Решение № 203 от 18.08.2025, Районен съд - Козлодуй

РЕШЕНИЕ

№ 203 гр. Козлодуй, 18.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КОЗЛОДУЙ, IV-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Николинка Л. Крумова при участието на секретаря Капка К. Качева като разгледа докладваното от Николинка Л. Крумова Гражданско дело № 20251440100424 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по предявен от Д. Й. М., ЕГН:********** от гр.Козлодуй, ......, чрез процесуалния си представител адв.М. С. от АК – Враца против „ Електрохолд продажби „ АД, с ЕИК:175133827, със седалище и адрес на управление гр.София, ул.“ Цариградско шосе „ №159, представлявано от Видьо Иванов Терзиев, Даниела Колева Димитрова и М. Асенов Христов – членове на УС е предявен иск с правно основание чл.124 от ГПК за признаване за установено спрямо ответника, че Д. Й. М. не дължи на „ Електрохолд продажби „ АД, с ЕИК:175133827, със седалище и адрес на управление гр.София сума в размер на 3000.00 лева / три хиляди лева и нула стотинки /, включващи главница и обезщетение за забава за доставена електрическа енергия за периода от 01.01.2020г. до 31.12.2010г. за имот в гр.Козлодуй, обл.Враца, ....., клиентски №300242645098, поради изтекла погасителна давност на вземанията.

Претендират се и направените по делото разноски.

В подкрепа на иска са представени заверени копия от следните писмени доказателства:удостоверение за промени по постоянен адрес; справка от АВ и декларация.

В исковата молба се сочи, че ищецът е титуляр на партида за недвижим имот в гр.Козлодуй, обл.Враца, ....., както и, че клиентският номер под който е заведен имота в ответното дружество е 300242645098.Сочи се, че този факт бил странен, тъй като ищецът живее в процесния имот от 2011г. и никога не бил подавал искане за откриване на партида на свое име, тъй като не бил 1 собственик на имота.

Твърди се, че според ответното дружество ищецът имал качеството на битов потребител по смисъла на §1, т.2а, от ДР на ЗЕ, съгласно която „ битов клиент ” е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени нужди.Сочи се, че по силата на чл.97, ал.1, т.4 от ЗЕ, тези потребители ползвали електроенергия за ползваните от тях имоти, присъединени към електроразпределителната мрежа за ниско напрежение.

Отразено е, че електроснабдяването в имота, ползван от ищеца е било прекъснато преди повече от 15 години, поради наличие на неплатени задължения към ответното дружество.Сочи се, че ищецът е посетил офис на ответното дружество в гр.Козлодуй, за да поиска да бъде възстановено захранването в имота.След направена проверка се сочи, че на ищеца е било съобщено, че има неплатени задължения за периода от 01.01.2000г. до 31.12.2010г. в размер на 3000.00 лева, както и че ищецът е бил уведомен от служители, че докато не плати задълженията си, нямало да бъде възстановено захранването в имота.Посочено е, че в последствие ищецът се е свързал с националния телефон за връзка с клиенти на дружеството, откъдето са потвърдили размера на задължението, както и че захранването нямало да бъде възстановено до пълното заплащане на сумата.

Отразено е, че задължението за главница за неплатени суми по фактури за ползвана и неплатена електроенергия представлявало периодично плащане, което възниквало ежемесечно, поради което се погасявало с изтичането на кратката погасителна давност съгласно чл.111, б.“в“ от ЗЗД.Счита се, че всички вземания на дружеството за периода от 01.01.2000г. до 31.12.2010г. в общ размер на 3000.00 лева, включващи главница и обезщетение за забава били погасени по давност.Сочи се, че ответното дружество не е предприемало действия по принудително изпълнение за това задължение.

Поради това се счита, че към момента на подаване на исковата молба вземането е погасено по давност, както и, че с погасяване на главницата на задължението се погасявали и акцесорните задължения за лихви по силата на чл.119 от ЗЗД.

Счита се още, че ищецът имал правен интерес от предявяване на иска за признаване недължимостта на посочените суми, тъй като имотът му е с прекъснато електрозахранване поради неплатени задължения.

Посочва се още, че съгласно ОУ на ответното дружество, заплащането на всички задължения е условие да бъде възстановено електроснабдяването в имота.От значение за правния интерес на ищеца е и това, че същият не можел да ползва електрическа енергия в имота си поради съществуващите и неизчистени в регистрите на дружеството погасени по давност задължения.Сочи се още, че съгласно ОУ на ответното дружество, заплащането на всички задължения било условие да бъде възстановено 2 електроснабдяването в имота.Отразено е още, че доколкото прекъсването на електроснабдяването е било осъществено от служители на „ Електроразпределителни мрежи запад „ ЕАД, то последното било компетентно да посочи конкретната дата, на която е било преустановено електроснабдяването.

В срока за отговор по чл.131 от ГПК от ответника е постъпил писмен такъв.

В същия на първо място е отразено, че ищецът имал задължения за главница в общ размер на 1252.16 лева, за които ответното дружество не разполагало с изпълнително основание и не спорело, че същите били погасени по давност.Прави се изявление, че по отношение на горепосочената сума ответното дружество признава иска.В таблица са отразени фактурите – 12 броя, задълженията по които сформират посочената сума, като първата фактура е с падеж 31.03.2002г., а последната – 30.10.2012г..

Твърди се, че ищецът имал и други задължения от 2016г., 2017г. и 2018г., за които ответното дружество се е снабдило с изпълнителен лист, както и че били заведени изпълнителни производства, поради което давността за тези задължения била прекъсвана и започвала да тече наново, поради което те не били погасени по давност.Сочи се, че по тях главниците били на обща стойност 2335.57 лева, както и че са били предмет на съдебно производство – иск по чл.439 от ГПК по ГД №1575/2022г. по описа на РС – Козлодуй.

Прави се искане да бъде отделено като безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството наличието на облигационна връзка между страните.

Отразено е, че към момента неплатените просрочени задължения по клиентски №300242645098 за периода от 01.01.2000г. до 12.11.2012г. са в размер на 1252.16 лева – главница и 1742.54 лева – лихва за забава, по отношение на които суми се прави признание на иска.Счита се, че поради това обстоятелство, ответното дружество не дължи разноски.Уточнява се, че електрозахранването в имота било прекъснато поради наличие на други задължения, в т.ч. и задължения от установено нерегламентирано присъединяване към елепреносната мрежа.

С отговора са представени следните писмени доказателства – копия от заявления №1202398034/18.11.2016г. и №1202541909/07.04.2017г.; Решение №16/21.01.2025г. на ОС – Враца; справка за задължения от 01.01.2000г. до 12.11.2012г.; копия на фактури – 4 броя и Опраделение №474/07.11.2019г., постановено по ЧГД №3063/2019г. на ВКС, 4-то г.о..

От предоставената справка от „ ЕРМ Запад „ ЕАД се установява, че в обект с абонатен №7704317285, находящ се в гр.Козлодуй, ул.“ Обходен път „ №15, с титуляр по договора ищецът М., са били извършени седем броя проверки от служители на отдел „ Нетехнически загуби „ към „ Електроразпределителни мрежи Запад „ ЕАД, при които е било преустановено електрозахранването на основание чл.122 от ЗЕ.Уточнено е, че 3 електрозахранването в имота е било преустановено на 29.01.2019г. поради неплатени в срок задължения и е било възстановено на 21.05.2025г. след отстраняване на причините за прекъсването и след компенсиране на разходите за прекъсване и възобновяване на снабдяването.Посочено е, че при преустановяване и възстановяване на снабдяването на обекта за неплатени в срок задължения, служителите на дружеството не са съставяли констативни протоколи.

С протоколно определение от дата 16.07.2025г. съдът на основание чл.214 от ГПК е допуснал изменение на предявения иск с правно основание чл.124 от ГПК, като е посочил, че същият следва да се счита за предявен за признаване за установено спрямо ответното дружество, че Д. Й. М. не дължи на „ Електрохолд продажби „ АД, с ЕИК:175133827, със седалище и адрес на управление гр.София сума в размер на 2994.70 лева / две хиляди деветстотин деветдесет и четири лева и седемдесет стотинки /, включващи главница в размер на 1252.16 лева и обезщетение за забава в размер на 1742.54 лева за доставена електрическа енергия за периода от 01.01.2000г. до 31.12.2010г. за имот в гр.Козлодуй, обл.Враца, ....., клиентски №300242645098, поради изтекла погасителна давност на вземанията.

Съдът, като анализира и прецени доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:

Между ответното дружество и ищецът Д. Й. М. е сключен договор за използване на електроразпределителната мрежа при общи условия, за обект – гр.Козлодуй, обл.Враца, ....., клиентски №300242645098 .

От представените по делото доказателства и от отговора на исковата молба се установява, че на ищеца за ползвана ел.енергия на горепосочения адрес в гр.Козлодуй са били издадени 12 броя фактури - първата фактура с падеж 31.03.2002г., а последната – 30.10.2012г., за задължение общо по всички фактури в общ размер на 1252.16 лева главница за доставена и ползвана електрическа енергия.Върху главниците по горепосочените фактури била начислявана и законна лихва за забава, която за периода от 01.01.2000г. до 12.11.2012г. била в размер на 1742.54 лева.Горепосочените суми не били заплатени на ответното дружество от страна на ищеца в качеството му на потребител на ел.енергия.

Безспорно се установява и обстоятелството с оглед направеното признание в отговора на исковата молба, че ответното дружество не е предприемало принудителни действия за събиране на дължимата сума по горепосочената фактура.

Установява се още и че електрозахранването в имота е било преустановено на 29.01.2019г. поради неплатени в срок задължения и е било възстановено на 21.05.2025г. след отстраняване на причините за прекъсването и след компенсиране на разходите за прекъсване и възобновяване на снабдяването.

4

На основание така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

Съдът е сезиран с отрицателен установителен иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК – за установяване недължимост от страна на ищеца на сумата от 2994.70 лева / две хиляди деветстотин деветдесет и четири лева и седемдесет стотинки /, включващи главница в размер на 1252.16 лева и обезщетение за забава в размер на 1742.54 лева за доставена електрическа енергия за периода от 01.01.2000г. до 31.12.2010г. за имот в гр.Козлодуй, обл.Враца, ....., клиентски №300242645098, поради изтекла погасителна давност на вземанията.С този иск ищецът отрича претендираното от ответника право да получи горепосочената сума, поради което в тежест на ответното дружество е да установи при условията на пълно доказване съществуването на това право.

Съдът намира, че предявеният иск е допустим, тъй като е предявен от правен субект с правен интерес.Установителен иск по чл.124 от ГПК може да предяви всяко лице, което има интерес да установи съществуването или несъществуването на едно правоотношение спрямо конкретно лице.

С изтичането на погасителната давност – период от време, определен от закона, през който кредиторът – носител на субективното право бездейства, не се погасява самото субективно право, а се погасява правото на кредитора да иска защита на нарушеното си субективно материално право.Давността на се прилага служебно, а следва да е налице позоваване на нея от страна на длъжника, като това може да се извърши както чрез възражение по предявен от кредитора иск, така и чрез отрицателен установителен иск, тъй като длъжникът не е длъжен да чака кредитора да предяви вземанията си срещу него за да упражни правото си на защита.

При отрицателен установителен иск по чл.124, ал.1 от ГПК, основан единствено на възражение за изтичане на погасителна давност на вземането, предмет на иска е съществуването или несъществуването на изпълняемо по съдебен ред право / притезание / на кредитора, а не съществуването на материалното право.Целта на иска е да се пресече именно принудителното удовлетворяване на кредитора, след като възможността за това е изчерпана.При уважаване на иска се формира сила на пресъдено нещо по въпроса относно дължимостта на вземането, поради което кредиторът не може повече да претендира това вземане по съдебен ред в исково или заповедно производство.Именно от тази забрана се извежда интересът на ищеца от предявяване на иска, като законът не разграничава вземанията установени по съдебен ред и тези, които не са установени по този ред.