Решение № 17 от 08.01.2020, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

Р Е Ш Е Н И Е

№………/08.01.2020 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН

СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в съдебно заседание при закрити врата на десети декември две хиляди и двадесета година, в състав:

СЪДИЯ: ЦВЕТА ПАВЛОВА при секретар Мая Петрова, като разгледа докладваното от съдията търговско дело № 1651 по описа на ВОС за 2019 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

Образувано е по молба на длъжника „ЕЛМАТИС “

ЕООД, ЕИК ********* /в ликвидация/, със седалище и адрес на управление гр.Варна, ул.“Тодор Икономов“ № 6 за откриване на производство по несъстоятелност.

Молителят се явява надлежно легитимиран търговец, който, чрез назначения от АВ ликвидатор, твърди, че дружеството не разполага с имущество и има задължения от публично правен характер в размер на 1 917 285.96 лева. Отправено е искане за откриване на производство по несъстоятeлност и определяне началната дата на неплатежоспособността, евентуално откриване на производство по несъстоятелност поради свръхзадълженост.

Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и доводите на страните, заедно и поотделно и по вътрешно убеждение, на основание чл.235 от ГПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

За да бъде открито производство по несъстоятелност следва да са налице всички материалноправни предпоставки от установения в разпоредбите на чл.608, чл.625 и 631, фактически състав, а именно: молбата да е подадена до компетентния съд от легитимирано съгласно чл.625 ТЗ лице, молителят да не в състояние да изпълни изискуемо парично задължение, породено от или отнасящо се до търговска сделка, включително нейната действителност, изпълнение, неизпълнение, прекратяване, унищожаване и разваляне, или последиците от прекратяването й или публичноправно задължение към Държавата или общините, свързано с търговската му дейност или задължение по частно държавно вземане; да е налице неплатежоспособност съгласно чл.608 ТЗ; затрудненията на длъжника да не са временни, а да имат траен и необратим характер и да представляват обективно състояние на търговеца и той да не разполага с имущество, достатъчно за покриване на задълженията му, без опасност за интересите на кредиторите, които хипотези законът дава алтернативно.

Съгласно чл.608, ал. 1 от ТЗ неплатежоспособен е търговец, който не е в състояние да изпълни изискуемо и установено по основание във фазата по разглеждане на молбата за откриване на производство по несъстоятелност, парично задължение, породено или отнасящо се до търговска сделка или публичноправно задължение към Държавата или общините, свързано с търговската му дейност, или задължение по частно държавно вземане. Или, първият признак на неплатежоспособността, отнесен към настоящото производство, е наличие на качеството на търговец на длъжника, което в конкретния случай безспорно е налице по аргумент от чл.1, ал.2, т.1 от ТЗ.

Нормата на чл.608, ал.2 ТЗ /изм. – ДВ, бр. 105 от 2016 г./, приложима към датата на настоящото произнасяне, установява презумцията, че търговецът не е в състояние да изпълни изискуемо задължение по ал. 1, ако преди подаване на молбата за откриване на производството по несъстоятелност не е заявил за обявяване в търговския регистър годишните си финансови отчети за последните три години. От извършената служебна справка по партидата на търговеца във водения при АВп търговски регистър се установява положителното проявление на установените в цитираната разпоредба факти, тъй като последният обявен ГФО е този за 2011 год. При липса на проведено доказване за противното, съдът следва да прецени дали неизпълнението на изискуемото задължение е поради състоянието на неплатежоспособност на дружеството – молител.

Съобразно презумпцията на чл.

608, ал.3 от ТЗ /изм. – ДВ, бр. 105 от 2016 год./, неплатежоспособността се предполага, когато длъжникът е спрял плащанията, като съгласно изр. второ на цитираната норма спиране на плащанията е налице и когато длъжникът е платил изцяло или частично вземания на определени кредитори. Въведена е т.нар. „оборима презумция“, като се акцентира не само върху конкретното правоотношение и произтичащите от него права и задължения, но и върху състоянието на търговеца - дали същият може да плати изцяло или частично само вземанията на отделни кредитори, като от значение е преди всичко релацията задължение - имущество и връзката му с останалите търговски и публичноправни или частни държавни задължения на длъжника.

Релевантен е обективният факт на неплатежоспособността, която представлява състояние на невъзможност да се посрещат задълженията.

В алинея 4-та на чл.608 от ТЗ /нова – ДВ, бр. 105 от 2016 год./ е въведена и презумция за неплатежоспособност, ако по изпълнително производство, образувано за изпълнение на влязъл в сила акт на кредитора, подал молба по чл.625, вземането е останало изцяло или частично неудовлетворено в рамките на 6 месеца след получаване на поканата или на съобщението за доброволно изпълнение.

Презумптивните предпоставки, съдържащи се в нормата на чл.608 ал.3 и 4 ГПК, подлежат на доказване от молителя, при наличието на които съдът е длъжен да се произнесе по основния факт, а именно изпадането на длъжника в състояние на неплатежоспособност. Този, който се позовава на презумпцията, трябва да докаже условията за приложението й, като при оборимата презумпция чак след това в тежест на ответника е да ги обори.

Ето защо, за преценка дали търговецът е в състояние или не да изпълни своето конкретно задължение, произтичащо от търговската сделка, поради състоянието си на неплатежоспособност съдът задължително изследва на икономическото състояние на длъжника. За установяването на това състояние по делото съдът изхожда от данните от обвените в ТР при АВп отчети, данните от електронния регистър на НАП, служебно събраните такива и допълнително представените такива от счетоводството на молителя.

Съвкупният анализ на събраните такива сочат, че считано от 2011 год. е налице трайна тенденция за намаляване на приходите от дейността на дружеството и същите са недостатъчни за покриване дори на направените през месеца задължения. Наличието на временни затруднения на длъжника е обективно състояние, свързано с очаквани приходи от стопанска дейност, събиране на вземания или привличане на инвестиции, за които обстоятелства по делото няма данни.

Същевременно, съобразно доктрината и трайната съдебна практика /така, решение №72 по гр.дело №953/95 г. на ВКС, решение № 795/04.04.06 г. по т.дело № 489/05 г. на ВКС, І ТО , решение № *** г. по т.дело № 647/07 г. на ВКС, І ТО/ при преценката досежно размера на имуществото на длъжника и неговата стойност не следва да се вземат под внимание дълготрайните материални активи, с които длъжникът разполага. Това е така, защото евентуалната разпродажба на същите за удовлетворяване на текущи задължения, независимо от степента им на ликвидност, би осуетила или затруднила бъдещата му търговска дейност и би довела на практика до нейното преустановяване. Тяхната разпродажба също така на практика съставлява ликвидационен способ за осребряване на имущество и осигуряване на парични средства, с което се постига ефекта на всяко едно производство по несъстоятелност във фазата по осребряване на имуществото. Затова при преценката на финансовото състояние на длъжника следва да се имат предвид само притежаваните от него краткотрайните такива.

От данните в предоставения от НАП счетоводен баланс към 31.12.2011 год. е видно, че наличните парични средства са в размер на 904 000 лева, а краткотрайните материални активи /материали, стоки и продукция/ - 198 000 лв. Вземанията на дружеството към трети лица също представляват краткотраен негов актив и същите, съобразно дадената структура, възлизат в размер на 1 183 000 лв. В преобладаващата си част обаче, текущи активи представляват вземания към клиенти и доставчици над 1 година, чийто размер, видно данните за предходната година, възлиза на 700 000 лева. Обстоятелството, че дружеството има дългосрочни вземания в голям размер сочи, че същите най-вероятно са трудно събираеми или несъбираеми. Горното изисква несъбраните вземания повече от една година и тези към свързани лица да бъдат изключени от състава на имуществото при съпоставката по чл.631 от ТЗ, доколкото са налице основателни съмнения, че с тези вземания са могли да бъдат събрани и с тях да бъдат погасени съществуващи задължения. Така, размерът на краткотрайните активи на дружеството, формиран от сбора на наличните парични средства, краткотрайните материални активи и вземанията с падеж до една година към несвързани на дружеството лице възлиза на 1 585 000 лв., което е недостатъчно за покриване на краткосрочните задължения на дружеството. Последните, според отразеното възлизат в размер на 1 811 000 лева. При тези данни по делото, коефициентът на обща ликвидност, като показател, даващ най-обща представа за икономическото състояние на предприятието, към 31.12.2011 год. е под 1 – 0.88. Липсват данни за каквато и да е дейност, характеризираща предприятието като работещо такова, през 2012 год., а от данните по изпълнителните дела се установява, че отразените в баланса за 2011 год. дългосрочни задължения през посочената година са се превърнали в краткосрочни такива – съдебно признато в полза на „Инвестбанк“ АД вземане в размер на 353 000 лева. Налице е и съдебно признато вземане спрямо молителя на „Емпорики банк България“ задължение в размер на 185 428.21 евро, което сочи, че само на необслужване на посочените две задължения през 2011 година, но и на значително понижаване на коефициента на обща ликвидност – 0,62.

Ето защо, съобразявайки, че наличните парични средства и краткотрайни материални активи не са достатъчни за покриване на краткосрочните задължения на предприятието, съдът намира, че и предприемането на действия по събиране на вземанията на ответника към трети лица не би било достатъчно за покриване на задълженията на предприятието /възможността за продажба на ДМА не следва да се коментира поради изложеното по-горе/. Последното е и аргумент, че затрудненията на дружеството към 2012 година са били не само трайни, но и необратими.

Съгласно трайно установената съдебна практика, включително и задължителна такава по смисъла на т.2 от ТР 1/2010 год. на ОСГТК на ВКС, постановена по реда на чл.290 ГПК /решение № 115/25.06.2010 год. на ВКС по т.д. № 169/2010 год., ТК, ІІ т.о./, началната дата на неплатежоспособността е датата на най-ранното непогасено задължение на длъжника, към която са налице всички признаци на неплатежоспособността по смисъла на чл.608 ТЗ, т.е. според обективното си финансово състояние, преценено с оглед коефициентите за ликвидност и финансова автономност, длъжникът да е изпаднал в невъзможност да изпълнява паричните си задължения. Посоченият негативен фактически състав, в своята съвкупност следва да е изразен като трайно, обективно и необратимо състояние на търговеца. При определяне на началната дата на неплатежоспособност съдът изследва всички задължения на търговеца. В конкретния случай, от представената от НАП справка е видно, че през 2011 и 2012 години дружеството е натрупало голям брой публично правни задължения и макар същите да са се увеличили по-брой още през 2011 година, съдът намира, че началната дата на неплатежоспособността следва да се отнесе към 2012 година, когато дългосрочните задължения на длъжника са обявени за краткосрочни и когато затрудненията на дружеството са придобили траен и необратим характер. И при липса на данни за датата, на която е обявена предсрочната изискуемост по кредитите към двете банки, съдът намира, че началната дата следва да се отнесе към 27.04.2012 год. – датата, на която са издадени двата изпълнителни листа за съдебно признатите вземания.

При липса на доказателства за наличие на парични средства и бързоликвидни активи, чиято стойност е достатъчна да покрие разноските по производството по несъстоятелност, откриването му би било самоцелно и не би се реализирала неговата цел, формулирана в чл. 607, ал. 1 ТЗ, а именно да се осигури справедливо удовлетворяване на кредиторите и възможност за оздравяване на предприятието на длъжника.