и аб. № 0105301149, поел задължение да заплаща стойността на потребената електрическа енергия в сроковете и по начин, определени в Общите условия към договора, в следните размери: за сумата от 1186.10 лева, представляваща неплатена главница по фактура № 0106010148/11.10.2019г. и начислена под формата на корекция на сметка за консумирана ел. енергия за гореописания обект на потребление за периода от 10.07.2019г. до 07.10.2019г., ведно със законната лихва върху всяка главница, считано от датата на предявяване на исковата молба в съда – 03.02.2020г. до окончателното плащане на задължението, както и за сумата от 32.29 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за периода от 22.10.2019г. до 27.01.2020г.

Фактическите твърдения, на които се основават исковете са в следния смисъл: страните са обвързани от сключен договор за пренос и достъп на електрическа енергия, по който дружеството ищец е изправно по основното задължение да пренася и снабдява с ел. енергия обекта на ответника. Исковата сума е цена на коригирано количество ел. енергия, начислена на основание чл. 50 от ПИКЕЕ/2019г. за посочения период, вследствие констатирано при контролна проверка на 07.10.2019г. неправомерно присъединяване към ЕРМ, осъществено чрез меден проводник тип ПВ 1х16мм. Констатацията е обективирана в КП, съставен от служители на „Електроразпределение Север“ АД и подписан от един свидетел, като е подаден и сигнал до МВР. Поради невъзможността неотчетената част от потребената ел. енергия да бъде точно измерена е приложена корекционна процедура за определяне размера на доставените количества енергия за предхождащите проверката 90 дни, като е приложена методиката на чл. 50, ал. 2 и ал. 3 от ПИКЕЕ. Предвид неизпълнение на поетото от ответника задължение за плащане на начислената цена, по инициатива на ищеца е образувано заповедно производство по образуваното ч.гр.д. № 1375/2020г. по описа на ВРС, по което в полза на ищеца е издадена Заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК. Срещу така издадената в негова полза заповед за изпълнение, длъжникът депозирал възражение в срок, поради което за него е налице правен интерес от провеждане на избраната форма на искова защита. Отправил искане за постановяване на положително решение по предявените искове.

В отговор, ответникът оспорил предявените исковете по основание. Оспорил пасивната си материалнопрвана легитимация по иска с доводи, че няма качеството потребител на ел. енергия в сочения обект – не е собственик, нито ползвател на същия, както и качеството на страна по договора за пренос и достъп с „Електроразпределение 3

Север“ АД. Навел възражения за незаконосъобразност на процедурата по констатиране на неправомерното присъединяване, в т.ч. че проверката в обекта е извършена от служители на дружеството ищец; че КП е подписан именно от свидетеля Д.Р.Р. и констатациите в протокола въобще. Отправил искане в тази връзка за постановяване на решение, с което предявените искове да се отхвърлят като неоснователни.

СЪДЪТ, след преценка на становищата на страните, събраните по делото доказателства, по вътрешно убеждение и въз основа на приложимия закон, приема за установено следното от фактическа страна:

В полза на „Енерго-Про Продажби“ АД е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 569 от 05.02.2020г. по ч.гр.д. № 1375/2020г. по описа на ВРС за парично задължение, представляващо цена на доставена електрическа енергия и мораторна лихва – предмет на предявените искове в рамките на настоящето исково производство. Заповедта е връчена надлежно на длъжника, а установителният иск предявен в хипотеза на чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК в срока по чл. 415, ал. 4 от ГПК.

Съгласно Справка за потреблението от 15.05.2020г., като клиент в информационния масив на „Електроразпределение Север“ АД за обект ***, Кафе-бар, с аб. № 0105301149 и кл. № 1100355741 е вписан „Йоник 2017“ ЕООД, с. Тополи. В справката е отчетена активна енергия и технологичен разход в описаните количества за периода 29.09.2018г. – 15.10.2019г.

От съдържанието на Констативен протокол № 1105926/07.10.2019г. се установява, че при проверка на измервателните системи и свързващите ги инсталации на клиента „Йоник 2017“ ЕООД и за описания обект, в присъствие на свидетеля Д.Р.Р. е установено неправомерно присъединяване към ЕРМ, осъществено чрез меден проводник тип ПВ 1х16 мм. Присъединяването е извършено в ГРТ, като единия край на проводника е монтиран към трета фаза на шинната система, преди СТИ. От таблото е съединено заедно с едно от изходящите жила на кабела на абоната, като е прекъснато към СТИ. Неправомерно присъединеният проводник е демонтиран от проверяващите служители, като е възстановена правилната схема на свързване. В протокола е отразено, че отказът на клиента, респ. негов представител да присъства на проверка е удостоверен с подписа на присъствал при съставяне на КП свидетел.

Въз основа на последния е съставена Справка за корекция на електрическа енергия от 10.10.2019г. в размер на 5940 к Wh за периода 10.07.2019г. – 07.10.2019г. на основание чл.

50, ал. 2 и ал. 3 от ПИКЕЕ, общо за 90 дни. Въз основа на справката е издадена фактура за исковата сума.

От заключението на приетата пред ВРС СТЕ и обясненията на експерта, се установява, че към датата на извършване на контролната проверка, процесният електромер с фабр. № 114080740721659, произведен през 2007г. е бил извън срок на метрологична годност, изтекла в края на 2011г. Констатираното при проверката неправомерно свързване 4 към ЕРМ без участие на електромер, сочи, че електромерът не е измервал цялата потребена ел. енергия, в т.ч. и за периода на корекцията. Налице е неотчитане от измервателната система на СТИ на цялата преминала по захранващия неправомерно свързан от ел. мрежата кабел към електроконсуматорите на абоната електроенергия вследствие на установеното присъединяване към електропреносната мрежа.

СЪДЪТ, въз основа на така установеното от фактическа страна, прави следните правни изводи:

Искът за съществуване на вземане е допустим, като предявен при наличие на абсолютните процесуални предпоставки на чл. 422, ал. 1 от ГПК /т. 10а от ТР № 4 от 18.06.2014г. по тълк.д. № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС/.

Разпределението на доказателствената тежест в процеса изисква при предявен положителен установителен иск ищецът да докаже възникването на спорното вземане, а ответникът следва да докаже фактите, които изключват, унищожават или погасяват това вземане.