Определение № 136 от 21.01.2025, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 136 гр. София, 21.01.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на двадесет и първи януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Жаклин Комитова

Членове:

Иванка Иванова

Петя Алексиева като разгледа докладваното от Жаклин Комитова Въззивно частно гражданско дело № 20241000503423 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

ПРОИЗВОДСТВОТО Е ПО РЕДА НА ЧЛ.274 ГПК – ЧЛ.279 ГПК.

Образувано е по частна жалба вх. № 130219/25.11.2024 г., депозирана от адв. Г. С. И., САК, назначен за особен представител „МЕГАПОНТ БГ“ ЕООД, ЕИК 202231997, със съдебен адрес: гр. София, ул. „Баба Илийца“ № 1, вх. А, ет. 5, ап. 15, против ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 4039 от 22.10.2024 г., постановено по т. д. № 949/2021 г. по описа на СГС, ТО, VI‑13 състав, с което е оставено без уважение искането на адв. И. да бъде изменено Решение № 966 от 05.07.2024 г. в частта за разноските досежно определеното му възнаграждение. Излага съображения, че обжалваното определение е неправилно и незаконосъобразно. Поддържа, че председателят на първоинстанционния състав е изложил неправилни и необосновани аргументи как процесуалният представител — адвокат следва да работи по аналогия на разпоредбите на заплащане на положения труд в ЗПП при представителство на юридическо лице, за което ЗПП не съдържа разпоредби. Именно в чл.5 от Закона за правната помощ (в сила от 01.01.2006 г., изм. ДВ. бр.84 от 06.10.2023 г., доп. ДВ. бр.18 от 01.03.2024 г.), ясно и категорично е посочено ч е „Правна помощ се предоставя на физически лица...”. ЗПП урежда специални случаи, в които подпомагането единствено на физически лица се осъществява при възнаграждения, различни от уговаряните свободно между страните по договор за правна помощ. Специалният ЗПП дерогира ЗА и Наредбата, но само и тъкмо в специалните случаи в обхвата на ЗПП, защото урежда специален ред в отклонение от общите правила, поради което не може да се тълкува разширително. Търговските дела са извън обхвата на ЗПП.

Поради това, по иск по 155, т.3 от ТЗ освободена от такси и разноски прокуратура (чл. 83, ал.1, т.3 от ГПК), когато по делото участва прокурор, 1 разноските се плащат от Държавата (чл.78, ал.11 от ГПК) и при неприложимост на ЗПП за търговски дела, възнаграждението трябва да се определи по чл.47, ал.6 от ГПК от съда.

Моли съда да отмени Определение №4039/22.10.2024 г., по търг . дело №20211100900949/2021 г., по описа на СГС и д а постанови ново, с което да определи указания от Софийски адвокатски съвет размер на дължимо адвокатско възнаграждение и не по-ниско от 1/2 от съответния минимален размер по Наредба №1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения - 500 лв. за всяка инстанция, който да му бъде заплатен чрез РКО.

На 28.11.2024 г. е депозирано допълнение към частната жалба от адв.

Г. С. И., САК, назначен за особен представител „МЕГАПОНТ БГ“ ЕООД, с ЕИК 202231997, с което се излагат подробни доводи за неправилност на обжалваното определение от 22.10.2024 г.

Съдът, след като се запозна с материалите по делото и обсъди доводите на жалбоподателя, приема за установено следното от фактическа страна:

Частната жалба е депозирана от легитимирана страна, в срока по чл.275, ал.1 ГПК – първоинстанционният съд не е връчил съобщение за постановеното определение на молителя, като видно от молба вх. № 130207/25.11.2024 г., същият е узнал за него на тази дата. Поради това частната жалба е процесуално допустима.

Разгледана по същество, частната жалба е ОСНОВАТЕЛНА, предвид следното:

Производството по делото е образувано по иск с правно основание чл.155 т.3 от ТЗ, предявен от Софийска градска прокуратура против „МЕГАПОНТ БГ“ ЕООД, с ЕИК 202231997 (дружество, чийто едноличен собственик на капитала и управител е починал на 09.04.2020 г.), като в продължение на повече от 3 месеца не е вписан нов управител.

С Решение № 966 от 05.07.2024 г., постановено по т. д. № 949/2021 г. по описа на СГС, ТО, VI-13 състав, е прекратено на основание чл. 155, т. 3 ТЗ, по предявен иск от Софийска градска прокуратура, против „МЕГАПОНТ БГ“ ЕООД, с ЕИК 202231997. На адв. Г. С. И., в качеството му на особен представител на ответника „МЕГАПОНТ БГ“ ЕООД, е определено възнаграждение, в размер на 100 лв., което да бъде изплатено от бюджета на СГС. На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК „МЕГАПОНТ БГ“ ЕООД, е осъдено да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на СГС, сумата от 130 лв. – разноски в производството пред СГС.

С молба вх. № на СГС 38158/10.07.2024 г. адв. Г. С. И. - САК, назначен за особен представител „МЕГАПОНТ БГ“ ЕООД, ЕИК 202231997, е отправил искане към съда за изменение на Решение № 966 от 05.07.2024 г., постановено по т. д. № 949/2021 г. по описа на СГС, ТО, VI-13 състав, в частта за разноските, като възнаграждението на процесуалния представител на ответника се определи на 500 лв., предвид указания от Софийския адвокатски съвет размер на дължимо адвокатско възнаграждение и не по-ниско от 1/2 от съответния минимален размер по Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

С обжалваното Определение № 4039 от 22.10.2024 г.съдът е оставил без 2 уважение така отправеното искане, като е приел, че възложената работа по реда на ЗПрП – в отклонение от пазарните правила, предполага и остойностяването й по регламентирания от специалния закон механизъм по Наредбата за заплащане на правната помощ и въз основа на свършената, а не на база възложената работа. По изложените съображения СГС е приел, че Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения е неприложима при служебно възложена адвокатска защита. В рамките на равнопоставеното правоотношение (основано на избран от клиента адвокат без предоставената услуга да е била обезпечена финансово) адвокатският съвет е овластен да определи справедливото възнаграждение, а на свой риск адвокатът да наложи неговото изпълнение от своя клиент по предписания ред с чл. 37 ЗА. Очертаният механизъм обаче е неприложим при разпореждане с бюджетни средства – законът не придава меродавност на обещаното от адвокатския съвет възнаграждение, а пряко ангажира съда да се разпореди с бюджетно осигурени средства. Затова и определеното от Софийския адвокатски съвет възнаграждение в случая не е меродавно.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

Нормата на чл.248, ал.1 ГПК вр. с чл.259, ал.1 ГПК предоставя възможност на съда по искане на страната, направено в срока за обжалване на постановеното решение, да допълни или измени същото в частта за разноските.

В случая, искането за изменение на постановеното съдебно решение в частта за разноските е своевременно направено от назначения от съда особен представител на ответника – адв. Г. С. И., в рамките на установения в нормата на чл.248, ал.1 ГПК вр. с чл.259, ал.1 ГПК срок.

Жалбоподателят поддържа, че следва да се о предели указания от Софийски адвокатски съвет размер на дължимото адвокатско възнаграждение и не по-ниско от 1/2 от съответния минимален размер по Наредба №1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Въззивният съд констатира, че с Разпореждане № 6345/15.09.2023 г.

СГС, ТО, VI-13 състав, по т. д. № 949/2021 г. по описа на СГС, е разпоредил да се изиска от САК адвокат за процесуално представителство на ответника „МЕГАПОНТ БГ“ ЕООД, чието възнаграждение ще бъде изплатено от бюджета на съда при условията на Наредбата за заплащане на правна помощ.

С Писмо вх. № на СГС 119023/18.12.2023 г. Софийският адвокатски съвет, е уведомил СГС, че на свое заседание на 01.11.2023 г. е приел Решение № 2422, с което е определил адв. Г. С. И. за особен представител на ответника по т. д. № 949/2021 г. по описа на СГС, ТО, VI‑13 състав, като с оглед обстоятелството, че процесуалното представителство ще се осъществява от определения адвокат без наличие на договор между адвоката и доверителя му, Софийският адвокатски съвет е определил и размера на възнаграждението по правилата на чл. 36, ал. 1 от ЗА и Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, приложими при липса на договор между адвокат и клиент – 1 000 лв. (според правилото на чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1).

С Разпореждане № 1108/06.02.2024 г. СГС, ТО, VI-13 състав, по т. д. № 949/2021 г. по описа на СГС, е назначил на основание чл. 29, ал. 2 ГПК адв. Г.

3

С. И. за особен представител на ответника „МЕГАПОНТ БГ“ ЕООД.

В Глава X от ГПК (чл. 94 ГПК и сл.) е уредено назначаването на особен представител на всяка една от страните, но при затруднено материално състояние на участник в процеса. В този случай размерът на възнаграждението се определя по Наредбата за заплащането на правната помощ (НЗПП) по чл. 37, ал. 1 о т Закона за правната помощ, изплаща се от Националното бюро за правна помощ (НБПП), а възмездяването му като разноски по делото, съобразно изхода на спора става по реда на чл. 78, ал. 7 от ГПК в полза на НБПП.

Възнаграждение на особения представител, който се назначава от съда, винаги се дължи, независимо от това кой следва да поеме разходите в различните хипотези на назначаването му. Когато назначаването на служебен защитник по граждански дела не е по реда на чл. 94 ГПК и сл., вр. чл. 23, ал. 1 и 2 ЗПрП, размерът на възнаграждението на служебния адвокат се определя от съда при съблюдаване на минималните размери на адвокатските възнаграждения по Наредба № 1/09.07.2004 г. (в този смисъл е Определение № 87/04.04.2018 г. по гр.д. № 2078/2017 г. на ВКС, I Г.О.). Поради това позоваването на ЗПП и прилагането по аналогия на установените към нея правила към производствата по търговски спорове (каквото е делото с правно основание чл. 155 т.3 от ТЗ съгласно чл. 365 т.3 от ТЗ), противоречи правилата на тълкуване и прилагане по чл. 46 ал.1 и ал.2 от ЗНА. Съгласно чл. 24, т. 3 ЗПП обхватът на правната помощ, предоставяна по реда и при условията на ЗПП, е ограничен не само субектно (отнася се само до физически лица), но и предметно – изключва с е предоставянето по търговски и данъчни дела .

Специалният ЗПП дерогира Закона за адвокатурата и Наредба № 1/2004 г. на ВАдС, но само по отношение на специалните случаи в обхвата на ЗПП, защото урежда специален ред в отклонение от общите правила – изключение, което съгласно общите тълкувателни правила, не може да се тълкува разширително.

Предвид обстоятелството, че ответникът е защитаван по делото от особен представител, същият има право на адвокатско възнаграждение.

Неговият размер следва да се определи съобразно нормата на чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения , която регламентира, че за защита по други неоценяеми искове възнаграждението е 1 000 лв. (чл.7 ал.1 т.4 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. ), като съгласно чл.47 ал.6 изр. второ от ГПК съдът би могъл да присъди такова в размер на 1/2 - т.е. 500 лв.

В случая, съставът на СГС е определил възнаграждение на адв. Г. С. И., в размер на 100 лв., като в постановеното по делото съдебно решение е изложил съображения относно размера на същото. Тези съображения не са ревизирани с обжалваното определение. За да намали адвокатското възнаграждение СГС се е позовал на Решение от 25.01.2024 г. на СЕС по дело № С-438/22 г. То дава възможност да се определи адвокатско възнаграждение и под минимума, посочен в Наредба № 1/2004 г. Съдът обаче, следва да извърши преценка относно фактическата и правна сложност на делото, усилията, които адвокатът ще вложи в защита на интересите на страната, процесуалните действия, които ще извърши до приключване на спора пред съответната инстанция. Определянето на възнаграждение под минимума не може да бъде несъразмерно с оглед на посочените по-горе критерии. То не 4 трябва да бъде унизително ниско за адвоката съпоставено с труда му.

Въззивният съд като прецени, че определеното възнаграждение от 100 лв. е изключително ниско, но също така съобрази и обстоятелството, че делата с правно основание чл.155 т.3 от ТЗ не се отличават със значителна фактическата и правна сложност, приема като справедливо възнаграждение за особения представител такова в размер на 400 лв. Посочените в наредбата размери на адвокатските хонорари могат да служат единствено като ориентир при определяне служебно на възнагражденията на процесуалните представители на страните, но не са обвързващи за съда. Тези размери подлежат на преценка от решаващия състав с оглед вида на спора, интереса, извършените от адвоката процесуални действия, фактическата и правна сложност на делото (в този смисъл е Определение № 50015/16.02.2024 г. по т. д. 1908/2022 г. на ВКС, ТК, I т. о.).