Определение № 10377 от 05.08.2026, Административен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 10377

Варна, 05.08.2026 г.

Административният съд - Варна - XVI състав, в закрито заседание в състав:

СЪДИЯ:

КРАСИМИР КИПРОВ като разгледа докладваното от съдията Красимир Кипров административно дело № 2393/2026 г. на Административен съд - Варна, за да се произнесе, взе предвид следното:

Делото е образувано по жалба на „Форест клуб Варна“ ООД с [ЕИК], представлявано от управителя О. Н., подадена чрез упълномощения адвокат П. Т., срещу издадената от кмета на община Варна заповед № 2321/19.06.2026 г., с която на основание чл.225а, ал.1 във вр. с чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ е наредено на дружеството-жалбоподател да премахне незаконен строеж : „Многофамилна жилищна сграда с идентификационен номер , на два етажа, състояща се от четири самостоятелни обекта /апартамента/, находяща се в местност „Кору Чаир“, [населено място], при спазване на относимите законови разпоредби.

Жалбата съдържа особено искане за отмяна на допуснатото с т.2 и т.5 от заповедта предварително изпълнение, евентуално съдът да постанови съгласно чл.90, ал.1 от АПК спиране на изпълнението до приключването на спора с влязъл в сила съдебен акт или да го спре на основание чл.166, ал.2 и ал.4 от АПК, тъй като предварителното изпълнение би могло да причини на жалбоподателя и на ползващите обектите лица значителни и трудно поправими вреди.

Твърдението за наличие на допуснато от адм. орган предварително изпълнение на оспореният адм. акт е обосновано с аргумента, че визираният в т.2 от обжалваната заповед 60-дневен срок за доброволно изпълнение е определен не от момента на влизането на заповедта в сила , а от датата на нейното съобщаване. Претендира се незаконосъобразност на така инкорпорираното в обжалваната заповед разпореждане за допускане на предварително изпълнение, предвид липсата на изложени от адм. орган мотиви , което представлявало самостоятелно основание за отмяната му като постановено в нарушение на разпоредбата на чл.60, ал.2 от АПК.

По отношение на постановената с т.5 от заповедта забрана за достъп до строежа считано от следващия ден от изтичането на срока по т.2 , се твърди липса на материална компетентност на издателя на оспорения адм. акт, който притежавал такава единствено в хипотезата на чл.224а от ЗУТ, но не и в процедурата по чл.225а от ЗУТ за премахване на незаконен строеж.

Съдът намира така предявеното с жалбата особено искане за процесуално допустимо :

Преди всичко и доколкото нормата на чл.217 от ЗУТ не предвижда предварително изпълнение по силата на закона на заповедите за премахване на незаконни строежи, то правилната правна квалификация на въпросното искане е тази по чл.60, ал.5 от АПК – жалба срещу разпореждане на адм. орган за допускане на предварително изпълнение на издаденият от него адм. акт. В този смисъл, въпреки че обжалваната заповед не съдържа изричен диспозитив на такова разпореждане, то съществуването му е видно от волеизявлението на адм. орган съдържащо се в т.2 и т.3 от обжалваната заповед – с т.2 е определен 60-дневен срок за нейното доброволно изпълнение считано от датата на нейното съобщаване, а с т.3 е разпоредено при неспазване на срока за доброволно изпълнение по т.2 да се извърши принудително премахване на строежа от Община Варна съгласно чл.225а, ал.1 от ЗУТ за сметка на „Форест клуб Варна“ ООД. Осъществяването на предварително изпълнение на адм. акт винаги е свързано с възможността за упражняване на държавна принуда, каквато в случая е допусната преди влизането му в сила, доколкото свързаният с нея срок за доброволно изпълнение тече от момента на съобщаване на заповедта, а не от момента на нейното влизане в сила. Данните от адм. преписка сочат, че обжалваната заповед е съобщена на дружеството-жалбоподател на 10.07.2026 г. от което следва , че 60-дневния срок по т.2 е определен от адм. орган без оглед на това дали до датата на изтичането му /10.09.2026 г./ би приключил евентуалния съдебен спор, който е от значение за влизането в сила на адм. акт.

При така постановеното с обжалваната заповед разпореждане за принудително премахване на строежа без оглед на това дали към момента на осъществяването му спорът е решен от съда по смисъла на чл.90,ал.1,пр.ІІ от АПК, то очевидно е налице допуснато от адм. орган предварително изпълнение на адм. акт.

Процесната заповед не съдържа каквото и да било указание за възможността за обжалване на разпореждането за допускане на предварително изпълнение – не е посочено пред кой орган и в какъв срок същото подлежи на обжалване, поради което съгласно чл.60, ал.6 от АПК срокът за обжалването му е 14-дневен. Този срок е спазен, тъй като считано от 10.07.2026 г. процесната жалба е подадена на 24.07.2026 год. Подаването е осъществено от адресата на обжалваната заповед и при наличието на правен интерес от съдебно обжалване, поради което и с оглед на гореизложеното, налице са всички предпоставки за допустимост на обжалването.

Разгледана по същество, жалбата срещу разпореждането за допускане на предварително изпълнение е основателна. Разпоредбата на чл.60, ал.2 от АПК определя, че разпореждането за предварително изпълнение се мотивира. В случая, обжалваната заповед не съдържа каквито и да било мотиви за разпореденото с нея предварително изпълнение, при което за съдът е невъзможно да провери дали са налице материално-правните предпоставки по чл.60, ал.1 от АПК за неговото допускане, т.е. дали допускането му е наложено за да се осигури животът или здравето на гражданите, да се защитят особено важни държавни или обществени интереси, при опасност че може да бъде осуетено или сериозно затруднено изпълнението на акта или ако от закъснението на изпълнението може да последва значителна или трудно поправима вреда, или същото е допуснато по искане на някоя от страните в защита на особено важен нейн интерес. Съществуването на тези предпоставки се предполага само в случаите на допуснато по силата на закона предварително изпълнение на адм. акт, но не и в случай като процесния, когато то е допуснато с разпореждане на адм. орган. Препятстващата съдебната проверка липса на мотиви обективира наличието на съществено процесуално нарушение, съществуването на което налага отмяна на разпореждането за допускане на предварително изпълнение на обжалваната заповед , предвид следващите от това нарушение последици на неустановеност на материалните законови предпоставки за допускането му.

Отмяната на разпореждането за допускане на предварително изпълнение няма за последица необходимост от отмяна на разпореждането по т.5 от заповедта, която има предвид забрана за достъп до строежа след изтичането на срока по т.2 , доколкото същата е постановена един вид като обезпечение на отмененото предварително изпълнение – до решаването на спора от съда с влязъл в сила съдебен акт, отмяната на предварителното изпълнение препятства извършването от адм. орган на каквито и да било действия на държавна принуда.

Предвид изложеното и на основание чл.60, ал.8 от АПК , съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ съдържащото се в издадената от Кмета на Община Варна Заповед № 2321/19.06.2026 г. Разпореждане за принудително премахване на строежа от Община Варна при неспазване на срока за доброволно изпълнение по т.2 от заповедта, определен като 60-дневен считано от съобщаването на същата заповед.

Определението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд в 7-дневен срок от съобщаването му на страните по делото.

СЪДИЯ:

†††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††�