Решение № 66 от 16.01.2023, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 66 гр. София, 16.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 10-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на втори декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Цветко Лазаров

Членове:

Ралица Д.а

Нина Стойчева при участието на секретаря Мария Ив. Крайнова като разгледа докладваното от Ралица Д.а Въззивно гражданско дело № 20211000501952 по описа за 2021 година

Производството е образувано по въззивна жалба на З. К. С. срещу решение № 260360/05.10.2020г. на СГС, ГО, 21 състав, постановено по гр.д.

№ 1689/19г., с което са отхвърлени исковете му с правно основание чл.441 от ГПК във вр. с чл.45 от ЗЗД за присъждане на имуществени и неимуществени вреди.

Жалбоподателят твърди, че обжалваният съдебен акт е незаконен, тъй като е постановен в нарушение на процесуалния и материалния закон.

Поддържа, че първоинстанционният съд е допуснал процесуални нарушения, защото е съставен и подписан грешен протокол, което е наложило поправянето му в съдебно заседание; наличие на паралелни дела, поради което е неправилно делото да се гледа от съдии от СГС. Неправилно съдът не се отвел и го е оставил без защитник по ЗПрП като не е заменил адвокат, който си е направил отвод. Допуснати са материални нарушения, тъй като са разгледани недопустими искове. С молба с вх. № 79455/05.08.2020г. е уточнил исканията си и постановеното решения няма нищо общо с тях. В съдебното решение са изложени грешни мотиви за настъпване на погасителна давност по отношение на подадени

5бр. жалби. С молба вх. №

1

73351/05.06.2019г. жалбоподателят поддържа, че е представил десетки номерирани доказателства, които умишлено не се намират в преписа на изпълнителното дело. Със становище, депозирано на 23.05.2022г. по предоставена от съда възможност назначения процесуален представител на въззивника адв. С. е посочил, че решението на СГС е недопустимо по отношение на иска за неимуществени вреди, тъй като съдът се е произнесъл свръхпетитум- вместо за 25 000 лв., е постановено решение за 26 000лв. Сочи, че последната жалба срещу действия на ответника като ЧСИ е от 25.03.2015г., от когато до предявяване на иска не е изтекла петгодишната погасителна давност. Вредите са настъпили в периода след 17.01.2013г. и след 23.04.2013г. с реализиране на изпълнителните действия и съпровождащото натрупване на стрес у него. Няма как вземането за непозволено увреждане да е възникнало към момент, към който все още не са настъпили вредите като елемент от фактическия състав на деликта.

Позовава се на ППВС № 2/21.12.1981г. Счита за неправилен изводът на съда, че последващата отмяна на решението, послужило като основание за издаване на изпълнителният лист, по който е образувано изпълнителното дело, не води до настъпване с обратна сила на неправомерност на действията на съдебния изпълнител. Поддържа, че съдът не е взел предвид чл.433, ал.1, т.4 от ГПК. Позовава се на т.10 от ТР № 2/26.06.2015г. на ОСГТК на ВКС.

Ирелеванто е, че по изпълнителното дело има присъединени взискатели, тъй като те имат същите права както първоначалния взискател и са обвързани като него от висящността, спирането и прекратяването на изпълнителното дело. Присъединяването на взискател не може да санира неправомерните действия на съдебния изпълнител. Счита, че са налице елементите от фактическия състав на чл.45 от ЗЗД.

Затова моли въззивния съд да обезсили обжалваното решение като недопустимо по отношение на иска за неимуществени вреди, тъй като има произнасяне над предявения размер от 25 000лв. Да го отмени като неправилно и да уважи изцяло предявените искове.

Не е постъпил отговор от Д. Д. по въззивната жалба. Взел е становище по това, депозирано от адв. С., както и по жалбата с писмено становище от 05.08.2022г . Счита я а неоснователна.

Третото лице помагач „ДЗИ- Общо застраховане“

2

ЕАД не взема становище по жалбата.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства в първоинстанционното и въззивно производство по реда на чл.235 от ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

СГС е сезиран с искове по чл.441, ал.1 от ГПК във вр. с чл.74, ал.1 от ЗЧСИ във вр. с чл.45 от ЗЗД за присъждане на обезщетение за имуществени и неимуществени вреди. Ищецът З. С. в исковата молба и в молбите уточнения от 18.07.2018г., 10.01.2019г., 25.02.2019г., 05.08.2020г. и молба от 13.06.2022г. / стр.140 от делото на САС/ твърди, че по тъжба на Д. Г. И. е образувано нчхд № 912/2007г. по описа на РС- Стара Загора. По това дело е осъден с присъда № 220/14.12.2007г. С решение № 28/17.03.2008г. на ОССтара Загора тя е била частично изменена. С решение № 7/24.01.2017г. на ВКС, НО по н.д. № 1299/16г. е възобновено наказателното преследване, отменени са присъдата и решението на въззивната инстанция и е бил оправдан по поддържаното обвинение. С решение

№ 72/15.10.2009г., постановено по гр.д. № 1483/08г. на РС- Стара Загора е бил осъден по иск на Д. И.. С решение № 67/19.01.2018г. на ОС- Стара Загора е отменено решението на РС- Стара Загора и искът на Д. И. е отхвърлен. По издаден изпълнителен лист въз основа на отмененото решение на РС- Стара Загора е образувано изп.д. № 20128670400097 на ответника ЧСИ Д. Д.. Той му е причинил вреди с извършването на неправомерни действия. С молба до СГС с вх. № 107283/22.10.2012г. е обжалвал действията му и има приложена молба за освобождаване от държавна такса към съда, допълнена с жалби вх.

№ 12901/10.12.2012г. на СГС и вх. № 13351/18.12.2012г на СГС. Ответникът е поискал от него да внесе държавна такса по тези жалби и му е указал, че при невнасяне ще ги върне. Горната жалба му е върната. С жалба вх. № 1057/07.01.2013г. на СГС е обжалвал връщането на жалбата като отново е поискал да бъде освободен от заплащане на държавна такса от съда. Тази жалба не е администрирана от ответника, което е неправомерно действие.

Подал е нови жалби с вх. № 54/02.01.2013г. на СГС, вх. № 1050/07.01.2013г. на СГС/ срещу извършено разпределение на суми/, с вх. № 1054/07.01.2013г. на СГС и с вх. № 5774/21.01.2013г. на СГС. Със съобщение изх. № 31/03.01.2013г. ответникът е оставил без движение жалбата с вх. № 133531/18.12.2012г. за внасяне на държавна такса по сметка на СГС. Със 3 съобщение изх. № 00155/15.01.2013г. му е съобщено, че жалбата с вх. № 133531/18.12.2012г. е върната. Подал е жалба вх. № 5773/21.01.2013г. до СГС срещу връщането с приложение за освобождаване от държавна такса към съда. Ответникът не е администрирал тази жалба, което е неправомерно действие. Със съобщение изх. № 156/15.01.2013г. му е съобщено, че е оставена без движение жалба с вх. № 1050/07.01.2013г на СГС за внасяне на държавна такса, въпреки, че е подала молба за освобождаване от внасяне на такава до съда. Със съобщение изх. № 215/21.01.2013г. отново му е съобщено указанието за внасяне на държавна такса. Със съобщение изх. № 435/06.02.2013г. ответникът е върнал жалба с вх. № 1050/07.01.2013г. поради неизпълнение на указанията му. Срещу връщането й и други действия на ответника, включително и срещу възлагането на продадения имот, е подал жалби с вх. 15112/11.02.2013г., вх. № 8859/28.01.2013г., вх. №

8861/28.01.2013г., вх. № 15114/11.02.2013г., вх. № 27316/08.03.2013г., вх. № 3424/22.03.2013г. и с вх. № 38076/01.04.2013г. на СГС с приложени молби за освобождаване от държавна такса за съда. Подал е и жалба от 25.03.2015г. срещу постановлението за възлагане. Ответникът не е отговорил на нито една от тези жалби, което също е неправомерно действие.

Обжалвал е постановлението на ответника от 11.05.2015г., с което е прекратено изпълнителното дело, която жалба също му е върната. Обжалвал е връщането като отново му е указано да внесе държавна такса. По указания на ОС- Стара Загора му е поискал да представи документи по чл.83, ал.2 от ГПК. С молба от 26.07.2019г. ги е изпратил. Поради отвод на съдиите от ОС- Стара Загора е определен друг компетентен съд- ОС- Пловдив. Той се е произнесъл с определение № 2422/22.11.2019г. като е бил освободен от заплащане на държавна такса и е оставил жалбата без уважение като просрочена.

Ответникът като частен съдебен изпълнител умишлено и престъпно не е администрирал жалбите на ищеца. Д. Д. е извършил незаконна продан на негов сънаследствен имот и не е администрирал жалбите му преди приключване на изпълнителното дело. Това е друго неправомерно действие.

Ответникът Д. Д. в качеството му на ЧСИ му е причинил за неимуществени вреди в размер на 25000лв. / молба от 05.08.2020г./, както и имуществени вреди в размер на 4500лв., присъдени по изпълнителното дело такси за ЧСИ и разноски и 27 610лв, стойността на вещите, подобно описани в молбата от 10.01.2019г., изхвърлени поради незаконосъобразен въвод. Ищецът твърди, 4 че от действията на ответника е преживял тежка протрахирана депресивна реакция с остатъчни последици/ масиран сърдечен удар/, сърцебиене, аритмия, хипертония, изключително нарушение на психиатричната адаптивност, изразена в ежедневно нервно напрежение и нарушени социални контакти, опасност за живота. Затова моли съда да осъди ответника Д. Д. да му заплати обезщетение за неимуществени вреди в размер на 25000лв. / молба от 05.08.2020г./, в едно със законната лихва, считано от датата на отменената присъда, както и имуществени вреди в размер на 4500лв., присъдени по изпълнителното дело такси за ЧСИ и разноски и 27 610лв, стойността на вещите, подобно описани в молбата от 10.01.2019г., изхвърлени поради незаконосъобразен въвод.

В депозиран писмен отговор ответникът прави възражение за нередовност на исковата молба. Счита за законосъобразни извършените от него изпълнителни действия. Прави възражение за изтекла погасителна давност на претендираните суми.

Третото лице помагач „ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД в депозирано писмено становище оспорва изцяло предявените искове. Счита, че не са налице предпоставките за ангажиране на отговорността на ответника Д. Д. в качеството му на ЧСИ. Счита, че искът е погасен по давност.

Не се спори, че по тъжба на Д. И. е било образувано чнхд № 912/07г. на РС- Стара Загора, по което ищецът З. С. е бил обвинен в престъпление по чл.148, ал.2 във вр. с ал.1, т.3 във вр. с чл.147, ал.1 от НК. Постановена е присъда № 220/14.12.2007г., с която обвиняемият е бил признат за виновен за извършеното престъпление. С решение № 28/ 17.03.2008г. на ОС- Стара Загора, НО, постановено по внчхд № 46/08г. присъдата на РС- Стара Загора е изменена.

Не е спорно, че с решение № 7/24.10.2017г. на ВКС, I НО по н.д. № 1299/16г. e възобновено внчхд № 46/08г. на ОС-Стара Загора. Отменено е постановено по него решение № 28/ / 17.03.2008Г. на ОС- Стара Загора, НО, както и потвърдената с него присъда № 220/14.12.2007г., постановена по чнхд № 912/07г. на РС- Стара Загора и е постановена оправдателна присъда по отношение на З. С. за обвинението в престъпление по чл.148, ал.2 във вр. с ал.1, т.3 във вр. с чл.147, ал.1 от НК.

Безспорно е, че по искова молба на Д. Г. И. срещу З. С. е образувано 5 гр.д. № 1483/08г. на РС- Стара Загора по иск с правно основание чл.45, ал.1 от ЗЗД за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди. Искът е уважен частично за сумата от 1 500лв. Въз основа на молба от 13.01.2011г. на Д. И. и разпореждане от 14.01.2011г. по същото дело е издаден изпълнителен лист за присъденото обезщетение за неимуществени вреди. С решение № 362 /15.03.2010г., постановено по гр.д. № 238/10г. на горното решение на РССтара Загора е потвърдено. С решение № 242/10.10.2017г. по гр.д. № 1488/17г. на ВКС, IV г.о. на основание чл.303, ал.1, т.3 от ГПК е отменено въззивното решение на ОС-Пловдив в частта, в която е потвърдено решение № 72/15.10.2009г. на РС- Стара Загора и делото е върнато за разглеждане от друг състав на въззивния съд. С Решение № 67/19.01.2018г. на ОС-Пловдив, постановено по гр.д. № 2827/17г. е отменено решението на РС- Стара Загора, постановено по гр.д. № 1483/08г. в уважителната му част и искът с правно основание чл.45, ал.1 от ЗЗД, предявен от Д. И. срещу З. С. е отхвърлен изцяло. Това решение е влязло в сила, тъй като не е допуснато до касационно обжалване.

Не се спори, че с определение № 2422/22.11.2019г. на ОС- Пловдив, ГК, VI граждански състав, постановено ч.гр.д. № 2651/19г. З. С. е освободен от заплащане на държавна такса по делото на основание чл.83, ал.2 от ГПК и е оставил без уважение жалбата му с вх. № 2094/28.06.2019г. против разпореждане от 20.06.2019г., постановено от ЧСИ Д. Д..