Решение № 814 от 05.02.2026, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 814 гр. София, 05.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Станимира И.а

Членове:

Райна Мартинова

Виктория Р. Митева при участието на секретаря Йорданка В. Петрова като разгледа докладваното от Станимира И.а Въззивно гражданско дело № 20251100501180 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 351 вр. с чл. 346 и чл. 348 вр. с чл. 258 исл. ГПК

С Решение № 20130959/18.10.2024г. по гр.д. № 43899 по описа за 2018г. на Софийски районен съд, 71-ви състав :

1. е извършена съдебна делба, като на основание на чл. 349, ал.2 от ГПК е поставен в дял на Ж. И. М., ЕГН ********** недвижим имот с идентификатор *** по КККР,одобрени със заповед №

РД-18-108/13.12.2016г. на изп.директор на АГКК, намиращ се в сграда № 2, разположена в поземлен имот с идентификатор ***. представляващ апартамент № 23 в гр. София, ул. „********, ******** с площ от 76,16 кв.м. , заедно със зимнично помещение и 0,980% ид.ч. от общите части на сградата, при съседи: на същия етаж имоти с идентификатори ***; ***; под обекта имоти с идентификатори: ***; над обекта : имоти с идентификатори *** при условие, че Ж. И. М., ЕГН

********** заплати на В. А. Г. – М.а, ЕГН ********** и А. Х. М., ЕГН ********** , правоприемници на починалия в хода на процеса съделител Х. И. М., ЕГН ********** в 6-месечен срок от влизане в сила на решението сумата от 116 166,67лв. ведно със законната лихва върху тази сума;

2. Ж. И. М., ЕГН ********** е осъден да заплати на В. А. Г. – М.а, ЕГН 1

********** и А. Х. М., ЕГН ********** на основание на чл. 31, ал.2 от ЗС сумата от 10 330,51лв., ведно със законната лихва от 22.06.2022г., до изплащането й, представляващи обезщетение за лишаване от ползването за периода от 15.11.2018г. до 22.06.2022г. на съсобствения недвижим имот ,представляващ апартамент № 23 в гр. София, ул. „********, ********, заедно със зимнично помещение и 0,980% и.ч. от общите части на сградата; на основание на чл. 78, ал. 3 от ГПК съдебни разноски от 800лв.;

3. като неоснователна са отхвърлени претенциите на Ж. И. М., ЕГН ********** срещу В. А. Г. – М.а, ЕГН ********** и А. Х. М., ЕГН ********** като правоприемници на починалия в хода на процеса съделител Х. И. М. за заплащане на основание на чл. 12, ал.2 от ЗН на сумата от 30 600лв. , представляващи увеличение на наследството на К.Ж. И.а, спестявайки разходи за заплатен през периода от 31.05.2001г. до 31.12.2013г. наем на недвижим имот; на основание на чл. 86 от ЗЗД на сумата от 1227лв. представляващи обезщетение за забава на плащането на главницата за периода от 04.07.2019г. до 16.06.2022г.; като Ж. И. М., ЕГН ********** е осъден да заплати на СРС сумата от 6505,33лв. държавна такса по иска за делба и 1637,22лв. представляваща държавна такса по претнециите по сметки; В. А. Г. – М.а, ЕГН ********** и А. Х. М., ЕГН ********** са осъдени за заплатят по сметка на СРС

4646,67лв. представляващи държавна такса за производството по иска за делба.

Срещу така постановено решение е депозирана въззивна жалба вх. № 25023443/06.11.2024г. по регистъра на СРС от Ж. И. М., ЕГН **********в частта, в която са отхвърлени претенциите му по чл. 12, ал.2 от ЗН и чл. 86 от ЗЗД, както и в частта, в която е уважена претенцията по сметки по чл. 31, ал.2 от ЗС на насрещните страни. Посочил е, че решението в тези му части е неправилно, постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон.

Установено било по делото , че приживе на К. И.а въззивникът погасявал нейни парични задължения. Свидетелят К. посочил, че след като Х. и съпругата му след 1995г. излезли на свободен наем , Ж. бил плащал през годините наема. Оценителната експертиза установила увеличение на стойност на делбения имот. При закупуване на имота цената му била 11 288лв., а към 11.09.2024г. – 278 000лв.

Не било установено наследодателят К. И.а е била брокер на недвижими имоти. В. М.а първоначално била разпитана като свидетел по делото, тогава все още не било открито наследството на съпруга й Х. М., на чието място в последствие била конституирана. Показанията й не следвало да се кредитират, защото била заинтересован свидетел. Събраните доказателства сочели, че наследодателят им бил в тежко здравословно състояние, то не позволявало осъществяване на активна дейност като брокер, СРС без аргументация отхвърлил тези факти. В завещанието се сочело, е синът й Ж. плаща наема от 250лв. на Х. И. М..

Пенсията на К.Ж. била 147лв., в последствие увеличена до 323 лв. така видно 2 било подпомагането от Ж. , което било както в полагането на грижи, така и в заплащане на разходи на К.Ж.. Решението било неправилно и по претенцията по чл. 31, ал. 2 от ЗС Въззивникът не се бил противопоставял срещу съвместно ползване на имота заедно с брат си Х. М., не му отказал достъп.

Причината да не се ползва имота от него било, че имал семейство и искал да живее отделно в друг имот. Районният съд го осъдил два пъти да заплати за ползването на имота. Претендирал е разноски, оспорил е поради прекомерност претенцията за разноски на насрещната страна.

Съделителите В. А. Г. – М.а, ЕГН ********** и А. Х. М., ЕГН ********** в предоставения срок са оспорили жалбата. Навели са твърдения, че решението в обжалваната част било правилно. Посочили са, че не било установено въззивникът да е заплащал задължения на наследодателя и така да е допринесъл за увеличение на наследството. Разписките сочели за платец наследодателя им, гласните доказателства установявали, че сумите за наем са плащани от наследодателя им, че тогава двамата братя не поддържали връзка поради недобри отношения помежду им. Свидетелят К. посочил, че наем е плащан от Ж., но и от майка му. Същевременно доказателствата по делото в останалата им част установявали, че наем е плащан от наследодателят К.Ж..

Нямало основание да не се кредитират показанията на В. М.а. В завещанието си К.Ж. била посочила, че плаща 250лв. наем на Х. М. за апартамента, в който той живее с жена му и детето им . Това доказвало че наследодателят, а не въззивникът плащал наема. Правилно била уважена претенцията им по чл.

31а ал. 2 от ЗС. Не им бил осигурен достъп до имота нито на техния наследодател. Въззивникът твърдял по делото, че процесния имот е единственото му жилище и ползва целия имот. Свидетелските показания установявали, че въззивникът препятствал достъпа им и този на брат си до имота многократно. Претендирали са разноски.

Съдът, след като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

С Решение № 20200837/20.10.2021г. по дело № 43899/2018г. на СРС е възстановено по заявено възражение по чл. 30, ал.1 от ЗН запазена част на Х. И. М., ЕГН ********** от наследството на К.Ж. И.а като е намалено с 1/3 завещателно разпореждане по саморъчно завещание от 01.03.2012г., с което К. И.а е завещала на Ж. И. М. ¾ ид.ч. от полагащата й се част от апартамент № 23, гр.София, бул. „******** и е допуснато извършването на съдебна делба на недвижим имот с идентификатор *** по КККР,одобрени със заповед № РД-18-108/13.12.2016г. на изп.директор на АГКК, намиращ се в сграда № 2, разположена в поземлен имот с идентификатор ***. представляващ апартамент № 23 в гр.

София,ж. к. ******** с площ от 76,16 кв.м. , заедно със зимнично помещение и 0,980% ид.ч. от общите части на сградата, при съседи: на същия етаж имоти с идентификатори ***; ***; под обекта имоти с идентификатори: ***; над обекта : имоти с идентификатори *** идентичен с апартамент № 23 в глр. София ул. ********, 3

******** гр. София при квоти от 5/12 ид.ч. за Х. И. М., ЕГН ********** и 7/12 ид.ч. за Ж. И. М., ЕГН **********.

С молба от 16.06.2022г. преди първото о.с.з. във втората фаза по извършването на делбата, уточнена с молба от 09.12.2022г. съделителят Ж.

М. е предявил претенция по сметки срещу Х. М. за заплащане на сумата от 30 600лв. , ведно със законната лихва от 16.06.2022г. до изплащането й, представляващи платени суми за погасяване на задължения на наследодателя К.Ж. в периода от 31.05.2001г. до 31.12.2013г. с които наследството се увеличило; сумата от 1227лв., представляващи мораторна лихва за забава на плакането на главницата за периода от 04.07.2018г. до 16.06.2022г. Посочил е, че тази сума бил платил за наем на жилище, което Х. М. ползвал под наем , в което се бил настанил със съпругата и детето си. Тази сума било поискано от Х. да я плаща и той го правел, поискано било да плаща като заплащане за дял в съсобствеността на ответника. Това плащане надхвърляло дела на Х. в съсобствеността . Х. М. живеел под наем в гарсониера в ж.к. Младост“ гр.

София. След кончината на баща им Х. поискал неговият дял от съсобствеността да му се плаща като месечна наемна цена за имота , който той наел за семейството си. За наема на този имот Ж. плащал по 250лв. месечно.

Тази сума била поискана от Х. М. като заплащане на неговия дял от съсобствения имот поради това, че не го ползвал. Тези плащания Ж. М. правел постоянно и приживе на майка си К. Ж.. Сумата от 250лв. плащал със свои лични средства, майка му К. нямала средства , с които да ги заплаща тези суми, не била участвала в плащането на тези суми. Сумата за наем плащал на собствениците на гарсониерата - М.М.. Управлявал и стопанисвал съсобствения имот приживе на наследодателя Претенцията била за увеличеното наследство – такава по чл. 12, ал.2 от ЗН.

Съделителят Х. М. е оспорил претенцията по сметки на Ж. М.. Посочил е, че задължението било всъщност възражение за прихващане, задължението било погасено по давност. Завещанието сочело, че тази сума за наем била плащана с пенсията на К.Ж.. Фактурите и разписките сочели К.Ж. като платец на сумите. Така се установявало че К.Ж., а не Ж. М. плащал сумите, не било увеличено наследството от нея с процесните суми

С молба от 22.06.2022г. в първото проведено пред СРС публично заседание по извършване на делбата съделителят Х. И. М. е предявил претенция по чл.

31, ал.2 от ЗС , изменена с молба от 19.09.2024г. с която е поискал Ж. М. да бъде осъден да му заплати сумата от 10 330,51лв като обезщетение за това че бил лишен от ползването на собствените си 5/12 ид.ч. от имота за периода от 15.11.2018г., когато връчил покана за плащането до 22.06.2022г. Посочил е, че имотът от дължи години се ползвал само от Ж. М. , лишен бил от възможността за същото, поканил Ж. М. да му заплаща обезщетение на 15.11.2018г. Нямал достъп до имота.

Съделителят Ж. М. е оспорил претенцията по сметки предявена от Х.

Никога не бил ограничил достъпа да съсобствения имот на Х., Х. имал ключ.

4

Ж. М. обитавал само една стая, не дължал обезщетение по чл. 31, ал.2 от ЗС.

С определение на СРС от 15.12.2022г В. А. Г. – М.а, ЕГН ********** и А.

Х. М., ЕГН ********** са конституирани като страни по делото в качеството им на правоприемници на починалия в хода на процеса- на 03.11.2022г. , Х. И.

М., ЕГН **********.

С приети по делото неоспорени от страните заключения по съдебнотехническата експертиза в частта за наема на имота вещото лице е посочило, че процесният имот е неподеляем, пазарната му стойност е 210 348,58лв., пазарният наем за целия имот за периода от 15.11.2018г. до 22.06.2022г. бил 24 793,24лв.

С прието повторно заключение по техническата експертиза вещото лице е посочило, че пазарната стойност на имота е 301 517лв.

С прието по делото заключение по тройната съдебно-техническа експертиза вещите лица са посочили, че пазарната стойност на имота е 278 800лв.

Приет е в първа фаза на делба нотариален акт № 139/1970г., съгласно който И. М. И. е закупил от СГНС апартамент ********.

Приети са удостоверения за наследници, съгласно които К.Ж. И.а е починала на 18.07.217г. наследниците по закон са й Х. М. и Ж. М.-синове., съпругът й И. М. е починал на 02.08.1993г

Прието е в първа фаза на делбата саморъчно завещание, съгласно което на 01.03.2012г. К.Ж. И.а е съставила ръкописно саморъчно завещание, с което е завещала на сина си Ж. И. М. ¾ от полагаемата й се част от апартамент № 23 в гр. София, бул. ********** , в който сега живея и е единственото жилище.

Посочено е, че Ж. се грижи за К. И.а , пазарува всичко необходимо, плаща й храната и лекарствата и всичко необходимо. Посочено е, че с пенсията плащат 250 лв. наем на по-големия син Х. И. М. , който е женен и живее там с жената и детето си.

Разпечатката съдържа 50 от 120 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/d78bd11d-0b93-4f6b-9ae2-a1259388ab96