Решение № 18854 от 20.10.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 18854 гр. София, 20.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 126 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МОНИКА ХР. ХРИСТОВА при участието на секретаря ИННА Т. ТОДОРОВА като разгледа докладваното от МОНИКА ХР. ХРИСТОВА Гражданско дело № 20241110144618 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 422 ГПК.

Образувано е по искова молба от „СОФИЙСКА ВОДА“ АД против Ф. А.

А. с искане да бъде признато за установено по отношение на ищеца, че ответникът дължи на ищцовото дружество следните суми: сумата в размер на 3238,24 лева, представляваща задължения за предоставени услуги по доставка на питейна вода, отвеждане и пречистване на отпадъчни води за периода на консумация 31.05.2022г. – 18.05.2023г., отразени във фактури, дължими за периода 28.06.2022г. – 18.06.2023г., както и сумата в размер на 110,40 лева, представляваща мораторна лихва за периода 29.07.2022г. – 18.06.2023г., за които сумите има издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 64952/2023г. по описа на СРС.

В исковата молба са изложени твърдения, че между страните е налице облигационно правоотношение по силата на чл. 8 от Наредба № 4/14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи при публично известни общи условия, като ответникът в качеството си на наемател на общинско жилище се явява потребител на предоставяните услуги. Ищецът поддържа, че е изпълнил задължението си по договора, като е предоставил В и К услуги на стойност 3238,24 лева, която не е заплатена в срок, поради което ответникът дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът чрез назначения от съда особен представител процесуалния си представител адвокат Н., оспорва предявените кумулативно субективно съединение искове по основание и размер.

Процесуалният представител поддържа, че Ф. А. не е наемател на процесния 1 имот, поради което страните по спора не са обвързани от облигационно правоотношение и Ф. А. не е материалноправно легитимирана да отговаря по претенцията на ищцовото дружество. В подадения отговор са наведени твърдения, че ищцовото дружество не е предоставило В и К услуги до процесния имот на посочената в исковата молба стойност. Излага твърдения, че доколкото в исковата молба липса индивидуализация на доставените услуги по периоди и стойност, не следва да бъде допускана исканата от ищцовото дружество експертиза.

Софийският районен съд, след като взе предвид становищата на страните и ангажираните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установено следното от фактическа и правна страна:

Предявени са по реда на чл. 422 ГПК положителни установителни искове с правно основание чл. 79, ал.1, пр.1 ЗЗД вр. чл. 203 ЗВ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

От приложеното ч.гр.д.№ 64952/2023г. по описа на СРС, 126 състав, се установява, че на 13.12.2023 г. в полза на „Софийска вода“ АД е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, съгласно която е разпоредено Ф. А. да заплати на заявителя сумата в размер на сумата 3238,24 , представляваща главница за потребена вода от длъжника за имота му на горепосочения адрес за период от 31.05.2022г. – 18.05.2023г., ведно със законна лихва за период от 27.11.2023.2023 г. до изплащане на вземането, сумата 110,40 лева, представляваща мораторна лихва за период от 29.07.2022г.

– 18.06.2023г..

Заповедта е връчена на основание чл. 47, ал. 5 от ГПК, поради което с разпореждане от 13.06.2024г. съдът е дал указания по чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК на ищеца за предявяване на иск. В срока по чл. 415, ал. 4 ГПК „Софийска вода“ АД е депозирала искова молба, поради което настоящото производство е допустимо.

Съгласно чл. 193 от Закона за водите (ЗВ), обществените отношения, свързани с услугите за водоснабдяване и канализация, се уреждат със Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги (ЗРВКУ), при спазване изискванията на този закон. Според нормата на чл. 1, ал. 2 от (ЗРВКУ), водоснабдителните и канализационните (В и К) услуги са тези по пречистване и доставка на вода за питейно-битови, промишлени и други нужди, отвеждане и пречистване на отпадъчните и дъждовните води от имотите на потребителите в урбанизираните територии (населените места и селищните образувания), както и дейностите по изграждането, поддържането и експлоатацията на водоснабдителните и канализационните системи, включително на пречиствателните станции и другите съоръжения. Според дадената в § 1, т. 2, б. "б" от ДР на ЗРВКУ легална дефиниция на понятието "потребители на В и К услуги", това са юридически или физически лица собственици или ползватели на имоти в етажната собственост. В разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от приложимата Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи (наричана за краткост в настоящото изложение 2

Наредбата) е указано, че потребители на услугите В и К са собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване на жилища и нежилищни имоти в сгради - етажна собственост (в този смисъл е и чл. 2, ал. 1 от Общите условия на ищеца). Получаването на тези услуги се осъществява при публично известни общи условия, предложени от оператора и одобрени от собственика на В и К системи и от съответния регулаторен орган, които общи условия влизат в сила в едномесечен срок от публикуването им в централен ежедневник - чл. 8, ал. 1 и ал. 3 от Наредбата.

По отношение на ответника по делото са представени 3 броя настанителни заповеди, както следва: настанителна Заповед № ЖН-0432/22.06.2011г. на Кмета на район „Красна поляна“, видно от която в процесния а********** е настанена ответницата Ф. А., ведно с членовете на семейството й, които по списък са 10 души, със срок на валидност 1 година; настанителна Заповед №РПК20-РД66-25 от 21.07.2020г., с която в процесния апартамент е настанена Ф. А., ведно с членовете на семейството й, които са 10 души, която заповед е временна за срок от 1 година, както и договор за наем от същата дата между Столична община и Ф. А.; настанителна Заповед № РКП22-РД66-100/07.11.2022г. , видно от която в процесния имот е настанена Ф. А. с членовете на семейството й, които са 7 на брой, както и договор за наем от същата дата между Столична община и Ф. А.. Ответникът с депозирания отговор оспорва наличието на облигационно правоотношение между страните. Съгласно чл. 3, ал.3 от Общите условия потребител може да бъде и наемател на имота, за който се предоставят ВиК услуги за времето на наемното правоотношение, при условие че собственикът и титулярът на вещното право на ползване на имота лично декларира съгласие пред Ви К оператора или бъде представена декларация с нотариална заверка на подписа му, то лице да бъде потребител на ВиК услуги за определен срок. В случая ищецът е представил единствено настанителни заповеди, видно от които процесният имот е общинска собственост, а ответницата е наемател на същия.

Не са представени обаче никакви доказателства, от които да може да се направи извод, че между ищеца и наемателя е бил сключен директно договор за предоставяне на ВиК услуги, в т. ч. ищецът, чиято е доказателствената тежест, не е установил и обстоятелството, че собственикът на имота да е предоставил писмено съгласие с нотариално удостоверяване на подписа за откриване на партида на наемателя, каквото изискване се съдържа в ОУ на ищеца. В допълнение за периода на консумация 31.05.2022г. – 07.11.2022г. липса представена по делото настанителна заповед, доколкото Заповед от 021.07.2020г. е временна за срок от 1 година. При липсата на други доказателства по делото, съдът намира, че ищецът не е доказал наличието между страните на твърдяното облигационно правоотношение. Тези обстоятелства са правопораждащи, тъй като обуславят спорните по делото права и доказването им е следвало да бъде пълно и главно.

С оглед на изложеното съдът намира, че ответникът не е бил потребил през процесния период на водоснабдителни и канализационни услуги за процесния недвижим имот, за който имот са начислени процесните суми и между страните не е възникнало облигационно правоотношение по 3 отношение на същия, поради което предявеният установителен иск се явява неоснователен и следва да бъдат отхвърлен.

Доколкото главният иск се явява неоснователен, то такъв се явява и искът по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, поради което следва да бъде отхвърлен.

По разноските:

Право на разноски има само ответникът, но доколкото е представляван от особен представител, то разноски не са сторени.

Така мотивиран съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявените от „СОФИЙСКА ВОДА“ АД ЕИК: 130175000, с адрес: гр. София, бул. Цар Борис III 159, ет. 2 и 3, бизнес център Интерпред Цар Борис против Ф. А. А., ЕГН **********, с адрес: гр. София, кв. Красна поляна, ул. „Ришки проход“ №1, вх. А, ет.1, ап.110, установителни искове по реда на чл. 422 ГПК с правно основание чл. 79, ал.1, пр.1 ЗЗД вр. чл. 203 ЗВ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД с искане да бъде признато за установено, че ответникът дължи сумата в размер на 3238,24 лева, представляваща задължения за предоставени услуги по доставка на питейна вода, отвеждане и пречистване на отпадъчни води за имот, находящ се в гр. София, Красна поляна, ул. „Ришки проход“ бл.1, ет.1, ап.110, период на консумация 31.05.2022г. – 18.05.2023г., отразени във фактури, дължими за периода 28.06.2022г. – 18.06.2023г., както и сумата в размер на 110,40 лева, представляваща мораторна лихва за периода 29.07.2022г. – 18.06.2023г., за които сумите има издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 64952/2023г. по описа на СРС.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред СГС в двуседмичен срок от връчването.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 4