Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 10094 от 13.03.2026, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 53646/2025
Вид
Определение № 10094
Подписан
13.03.2026
В сила
13.03.2026
Състав
СВЕТЛОЗАР ДИМИТРОВ ДИМИТРОВ

Цитирани разпоредби

  • чл. 124, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 140 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 140, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 26, ал. 1, пр. 3 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 10 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 11 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 22 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 26, ал. 1, пр. 1 · Закон за потребителския кредит

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 10094 гр. София, 13.03.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 40 СЪСТАВ, в закрито заседание на тринадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ като разгледа докладваното от СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ Гражданско дело № 20251110153646 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 140 ГПК.

Образувано е по искова молба на Р. Р. Т. срещу „Моят кредит“ ЕООД.

Ищецът твърди, че на 22.03.2021г. сключил с ответника договор за паричен заем № 43595, по силата на който дружеството се задължило да му предостави заем в размер от 500лв. за срок от 8 месеца при ГЛП от 39,99% и ГПР от 40,73%. Било уговорено, че се дължи и неустойка при неосигуряване на обезпечение в размер на 454,78лв., а общо дължимата сума възлизала на 1032,62лв.

Ищецът твърди, че процесният договор е нищожен, тъй каот нарушава чл. 10 и чл. 11 ЗПК – липсвал погасителен план, посочена методика за изчисление на референтния лихвен процент, срок на договора за кредит, както и коректно посочване на ГПР, доколкото в него не били включени всички разходи. Посочва, че в договора липсвало и правото на потребителя за отказ от него. Счита, че лихвеният процент по договора е значително завишен в противоречие с добрите нрави. Поддържа, че клаузата за неустойка също е нищожна поради нарушение на добрите нрави.

С оглед изложеното, моли за постановяване на решение, с което договорът за кредит да бъде обявен за недействителен, а в условията на евентуалност да бъдат признати за нищожни клаузите на чл. 3, ал. 7, чл. 3, ал. 8, чл. 12, ал. 4.

Съобразно изложеното, моли за постановяване на решение, с което да бъде признато за установено, че сключеният между страните договор за кредит е нищожен, а в условията на евентуалност, че клаузата на чл. 1, ал. 3, предвиждаща такса за експресно разглеждане, е нищожна.

Ответникът е подал отговор на исковата молба в законоустановения срок.

Признава, че между страните е сключен посочения договор за кредит. Посочва, че същият бил договор за заем, а не за потребителски кредит, поради което ЗПК бил неприложим. Счита, че същият отговаря на всички нормативни изисквания, като в него се съдържа погасителен план, описан е ГПР, неустойката не противоречи на закона и добрите нрави, както и възнаградителната лихва не е прекомерна. Излага допълнителни съображения за неоснователност на исковете.

Съобразно изложеното, моли за отхвърляне на предявените искове.

Съдът, като съобрази твърденията, доводите и възраженията на страните, намира следното:

Предявени са за разглеждане обективно евентуално съединени 1 установителни искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК вр. чл. 26, ал. 1, пр. 1 вр. чл. 22 ЗПК и чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД.

В тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване: сключването на договор за кредит между страните със соченото в исковата молба съдържание, съдържащ описаните в исковата молба клаузи, които противоречат на императивни норми и на добрите нрави.

В тежест на ответника е да докаже: валиден договор за кредит и валидни клаузи, отговарящи на императивните изисквания на закона и на добрите нрави.

С оглед становищата на страните, съдът отделя за безспорно в отношенията им, че между тях е сключен процесния договор за кредит с описаното съдържание.

Представените от страните писмени доказателства са допустими и относими, поради което следва да бъдат приети.

На основание чл. 140, ал. 3 ГПК делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание, за което да се призоват страните.

Воден от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 16.04.2026г. от 09:40ч., за която дата и час да се призоват страните.

ПРИКАНВА страните към спогодба, медиация или извънсъдебно доброволно уреждане на спора.

ОБЯВЯВА на страните проекто-доклада по делото съобразно мотивната част на определението.

ПРИЕМА като писмени доказателства по делото документите, приложени към исковата молба и отговора на исковата молба.

ДА СЕ ВРЪЧИ на страните препис от настоящото определение, а на ищеца и препис от отговора на исковата молба с приложенията.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 2