Решение № 4241 от 09.05.2025, Административен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 4241

Пловдив, 09.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Пловдив - XXVII Състав, в съдебно заседание на девети април две хиляди двадесет и пета година в състав:

Съдия:

ПЕТЪР КАСАБОВ

При секретар ПЕТЯ ДОБРЕВА като разгледа докладваното от съдия ПЕТЪР КАСАБОВ административно дело № 20247180702160 / 2024 г., за да се произнесе взе предвид следното:

І. Производството и исканията на страните:

1. Производството е по реда на Глава X - та от Административнопроцесуалния кодекс /AПК/ във връзка с чл.166, ал. 2 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/, чл.195б, ал.1 и чл.194, ал.1, т.3, б.”а” от Закона за водите /ЗВ/.

2. Образувано е жалба от „Миз“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица], обл. Пловдив, представлявано от управителя – И. С. Й., срещу Акта за установяване на публично държавно вземане № 146/27.08.2024г., издаден от директор на Басейнова дирекция „Източнобеломорски район“, с който на дружеството – жалбоподател се установени задължения към бюджета, представляващи незаплатени такси за водовземане по разрешително № 31520027/17.03.2008г. за период 01.01.2020 г. - 31.12.2020 г. с дължима главница – 630,04 лева и дължима законна лихва за забава от 16.02.2021 г. до 27.08.2024г. в общ размер на 1230,37 лева; за период 01.01.2021 г. - 31.12.2021 г. с дължима главница – 326,65 лева и дължима законна лихва за забава от 16.02.2022 г. до 27.08.2024г. в общ размер на 99,55 лева; за период 01.01.2022 г. - 31.12.2022 г. с дължима главница – 4206,48 лева и дължима законна лихва за забава от 16.02.2023 г. до 27.08.2024г. в общ размер на 847,84 лева.

В жалбата са изложени съображения за незаконосъобразност на оспорения административен акт. Твърди се, че установеното с него вземане не почива на законово основание. Поддържа се, че актът е издаден при неизяснена фактическа обстановка. Сочи се, че не са ясни количествата на ползваните по разрешителното води, нито алгоритмът, по който са определени дължимите такси. Твърди се, че в периода на пандемия, започнала в началото на 2020г., дейността на дружеството е била преустановена и реално водоползване в обекта не е имало, респ. ако е има е следвало да бъде проверено от служителите на Басейновата дирекция чрез монтираните за целта водомери. Тъй като дружеството не е ползвало посочения в акта разрешен воден обем и не е реализирало правата си по издаденото разрешение за водовземане, се поддържа че не дължи заплащане на установените му задължения. Алтернативно дори и да се приеме, че е потребило водно количество, същото следвало да бъде определено в конкретен размер. Поддържа се, че факта на недекларираното от страна на титуляря на разрешителното обвърза административния орган с издаването на наказателно постановление и налагане на имуществена санкция. Такъв акт бил издаден по повод неизпълнение на задължението на оспорващия за представяне на информация за изчисляване на дължимата такса по образец, съгласно чл. 194 ”б”, ал. 1 от Закона за водите. По този начин на лицето се налагала двойна санкционния, а със завишените от административния орган такси се утежнявало прекомерно положението му спрямо тежестта на деянието.

3. Ответникът – директор на Басейнова дирекция „Източнобеломорски район“, чрез процесуалния си представител – юрисконсулт Д., поддържа становище за неоснователност на жалбата. Поддържа се, че при издаване на оспорения акт са спазени процесуалните правила и материалния закон. Твърди се, че „МИЗ“ ООД не е изпълнило задължението си за предоставяне на информация за изчисляване и плащане на дължимата такса по разрешителното съгласно чл. 194б, ал. 1 ЗВ, поради което за периодите 01.01.2020 г. - 31.12.2020 г. и 01.01.2022 г. - 31.12.2022 г. таксата е определена на база разрешения годишен воден обем. За периода 01.01.2021 г. - 31.12.2021 г. дружеството подало декларация с некоректни данни в отклонение от предвидените в чл. 7, ал. 2 от Тарифата за таксите за водовземане, за ползване на воден обект и за замърсяване. За този период дружеството не представило дневник и доклади за отнетите водни количества. Сочи се, че до длъжника е била отправена покана за доброволно изпълнение като същевременно му е било указано, че при липса на данни за ползваните водни количества таксата ще бъде определена. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

ІІ. По допустимостта:

4. Жалбата е подадена при наличието на правен интерес срещу акт, подлежащ на съдебен контрол, поради което се явява ДОПУСТИМА.

ІІІ. Фактите по делото:

5. „МИЗ“ ООД е титуляр на разрешително № 31520027/17.03.2008 г., продължено и изменено с решение № РР-1977/02.07.2014г., последно продължено с решение № РР-3665/30.09.2019г., издадени от Директора на Басейнова дирекция „Източнобеломорски район” /БД ИБР/, на „МИЗ” ООД, с което на дружеството е предоставено правото за водовземане от подземни води чрез един брой тръбен кладенец, разположен на територията на имот УПИ 1-„Силажни ями“, кв. 115, стопански двор № 10 по регулационният план на [населено място], с разрешена цел и годишен воден обем - „водоснабдяване за други цели“ - до 3154 м3/год. и „водоснабдяване за животновъдство“ - до 12410 м3/год., за водоснабдяване на обект: „Ферма за отглеждане на патици“, намираща се УПИ II и III, кв. 114. по регулационният план на [населено място], краен срок на действие на разрешителното 17.03.2024г.

Според разрешителното, такса за ползваните водни обеми се заплаща съгласно Тарифата по чл. 194 от Закона за водите. Таксата се заплаща за използваните водни количества за разрешените цели на водовземане. Добитите водни количества се заплащат по тарифата за други цели, в случай, че не е монтиран водомери за разделно измерване на използваните за различните цели водни количества. Таксата се заплаща за разрешените водни количества, в случаите в които не са монтирани изправни и отговарящи на нормативните изисквания водомерни устройство. В случай, че се установи неизправност на водомерно устройство, се заплаща такса за водовземане на базата на разрешен воден обем, за периода на неизправност или ако този период не може да бъде установен - от последната проверка на Басейнова Дирекция Източнобеломорски район, до момента на възстановяване на изправността на водомерното устройство. Титулярят е длъжен да представя на контролиращия орган необходимите документи, данни, сведения, справки и обяснения, свързани с разрешеното водоползване и предмета на проверката С решение № РР- 1977/02.07.2014г. посочените условия на разрешителното са изменени, като изрично е предвидено, че ежегодно до 31 януари на следващата година, титулярят на разрешителното следва да предоставя в БДИБР – Пловдив информация за изчисляване на дължимата такса по образец, утвърден от Министъра на околната среда и водите, както и ежегодно, към 31 март на следващата година да внася определената такса, след потвърждаването й с писмо на Директора на БДИБР – Пловдив. В случай, че не са монтирани водомерни устройства за разделно измерване според разрешените цели, таксата се изчислява на базата на най – високата стойност по тарифата за разрешеното водовземане. В случай на повреда или несертифициране на измервателните устройства за изчисляване на таксата за водовземане се вземат разрешените водни в разрешителното количества.

С решение № РР-3665/30.09.2019г. условия на разрешителното са допълнени като е предвидено, че таксата се заплаща на база Тарифата по чл. 194 от ЗВ, в сила към момента на заплащане на таксата; а ежегодно до 31 януари на следващата година, титулярят на разрешителното следва да определя и декларира в БДИБР – Пловдив дължимата такса по образец, утвърден от Министъра на околната среда и водите.

6. При извършена служебна проверка от експерти на БДИБР – Пловдив на 21.11.2023г., обективирана в констативен протокол № ПВ3-262/21.11.2023г., във връзка с дължими такси по разрешително № 31520027/17.03.2008 г., продължено и изменено с решение № РР-1977/02.07.2014г., последно продължено с решение № РР-3665/30.09.2019г., издадени от Директор на БДИБР – Пловдив, било констатирано, че „МИЗ” ООД като титуляр на разрешително не е представило декларации по чл. 194б, ал. 1 от ЗВ за периода от 01.01.2020г. до 31.12.2020г. и от 01.01.2022г. до 31.12.2022г.

За периода от 01.01.2021г. до 31.12.2021г. дружеството било представило декларация по чл. 194б, ал. 1 от ЗВ с вх. № КД-04-1800(1)/09.03.2022г., в която некоректно таксата била изчислена на основание чл. 194, ал. 1, т. 1, б. „б” от Закона за водите на база отнетия годишен воден обем и съгласно чл. 1. ал. 1, т. 1,6. „б”, чл. 3, ал. 1, чл. 7, ал. 2, чл. 11, ал. 1 посредством чл. 12, ал. 2, т. 5 и т. 9 от Тарифа за таксите за водовземане, за ползване на воден обект и за замърсяване, приета с ПМС № 383 от 29.12.2016г., обн. ДВ. бр. 2 от 6 Януари 2017г.

Не била заплатена дължимата такса за водовземане от подземни води за периода от 01.01.2020 г. до 31.12.2020 г. в размер на 3 630,04 лв.; за периода от 01.01.2021 г. до 31.12.2021 г. в размер на 326,65 лв. и за периода от 01.01.2022г. до 31.12.2022 г. в размер на 4 206,48 лв.

Констативен протокол № ПВ3-262 /21.11.2023г., ведно с покана за доброволно изпълнение и уведомление за започване на производство по установяване на публичното задължение, били предявени на титуляря на разрешителното с писмо с изх. № П0-02-699/07.12.2023г. (получено на ….). Дружеството било уведомено, че при неспазване на указания му срок от получаване на поканата, ведно с уведомлението ще се предприемат действия за откриване на производство по установяване с акт на публично държавно вземане и принудително събиране заедно с лихви и разноски от НАП по реда на ДОПК. Уведомлението за започване на производство било изпратено на основание чл. 26 от АПК като на длъжника била указана възможността да се яви в БДИБР – Пловдив, за да се запознае със събраните доказателства в административното производство по установяването на публичното задължение. Също на основание чл. 34 от АПК, за да се гарантират правата му като заинтересована страна в инициираното административно производство, от административния орган била осигурена възможност на дружеството да се запознае с административната преписка и всички документи към нея, като при желание да се снабди с препис от доказателствата по преписката, както и да изрази становище по събраните доказателства, да прави писмени искания и възражение, а в случай, че е заплатило задължението си или част от него да представи доказателство за това. Поканата за доброволно изпълнение, ведно с уведомлението за започване на производство били връчени на дружеството на 29.12.2023г. видно от известие за доставяне - обратна разписка с бар код идентификация ИДPS4040015СН2Е.

7. Длъжникът внесъл частично суми по сметка на БД ИБР за заплащане на дължимите такси по разрешително № 31520027/17.03.2008г., продължено и изменено с решение № РР-1977/02.07.2014г., последно продължено с решение № РР-3665/30.09.2019г., издадени от Директора на БД ИБР, за периода 01.01.2020г. до 31.12.2020г., както следва: на 23.01.2024г. видно от БИ № 16/23.01.2024г. - частично плащане в размер на 1 000 лв.; на 25.01.2024г. видно от БИ № 18/25.01.2024г. - частично плащане в размер на 1000 лв.; на 02.02.2024г. видно от БИ № 24/02.02.2024г. - частично плащане в размер на 1 000 лв.

8. При тази фактическа обстановка бил издаден Акт за установяване на публично държавно вземане № 146/27.08.2024г., с който на основание чл. 195б, ал. 1 и ал. 2 от Закона за водите, 194, ал. 1, т. 1, б. „б” от Закона за водите, във връзка с чл. 166 от Данъчно-осигурително процесуалния кодекс /ДОПК/, чл. 1. ал. 1, т. 1, б. „б”, чл. 3, ал. 1, чл. 7, ал. 2, чл. 11, ал. 1 посредством чл. 12, ал. 2, т. 5 и т. 9 от Тарифа за таксите за водовземане, за ползване на воден обект и за замърсяване, приета с ПМС № 383 от 29.12.2016г., обн. ДВ. бр. 2 от 6 Януари 2017г., спрямо „МИЗ“ ООД били установено следните публични задължения:

За периода 01.01.2020г. - 31.12.2020г. - такса за водовземане за други цели - 15 564 м3 х 0,233лв./м3 х 1,001= 3 630,04 лв. (три хиляди шестстотин и тридесет лева и четири стотинки), от които били погасени 3000 лева и оставаща за погасяване главница – 630,04 лева и дължима законна лихва за забава от 16.02.2021 г. до 27.08.2024г. в общ размер на 1230,37 лева, както и законна лихва до окончателното погасяване на главницата от датата, следваща датата на издаване на АУПДВ