Решение № 21 от 14.02.2024, Районен съд - Силистра
- Съд
- Районен съд - Силистра
- Дело
- Административно наказателно дело 661/2023
- Вид
- Решение № 21
- Подписан
- 14.02.2024
- В сила
- 10.06.2024
- Състав
- Галина Димитрова Василева
Цитирани разпоредби
- чл.28 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.42 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.57 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.59 - чл.63 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.59 - чл.63 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.59 - чл.63 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.59 - чл.63 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.59 - чл.63 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63, ал. 2, т. 5 и т. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63, ал. 2, т. 5 и т. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.63д · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.116, ал. 1, т. 3 · Закон за мерките срещу изпирането на пари
- чл. 11, ал. 1, т. 3 · Закон за мерките срещу изпирането на пари
- чл.123, ал.1 · Закон за мерките срещу изпирането на пари
- чл. 4, т. 4 · Закон за мерките срещу изпирането на пари
- § 1, т. 19 · Закон за мерките срещу изпирането на пари
РЕШЕНИЕ
№ 21 гр. Силистра, 14.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на шестнадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Г. Д. Василева при участието на секретаря П. Г. Т. като разгледа докладваното от Г. Д. Василева Административно наказателно дело № 20233420200661 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 – чл.63 от ЗАНН.
Постъпила е жалба от „Р. НХ” ЕООД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление гр. Д., общ. С., обл. С., представлявано от управителя Н. Ю. Х., против Наказателно постановление № 38-69/25.08.2023г., издадено от председателя на Държавна агенция „Национална сигурност“ - София, с което на търговското дружество - жалбоподател, на основание чл. 116, ал. 1, т. 3 от ЗМИП, е наложена имуществена санкция в размер на 5 000 (пет хиляди) лева за нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 3, предл. 2 от Закона за мерките срещу изпиране на пари.
В депозираната жалба, поддържана пред съда чрез представител по пълномощие, се изразява позиция за съществено нарушение на процесуалните правила, засягащо правото на защита на наказаното лице и изразяващи се в липса на конкретно, ясно и точно словесно описание на нарушението в АУАН, съответно на мерките, за които се визира, че не са били спазени и обстоятелствата, при които вмененото нарушение е било извършено. Подчертава се, че конкретният случай, отразен в процесното НП, не е разглеждан самостоятелно, а в съвкупност с три други случая, за които 1 случаи отделно са съставени актове и издадени НП. Изразява се позиция, че по този начин се внушава системност в поведението на наказаното лице, без съответно да е било изяснени и да се държи сметка какви са били конкретните причини и обстоятелства, довели до нарушението. Поддържа се, че дружеството не е извършило административни нарушения по ЗМИП и че констатираните при проверката на 30.06.2023 г. случаи са инцидентни, като съответно от страна на дружеството са взети мерки в бъдеще такива пропуски да не бъдат допускани. Обръща са внимание, че информацията, която е послужила като насока за стойността на паричните средства, за които трябва съответно да се идентифицират клиентите, е била подвеждаща за служителя на търговеца, предвид посоченото, че става въпрос за обмяна на валута на стойност над 5 000 евро или 9 779,15 лева. Развити са доводи и в насока приложимост на чл.28 от ЗАНН. Моли се за отмяна на НП.
Пред съда процесуалният представител визира, че процесният случай, както и другите посочени в адм. обвинение, са констатирани въз основа на документи на проверявания търговец, отразил съответните операции в стопанисвания обект, в който осъществява дейността си, което очертава, че няма и не е имало никакъв стремеж същият да укрие данни от проверяващите го органи. Посочва, че налагането на санкцията от 5000 лева е доста тежка и ще има характер на репресия, отколкото да постигне целите на наказанието, при отчитане и на факта, че са издадени още три наказателни постановления с имуществени санкции от по пет хиляди лева. Не се претендират разноски.
Административно-наказващият орган се представлява в съдебно заседание от упълномощен процесуален представител Т. П. – държавен служител с юридическо образование, оспорваща жалбата като неоснователна.
Излага доводи за установеност на нарушението и подчертава, че изпълнението на процесното задължение за изискване на данни за произхода на средствата при обмяната им е обвързано с регламентирания от законодателя праг равен на 5000 евро и над него, като от доказателства по делото става ясно, че се касае за сделка - продажба на 5000 евро, поради което размисъл относно валутния курс не е необходим. Моли за потвърждаване на НП и присъждане на разноски по делото.
Районна прокуратура гр.С., при редовност на призоваване, не се представлява в съдебно заседание и не представя становище.
2
Жалбата като подадена в срок и от надлежна страна се явява процесуално допустима.
След обсъждане и преценка доводите на страните и събраните по делото доказателства, съдът намира за установено следното:
ТД – жалбоподател „Р. НХ” ЕООД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление гр. Д., общ. С., обл. С., представлявано от управителя Н. Ю. Х., осъществява дейност, свързана с обмен на валута и е вписано в публичния регистър на лицата, извършващи дейност като обменно бюро, с издадено Удостоверение № 1440/25.01.2016 г. Предвид естеството на това занятие и съгласно чл. 4, т. 4 от Закона за мерките срещу изпирането на пари, на търговеца е вменено да спазва задължението по чл. 3, т. 1 – т. 6, а именно 1). да извършва комплексна проверка на клиентите; 2). събиране и изготвяне на документи и друга информация при условията и по реда на този закон; 3). съхраняване на събраните и изготвените за целите на този закон документи, данни и информация; 4). оценка на риска от изпиране на пари и финансиране на тероризма; 5). разкриване на информация относно съмнителни операции, сделки и клиенти; 6). разкриване на друга информация за целите на този закон, като система от мерките за превенция на използването на финансовата система за целите на изпирането на пари.
На 04.03.2022 г. в обменно бюро на търговеца-жалбоподател, находящо се в гр. С., ул. „С. В.” № ..., в 15:27:22 часа, на клиент са били продадени (чрез служител на бюрото – св.Д.) 5000 (пет хиляди) евро по курс 1.952, при левова равностойност 9 760 (девет хиляди седемстотин и шестдесет) лева. За сделката били издадени бордеро № 10681/04.03.2022 г. и фискален бон № 0011453/04.03.2022 г., като същата покривала признаците на „случайна сделка“ по смисъла на § 1, т. 19 от ДР на ЗМИП – сделка, свързана с дейността на лице по чл. 4, която се извършва извън рамките на установени делови взаимоотношения. Комплексна проверка на клиента, закупил 5000 евро, не била направена, като търговецът не изпълнил задължението си по чл.11, ал.1, т.3 от Закона да извърши комплексна проверка на конкретния клиент съгласно посочените в чл.10, т.1, т.2 и т. 4 мерки. Последните визират, че е следвало да се изиска личната карта на клиента, да се направи копие на тази лична карта или съответно документ за самоличност, за да е ясно дали е бил български гражданин или чуждестранен, и ако сделката се е сключвала от 3 името на фирма, т.е. ако клиентът е бил фирма, касиерът е трябвало да изясни действителния собственик на това дружество, като е било необходимо при всички положения да бъде изяснен произхода на средствата за тази сделка чрез попълване на декларация.
Посочените обстоятелства били установени при извършена от св. М., св.Т. и св. В. - всички служители на длъжност „експерт“ в дирекция „Финансово разузнаване“ при ДАНС, проверка за периода 27.03.2023г. 31.03.2023г. относно дейността на обменното бюро за цялата 2022 година.
Проследена била информацията в оперативната система на обменното бюро относно осчетоводяването на сделките и от предоставените на хартия документи. За конкретния случай от 04.03.2022 г. били предоставени фискалния бон от касовия апарат и бордерото, без други документи, удостоверяващи, че за конкретния клиент е била извършена въпросната комплексна проверка. Всичко това обусловило и съставянето на АУАН № ФР-10-5068/30.06.2023г. за нарушение на чл. 11, ал.1, т.3 от Закона за мерките срещу изпирането на пари.
Въз основа на акта е издадено и процесното НП, възпроизвеждащо фактическите и правни рамки на административното обвинение, и с което ТД - жалбоподател е санкционирано на основание чл.116, ал. 1, т. 3 ЗМИП с налагане на имуществената санкция в минималния и размер от 5000 лева.
Спазени са изискванията на закона за образуване на административнонаказателното производство в предвидените в чл.34, ал. 2 ЗАНН срокове с оглед естеството на нарушението, свързано с мерките срещу изпиране на пари, и откриване на нарушителя при проверката предвид съхраняваните при него документи с оглед дейността му, като АУАН е издаден на 30.06.2023г. - в рамките на шестмесечния срок от установяване на нарушителя на 31.03.2023г.
Актът за установяване на административно нарушение и наказателното постановление са издадени от компетентни длъжностни лица съобразно обхвата на правомощията им (чл.123, ал.1 ЗМИП) и при спазване императивните правила на чл.42 и чл.57 ЗАНН относно наличието на изискуемите реквизити в съдържанието им. При отразяването на правнозначимите обстоятелства е видно, че не е налице съвсем прецизно построяване на изложението, като в НП са включени и обстоятелства относно 4 други простъпки, установени при същата проверка, което ненужно натоварва съдържанието на конкретното обвинение. Макар в акта процесните мерки, чието съблюдаване законодателят изисква от търговеца, да не са описани словесно от актосъставителя, а са посочени само с тяхното цифрово обозначение в закона, в наказателното постановление тази нередовност на акта е отстранена като описаните обстоятелства досежно административната простъпка достатъчно ясно визират в какво се изразява нейната същност.
Предвид това съдът намира, че възраженията за съществено нарушение на процесуалните правила, засягащо правото на защита на наказаното лице са неоснователни.
При обсъждане на събраните по делото писмени и гласни доказателства в тяхната взаимовръзка, съдът намира, че нарушението се явява установено по несъмнен начин и административно-наказателната отговорност на ТД- жалбоподател е ангажирана законосъобразно. Изяснените по делото фактически данни разкриват, че „Р. НХ” ЕООД от години извършва дейност по обмяна на валута и е лице по чл. 4, т. 4 ЗМИП, видно и от издаденото му удостоверение от 25.01.2016г., а ЗМИП е приет 2018г. (ДВ бр. 27/2018г.), като текстовете на процесните правни норми, изискващи от обменните бюра извършването на комплексната проверка при „извършване на случайна операция или сключване на случайна сделка на стойност, равна или надвишаваща левовата равностойност на 5000 евро или тяхната равностойност в друга валута, когато плащането се извършва в брой, независимо дали операцията или сделката е осъществена чрез една операция, или чрез няколко свързани операции“, не са променени и към процесната дата 04.03.2022г. В тази връзка е относимо и изясненото от служителите на ДАНС, че управителят на ТД е бил наясно за вмененото законово задължение да се снема копие от личната карта на клиента – при физическо лице, и да се сравняват личните данни, като в конкретния случай от датата 04.03.2022г. не са отразени никакви идентифициращи данни за клиента (физическо лице или ЮЛ) закупил точно сумата 5 000 евро и в издаденото бордеро, приобщено като доказателство, като няма и подпис, който да удостоверява факта на получаването на паричната сума от определено физическо лице или от името на ЮЛ. Не е било изпълнено и изискването да се посочи от неизвестния клиент в нарочна декларация произходът на средствата, с които закупува валутата в размер на 5000 евро. В нормата на чл. 11, ал. 1, т. 3 ЗМИП 5 законодателят е въвел изискването сделката да е на левова равностойност равна на 5000 евро, като в настоящия казус обменното бюро е продало „валута евро количество 5000“ в брой, видно от писмените доказателства, поради което въпросът при какъв курс е била обмяната съдът намира за неотносим.
Случаят сам по себе си, с оглед установените фактически обстоятелства, не покрива признаците на маловажност, като следва да бъде отчетено, че тази конкретна административна простъпка на наказания търговец не е останала изолирана, за да се приема, че има инцидентен характер поради погрешно разбрана информация от служителката на обменното бюро, че лимита на продаваната валута следва е над 5000 евро.
Приобщените по настоящото дело доказателства визират, че в същото обменно бюро на дата 26.07.2022г. отново е била продадена сумата 5 000 евро, без спазване на посочените в чл.11, ал.1, т.3 ЗМИП изисквания.
Същевременно в разпоредбата на чл.123а, ал.2 ЗИМП законодателят е уредил за това нарушение да не намира приложение чл.28 ЗАНН.
Наложената имуществена санкция в минималния и размер от 5000 лева се явява съобразена с липсата на предходни нарушения от търговеца и оказаното съдействие при проверката, като в случая се касае за обективна безвиновна отговорност предвид факта, че нарушителят е юридическо лице.
Разпечатката съдържа 28 от 35 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/d786afb3-3633-4e74-9533-64a7a4f81b17