Определение № 8054 от 01.07.2023, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 8054 гр. София, 01.07.2023 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-20 СЪСТАВ, в закрито заседание на първи юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Албена Ботева като разгледа докладваното от Албена Ботева Гражданско дело № 20231100104194 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.

Образувано е по искова молба с вх. № 33313/06.04.2023 г., предявена от В. А.

С., Т. Г. С. и П. Г. С., всички чрез адв. В. З., против Е. Й. Н. и С. Н. Н..

С молба с вх. № 57881/16.06.2023 г., ищците са направи искане за „привличане“, като ответници по делото на Р.В. Н. и С.Д.Й. по исковете по чл. 108 ЗС – наследници по закон на В. С. Г..

Разпоредбата на чл. 228, ал. 3 ГПК дава възможност в хода на висящ процес да се привличат нови ответници без тяхно съгласие и без съгласието на първоначалните ответници, но това може да стане само когато са налице кумулативно изискванията за другарство и изискванията за изменение на иска (Ж.Сталев, стр. 409). А процесуалният закон допуска изменение на иска или чрез промяна във фактическите твърдения, на които се основава искането, или чрез промяна на искането при запазване на първоначално въведените фактически твърдения. Въвеждането на нови основания на претенцията и на нов петитума срещу друго лице е недопустимо, защото не съставлява изменение на иска, а предявяване на нов иск, а аналогично последващо обективно съединяване на искове по почин на ищеца ГПК не предвижда. Във висящото производство това не може да стане, тъй като смисълът на изменението на иска е запазване на извършените до момента процесуални действия. Когато се предявява нов иск, няма никакво рационално основание да се счита, че извършените процесуални действия имат значение (сравн. чл. 228, ал 3, изр. второ ГПК). Именно поради това не е било спорно, че изменение на иска, състоящо се в едновременно въвеждане на нови факти и основани на тях искания, не е допустимо (каквото се прави с молбата от 16.06.2023 г.).

Разпоредбата на чл. 228, ал. 3 ГПК е приложима само по отношение на замяна 1 на ответната страна по спора (чл. 228 ГПК е озаглавен „Заменяне на страна“), в случаите, когато не е налице съгласие по чл. 228, ал. 1 ГПК от новия ответник за това, но не и за конституирането на нов ответник наред с първоначалния. Такава правна възможност в действащия ГПК не е предвидена, за разлика от чл. 117, ал. 4 ГПК /отм./.

Предвид горното, искането на ищеца за конституиране на нови ответници по делото, наред с първоначалните следва да бъде оставено без уважение.

Съдът констатира, че делото следва да се прекрати да се изпрати по подсъдност на Софийски районен съд.

Цената на предявените по делото искове (обуславяща родовата подсъдност на делото), е както следва:

По искове за обявяване за нищожен на договора за продажба на наследство – 8 000 лева, тъй като искът има за цена размера на продажната цена по този договор, която е в случая е 8 000 лева (определение № 463/08.12.2016 г. по гр. д. № 5009/2016 г. на ВКС, ІІІ ГО);

По искове за обявяване за нищожност/унищожаемост на пълномощното - цената на този иск се определя съгласно чл. 69, ал. 1, т. 4 ГПК с оглед стойността на сделката - стойността на имуществото, предмет на пълномощното, а в случай, че включва недвижими имоти, цената на иска се определя по правилото на чл. 69, ал. 1, т. 4, във вр. с т. 2 ГПК - сборът от данъчните оценки на същите имоти ( Определение № 425/08.11.2019 г. по гр. д. № 4179/2018 г. на III г.о. на ВКС).

Съгласно чл.70, ал.1 ГПК цената на иска и в този случай, както и във всички останали случаи, следва да бъде посочена от ищците.

В случая, искането е да бъде обявено за нищожно/унищожаемо пълномощно с рег. № 4799/09.08.2022 г. (л. 21 от делото), което няма за предмет учредяване на представителна власт за разпореждане с имущество. С молба с вх. № 57882/16.06.2023 г., ищците са заявили, че цената на иска за обявяване за нищожно/унищожаемо на посоченото пълномощно е 24 431.50 лева – колкото първата ответница е изтеглила въз основа на него.

В такъв размер е и цената на иска за прогласяване на недействителността на сделката, с която първата ответница е изтеглила сумата от 24 431.50 лева.

Претенцията на ищците за заплащане на обезщетение за имуществени вреди също е в размер на 24 431.50 лева.

Съгласно чл. 104, т. 4 ГПК, на окръжния съд като първа инстанция са подсъдни граждански дела с цена на иска над 25 000 лв. В случая цената на всеки от исковете е под 25 000 лева, т.е. под посочената в чл. 104, т. 4 ГПК цена, поради което родово 2 компетентен да разгледа тези искове е Софийски районен съд.

Относно исковете по чл. 108 ЗС:

Цената на иска за собственост се определя по правилото на чл. 69, ал. 1, т. 2 ГПК – от данъчната оценка.

Когато ищецът (ищците) твърди, че е собственик на няколко вещи, движими или недвижими, е налице хипотеза на предявяване на няколко иска, всеки с предмет различно спорно право на собственост върху самостоятелен обект. При такова обективно съединяване на искове придобивният способ е ирелевантен за броя на обективно съединените искови претенции. Вещите може да са придобити на едно и също или на различни основания, но то не рефлектира върху броя на предявените искове. При обективно кумулативно съединяване на искове родовата подсъдност на всеки иск се преценява поотделно, като се съблюдава правилото на чл. 104, т. 3 ГПК, съгласно което подсъдни на окръжен съд като първа инстанция са вещни искове с цена над 50000 лв., а по аргумент от него тези с цена до 50 000 лв. са подсъдни на районен съд като първа инстанция (Определение № 36/26.01.2016 г. по ч.гр.д. № 6028/2015 г. на ВКС, ІІІ ГО).

При искове, касаещи само идеални части от процесния имот, цената на иска се определя съобразно данъчната оценка само на тези идеални части от имота, които са предмет на спора (решение № 327/29.10.2012 г. по гр.д. № 342/2012 г. на ВКС, ІІІ г.о., определение № 183/16. 05. 2012 г. по гр.д. № 282/12 г. на ВКС, ІІ г.о., определение № 404/7.12.2011 г. по гр.д. № 857/11 г. на ВКС, І г.о., определение № 231/20.06.2012 г. по гр.д. № 422/12 г. на ВКС, І г.о. , о пределение № 83/29.01.2009 г. на САС по ч. гр. д.

№ 137/2009 г., ГК, 1-ви състав, влязло в сила /определението не е допуснато до касационно обжалване с Определение № 340/22.06.2009 г. на ВКС по ч. гр. д. № 180/2009 г.).

В настоящия случай, видно от представените удостоверения за данъчна оценка на СО, Дирекция „Общински приходи“, Отдел „ОП-Искър“ и Отдел „ОП-Красно село“, данъчната оценка на процесните недвижи имоти е както следва: на АПАРТАМЕНТ № 12, находящ се в гр. София, СО – „Красно село“, бул.

„******* ******* с идентификатор *** – общо 87131.54 лв., а на 1/3 ид.ч. от него (колкото е предмет на разглеждане по делото) – 29 043.85 лева; на имоти с идентификатор ***, *** и ***, съответно 1 959.20 лв., 2 908.70 лв, и 1966.60 лв, респ. на 1/3 от тях е 953.07 лв, 969.57 лв, и 655.53 лв.; на имот с идентификато *** – 2 424.80 лв, респ. на 1/3 от него – 808.27 лв.

3

Съгласно чл. 104, т. 3 ГПК, на окръжния съд като първа инстанция са подсъдни искове за собственост и други вещни права върху имота с цена на иска над 50 000 лева. В случая цената на всеки от исковете за собственост е под 50 000 лева, т.е. под посочената в чл. 104, т. 3 ГПК цена, поради което родово компетентен да разгледа делото и тази част е Софийски районен съд.

При така направените констатации, делото следва да се прекрати и да се изпрати по подсъдност на Софийския районен съд.

С оглед родовата неподсъдност на делото на СГС, последният не следва да извършва по-нататъшни действия по него (указания за отстраняване нередовности на исковата молба и т.н.).

На основание чл. 253 ГПК, следва да бъде отменено определение № 8053/01.07.2023 г. (с което е продължен срока за изпълнение на дадени указания), тъй като е постановено вследствие на грешка.

Определението по чл. 228, ал.3 ГПК, с което е оставено без уважение искането на ищеца за привличане на друг ответник наред с първоначалния ответник, няма преграждащ характер и не подлежи на обжалване (в този смисъл е определение № 15 от 15.01.2017 г. по ч. гр. д. № 96/2017 г., Г. К., ІІІ Г. О. на ВКС и определение № 36 от 23.01.2012 г. по ч. т. д. № 18/2012 г., Т. К., І Т. О. на ВКС).

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането, направено с молба с вх. №

57881/16.06.2023 г. на ищците за конституиране като нови ответници по делото, наред с първоначалните.

ОТМЕНЯ, на основание чл. 253 ГПК, определение № 8053/01.07.2023 г. по гр.д. № 4194/2023 г. на СГС, ГО, 20 състав.

ПРЕКРАТЯВА, на основание чл. 118, ал. 2, вр. чл. 119, ал. 1, вр. чл. 104, т. 3 и т. 4 ГПК, производството по гр.дело № 4194/2023 г. по описа на Софийски градски съд, ГО, 20 състав, и

ИЗПРАЩА ДЕЛОТО по подсъдност на Софийски районен съд.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО, в частта, с която производството е прекратено и е изпратено по подсъдност на СРС, може да се обжалва с частна жалба пред Софийски апелативен съд в едноседмичен срок от връчването му на ищците. В останалата част, ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

4

Съдия при Софийски градски съд: _______________________

5