Решение № 187 от 03.06.2024, Окръжен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 187 гр. Стара Загора, 29.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, II ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осми май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Румяна Б. Пенева

Членове:

Иванела Ат. Караджова

Трифон Ив. Минчев при участието на секретаря Стойка Ив. Нанева като разгледа докладваното от Иванела Ат. Караджова Въззивно търговско дело № 20245501000025 по описа за 2024 година

Обжалвано е решение №492/11.10.23 г. по гр.д. №551/23 г. по описа на Районен съд-Казанлък ,с което се приема за установено, че М. Х. К., ЕГН:

**********, с адрес: *** дължи на „Й.“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, сумата от общо 500.71лв. (петстотин лева и 71 ст.) главница, от които: 262.38лв., дължими и незаплатени месечни абонаментни такси за потребление на мобилни услуги; 18.99лв. - незаплатени лизингови вноски; 219.34лв. - неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда - 21.11.2022 г. до окончателното изплащане на вземането, за които е издадена Заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 2736/2022 г. на КРС.

Със същото решение М. Х. К., ЕГН: **********, с адрес:*** се осъжда да заплати на „Й.“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, направените по делото разноски пред настоящата инстанция в размер на 905,00 лв. /25,00 лв. - държавна такса; 400,00 лв. - особен депозит представител и 480,00 лв. - адвокатско възнаграждение/, както и разноски по 1 заповедното производство в размер на 385, 00 лв.

Въззивникът М. Х. К. чрез назначения особен представител обжалва постановеното решение като моли същото да бъде отменено и да се постанови друго по същество на спора,с което да се отхвърлят предявените искове.

Въззиваемият „Й.“ ЕАД, ЕИК *** изразява становище,че обжалваното решение като правилно и законосъобразно следва да се потвърди.

Съдът като обсъди събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност намери за установено следното:

Предмет на въззивно обжалване е постановеното първоинстанционно решение по предявени искове с правно основание чл.422 ГПК,във вр. с чл.79 ал.1 пр.1 и чл.92 ЗЗД.

От приложеното към настоящото дело ЧГД № 2736/ 2022г. по описа па Районен съд Казанлък, се установява, че по реда на чл. 410 и сл. ГПК, по депозирано от „Й.“ ЕАД с ЕИК: *** (предходно наименование „***“ ЕАД), със седалище и адрес на управление гр.***, представлявано от Д.К.К. и М.С. изп. директори, чрез пълномощника си адв.В. Г. от адв. дружество „Г. и П.“, съд. адрес - гр.***, срещу М. Х. К., ЕГН: **********, по заявление за издаване на заповед за изпълнение и съдът е издал Заповед за изпълнение № 1660/ 23.11.2022 г., съгласно която е разпоредил длъжникът да заплати на кредитора сумите: 500.71лв. (петстотин лева и 71 ст.) главница, от които:

262.38лв., дължими и незаплатени месечни абонаментни такси за потребление на мобилни услуги; 18.99лв. - незаплатени лизингови вноски; 219.34лв. неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент, както и 385.00лв., от които 25.00лв. държавна такса и 360.00лв. адвокатско възнаграждение. Вземането произтича от следните обстоятелства: По Допълнително споразумение към Договор за мобилен номер 359893958967 от дата 22.05.2020г.; По Допълнително споразумение към Договор за мобилен номер 359899273628 от дата 28.02.2019г.; По Договор за мобилен номер 359897023655 от дата 28.02.2019г. и по Допълнително споразумение към Договор за мобилен номер 359899946842 от дата 12.08.2020г. и договор за лизинг от дата 07.03.2019г. Издадената заповед за изпълнение на парично задължение е връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 от Гражданско процесуалния кодекс.

Вземането на ищеца произтича от сключен между страните договор за 2 предоставяне на услуги, мобилен интернет, задължения по преходен период и лизинг.

Изпълнението на задължението за предоставяне на услугите на ответника ищецът установява с представените фактури, в които подробно са посочени времето на разговорите, лизингови вноски, използван мобилен интернет и др.

Фактурите са генерирани автоматично от системата за отчитане на потреблението на абоната и доколкото не се твърди същата да е манипулирана неправомерно, отразяват действителното потребление, като в тази насока съдът не възприема възраженията на особения представител на ответника, че не са ангажирани доказателства как са формирани сумите в процесните фактури, както и, че ищеца не е доставил, а ответника не е получил твърдените фактурирани услуги.

Не са представени доказателства за плащане по процесните фактури.

Вземането на ищеца произтича от сключени между страните договори за лизинг от договор за лизинг за мобилно устройство HUAWEI Y7 Prime 2018 Dual Blue. С оглед на неизпълнението на абоната да заплати в указаните срокове дължими към оператора месечни плащания, е настъпило предсрочното прекратяване по вина на абоната на индивидуалния му абонамент за ползвания мобилен номер, на основание чл.12, ал.2 от Общите условия към договора за лизинг.

Съдът счита, че договорът за лизинг е валиден и поражда правни последици. Липсват и доказателства представеното устройство HUAWEI Y7 Prime 2018 Dual Blue да е върнато на оператора от страна на ответника.

Получаването му, същият е декларирал с подписването на договора за мобилни услуги и на договора за лизинг. Същият се е задължил да заплаща за ползването лизинговата цена по инкорпорираната в договора погасителен план.

Съгласно разпоредбата на чл. 5 от ЗЗП, търговецът е длъжен да предоставя информацията за стоката или услугата в писмена форма или по друг подходящ начин, който позволява възприемането от потребителя. Когато се предоставя в писмена форма, информацията задължително трябва да е на български език и да е изразена в единиците на величините от Международната система единици SI. Информацията трябва да бъде вярна, пълна, четлива, ясна и разбираема.В посочената разпоредба не се съдържа 3 изискване за конкретен формат и размер шрифт, какъвто се съдържа в разпоредбата на чл. 5, ал. 4 от Закона за потребителския кредит.

По делото не е установено договора за лизинг да е изписан на изключително дребен шрифт ,за да се възприеме тезата на особения представител на ответника, че за потребителя е бил неподходящ за възприемане като неясен и нечетлив текста на документите, и съдържанието им, съобразно изричните формални изисквания на чл. 5, ал. 1 и ал. 2 от Закона за защита на потребителя .

Искът за неустойка се основава на клауза в индивидуалния договор.

Прекратяването на услугите е безспорен факт, т. е. операторът е упражнил правото си да прекрати договора едностранно. Ответникът не е изпълнил паричното си задължение до приключване на съдебното дирене, до който момент може да се приеме, че му е предоставен достатъчен срок от кредитора. Налице са елементите от фактическия състав на чл.92 ЗЗД като относно техния анализ и изводите относно размера на исковите претенции съдът препраща към мотивите на първоинстанционното решение.

Неоснователно е възражението на особения представител на ответника, че претендираната неустойка е недължима поради нейната нищожност, поради нарушаване на добрите нрави, липса на надлежно упражнено право от ищеца на предсрочно прекратяване на договора и поради това, че на ответника било наложено да приеме ОУ, без предварително да бъде запознат с тях, като в случая се говори за договор за кредит, какъвто между страните не съществува.

Установява се по делото, че в договорите е предвидено, че при тяхното разваляне поради виновно неизпълнение на абоната, за оператора възникват вземания за компенсаторни неустойки, дължими в случай на прекратяване. С оглед разпоредбата на чл. 226, ал. 1, т. 11, б. „В“ от ЗЕС и по арг. за противното от чл. 228, ал. 5 и чл. 229а от ЗЕС е налице възможност за уговаряне на неустойки по договори от вида на процесните. В случая е налице прекратяване на облигационно отношение с продължително изпълнение занапред поради развалянето на договорите с настъпване на уговореното между страните основание за това - поради неизпълнение на поетите от абоната задължения да заплаща дължимите към оператора суми по договорите. При така установено прекратяване на договорите се поражда и 4 основанието за възстановяване на вредите, чието компенсиране е уговорено с неустойка. С тази уговорка не се възлага в тежест на потребителя необосновано високо обезщетение. Обезщетението за причиняване на вреди поради прекратяване на договора преди уговорения краен срок, определен като трикратен размер на абонаментната такса не противоречи на никоя императивна норма, не накърнява изискванията за добросъвестност .

С оглед направеното възражение от особения представител на ищеца относно представените договори и фактури е назначена съдебнографологическа експертиза,от чието заключение се установява,че ръкописните подписи, положени от името на М. Х. К. в Договор за мобилни услуги от 28.02.2019г., са изпълнени от М. Х. К. (ф.к. № 1,2,4,5) .Ръкописните подписи, положени от името на М. Х. К. в Договор за мобилни услуги от 07.03.2019г., са изпълнени от М. Х. К. (ф.к. № 6,7,9,10).Ръкописните подписи, положени от името на М. Х. К. в Запис на заповед от 21.12.2016г., са изпълнени от М. Х. К. (ф.к. № 11,12,13).

Ръкописният подпис, положен от името на М. Х. К. в Договор за мобилни услуги от 13.01.2017г., е изпълнен от М. Х. К. (ф.к. № 14,15).Ръкописните подписи, положени от името на М. Х. К. в Договор за мобилни услуги от 21.12.2016г., са изпълнени от М. Х. К. (ф.к. № 16,17,18). Ръкописните подписи, положени от името на М. Х. К. в Допълнително споразумение към Договор за мобилни услуги от 12.08.2020г., са изпълнени от М. Х. К. (ф.к. № 19,20,21). Ръкописните подписи, положени от името на М. Х. К. в Допълнително споразумение към Договор за мобилни услуги от 25.05.2020г., са изпълнени от М. Х. К. (ф.к. № 22,23,24,25,26,27).С оглед експертното заключение това възражение на особения представител се явява неоснователно.

Съдът намира ,че не следва да се взема предвид изявлението на особения представител ,че прави отказ от въззивната жалба ,тъй като същият няма такова правомощие.

Постановеното от районния съд решение е законосъобразно,поради което следва да бъде потвърдено.

Водим от горното,съдът

5 правилно и

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение №492/11.10.23 г. по гр.д. №551/23 г. по описа на Районен съд-Казанлък.

ОСЪЖДА М. Х. К., ЕГН: **********, с адрес: *** да заплати на „Й.“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: *** направените по делото разноски в размер на 2022 лв./две хиляди двадесет и два лева/.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6