Решение № 1792 от 16.05.2025, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Административно наказателно дело 10649/2024
- Вид
- Решение № 1792
- Подписан
- 16.05.2025
- В сила
- 15.08.2025
- Състав
- СТАНИМИР БОРИСОВ МИРОВ
Цитирани разпоредби
- чл. 42 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 57 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63, ал. 2, т. 5 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63д, ал. 4 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 123, ал. 1, т. 3, б. "В" · Закон за движението по пътищата
- чл. 175, ал. 1, т. 5 · Закон за движението по пътищата
- чл. 183, ал. 2, т. 11 · Закон за движението по пътищата
- чл. 188 · Закон за движението по пътищата
- чл. 188, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 40, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
- параграф 6 · Закон за движението по пътищата
- § 6, т. 30 · Закон за движението по пътищата
- чл. 37 · Закон за правната помощ
РЕШЕНИЕ
№ 1792 гр. София, 16.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 130-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: СТАНИМИР Б. МИРОВ при участието на секретаря ДЕЛИНА ИВ. ГРИГОРОВА като разгледа докладваното от СТАНИМИР Б. МИРОВ Административно наказателно дело № 20241110210649 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 58д и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на В. Н. П. срещу Наказателно постановление № 23-4332-031120 от 19.12.2023 г., издадено от началник група в ОПП- СДВР, с което на жалбоподателя са наложени административни наказания, както следва:
1. по чл. 183, ал. 2, т. 11 от ЗДвП - глоба в размер на 20 /двадесет/ лева за извършено нарушение на чл. 40, ал. 1 от ЗДвП;
2. по чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП - глоба в размер на 150 /сто и петдесет/ лева и лишаване от право да управлява МПС за 1 месец за извършено нарушение по чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „В“ от ЗДвП.
В жалбата си санкционираното лице разкрива, че на посочените в оспореното наказателно постановление дата, час и място е било реализирано пътнотранспортно произшествие с неговия личен лек автомобил. Ударът обаче бил предизвикан от сина му Б. П., на когото бил предоставил превозното средство, след което той напуснал местопроизшествието. По тези съображения жалбоподателят моли наложеното му наказание да бъде прехвърлено на сина му.
В съдебно заседание жалбоподателя – редовно призован, се явява лично. В пледоарията си моли делото да бъде прекратено и поддържа позицията си, че няма вина за извършените нарушения.
Въззиваемата страна – редовно призована, не изпраща представител в съдебно заседание.
Становището по същество на спора е изявено чрез неколкократно депозирани по делото писмени бележки от различни упълномощени юрисконсулти на дружеството със сходно 1 съдържание. С тях се подкрепят възприетите в наказателното постановление фактически положения и се моли за потвърждаването му по съображения, свързани с неговата законосъобразност и правилност. Претендира се юрисконсултско възнаграждение и се възразява за прекомерност на адвокатския хонорар на противната страна.
Софийски районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства и наведените доводи, провери изцяло атакуваното наказателно постановление, като приема за установено от фактическа страна следното:
На 27.12.2022 г., около 06:00 часа, в гр. София, по бул. „Константин Величков“ в посока от ул. „Цар Симеон“ към ул. „Габрово“, жалбоподателят управлявал собствения си лек автомобил „БМВ 318 Д“ с рег. № *******. На кръстовището с бул. „Сливница“ водачът изчаквал позволителен сигнал от светофарната уредба, като след активирането му, привел автомобила в движение с предприемане на маневра на заден ход, в резултат на което реализирал пътнотранспортно произшествие с намиращия се зад него лек автомобил „Форд Фиеста“ с рег. № *******, управляван от свидетелката Л. И.. След сблъсъка последната излязла от превозното си средство и се приближила към другия автомобил, чийто шофьор първоначално изявил желание да се разберат доброволно, но след завръщането на И. в нейното МПС потеглил рязко и напуснал местопроизшествието.
След сигнализиране на органите на СДВР, на място бил изпратен екип от Отдел „Пътна полиция“, които снели сведения от установения на място участник в ПТП и изготвили протокол за ПТП и скица към него. За установените фактически положения свидетелят Ж. Й. съставил докладна записка, която по-късно послужила като основание за съставяне на акт за установяване на административно нарушение срещу собственика на напусналия местопроизшествието лек автомобил.
След явяването на В. П. в ОПП-СДВР му била представена бланкова декларация по чл. 188 от ЗДвП, с което е гарантирана възможността му да посочи лицето, на което е предоставило превозното си средство за управление. Жалбоподателят П. отказал да попълни декларацията, вследствие на което свидетелят А. С. възприел, че именно негова е отговорността за извършените нарушения по чл. 40, ал. 1 и чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „В“ от ЗДвП, за които му съставил АУАН с бл. № 129909/13.11.2023 г. Въз основа на този акт е издадено атакуваното НП № 23-4332-031120 от 19.12.2023 г. на началник група в ОППСДВР.
Видно от заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи, административнонаказващият орган е компетентен да издава наказателни постановления по ЗДвП, а актосъставителят – да издава АУАН. За заеманите от посочените лица длъжностни качества свидетелстват приложените по делото заповед № 513з-5073/21.07.2015 г. на директора на СДВР и заповед № 8121К-13180/23.10.2019 г. на министъра на вътрешните работи.
Горепосочената фактическа обстановка беше установена въз основа на показанията на свидетеля А. С. /актосъставител/, свидетелката Л. И. /участник в ПТП/ и свидетеля Ж. Й.
2
/посетил ПТП и изготвил Докладна записка/, както и въз основа на писмените доказателства, приобщени към материалите по делото.
От показанията на свидетелката И. се изяснява по непротиворечив начин механизмът на настъпване на процесното пътнотранспортно произшествие, мястото на инцидента и взаимното разположение на участващите в него превозни средства. Тя описва, че след активиране на позволителния сигнал на светофарната уредба, разположения пред нея лек автомобил е предприел движение на заден ход, което довело до настъпилия удар. И. споделя, че другият участник в произшествието е останал в автомобила си и след кратка размяна на реплики между двамата е напуснал местопроизшествието без да изчака пристигането на службите за контрол на пътя. Показанията на тази свидетелка намират опора в останалите налични по делото доказателствени източници, като в същината си кореспондират на отразените в протокола за ПТП обстоятелства, а са напълно еднопосочни и с декларираните от И. факти пред органите на СДВР.
От показанията на свидетеля С. се установява законосъобразното провеждане на процедурата по съставяне на АУАН въз основа на наличните данни, събрани от полицейските служители по повод присъствието им на мястото на инцидента.
Актосъставителят разкрива, че е действал в пределите на своята компетентност, като в присъствието на жалбоподателя П. му е съставил акт в неговото качество на собственик на процесния автомобил. Логичните и обосновани твърдения на свидетеля С., че е дал възможност на нарушителя да се освободи от отговорност като попълни собственоръчно декларация, намират подкрепа в приобщените по делото писмени материали, и идват да оборят с категоричност възраженията на жалбоподателя, че при посещението си в ОППСДВР е удостоверил, че автомобилът е бил управляван от сина му. В опровержение на това фактическо съждение е и официалното изявление от Отдел „Пътна полиция“, направено на съдебното следствие и обективирано в писменото уведомление на л. 31 от делото, според което собственикът на превозното средство е бил санкциониран след своя отказ и невъзможността си да посочи кое лице е управлявало лекия автомобил към процесната дата.
Разпитан пред съда, свидетелят Ж. Й. потвърждава, че лично е изготвил докладната записка, в която са обективирани преките му впечатления от процесния случай. Други възприятия от интересуващите процеса събития не се установиха в съзнанието на свидетеля, като заличаването им е оправдано от изминалия период от време и еднообразието в естеството на служебните задължения по посещения на пътнотранспортни произшествие с избягали участници в тях.
Обясненията на жалбоподателя П., дадени в различни етапи от съдебното следствие, не получиха доверието на съдебния състав, тъй като същите са непоследователни, фрагментарни и необективни. Освен като средство за възпроизвеждане на възприетите от лицето фактически положения, обясненията на санкционираното лице са призвани да му послужат за изграждане на неговата защитна версия. В случая последната се явява силно компрометирана и несъответна на наличната доказателствена съвкупност. Проявление на този извод се открива в твърденията на П., че бил попълнил пред полицейските служители 3 документ, според който автомобилът му е бил управляван от неговия син, в опровержение на което е удостоверителната стойност на информацията, предоставена от ОПП-СДВР в официален вид, а също и показанията на актосъставителя, който пред съда беше категоричен, че е дал възможност на нарушителя да напише декларация, но същият му е отказал. Друг фактор, който съществено разколебава достоверността на обясненията на жалбоподателя, е настъпилото в хода на производството изменение в неговата позиция с пораждането на съмнения, че синът му е извършител на нарушенията предвид последвалата кражба на превозното средство.
При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът приема следното:
Жалбата е подадена в предвидения от закона преклузивен срок за обжалване и изхожда от легитимирана страна в процеса, поради което се явява процесуално допустима. Тук следва да се направи уточнението, че в сезиращия съдебната инстанция документ, находящ се на л.
4 от делото, се съдържа извънпроцесуално и нелегитимно изявление, придадено на лицето Б.
В.ев П., според което последният привидно се признава за виновен в извършването на описаните в наказателното постановление нарушения. Подобно признание, частично допълващо изходящата от наказания субект жалба, не е меродавно и обвързващо и не може да породи правния си ефект, не само защото не се ползва с автентичност на своя източник, защото на практика посоченото лице не разполага с правен интерес от обжалването, а също и с оглед несъобразяването на регламентирания в ЗДвП процедурен ред за декларирането на такива обстоятелства и незачитането на процесуалните правила за събиране на доказателства в по-генерален план. Воден от тези си аргументи, съдебният състав намери, че в тази си част жалбата не следва да се чете и не може да се взема под внимание при преценката на подлежащите на доказване факти.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Наказателното постановление е било издадено в шестмесечния давностен срок, от компетентен орган, като същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН.
Административнонаказателното производство е започнало с редовно съставен акт, съдържащ всички минимално изискуеми по смисъла на чл. 42 от ЗАНН реквизити. Същият е предявен и връчен на жалбоподателя. Вмененото във вина на жалбоподателя нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава.
За да се произнесе по съществото на правния спор, съдът съобрази, че настоящото производство е от административнонаказателен характер и същественото при него е да се установи има ли извършено административно нарушение от лицето, посочено в АУАН и НП.
Именно в този предметен обхват попадат и основните оплаквания, предявени от жалбоподателя. Авторството на двете правонарушения според съда се доказа по категоричен начин от приобщената доказателствена съвкупност, която позволява да се формира несъмненият извод, че е била правилно ангажирана отговорността на жалбоподателя като собственик на процесния лек автомобил „БМВ 318 Д“ с рег. № *******.
4
За правилното определяне субекта на отговорност служи редът, регламентиран в разпоредбата на чл. 188, ал. 1 от ЗДвП, според която, за извършеното нарушение отговаря собственикът или този, на когото е предоставено моторно превозно средство. Собственикът се наказва с наказанието, предвидено за извършеното нарушение, ако не посочи на кого е предоставил моторното превозно средство. По този начин е въведена една законова презумпция, чието оборване е в тежест на собственика на МПС и предполага активно поведение от негова страна. Следователно, за да се освободи от отговорност, лицето следва да посочи на кого е предоставил своето превозно средство. Последното се извършва посредством попълване на нарочна декларация по образец, каквато в настоящия случай е налична – представена е била от свидетеля С. на жалбоподателя, който обаче е отказал да я попълни, с което си поведение той е бездействал по повод на възможността си да посочи дали някой друг е упражнявал фактическа власт върху превозното му средство към относимата дата. Горното означава, че на собственика на процесния автомобил е осигурена обективна възможност да посочи дали друго лице е управлявало автомобила му в съответния ден посредством попълването на декларацията по чл. 188, ал. 1 от ЗДвП, което същият не е сторил.